Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Татяна Шуманова и прокурора Станимир
Димитров
като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№2161/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С решение от 20.02.2019г. по Н.А.Х.Д.№16464/2018г., СРС, НО, 107-ми
с-в е признал обвиняемия Б.А.К. за
виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна
отговорност като му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.
/хиляда лева/. С решението СРС е възложил на обвиняемия К. направените по делото разноски, като се е произнесъл
и по приобщените по делото веществени доказателства.
Срещу решението в срок е постъпила
въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия К. - адв.А.И. - САК. В сезиращия въззивния съд акт се твърди, че решението
на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
След запознаване с мотивите на
съдията от първия съд, по делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба.
В последното отново се подчертава незаконосъобразността и неправилността на
решението, като се допълва, че съдът е допуснал и съществени процесуални
нарушения при обследването на релевантите за делото доказателства. Отхвърля се
каквато и да било връзка на К. с твърдяното изхвърляне на кутията
цигари, съдържаща инкриминираното наркотично вещество. Посочва се, че
голословно съдът е дискредитирал показанията на свидетеля-очевидец Й.М.. Набляга
се на идентичните като съдържание показанията на двамата полицейски служители,
които поради това не биха могли да бъдат годна основа за осъдителен извод. Като
непълнота на доказателствения материал се определя и липсата на назначена
дактилоскопна експертиза. На база на тези разсъждения, се моли решението на СРС
да бъде отменено, а обвиняемият - да бъде признат за невиновен.
В закрито заседание на
29.05.2019г.,
по реда на чл.327 от НПК, въззивният съд е преценил, че обжалваното решение е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което следва да бъде разгледано в открито съдебно
заседание като наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена
инициираната с жалбата на обвиняемия проверка, поради което не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият К. - нередовно призован, не се явява.
В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемото лице – адв.И. моли да
бъде постановено решение, с което първоинстанционното такова бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а подзащитният ѝ да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Във връзка с искането посочва, че подробни аргументи
в тази насока са изложени в постъпилото по делото допълнение към въззивната
жалба.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Изразява становище, че фактическите и правните изводи,
обективирани в мотивите на присъдата, напълно кореспондират с доказателствения
материал по делото. За правилен се приема извода на СРС да кредитира частично
показанията на св.М.. Прокурорът се солидаризира с вижданията на първия съд, че
случат не попада в приложното поле на чл. 9, ал.2 от НК. В заключение пледира
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
VII-ми
въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт констатира следното:
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за
ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:
Обвиняемият Б.А.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, адрес в с.Коларово,
общ.Петрич, ул.„*********ЕГН:**********, неосъждан.
На 13.05.2018г. около
08.00 часа обвиняемият К. и св.Й.М.
вървели в гр.София по ул. „Леге”. Обвиняемият К. държал в себе си в кутия от електронни цигари, с един брой
самозалепващо се пликче с кокаин в нея, без да има надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
По това време покрай
тях минал полицейски патрул при 01 РУ-СДВР в състав – св.Ю.Й.и св.Е.К.. При
появата на полицаите, обвиняемият К. се смутил, бръкнал с дясната си ръка в
джоба на дънките си, извадил кутията от електронни цигари, марка „HEETS” и я
изхвърлил на земята на ул.„********. Св.Й. и св.К.възприели действията му, в
резултат на което спрели обвиняемия К.
и св.М. и им извършили проверка. Пред полицаите обвиняемият К. отрекъл да е изхвърлял кутията, в
която полицаите видели 1 /един/ бр. пликче с бяло прахообразно вещество.
Св.Й. и св.К.запазили
местопроизшествието. На място бил извършен оглед, при който било иззето 1 бр.
самозалепващо се пликче с вещество на бучки. Полицаите установили у обвиняемия и
още една такава кутия от горепосечаната марка, както и електронно устройство за
пушене.
В хода на разследването
била изготвена физико-химична експертиза № 338Х/29.05.2018г. по описа на
ОЕКД-СДВР, според чието заключение веществото, иззето при огледа на
местопроизшествие, съдържа кокаин и е с нето тегло 1.70 грама, с процентно
съдържание на активния компонент кокаин – 80%. Кокаинът е наркотично вещество,
поставено под контрол съгласно Единната конвенция за упойващите вещества на ООН
от 1961г., ратифицирана от Република България, и по Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП.
Съгласно заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза обвиняемият Б.К. не
страда от същинско психично заболяване, при него не е налице разстройство на
личността, няма данни за наличие на злоупотреба или зависимост към алкохол и
други психоактивни вещества. Според експерта към датата на инкриминираното
деяние обвиняемият К. е бил в състояние
на обикновено алкохолно опиване – лека степен, като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно протокол за
оценка на наркотични вещества, изготвен на основание Постановление на МС №23 от
29.01.1998г., намереното у обвиняемото лице наркотично вещество – кокаин с нето тегло 1.70 гр., с процентно съдържание на активния
компонент кокаин 80%, е с единична цена за грам от 280 /двеста и осемдесет/ лева,
като общата му стойност възлиза на 476лв. /четиристотин седемдесет и шест лева/.
Въззивната
съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи,
описани в постановлението на прокуратурата за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в каквато
насока СРС е направил съответен доказателствения анализ.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, защо дава вяра
на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в проверявания съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите към обжалвания съдебен акт подробно са обсъдени всички
събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им
тълкуване
Правилно долният съд е
приел, че фактологията, описана от него се подкрепя от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за личен
обиск по ЗМВР /л. 6 от досъдебното производство/, протокол за оглед на местопроизшествие
/л.9-10 от досъдебното производство/, справка за съдимост /л.55 от досъдебното
производство и приложената в съдебното производство/, приемо-предавателен
протокол № 56106/13.07.18г. /л.50 от досъдебното производство/, протокол за
оценка на наркотични вещества /л.34 от досъдебното производство/, показанията
на св. Р.В./л.11-12 от досъдебното производство/, показанията на св. В.И. /л.13-14
от досъдебното производство/, показанията на св. Й.М. в хода на съдебното
следствие, както и показанията му в хода на досъдебното производство /л.15 от
досъдебното производство/, показанията на св. Ю.Й./л.16 от досъдебното
производство/, показанията на св. Е.К. /л.17 от досъдебното производство/, обясненията
на обвиняемия К. /частично/; от заключението
на физикохимична експертиза №338-Х/29.05.18г./л.28-30 от досъдебното
производство/ и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза /л.39-45
от досъдебното производство/.
С оглед възраженията на защитата, настоящата съдебна
инстанция намира за нужно да отбележи, че се солидаризира със съществения
доказателствен извод на първоинстанционния съд, че показанията на полицейските
служители от 01 РУ–СДВР –Ю.Й.и Е.К. (които през инкриминираната вечер са
били на смяна в района на местопроизшествието) представляват надежден доказателствен източник за времето,
мястото, механизма и за авторството на извършеното инкриминирано деяние. При
липса на каквито и да било основания за пристрастност у процесните свидетели настоящият
съдебен състав се довери на изложеното от тях по повод срещата им с обвиняемото
лице. В показанията си свидетелите последователно възпроизвеждат информация
относно събитията, случили се сутрината на 13.05.2018г. Двамата
полицейски служители по еднопосочен начин пресъздават хронологично
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, а именно относно забелязването
на двете лица, вървящи по тротоара на улица „Леге”, предприетите действия на
едно от тях – бъркане в джоба и изхвърляне на улицата на бяла кутия, спирането
им проверка, установяване на самоличността лицaта, в това число и на това от тях,
изхвърлило кутията от цигари на земята, намереното прахообразно вещество в нея,
последвалото задържане на обвиняемото лице и отвеждането му в районното
управление. В показанията си двамата свидетели дават описание освен на съдържанието
на кутията, изхвърлена от обвиняемото лице, а именно полиетиленово пликче с прахообразно
вещество, и на самата кутия – кутия за цигари, като свидетелстват и за
обстоятелството, че по време на извършения обиск у обвиняемото лице е намерена и
друга кутия цигари от същата марка, както и устройство за пушене на електронни
цигари. Така изнесената от свидетелите информация намира потвърждение и в
събраните по делото писмени доказателствени източници, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие, протокол за личен обиск на лице по ЗМВР,
показанията на св. М.. Правилно
показанията на двамата полицейски служители са били кредитирани от районния
съдия и поставени в основата на доказателствените му изводи, доколкото от последните
се установяват по безспорен начин всички релевантни факти от предмета на
доказване по делото, като от друга страна, се отличават с вътрешна подреденост,
непротиворечивост и обстоятелственост.
Действително, при подробно изследване на съдържанието на
протоколите за разпит на горепосочените свидетели (л.16 и л.17 от досъдебното
производство, ценени от съда на основание чл.378, ал.2 от НПК) настоящият
съдебен състав констатира сходство в разказа на полицаите при описанието на конкретния
инцидент. Горното обстоятелство обаче, както правилно е заключил и първоинстанционният
съд, не се явява основание процесните доказателствени източници да бъдат
изключени от доказателствената маса, както и да бъде отечена достоверността им,
доколкото съдът не констатира пълна идентичност в показанията на двамата
свидетели, в каквато насока са твърденията на защитата. От друга страна,
обстоятелствата, изложени от полицейските служители по време на разпита им в
хода на досъдебното производство намират убедителна подкрепа в останалите
ангажирани по делото доказателства. Предвид горното настоящият въззивен състав,
аналогично на контролираната инстанция оценява протоколите за разпит на двамата
полицейски служители като годни писмени доказателствени средства, изготвени по
предвидения в НПК ред, като кредитира изложеното в тях с доверие.
За да изгради фактическите си изводи, позовавайки се
преимуществено на показанията на двамата полицейски служители, въззивният съд
отчете факта, че заявените от тях обстоятелства не са опровергават по
убедителен начин от останалите ангажирани по делото доказателствени източници,
в частност от показанията на св.Й.М., приятел на обвинемото лице.
При извършена доказателствена
проверка на показанията на св.М., дадени пред съда, както и пред орган на
разследването в хода на досъдебното производство, настоящият въззивен състав
отчита факта, че макар по време на разпита си пред съда последният с
категоричност да отрича, той или обвиняемият К. да са изхвърля процесната кутия от цигари на улицата, то
процесното обстоятелство не разколебава обвинителната теза, доколкото пред
орган на разследването непосредствено след инцидента св.М. дава сведения, че се
е движел непосредствено пред обвиняемото лице, с оглед на което не е имал
възможност пряко да възприеме действията му непосредствено преди извършената им
полицейска проверка.
Така посоченото от
свидетеля обстоятелство не се оспорва от последния и по време на разпита му в
хода на съдебното следствие, доколкото св.М. посочва пред съда, че няма ясен
спомен, за това как са се предвижвали с обвиняемото лице на инкриминираната
дата. Въззивният съдебен състав кредитира показанията на свидетеля и в
останалата им част, а именно относно посещението на нощно заведение вечерта на 12
срещу 15 май, спирането им за проврка от полицейските служители, задържането на
обвиняемото лице, както и относно посоченото от него, че е виждал обвиняемият К. да пуши подобни цигари. Настоящият
съдебен състав не кредитира с доверие показанията на свидетеля единствено в
частта, в която последният посочва пред съда, че процесната цигарена кутия, по
повод съдържанието на която са били разпитвани от страна на полицейските
служители, е била отнесена от полицейските служители в патрулката, след което
върната отново на местопроизшествието, доколкото процесните обстоятелства не се
съдържат в показанията на свидетеля от досъдебното производство, дадени
непосредствено след конкретния случая, за който се отнасят, в които нормално обективната
действителност да е намерила най-пълно и правдиво изражение. Предвид горното въззивната
инстанция намира, че така посоченото от свидетеля има за цел да породи съмнение
в обвинението, да компрометира процесното веществено доказателство.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира с доверие и показанията на св.Р.В.и св.В.И. в качеството им поемни лица по
време на извършения оглед на местопроизшествие. От показанията на двамата
свидетели се установява обстоятелството, че протоколът за оглед, с който е
иззето и процесното полиетиленово пликче с бяло прахообразно вещество, намиращо
се в изхвърлената на пътя кутия от цигари, е изготвен по ред на НПК, като
представлява годно доказателствено средство, допринасящо за изясняване
обстоятелствата по делото.
Обясненията на обвиняемия К., дадени пред орган на разследването
в хода на досъдебното производство, отразяващи версията му за случилото се, а
именно, че не е изхвърлил процесната кутия на земята, въззивната инстанция
оцени като израз на правото на защита на обвиняемото лице, но не ги кредитира с
доверие. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на обвиняемия/подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на
обвиняемото лице в частта, в която отрича, на инкриминираната дата
непосредствено преди извършената му полицейски проверка да е изхвърлял кутия от
електронни цигари на земята, се оборват по категоричен начин от останалите ангажирани
по делото доказателствени източници – кредитираните от двете съдебни инстанции
показания на полцейските служители Й. и К., като не намират и убедителна
подкрепа в другите приобщени по делото доказателства, с оглед на което въззивният
съд прие, че обясненията на обвиняемото лице представляват защитна теза, която
не е достоверно отражение на действително случилите се събития.
С оглед изсняване цялостата фактическа обстановка по делото, правилно районният съд се е позовал и на писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, заповед за задържане на лице, протокол за обиск по ЗМВР, протокол за оценка на наркотични вещества (от който се установява и стойността на наркотичното вещество съъгласно приложение №2 към член единствен на ПМС №23 от 29.01.1998г., а именно 476лв. /четиристотин седемдесет и шест лева).
Въззивният съдебен състав, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че обвиняемият К. не страда от същинско психично заболяване, както и че към датата на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, като могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Като съотнасящо се на останилите подкрепящи обвиненителната теза доказателства, въззивният съд кредитира, аналогично на предходния, и изготвената физико-химична експертиза. От съдържанието на последната, обосновано в Протокол № 338Х/29.05.2018 се установява по категоричен начин вида на наркотичното вещество, иззето с протокола за оглед на местопроизшествие, а именно /кокаин/, неговото тегло /1.70 гр./, както и процентното съдържание на активния компонент кокаин – 80%.
Констатация за необремененото съдебно минало на обвиняемия К. към датата на деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справки за съдимост (л.55 от досъдебното производство) и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
След извършен самостоятелен анализ на ангажираната по делото доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав счита, че фактът на извършването на инкриминираното деяние, както авторството му, се установяват по несъмнен начин от наличната по делото доказателствена съвкупност, с оглед на което възраженията на защитата на обвиняемото лице в посока недоказаност на обвинението, с оглед липсата на извършена дактилоскопна експертиза, съдът намира за неоснователни.
При описаните факти
районният съд е стигнал до обосновани правни изводи в насока реализиране
от обвиняемия К. на обективните и
субективни елементи на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК. За съставомерността на деянието по този член от НК,
който урежда престъпление на просто извършване, е необходимо единствено деецът
да държи предмета на престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без
за това да притежава необходимото съгласно Закона за контрал на наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ разрешително.
В този смисъл анализът
на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство води
до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна обвиняемият
К. на посочената по-горе дата /13.05.2018г./ е държал в себе
си /в джоба на панталона си/ високорисково
наркотично вещество.
Съгласно
Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г.,
изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996г.),
кокаинът е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен контрол,
съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния
трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от Република
България, обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените
международни актове (чл.5, ал.4 от КРБ), кокаинът е поставен и под национален
контрол, като в съответствие с тези актове е и издаденият Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
приложение №1. Това наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични – Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”.
От субективна страна правилно
контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното деяние е
извършено от обвиняемия К.
при
условията на пряк умисъл – последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им (чл.11, ал.2,
пр.1 от НК). Лицето е
съзнавало, че не притежава изискуемото по закон разрешително за държане
предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество – кокаин в себе
си. Едновременно с това К. е имал за цел противозаконно да
държи същото, с което е реализиран и волевия елемент на вината.
Настоящият съдебен състав, в унисон
с виждането на СРС намира, че престъпното поведение на обвиняемото лице се
субсумира именно под по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК, но не и под нормата на чл.9, ал.2 от НК.
Легалната
дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Нито материалния закон, нито съдебната практика
съдържат формални цифрови критерии за маловажност на отделните случаи на
престъпления. За преценката за маловажност е от значение както паричната равностойност
на предмета на престъплението, така и спецификата на случая, начина на
извършване на престъплението и на обекта на престъпното посегателство, но също
и личността на извършителя, настъпилите вредни последици и др.
В случая, се касае за противоправно държане кокаин с общо нето тегло 1.70 грама, на стойност 476.00лв. /четиристотин
седемдесет и шест лева/. Макар и процентното съдържание на
активно действащият компонент /кокаин/ да е високо – 80 % , с оглед количеството
му, преценено наред с данните за личността на обвиняемото лице и изолирания
характер на деянието в живота му, показва обществена опасност, която е
значително по-ниска от типичния състав на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК
и определя случая като маловажен, защото съответства на критериите, изведени в чл.93,
т.9 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че държаното количество
наркотично вещество от обвиняемия е на стойност, по-ниска от установения размер
на минималната месечна работна заплата за страната към датата на извършване на
деянието (510 лева).
От друга
страна, следва да се отбележи, че извършеното деяние се отличава с изискуемата
се по чл.9, ал.1 от НК обществена опасност, доколкото количеството на държаното
от обвиняемия наркотично вещество, неговата стойност и процентното съдържание на активно действащият компонент /кокаин/ безспорно не
могат да обосноват малозначителност на деянието, поради което не може да се
говори, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид
изложеното, СГС прецени, че правилно СРС е приел, че извършеното от обвиняемия К. изпълва състава на чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
За извършеното от обвиняемото лице престъпление
законодателят е предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/.
При определяне на наказанието първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл.78а, ал. 1 от НК и е освободил
обвиняемия К. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление, като е преценил че са налице
основанията, визирани в закона – за процесното престъпление да е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ до 3 /три/ години или друго по-леко наказание,
от деянието да няма настъпили съставомерни имуществени вреди, а обвиняемият да
не е осъждан и да не е освобождаван от наказателна отговорност. Правилно е
преценено, че не са налице и отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК.
Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че са налице
задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
предвид императивния характер на същата.
При определяне размера на глобата
обосновано районният съд е съобразил както разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, действаща към момента на извършване на престъплението и към настоящия
момент, в която размерът на глобата е рамкиран в диапазона от 1000 лв. до 5000
лева, така и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, според която, когато за
извършеното престъпление е предвидено само наказание „Глоба“, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба, като законосъобразно е
наложил на обвиняемото лице наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Така определеният размер съответства
на предписанията на чл.78а, ал.5 от НК като не надхвърлят законоустановения
максимум в чл.354а, ал.5 от
НК. Намаляването на административното
наказание под този максимум, предвиден в нормата на чл.354а, ал.5 от НК според
настоящата съдебна инстанция, би било неоправдано снизхождение и не би отчело
обществената опасност на извършеното. Целта на наказанието, в частност и на
административните санкции, освен че трябва да бъдат съобразени с доходите на
дееца, е и да го поправят, а ангажирането на средства на К. би го насочило според СГС към съблюдаване законосъобразните
правила за поведение в обществото.
Ето защо, СГС прие, че определената
административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя
като ще се постигне и целите на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална
превенция спрямо К. и другите членове
на обществото.
Вярно с оглед изхода на
делото, с решението си районният съд е възложил в тежест на обвиняемото лице разноските
по делото в размер на 161.07лв. (сто шестдесет и един лев и седем стотинки), поради
което и решението и в тази му част следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.354а, ал.6 от НК с оглед
направените правни изводи по-горе законосъобразно районният съд е постановил
предметът на престъплението – високорисково наркотично вещество,
предадено за съхранение в ЦМУ, отдел „НОП“ с приемо-предавателен протокол №56106/13.07.2018г.,
да бъде отнето в полза на държавата, след което на основание чл. 112, ал.2 от НПК – да бъде унищожено след
влизане на решението в сила.
При извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на осн.
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 20.02.2019г. по Н.А.Х.Д.№16464/2018г.,
СРС, НО, 107-ми с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2...................................