Решение по КНАХД №1944/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.1, т.4 и чл.183, ал.3, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

К. С. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], бул. “България“ №2, Вх.“В“, ет.4, ап.22, обжалва Решение №840 от 23.07.2025г. по Н.А.Х. дело №20245330205583 (5583) по описа на Районен съд- Пловдив за 2024г., XII-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №24-6207-000353 от 20.08.2024г., издадено от временно преназначен на длъжността (ВПД) началник на група в Районно управление (РУ) – Труд в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени два броя глоби в общ размер на 80,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 1 месец.

Претендира се изменение на процесното НП, като бъде отменена частта му, с която на Г. е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Твърди се наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че лишаването му от право да управлява МПС заради явно маловажен случай на административно нарушение е нарушение на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Ответникът в производството- ВПД началник на група в РУ – Труд в ОД на МВР – Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор А. Т., дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на съда намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 25.05.2024г., около 08:51ч., на път от Републиканската пътна мрежа I-8, км.214, на територията на община Марица, е извършена проверка от служители в РУ – Труд в ОД на МВР - Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът Г. управлява МПС, представляващо автобус “ВДЛ ФУТУРА ФХД 2 129 440“, с Рег.№[рег. номер], в посока запад. Прието е за установено, че като водач на автобуса Г. извършва изпреварване в зоната на действие на знак В24 (“Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, съгласно на чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП)), забраняващ маневрата. Освен това, при подаден явен сигнал със стоп-палка Г. не спира, поради което се налага да бъде догонен и установен.

За установеното в рамките на проверката С. Г. М.- мл. автоконтрольор в РУ – Труд в ОД на МВР - Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, АКТ №1202031 от 25.05.2024г., с който деянията на Г., изразяващи се в изпълнение на маневра изпреварване в участък от пътя, в който е въведена забрана за изпреварване с пътен знак В24, както и неспирането плавно на посоченото му място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден му сигнал от контролен орган, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава процесното НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Съгласно чл.103 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на Г., При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, в редакция към 25.05.2024г., Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.10 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “ППС“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “МПС“ е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

А съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “водач” е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Освен това, според чл.189, ал.2 от ЗДвП, Редовно съставените актове (АУАН) по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В случая, обстоятелствата, че Г. има качеството на “водач“ по смисъла на ЗДвП; както и че Г. не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган се явяват установени по делото.

Съответно, налице е от обективна страна вмененото на Г. административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Освен това, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, съгласно чл.189з от ЗДвП, в приложима редакция към 20.08.2024г., За нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което за ответника по делото не съществува задължение да извърши преценка за наличието на маловажен случай на административно нарушение.

С Решение №4 от 30.04.2025г. (обн. ДВ, бр.38 от 09.05.2025г.) на Конституционния съд на Република българи (КСРБ) по конституционно дело №29/2024г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.189з от Закона за движението по пътищата (обн. ДВ, бр 20 от 1999г., посл. изм. бр.41 от 2024г.) в частта “28 и“.

Съответно, считано от 09.05.2025г. съдът дължи преценка за наличието на маловажен случай на административно нарушение, което обаче не е направено от районния съд при постановяване на решението му на 23.07.2025г.

Съгласно легалните определения, съдържащи се в §1 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), т.4 “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид; т.5 “явно маловажен случай“ на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

В случая обаче, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод за наличие на маловажен случай на административно нарушение, противно на възражението на касатора Г..

Относно позоваването на ЕКПЧ от страна на касатора, следва да се посочи, че с §77 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗИДЗДвП, обн. ДВ, бр.64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.) нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е изменена и придобива следното съдържание: Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Очевидно е завишаването на наказанията, които се налагат за нарушения от вида на разглежданото по делото, поради което следва са се приеме за установено, че наложените на Г. наказания са в съответствие с принципа за съразмерност, противно на направеното възражение в тази насока.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че процесното НП е правилно и законосъобразно и не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Следователно, като потвърждава разглежданото НП, районният съд постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №840 от 23.07.2025г. по Н.А.Х. дело №20245330205583 (5583) по описа на Районен съд- Пловдив за 2024г., XII-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №24-6207-000353 от 20.08.2024г., издадено от ВПД началник на група в Районно управление – Труд в ОД на МВР - Пловдив, с което на К. С. Г., [ЕГН], са наложени два броя глоби в общ размер на 80,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението е окончателно.