ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. М., 16.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20241600600131 по описа за 2024 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК , образувано по жалба на
защитника на обвиняемия Т. М. Т. против определение на РС-М. по частно
наказателно дело № 561/2024 година, с което по отношение обвиняемия е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемят и
неговият защитник поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - М. са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 399/2024
година на РУ-М. , че с постановление от 04.05.2024 година Т. М. Т. е
1
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 24.04.2024 година и на
06.05.2024 година, в условията на продължавано птрестъпление, не е
изпълнил заповед за незабавна защита № 4/10.04.2024 година, издадена от
Районен съд-М., като се е приближил до жилището, обитавано от неговата
майка Е.А., находящо се в с.Е., област М., на разстояние по-малко от 30
метра, въпреки наложената му забрана за това - престъпление по чл.296, ал.1
във с чл.26, ал.1 от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемото лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя изцяло.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което са
наказва с „лишаване от свобода“; не е необходимо обвинението да е за тежко
престъпление, в каквато носока се излагат доводи от защитника на
обвиняемия; това обстоятелство е от значение за продължителността на
задържането в хода на досъдебното производство.
Установено е и наличието на останалите две условия, посочени в
чл.63, ал.1 НПК, а именно:
Налице е обоснованост на предположението , че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъплението, в които е обвинен. В
такава насока са показанията на Е.А., К.Д., Й.М., И.И.., В.В.; писмените
доказателства - издадени заповеди за защата и докладни записки.
Въззивният съд споделя и извода за съществуваща опасност
обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление.
Районният съд е обсъдил представените в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства , касаещи
трудова ангажираност и конкретно липса на постоянна такава ;
2
характеристичните данни на обвиняемия, съдимостта на обвиняемото лице,
като правилно е приел, че същите налагат извод за необходимост от
първоначално определяне на мярката за неотклонение на горепосоченото
лице във вида „задържане под стража“.От приложената справка -
характеристика на обвиняемият Т. се установява, че в РУ - М. срещу него има
заведени общо 20 броя заявителски материала за престъпления по чл. 144,
ал.3, чл. 206, чл. 194, чл. 195, чл. 206, чл. 216, чл. 339 и чл. 3436 от НК; има
десет броя криминалистически регистрации; движи се в среди на криминално
проявени лица и е склонен да извършва престъпления. Злоупотребява с
алкохола, в резултат на което става агресивен, нарушава обществения ред и
извършва престъпления. Безработен е и не се ползва с добро име в селото,
където живее. От данните по досъдебното поризводство и справката за
съдимост се установява, че обвиняемият Т. е с висока степен на обществена
опасност. Последният е и без място, където да живее постоянно; макар да има
заявен адрес в село Е., ул. „**“ № *, както и постоянен адрес в град М. , ул.
„Г.“ № **, установено е в хода на досъдебното производство, че същият не
пребивава на тези адреси.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-М., с което по
отношение Т. М. Т. - обвиняем по досъдебно производство № 399/2024
година на РУ-М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 133 на Районен съд-М.,
постановено на 09.05.2024 година по частно наказателно дело № 561/2024
година по описа на Районен съд-М., с което по отношение Т. М. Т. - обвиняем
по досъдебно производство № 399/2024 година на РУ-М. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ .
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4