МОТИВИ към присъда №39, постановена на 15.09.2014г.
по НОХД № 734/2014г.
на Търговищкия районен съд.
Подсъдимите Б.А.Д.
с ЕГН ********** и Т.П.Т. с
ЕГН ********** са предадени на съд с обвинения по чл.195, ал.1,
т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК за подс.Д. и по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК за подс.Т. - за това, че на 01.03.2014г. в
гр. Търговище, при условията на повторност за подс.Т., след предварителен
сговор помежду си, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на преграда
здраво направена за защита на имот извършили кражба на чужди движими вещи на обща стойност 179,60лв. собственост и от
владението на И.Р.С. ***.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвиненията срещу
подсъдимите, така както са повдигнати. Пледира, след приложение на чл.55, ал.1,
т.1 от НК във чл.58а, ал.4 от НК във вр.
с чл.373, ал.2 от НПК, на подс.Д. да
бъде наложено наказание в размер на 4 месеца “лишаване от свобода”, а на подс.Т.
– 7 месеца „лишаване от свобода”. Счита,
че по отношение и на двамата са налице предпоставките на чл.66 от НК и
изтърпяването на наказанията им следва да се бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Д. се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Изразява
съжаление за стореното и моли за минимално наказание .
Защитникът на подс.Д. намира
обвинението за доказано. Счита, че по отношение на подзащитния му са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи наказание в размер на 3 месеца „лишаване от
свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият Т. се признава за
виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Изразява съжаление за стореното и
моли за минимално наказание .
Защитникът на подс.Т.
намира обвинението за доказано и пледира
за наказание, което да бъде съобразено с разпоредбите на чл.58а от НК.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Б.А.Д. не
е осъждан.
Подс.Т.П.Т. е
осъждан, както следва:
С присъда № 133
от 10.11.2008г. по НОХД № 435/2008г. на ТРС, влязла в сила на 26.11.2008г., за престъпление
по чл.195, ал.1, т. 5 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.63,
ал.1, т.3 от НК извършено за времето от 20.12.2007г. до 08.01.2008г. му е
наложено наказание „пробация”, включващо двете задължителни пробационни мерки
за срок от по шест месеца.
С присъда № 199 от 30.03.2009г. по НОХД № 62/2009г. на
ТРС, влязла в сила на 15.04.2009г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
чл.26, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК извършено за времето от 28.04.2007г. до
09.04.2008г. му е наложено наказание „обществено порицание”.
С определение № 493 от 06.08.2009г. по ЧНД №
423/2009г. на ТРС, влязло в сила на 22.08.2009г. на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.2 от НК на подс.Т. е определено едно общо наказание между наложените с посочените две
присъди наказания /по НОХД № 435/2008г. и НОХД № 62/2009г. на ТРС/, като към
наказанието „пробация” е присъединено наказанието „обществено порицание” и е
приспадната изтърпяната част от
наказанията по отделните присъди. Наказанието „обществено порицание” е
изпълнено на 25.06.2009г., а наказанието „пробация” на 13.11.2009г.
Със споразумение № 32/26.03.2014г. по НОХД №
221/2014г. на ТРС влязло в сила на 26.03.2014г., за престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК
извършено на 06.03.2014г. на подс.Т. е наложено наказание 5 месеца „лишаване от
свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок
от три години.
Тъй като от изтърпяването
на наказанията, кумулирани с определението на
ТРС по ЧНД № 423/2009г. до момента на извършване на
деянието- предмет на настоящото производство /01.03.2014г./ не са били изтекли 5 години, подс. Т. е действал при
условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК.
В
края на месец февруари 2014г. подс.Т. и подс.Д. имали нужда от пари и затова
решили да извършат кражба с цел да си набавят финансови средства.
На
01.03.2014г., около 01.00ч. двамата подсъдими се срещнали в гр.Търговище и тръгнали
заедно да оглеждат паркираните автомобили с цел да извършат кражба от някой
автомобил. Движейки се по ул.”Перник” в гр.Търговище, подс.Т. и подс.Д.
забелязали паркиран на улицата лек автомобил марка „Волво”, модел „V-40” с рег.№ Т 6972 КТ, който бил собственост на св.И.С.
. Двамата подсъдими решили да извършат кражба от този автомобил и подс.Т. счупил
с камък стъклото на предната лява врата.
През образувалия се отвор подс.Т. промушил ръката си и отворил шофьорската
врата, а след това отворил и останалите врати. Така на 01.03.2014г. около
01.20ч. в гр.Търговище двамата подсъдими проникнали в автомобила, собственост
на св.И.С. и извършили кражба на преден панел на DVD плеър
модел „TDV -507”, фотосоларни очила -2 бр., безжично
хендсфри марка „Самсунг”, метална запалка „Зиппо”, запалка с неустановена марка
и два СД диска за авто плеър. Всички откраднати вещи двамата подсъдими занесли
в мазето на подс.Т. и там ги огледали и си ги поделили. Подс.Т. задържал само единият
брой фотосоларни очила, а останалите вещи ги взел подс.Д. и ги занесъл в дома
си. На следващия ден подс.Д. ходил да
гледа футболен мач в гр.Шумен и там изхвърлил всички откраднати вещи. След
няколко дни двамата подсъдими отново се срещнали и подс.Т. споделил, че е счупил
откраднатите очила.
Според заключението на назначената по
делото съдебно- оценъчна експертиза, стойността на откраднатите вещи,
собственост на св.И.С. е 179,60лв., а именно: преден панел на DVD плеър модел „TDV
-507” на стойност 40лв., фотосоларни очила - 2 бр. на обща стойност 90лв., безжично хендсфри марка „Самсунг” на стойност
35лв., метална запалка „Зиппо” на стойност 10лв., запалка с неустановена марка
на стойност 0,60лв. и два СД диска за авто плеър на обща стойност 4лв.
Изложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от самопризнанията на подсъдимите Т. и Д., показанията на
свидетеля И.С., заключението на съдебно- оценъчната експертиза, протокола за проведения
следствен експеримент, ведно с приложения фото албум, както и останалите писмени доказателства приложени
към делото. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират
помежду си и по безспорен начин доказват, че на 01.03.2014г. в гр.
Търговище, след предварителен сговор в немаловажен случай с подс.Т., в
съучастие като съизвършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот, подс. Д. извършил кражба на чужди движими вещи
на обща стойност 179,60лв. собственост и от владението на И.Р.С. ***. Доказателственият
материал безспорно доказва, че на 01.03.2014г.
в гр. Търговище, при условията на повторност и след предварителен
сговор в немаловажен случай с подс.Д., в съучастие като съизвършител, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, подс. Т. извършил кражба на чужди движими вещи
на обща стойност 179,60лв. собственост и от владението на И.Р.С. ***.
От субективна страна подсъдимите са действали
виновно – с пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, личното си участие в него, както и участието на другия подсъдим.
Предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Посредством описаното деяние подсъдимият Д. е
осъществил престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1
от НК, а подс.Т. – на чл.195,
ал.1, т.3, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК,
за което съдът ги призна за виновни.
Съдът прие, че процесното престъпление е
извършено от подс.Т. при условията на повторност
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид посоченото по-горе осъждане /ЧНД №
423/2009г. на ТРС/. Участието на всеки
от подсъдимите в изпълнителното деяние на кражбата сочи, че двамата са действали
като съизвършители, а предварителното съгласуване на волите им за извършване на
престъпното деяние – че са действали след
предварителен сговор помежду си. Деянието
е извършено чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
предвид обстоятелството, че проникването в автомобила на св.С. е било осъществено
чрез счупване на стъклото на предната лява врата.
Отчитайки
критериите на чл.93, т.9 от НК, съдът счете, че в случая не са налице данни, които да обосновават по – ниска степен
на обществена опасност на престъплението извършено от подсъдимите Т. и Д. в сравнение с обикновените случаи на кражба и
същото не представлява маловажен случай.
За престъплението извършено от подсъдимите, НК
предвижда наказание от 1 до 10 години „лишаване от свобода”. При определяне
тежестта на наказанието, следващо се на всеки от тях, съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Като такива и за двамата
отчете направените самопризнания, проявеното разкаяние и съжаление за
стореното, невисоката стойност на предмета на престъплението, а за подс.Д.
- и чистото съдебно минало, както и
оказаното съдействие в хода на разследването. При тези данни и отчитайки
обстоятелството, че деянието на подс.Т. е квалифицирано и по т.7 на чл.195,
ал.1 от НК, съдът счете, че наказанието на последния следва да е в по-голям
размер. На тази база, прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 във вр. с
чл.58а, ал.4 от НК съдът наложи на подс. Д. наказание в размер на 3 месеца
„лишаване от свобода”, а на подс. Т. – 7 месеца „лишаване от свобода”. Счете,
че са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наложените
и на двамата наказания за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът констатира, че
деянието на подс.Т., предмет на настоящото производството и това – предмет на НОХД № 221/2014г. по описа на ТРС се намират
в съотношение на съвкупност помежду си. Всяко от тях е извършено преди
присъдата за другото да е била влязла в сила. Предвид това, на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК , съдът определи едно общо наказание между наказанията, наложени на
подс.Т. по настоящото дело / 7м. „лишаване от свобода”, отложено на основание чл.66
от НК за срок от 3г./ и по НОХД №
221/2014г. на ТРС / 5м. „лишаване от свобода”, отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3г./. Определи същото в размера на по-тежкото от тях, а именно 7
месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от подсъдимите
бе осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР –гр.Търговище сумата от 15лв., представляваща разноски за експертиза,
направени в досъдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: