Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 11.04.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........П.М......................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 215 по описа за 2013 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс.
Постъпила
е молба от П.О.Н., ЕГН **********,***, и Н.Д.Н., ЕГН **********,***, за развод
по взаимно съгласие по чл. 50 от СК.
Молителите
твърдят, че са сключили граждански брак, първи и за двамата, на 22.06.1996 г., като
от брака си имат родено едно дете – Десислава Николаева Димитрова, ЕГН **********.
Посочват, че са стигнали до сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде
прекратен по взаимно съгласие, като са уредили всички въпроси, свързани с
личните им и имуществени отношения. Изложили са постигнато между тях споразумение.
Молят,
да се прекрати брака им и се утвърди постигнатото между тях споразумение.
След
дадено указание от съда, молителите са допълнили споразумението относно
местоживеенето на детето си и относно ползването на семейното жилище, а също и
че няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
В съдебно заседание
молителите се явяват лично. Поддържат молбата за развод по взаимно съгласие и
молят да се утвърди споразумението, включително с допълнението относно
местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище и че няма да си дължат
издръжка един на друг след прекратяването на брака. Молителката уточни, че семейното им жилище се намира
в гр. Ловеч, ул. “Ангел Кънчев” № 9.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства, становищата на страните и постигнатото
споразумение между тях по чл. 51 ал. 1 от СК, допълнено с писмена молба от
07.03.2013 г. относно местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище
и че молителите няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяването на
брака, приема за установено следното:
Процесуалната
легитимация на страните се установява от Удостоверение за сключен граждански
брак № 009643/22.06.1996 г. на Община Ловеч, от което е видно, че са сключили граждански брак на 22.06.1996
г., в гр. Ловеч, за което е съставен Акт № 122/22.06.1996 г. на Община Ловеч. Преди
сключването на брака, молителката е била с фамилно име ПЕТРОВА, като при
сключването му е приела фамилното име Н.. От брака си страните имат родено едно
дете, ненавършило пълнолетие – Десислава Николаева Димитрова, родена на *** г.,
с ЕГН **********.
Съдът намира, че молбата
за развод по взаимно съгласие е основателна. Страните са постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, като волята им в тази
насока е категорична, потвърдена и в съдебно заседание. С оглед на това, молбата
за развод следва да бъде уважена, без да се издирват мотивите на страните за
прекратяване на брака. Постигнатото между тях писмено споразумение по чл. 51
ал. 1 от СК е изчерпателно, законосъобразно и не противоречи на добрите нрави,
с него се уреждат предвидените в чл. 51 ал. 1 от СК последици, свързани с прекратяването
на брака, като интересите на детето са добре защитени. В този смисъл,
споразумението между страните следва да бъде утвърдено.
При този изход на процеса, на основание чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя 40.00 лева окончателна държавна такса, от която молителката е внесла по сметка на ЛРС сумата 25.00 лева при предявяване на молбата, като и останалата сума от 15.00 лева следва да се внесе от молителката по сметка на ЛРС, с оглед уговорката в споразумението. Молителят следва да заплати по сметка на ЛРС сумата 57.60 лева, представляваща държавна такса върху размера на издръжката за детето /чл. 7 т. 2 от посочената по-горе Тарифа за държавните такси/.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 22.06.1996 г.,
в гр. Ловеч, с Акт № 122/22.06.1996 г. на Община Ловеч, между П.О.Н., ЕГН **********,***, и Н.Д.Н., ЕГН **********,***, чрез развод, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, на основание
чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА следното споразумение между страните, на основание чл. 51 ал. 1 от СК:
1. След прекратяване на брака, жената
ще носи предбрачното си фамилно име – ПЕТРОВА.
2. УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху роденото от брака дете Десислава Николаева
Димитрова, ЕГН **********, се предоставя на майката П.О., като местоживеенето
на детето ще бъде при майката, на адрес: гр. Ловеч, ж.к. “Младост”, бл. 305,
вх. “А”, ап. 13, а бащата Н.Д.Н. има право на свободни лични контакти с детето.
3. Бащата Н.Д.Н. се
задължава да заплаща на Десислава Николаева
Димитрова, ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законна
представителка П.О., месечна издръжка в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/,
начиная от влизането на решението за прекратяване на брака в сила, до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина,
която би изменила или прекратила тази издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
4. Ползването на СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Ловеч, ул. “Ангел Кънчев” № 9, се предоставя на Н.Д.Н.,
тъй като това жилище е собственост на родителите му.
5. Страните са
поделили извънсъдебно движимите вещи, поради което нямат претенции един спрямо
друг по отношение на такива.
6. Страните нямат
придобито по време на брака недвижимо
имущество.
7. След прекратяване
на брака, страните няма да си дължат
издръжка един на друг.
8. Съдебно-деловодните разноски и
окончателната държавна такса се поемат от съпругата П.О.Н..
С това споразумение страните
ликвидират всички лични и имуществени отношения помежду си и нямат претенции
един към друг за в бъдеще.
ОСЪЖДА
П.О.Н., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 15.00 лв.
/петнадесет лева/, представляваща държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 57.60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на издръжката за детето.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл. 330 ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: