Присъда по дело №239/2024 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 16
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20245320200239
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Карлово, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
и прокурора Димитрина Д. Шекерева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Наказателно дело от общ
характер № 20245320200239 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. П. П.,
*********************************************************************,
ЕГН: ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 31.07.2017 г. и на 15.10.2020 г. в
гр. К., обл. П., при условията на продължавано престъпление, пред надлежен
орган на власт – разследващ полицай и пред съд – състав на Районен съд –
Карлово:
- на 31.07.2017 г. в гр. К. обл. П., пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай при РУ-Карлово, като свидетел по досъдебно
производство № 404/2017 г. по описа на РУ- гр.Карлово устно съзнателно
потвърдила неистина и затаила истина, като употребила следните изрази: „С.
по едно време стана от масата и отиде да легне на канапето...“ /с който
потвърдила неистина/ и „...Не съм видяла М. да ходи при нея...Не съм видяла
някой да я бие или да има рани по лицето...“ /с който затаила истина/;
1
- на 15.10.2020 г. в гр. К. обл. П., пред съд - II-ри наказателен състав на
Районен съд – Карлово, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД
№ 534/2019 г. по описа на Карловски районен съд, устно съзнателно затаила
истина и потвърдила неистина, като употребила следните изрази: „...не съм
видяла М. да прави нещо...Не съм видяла някой да я удря или да я бие. Не съм
чула някой да казва, че е бил бит…Не съм видяла С. да е паднала или да е
бутната на земята... Нищо не съм видяла и никой не ми се е оплаквал същата
вечер да е станал инцидент. Нито И., нито С. същата вечер са ми се
оплаквали...“ /с който затаила истина/ и „...С.то беше пияна…“ /с който
потвърдила неистина/,
поради което и на основание чл.290, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК във
вр. с чл.54 ал.1 от НК я ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.67, ал.3 от НК, през изпитателния срок на подсъдимата
И. П. П., ЕГН: ********** се налага пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от
НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – в с. А., обл. П., ул.
„***“ №***, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА година.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Х. Р.,
**************************************************************************************,
ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2017 г. и на 15.10.2020 г. в
гр. К., обл. П., при условията на продължавано престъпление, пред надлежен
орган на власт – разследващ полицай и пред състав на Районен съд – Карлово:
- на 08.08.2017 г. в гр. К. обл. П., пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай при РУ-Карлово, като свидетел по досъдебно
производство № 404/2017 г. по описа на РУ-Карлово устно съзнателно
потвърдил неистина, като употребил следния израз: „...М. не е удрял С. или
И....“;
- на 15.10.2020г. в гр. К. обл. П., пред съд – II-ри наказателен състав на
Районен съд - Карлово, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД
2
№ 534/2019 г. по описа на Карловски районен съд, устно съзнателно
потвърдил неистина и затаил истина, като употребил следните изрази: „...С. и
И. изглеждаха спокойни. Оплаквания не е имало, никой не е плакал...“ /с които
потвърдил неистина/ и „...не съм видял следи от удари, не съм видял кръв и
наранявания....“ /с които затаил истина/,
поради което и на основание чл.290, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, вр. чл.54
ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.67, ал.3 от НК, през изпитателния срок на подсъдимия
В. Х. Р., ЕГН: ********** се налага пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от
НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – в с. А., обл. П., ул.
„***“ №***, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА година.
ОБЯВЯВА на основание чл. 310 ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат
изготвени в срока по чл. 308 ал. 2 от НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ

3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към Присъда №16 от 22.05.2024 г., постановена по НОХД № 239/2024 г. по
описа на РС Карлово

По отношение на подсъдимата И. П. П. е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за престъпление по чл.290, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1
от НК – за това, че на 31.07.2017 г. и на 15.10.2020 г. в гр. Карлово, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган
на власт – разследващ полицай и пред съд – състав на Районен съд – Карлово:
- на 31.07.2017 г. в гр. К. обл. П., пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай при РУ-Карлово, като свидетел по досъдебно
производство № 404/2017 г. по описа на РУ- гр. Карлово устно съзнателно
потвърдила неистина и затаила истина, като употребила следните изрази: „С.
по едно време стана от масата и отиде да легне на канапето...“ /с който
потвърдила неистина/ и „...Не съм видяла М. да ходи при нея...Не съм видяла
някой да я бие или да има рани по лицето...“ /с който затаила истина/;
- на 15.10.2020 г. в гр. К. обл. П., пред съд - II-ри наказателен състав на
Районен съд – Карлово, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД
№ 534/2019 г. по описа на Карловски районен съд, устно съзнателно затаила
истина и потвърдила неистина, като употребила следните изрази: „...не съм
видяла М. да прави нещо...Не съм видяла някой да я удря или да я бие. Не съм
чула някой да казва, че е бил бит…Не съм видяла С. да е паднала или да е
бутната на земята... Нищо не съм видяла и никой не ми се е оплаквал същата
вечер да е станал инцидент. Нито И., нито С. същата вечер са ми се
оплаквали...“ /с който затаила истина/ и „...С.то беше пияна…“ /с който
потвърдила неистина/.
По отношение на подсъдимия В. Х. Р. е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за престъпление по чл.290, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1
от НК – за това, че на 08.08.2017 г. и на 15.10.2020 г. в гр. К., обл. П., при
условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на власт –
разследващ полицай и пред състав на Районен съд – Карлово:
- на 08.08.2017 г. в гр. К. обл. П., пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай при РУ-Карлово, като свидетел по досъдебно
производство № 404/2017 г. по описа на РУ-Карлово устно съзнателно
потвърдил неистина, като употребил следния израз: „...М. не е удрял С. или
И....“;
- на 15.10.2020 г. в гр. К. обл. П., пред съд – II-ри наказателен състав на
Районен съд - Карлово, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД
№ 534/2019 г. по описа на Карловски районен съд, устно съзнателно
потвърдил неистина и затаил истина, като употребил следните изрази: „...С. и
И. изглеждаха спокойни. Оплаквания не е имало, никой не е плакал...“ /с които
1
потвърдил неистина/ и „...не съм видял следи от удари, не съм видял кръв и
наранявания....“ /с които затаил истина/.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Карлово,
поддържа обвинението в с. з. Счита вината на подсъдимите за безспорно
установена. Пледира на всеки от тях да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимите адв. Б. З. счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което пледира за
постановяване на изцяло оправдателни присъди и за двамата.
В дадената им възможност за лична защита и право на последна дума
подсъдимите се присъединяват към казаното от своя защитник и молят да
бъдат оправдани.
Съдът, след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
следното:
Подсъдимата И. П. П. е родена на************г. в гр. П., с адрес за
призоваване в страната: с. А., обл. П., ул. „***“ №**,
*************************************************************************************************,
ЕГН: **********.
Подсъдимият В. Х. Р. е роден на *** г. в гр. П., с адрес за призоваване в
страната: с. А., обл. П., ул. „***“ №*,
******************************************************************************,
ЕГН: **********
Към м. февруари 2015 г. в питейно заведение „А.“ – гр. С. като като
продавач-консултант работела св. И. Н. Д., а като сервитьорка – св. С. О. К.
/тогава с фамилно име О./.
На 28.02.2015 г. вечерта двете били на работното си място, където се
празнувало раждане на внучето на подсъдимата И. П. П.. Подсъдимата П. била
ангажирала за повода цялото заведение. Тя била поканила на празненството
подсъдимия В. Р., свидетелите М. К., Е. П. и др. Заведението било разделено с
остъкление на зала за пушачи и зала за непушачи. На обща маса в залата за
непушачи били седнали Е. П., В. Р., И. П., откъдето имало пряка видимост към
входа/изхода.
Около 22:00 часа на същата дата в заведението пристигнал св. М. К..
Същият изглеждал в нетрезво състояние и след като седнал при
горепосочените лица, продължил да пие алкохол, подобно на останалите
присъстващи на масата.
Около 23:00 часа К. излязъл пред заведението заедно с подсъдимата П.,
за да изпуши цигара. Малко след това С. К. отишла да заключи входната
врата, за да не влизат външни лица. Тя не била разбрала, че подсъдимата П. и
св. К. са навън. В един момент К. и П. започнали да тропат по стъклото на
2
входната врата, за да им отворят. След известно време С. К. чула шума и
отишла да провери какво става. През прозореца на вратата видяла, че К. тропа
по вратата и дърпа бравата. Св. К. отключила, веднага след което К. я съборил
на земята отвън и започнал да й нанася побой. Подсъдимата П. му казавала да
спре, но той не й обръщал внимание. В това време към заведението с
автомобил се приближавали св. Л. П. и св. Т. Г., които имали уговорка със св.
И. Д. да се видят. В момента, в който спрели пред заведението, видели, че
отпред на площадката, където било осветено, мъж се е надвесил над жена и й
нанася удари. Двете жени се изплашили и без да слизат от колата си тръгнали,
а на следващия ден разбрали какво се е случило. Междувременно св. К. хванал
св. К. за косата и започнал да я влачи по стълбите към вътрешността на
заведението. За да се стигне от входната врата до залата за гостите се слизало
през пет стъпала, след което се преминавало през площадка, която била
разделена от залата за гостите с плъзгащи алуминиеви врати. Докато влачел
св. К., К. я ритал по гърба и я удрял с юмруци в областта на главата, а тя
пиящала и викала за помощ. Към К. се насочила св. И. Д.. Тогава той спрял да
нанася удари върху С. К. и тръгнал срещу св. Д.. След като я приближил, я
ударил с шамар в областта на лявата буза, блъснал я с ръка, като Д. залитнала
назад и паднала, удряйки си главата в земята. След това К. счупил
музикалната уредба, върнал се пак при К. и започнал отново да я удря с ръце
по главата. След известно време спрял и влязъл в залата при останалите гости,
които станали свидетели случващото се. Подсъдимата И. П. отишла при св. К.
и я вдигнала от пода. Тя плачела и треперела, лицето й било обляно в кръв. П.
й помогнала да се придвижи до диван, който се намирал до залата с гостите и
там К. легнала. Св. К. през това време бил седнал на общата маса при другите
гости и консумирал алкохол. Св. И. Д. в това време продължавала да лежи на
пода. В един момент св. Е. П., до когото стоял подсъдимият В. Р., станал от
масата и помогнал на Д. да се изправи, след което тя седнала в същата зала. Не
след дълго св. К. също станал и отишъл до дИ., където лежала С. К.. Той
отново започнал да я удря с юмруци в областта на главата, докато
подсъдимата П. не се намесила и не го издърпала настрани. Св. Д. попитала К.
защо я е ударил, а той й отвърнал, че се ядосал, защото казала на С. да
заключи. След това свидетелките К. и Д. седнали в другия край на
заведението. Празненството продължило до около 01:00 часа, след което
всички си тръгнали.
С влязла в сила Присъда №260026/20.10.2021 г. по НОХД №534/2019 г.
по описа на Районен съд - Карлово, потвърдена с Решение №36/17.02.2022 г.
по ВНОХД №2479/2021 г. по описа на ОС Пловдив, М. И. К. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.4, пр.3, вр.
чл.130, ал.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева.
Въпреки, че е била пряк очевидец на престъпното поведение на М. К. от
самото му начало и през цялото време, в хода на воденото досъдебно
3
производство № 404/2017 г. по описа на РУ Карлово, а впоследствие и при
разпита си в съдебна фаза по НОХД № 534/2019 г. по описа на Карловски
районен съд, подсъдимата И. П. е лъжесвидетелствала, стремейки се да
прикрие вината му:
- на 31.07.2017 г. в гр. К. обл. П., пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай при РУ-Карлово, като свидетел по досъдебно
производство № 404/2017 г. по описа на РУ- гр.Карлово устно съзнателно
потвърдила неистина и затаила истина, като употребила следните изрази: „С.
по едно време стана от масата и отиде да легне на канапето...“ /с който
потвърдила неистина/ и „...Не съм видяла М. да ходи при нея...Не съм видяла
някой да я бие или да има рани по лицето...“ /с който затаила истина/;
- на 15.10.2020 г. в гр. К. обл. П., пред съд - II-ри наказателен състав на
Районен съд – Карлово, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД
№ 534/2019 г. по описа на Карловски районен съд, устно съзнателно затаила
истина и потвърдила неистина, като употребила следните изрази: „...не съм
видяла М. да прави нещо...Не съм видяла някой да я удря или да я бие. Не съм
чула някой да казва, че е бил бит…Не съм видяла С. да е паднала или да е
бутната на земята... Нищо не съм видяла и никой не ми се е оплаквал същата
вечер да е станал инцидент. Нито И., нито С. същата вечер са ми се
оплаквали...“ /с който затаила истина/ и „...С.то беше пияна…“ /с който
потвърдила неистина/.
В. Х. Р. също е дал неистински показания по досъдебното производство,
а впоследствие и пред съда:
- на 08.08.2017 г. в гр. К. обл. П., пред надлежен орган на властта –
разследващ полицай при РУ-Карлово, като свидетел по досъдебно
производство № 404/2017 г. по описа на РУ-Карлово устно съзнателно
потвърдил неистина, като употребил следния израз: „...М. не е удрял С. или
И....“;
- на 15.10.2020г. в гр. К. обл. П., пред съд – II-ри наказателен състав на
Районен съд - Карлово, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД
№ 534/2019 г. по описа на Карловски районен съд, устно съзнателно
потвърдил неистина и затаил истина, като употребил следните изрази: „...С. и
И. изглеждаха спокойни. Оплаквания не е имало, никой не е плакал...“ /с които
потвърдил неистина/ и „...не съм видял следи от удари, не съм видял кръв и
наранявания....“ /с които затаил истина/.
Показанията на двамата подсъдими не кореспондирали с отаналия
доказателствен материал и съществено се различавали от показанията, дадени
от останалите свидетели, разпитани в хода на ДП № 404/2017 г. и НОХД №
534/2019 г. Същите са приети от първоинстанционния и въззивния съд за
недостоверни, което е дало основание на прокурор при ОП Пловдв да отдели
материали, по които да бъде проведено разследване и образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. След приключване на
разследването по ДП №291/2022 г. по описа на РУ Карлово, чрез обвинителен
4
акт събраните по него доказателствени материали са внесени за разглеждане
от Районен съд - Карлово, като е образувано настоящото НОХД № 239/2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Д., С. К. /О./, М. К., Е.
П., Л. П. и Т. Г.; приетите по делото като писмени доказателства отделени
материали от ДП № 404/2017 г. и НОХД № 534/2019 г. – протокол от
15.10.2020 г. по НОХД № 534/2019 г., разпити на свидетелите П., П. и Р. в хода
на ДП № 404/2017 г., протоколи за извършени очни ставки между свидетелите
О. и П. и между Д. и П. по ДП № 404/2017 г.; справки за съдимост и
характеристични справка на подсъдимите.
Подсъдимите са се възползвали от правото си да не дават обяснения,
като поддържат изложеното от защитника им. Защитата на подсъдимите в
лицето на адв. З. пледира, че в хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, които по категоричен начин да обосноват вината им.
Възприетата от подсъдимите позиция, изразена в свиетелските им показания,
представлявала израз на личните им възприятия. Това по никакъв начин не
способствало за неправилно решаване на делото, а фактът, че показнията им
не са кредитирани от две инстанции на съда, не водело до автоматичен извод
за извършено престъпление. Деянията, в които подсъдимите били обвинени,
били несъставомерни, тъй като не бил засегнат обществен интерес, нито
правата на пострадалите лица.
От проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетели,
съдът кредитира изцяло тези на св. И. Д. и св. С. К.. Те, от една страна пряко
са пострадали от агресивното поведение на св. К., а от друга – възприели са
лично присъствието по време на инцидента и на двамата подсъдими.
Показанията им са последователни в хода на цялото производство и са
категорични, че И. П. е била заедно с К. от момента, в който той е започнал да
нанася побой на К. пред заведението, а впоследствие и вътре, като
подсъдимата се е опитвала безуспешно да го спре и е помогнала на
пострадалата да легне на дИ.. Няма как при това положение да се приемат за
достоверни твърденията на подсъдимата, че „...С. по едно време стана от
масата и отиде да легне на канапето...“ и „...Не съм видяла М. да ходи при
нея...Не съм видяла някой да я бие или да има рани по лицето...“ дадени по ДП
№404/2017 г. на РУ Карлово и „...не съм видяла М. да прави нещо...Не съм
видяла някой да я удря или да я бие. Не съм чула някой да казва, че е бил бит…
Не съм видяла С. да е паднала или да е бутната на земята... Нищо не съм
видяла и никой не ми се е оплаквал същата вечер да е станал инцидент. Нито
И., нито С. същата вечер са ми се оплаквали...“ и „...С.то беше пияна…“
дадени по НОХ №404/2017 г. на РУ Карлово.
Двете свидетелки си спомнят присъствието в заведението и на
подсъдимия В. Р.. Той е стоял на общата маса е имал пряка видимост към
помещението и към входа. Същият несъмнено е възприел всичко случващото
се, предвид създадената суматоха, виковете на М. К. и писъците на двете
5
жени, които той е биел с изключително ожесточение. Наред с всичко друго, К.
е счупил и музикалната уредба, като житейската логика сочи, че спирането на
музиката също би следвало да направи впечатление. В този смисъл,
неистински се явяват показанията му че „...М. не е удрял С. или И....“, дадени
по ДП №404/2017 г. на РУ Карлово и „...С. и И. изглеждаха спокойни.
Оплаквания не е имало, никой не е плакал...“, „...не съм видял следи от удари,
не съм видял кръв и наранявания....“, дадени по НОХ №404/2017 г. на РУ
Карлово.
Показанията на св. К. не следва да се кредитират, тъй като самият той е
имал качеството на обвиняем, а впоследствие – подсъдим по предходното
наказателно производство. Същият е предубеден, намира се в близки
отношения с подсъдимата П. и свидетелските му показания се преценяват от
съда като необективни и дадени от заинтересовано лице.
Настоящият съдебен състав не кредитира отчасти и показанията на св.
П.. Същият не отрича, че е чул тропането по вратата и лично е казал на св. К.
да отвори. Несъстоятелни са обаче твърденията му, че е видял как тримата
влизат спокойно, без нищо да се случва. Изложеното е в пълна
противоположност както на показанията на св. К. и св. Д., така и на
установеното с влязлата в сила присъда по НОХД №534/2019 г. на РС
Карлово – нанесен жесток побой върху двете жени от страна на М. К., викове
и счупена музикална уредба, като според св. П. музиката всъщност само била
намалена от К..
Свидетелките Л. П. и Т. Г. са дали обективни и еднопосочни показания,
които се кредитират от съда дотолкова, доколкото установяват факта, че М. К.
е бил съборил С. К. на площадката пред заведението и са го видели надвесен
над нея. Изложеното от тях допълва цялостната фактическа обстановка и
кореспондира с показанията на останалите свидетели.
Съдът взе в предвид като годни доказателствени средства и копия от
протокол от съдебно заседание по НОХД № 534/2019 г. по описа на РС
Карлово, проведено на на 15.10.2020 г и от протоколи за разпити, проведени
на 31.07.2017 г. и 08.08.2017 г. по ДП № 404/2017 г. по описа на РУ Карлово, в
които протоколи са обективирани и дадените от двамата подсъдими, в
качеството им на свидетели, показания.
При така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства,
съдът намери за установено по безспорен начин, че всеки един от
подсъдимите е осъществил състава на престъплението по чл.290, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
С обвинителния акт спрямо подсъдимите е повдигнато обвинение за
престъпението лъжесвидетелстване в двете му форми – затаяване на истина и
потвърждаване на неистина.
Вън от съмнение е, че всеки от тях има качество на свидетел в
производството по ДП № 404/2017 г. на РУ Карлово и по НОХД № 534/2019 г.
на РС Карлово, като в хода на двете производства са депозирали свидетелски
6
показания пред компетентния орган. Задължение на свидетеля е да изложи
пред съда /или друг надлежен орган/ фактите във вида, в който ги е възприел.
Престъплението „лъжесвидетелстване“ може да бъде осъществено, ако
извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел потвърди
неистина – свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да
се е осъществил, или го възпроизведе не по начина, по който го е възприел;
или затаи истина – като премълчава факти, които е възприел. Понеже
престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието,
правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното
осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато
свидетелят заяви пред съд /или друг надлежен орган/, неистина, защото по
този начин се създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което
е цел на правораздаването, а това от своя страна може да доведе и до
неправилно приложение на материалния закон. Изхождайки от родовия и от
непосредствения обект на посегателство на престъплението, в съдебната
практика трайно се приема, че престъплението лъжесвидетелстване не може
да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета
на доказване. Следователно, за да е осъществен съставът на обсъжданото
престъпление, е необходимо деецът съзнателно да е потвърдил неистина или
да е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на
доказване по конкретното производство и имат значение за правилното
решаване на делото, защото само тогава би могло да се попречи на
правилното и обективно правораздаване. И обратно – когато едно лице
свидетелства за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на
доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване,
независимо, дали потвърждава неистина или затаява истина, то поведението
на това лице, макар и укоримо, не осъществява състава на престъплението
лъжесвидетелстване. /В този смисъл, Решение № 347/2004 г. по нд №
1055/2003 г. на III Н.О., Решение № 123/2014 г. по нд № 300/2014 г. на III Н.О.,
Решение № 273/2014 г. по нд № 878/2014 г. на III Н.О., Решение № 482/2013 г.
по нд № 1625/2012 г. на II Н.О., Решение № 76 от 09.05.2016 г. по нд №
240/2016 г. на III н.о/.
Съставът на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци както на обективната
така и на субективната му страна. От обективна страна деецът устно и
съзнателно да потвърди неистина в качеството си на свидетел, а
свидетелските показания да са дадени пред надлежен орган на властта. От
субективна страна деянието следва да е извършено с пряк умисъл. Липсата на
който и да е от тези признаци обуславя несъставомерност на извършеното
деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна
репресия. В хода на проведеното съдебно следствие действително се установи,
че от обективна страна подсъдимите са имали специално качество по чл. 290,
ал.1 от НК – свидетели, тъй като са били призовани и допуснати като такива
от съда, респ. – разследващия полицай. Те са били разпитани, след като им е
7
разяснена наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК. Не се спори и че
съдът и разследващият полицай са надлежни органи на властта. Субект на
престъплението обаче е лице, което следва да изложи пред съд или пред друг
надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от значение
за делото и включени в предмета на доказване.
В конкретния случай, в хода на разпитите си по ДП № 404/2017 г. на РУ
Карлово и по НОХД № 534/2019 г. на РС Карлово в качеството си на
свидетели, подсъдимите са дали ясни показания, относно основния факт,
който обвинението е целяло да докаже с тези показания. Всеки от тях е се е
опитал да прикрие факта на нанесения от М. К. побой на С. К. и И. Д., като
конкретно П. по ДП № 404/2017 г. на РУ Карлово е потвърдила неистина с
израза: „С. по едно време стана от масата и отиде да легне на канапето...“
и е затаила истина с израза „...Не съм видяла М. да ходи при нея...Не съм
видяла някой да я бие или да има рани по лицето...“, а по НОХД № 534/2019 г.
подсъдимата е затаила истина, употребявайки следните изрази: „...не съм
видяла М. да прави нещо...Не съм видяла някой да я удря или да я бие. Не съм
чула някой да казва, че е бил бит…Не съм видяла С. да е паднала или да е
бутната на земята... Нищо не съм видяла и никой не ми се е оплаквал същата
вечер да е станал инцидент. Нито И., нито С. същата вечер са ми се
оплаквали...“ и е потвърдила неистина с израза: „...С.то беше пияна…“ .
От своя страна подсъдимият Р. е потвърдила неистина по досъдебно
производство № 404/2017 г. с израза: „...М. не е удрял С. или И....“, а по по
НОХД № 534/2019 г. е потвърдил неистина с израза: „...С. и И. изглеждаха
спокойни. Оплаквания не е имало, никой не е плакал...“ и е затаил истина,
заявявайки „...не съм видял следи от удари, не съм видял кръв и
наранявания....“
Категорично се установи по делото, че твърдяното от всеки един от
подсъдимите, свидетели по ДП № 404/2017 г. на РУ Карлово и по НОХД №
534/2019 г. на РС Карлово не отговаря на истината.
Отговорността за лъжесвидетелстване може да бъде ангажирана
единствено тогава, когато, както беше посочено и по-горе, свидетелят
съзнателно затаи истината или каже неистина само за онези обстоятелства,
свързани с предмета на доказване по конкретното дело, очертан в чл. 102 от
НПК. Такъв е и настоящият случай, доколкото с дадените в качеството на
свидетели показания, подсъдимите са изложили именно
такива обстоятелства, които при евентуалното им кредитиране като
достоверни биха променили фактическата обстановка по ДП № 404/2017 г. и
по НОХД № 534/2019 г. и биха внесли съмнение относно наличието на
деяние, за което е внесено обвинение срещу М. И. К..
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от
обективна страна е съставомерно деянието на всеки един от подсъдимите.
Изявленията им не съответстват на обективната действителност. Същите са
категорично отречени от други свидетели по делото, незаинтересовани от
8
неговия изход и с непротиворечиви показания. При това, въпреки че са
възприели действително настъпилия инцидент и фактите, свързани с него, са
преиначили истината пред разследващия орган и съдебния състав. Всеки от
подсъдимите е извършил продължавано престъпление, тъй като са извършени
две отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното.
От субективна страна всеки от подсъдимите е действал при форма
на вина пряк умисъл. Същите са съзнавали обществено-опасния характер
на извършеното – засягането на обществените отношения, свързани
с дейността на държавните органи, предвиждали са обществено-
опасните последици – възпрепятстване на правосъдната дейност
и са искали настъпването на тези последици. От естеството на твърденията
на всеки от подсъдимите, които се отнасят до техни действия и събития,
случили се с тяхно участие и в тяхно присъствие, е изводимо, че същите
са имали вярна представа за обстоятелствата, за
които са потвърдили неистина пред съда и са съзнавали неистинността на
твърденията си.
Въз основа на изложеното, по-горе съдът намери подсъдимите за
виновни за извършването на престъплението, за което всеки от тях е
привлечен да отговаря.
При индивидуализация наказанията на подсъдимите съдът прецени
всички критерии по чл.54 от НПК.
За престъплението по чл. 290, ал.1 НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до 5 години. Производството по делото е проведено
по общия ред, без прилагане на предвидените в НПК особени правила.
Като отчете тежестта на престъплението и подбудите за неговото
извършване, с оглед гореизложените данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи наказание на всеки от
подсъдимите за престъплението по чл. 290, ал.1 от НК в размер на 9 /девет/
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК се отложи
изтърпяването на определеното наказание за изпитателен срок от три години.
На основание чл.67, ал.3 от НК, през изпитателния срок на подсъдимите И. П.
П. и В. Х. Р., се налага пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично за
срок от 1 година.
Видът и размерът на наказанието съдът определи отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки
степента на обществената опасност на деянието, подбудите за негово
извършване и данните за личността на всеки подсъдим, така както повелява
9
чл. 54 НК. Така определеното наказание е в размер, близък до минималния,
именно защото съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства
– чисто съдебно минало на всеки от подсъдимите и липса на други
регистрирани противообществени прояви.
Много съществена в случая за определяне на наказанията на двамата а
подсъдими обаче се явява генералната превенция. Като общество ние трябва
да сме крайно нетолерантни към всяко престъпление, насочено към умишлено
затрудняване разкриването на обективната истина по делата, разглеждани в
съдилищата. Последствия, водещи нерядко до забавянето им и дори до
грешни изводи на съда. Именно и поради това съдът намира, че не е налице
маловажен случай и е необходимо налагането и на мярката по чл.67, ал.3 НК.
В рамките на предвиденото от закона наказание настоящият съд
постанови присъдата си, воден от разбирането, че обществото ни се нуждае от
ясен знак за това, че има воля и желание да се бори с тези изключително
опасни явления, съпътстващи за съжаление нерядко разглеждането на делата в
съдилищата.
Поради горното съдът намира, че по-леки наказания за двамата
подсъдими не биха могли да отговорят на целите на наказанието по чл. 36 от
НК. Именно така определените наказания ще изиграят своята роля за
постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимите, така и
по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им
подсъдимите ще имат възможност да осмислят постъпката си, да се поправят
и да съобразят за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Изпитателният срок на наказанията е достатъчно дълъг, за да
изпълни и другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на
лицата да вършат престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ЦД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни