Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Радомир, 29.04.2021г.
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на първи
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Т.П., като разгледа докладваното от съдията административно
наказателно дело № 59 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №26/02.02.2021г. началника на РУ-Радомир, към ОДМВР-Перник е наложил на
жалбоподателя Е.И.Д., с ЕГН:********** *** на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.6
от същия закон.
Недоволен от така наложеното му наказание Д. по
подробно развити във въззивната
жалба правни съображения от адвокат-пълномощника му, както и в хода на пледоариите моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че е са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до опорочаване на цялото административно
наказателно производство и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди
се от въззивника, че в АУАН и НП не е описано точно
извършеното адм.нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено то. На второ място се сочи, че АНО е приложил неправилно материално правната
норма и санкционна такава. Освен това по съществото на спора се развиват подробни
правни доводи, че неправилно АНО е
ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя Д. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД за
извършено от него нарушение по чл.6 от ЗБЛД.Алтернативно се моли съда да
приеме, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и да отмени обжалваното
НП. Претендират се от адвокат М. по реда на чл.63, ал.3 ЗАНН , във вр. с чл.38, ал.3, във вр. с
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА направени по делото разноски .
Въззиваемата страна РУ –Радомир към ОДМВР -Перник редовно и
своевременно призована, за същата не се
явява представител и не е изразила становище по жалбата.
Районна прокуратура гр.Перник, ТО -Радомир, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, процесуално допустима е,
поради което съдът дължи нейното
разглеждане по същество.
От фактическа
страна:
От фактическа страна по делото се
установява видно от АУАН №26 /24.01.2021г., че на 24.01.2021г., в 13.10 часа в гр.Радомир, ул. „Велчо“ пред
частен дом №18 при извършена полицейска проверка, жалбоподателят не е
представил български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица за установяване на самоличността му .
Въз основа на така съставения АУАН
наказващият орган се е произнесъл по административно-наказателната преписка,
като е издал атакуваното в настоящото производство НП №26/02.02.2021г., с
което на основание чл.80, т. 5 от ЗБЛД е наложил на жалбоподателя Е.И.Д. административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева за
нарушение по чл.6 от същия закон.
Правни
изводи:
С оглед на така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав на решаващия съд намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено на
процесуално основание.Опорочено е изцяло производството по съставяне на АУАН, а
неспазване на процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е от категорията нарушения, които не
могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение,
накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на
санкционираното лице още в началния
момент от образуваното административнонаказателно производство, когато следва
да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и
обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение още
при съставянето на АУАН. АУАН е съставен от свидетеля Е.К.И.
на длъжоност «полицай»
в РУ-Радомир, а свидетел по установяване на адм.нарушение, който е подписал така съставения
АУАН е св.Б.В.Б.
също на длъжност
«полицай» в РУ-Радомир. В АУАН обаче е отразено, че нарушителят Д. е отказал да подпише
така съставения му АУАН, както и да получи препис от същия.В
тази връзка в хода на съдебното следствие актасъставителят
И. сочи, а показанията му напълно кореспондират с показанията на св.Б., че жалбоподателят е присъствал при съставяне на АУАН, но е отказал да го
подпише и да получи препис
от същия, като св.Б. е подписал АУАН, както в качеството си на свидетел при установяване на нарушението, така и в качеството си
на свидетел по отказа на Д. да подпише
акта.Съгласно императивната разпоредба на чл.43,
ал.2 ЗАНН, когато нарушителят
откаже да подпише акта, това се удостоварява чрез
подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта. Т.е законодателят е имал в предвид, че свидетелят удостоверяващ отказа
на нарушителя да подпише акта е трето лице различно от лицата констатирали
извършване на административното нарушение, като свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН само удостоверява отказа т.е нежеланието на нарушителя да подпише АУАН,
какъвто свидетел в случая липсва, а св.Б. е подписал процесния
АУАН в „двойно“ качество.
За правна изчерпателност
настоящият състав следва да отбележи,че
процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един
или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и
които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата -
свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията,
при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица,
чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и при така установените процесуални
нарушения съдът намира, че атакувания НП като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен. В тази връзка съдът
следава да отбележи, че са
напълно неоснователни
доводите на въззивника във въззивната жалба за допуснати други съществни процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и НП. АУАН и НП са издадени в съответствие
с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира
защитата си.
За пълнота по същество на спора съдът намира, че административно-наказващият
орган е доказал извършено от жалбоподателя адм.нарушение,
за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. В хода на
съдебното следствие,както бе посочено по-горе
са разпитани свидетелите Е.И. и Б.Б., и двамата са категорични, че когато са
пристигнали на място по повод подаден сигнал за възникнал скандал между
жалбоподателя и трето лице, при
поискване на документа му за самоличност
Д. не е представил такъв, което е наложило проверката на самоличността му в
информационната система на МВР. Обстоятелството, че при поискване на документа
за самоличност Д. не е представил същия не се оспорва и от свидетелката Мимоза
Димитрова –съпруга на нарушителя, която заявява
в хода на съдебното дирене, че след съставянето на АУАН е ходила да дома
им, който се е намирал в непосредствена близост, за да донесе документите за
самоличност на съпруга си.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира,че в случая
между страните не седи спор,
че на посочените
в акта за установяване на административно нарушение дата, място и час Е.Д. не е представил документ за удостоверяване
на своята самоличност пред органите на полицията.
Непротиворечиво както в АУАН, така и в НП извършеното нарушение е квалифицирано
като неизпълнение на задължението по чл. 6 от ЗБЛД. Доказателствата по делото сочат, че
проверката на самоличността на нарушителя е извършена от компетентни органи при
и по повод изпълнение на служебните им функции. При
това положение за оспорващия е възникнало задължение да съдейства на проверката
като удостовери своята самоличност. Като не е сторил
това последният е реализирал състава на вмененото му административно нарушение.
Именно за това деяние е приложена и санкцията, предвидена в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Правото на
нарушителя да разбере с кои сови
действия е извършил деянието не е засегнато,
нито е преградена възможността му да организира защитата
си както бе посочено по-горе в
настоящия съдебен акт.По отношение възраженията във въззивната
жалба за приложението на чл.28 ЗАНН, то макар нарушението да се явява изолирано, обществената му опасност е типична за
нарушенията от същия вид. Липсата или незначителността на
вредните последици в случая не е достатъчна, за да разкрие по – ниска степен на
обществена опасност. При липсата на други смекчаващи обстоятелства, разкриващи по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".
При
този изход на делото основателно е искането на въззивника
за присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на въззивника адв.С.М. от САК е оказал безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
съгласно представено по делото пълномощно и молба от адв.М..
Предвид на това и с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН,
във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр.
чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1 т.3 от ЗА, във вр. с чл.18 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адв.С.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим
от горното и в същия смисъл,
както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът