№ 14404
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110164796 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира исковата
молба за редовна.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът счита, че следва да се назначи ССчЕ, която да отговори на следните
служебно поставени въпроси: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР,
ако към него се включи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
в размер 2917,44 лв.?
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 10226/2024г. по описа на СРС, 57 с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със служебно
поставените от съда в обстоятелствената част на определението задачи, при депозит в
размер от 250 лева, вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.05.2025 г., от 10.10
1
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „АПС Бета България“ ЕООД чрез юрк. Тихолов/л.72/ с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86
ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за
сумата от 1969,18 лв., непогасена главница по Договор за потребителски кредит от
30.11.2017 г., ведно със законна лихва от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 500,84 лв. за периода от 30.11.2017г. до 31.05.2019г., и мораторна лихва в
размер на 1143,03 лв. за периода от 30.11.2017г. до 20.02.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10226/2024 г. по описа на СРС,
57 с-в. Ищецът претендира и сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че между ответника и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит от 30.11.2017 г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 2500 лв., като заемателят се е задължил да върне заемната сума съгласно
условията на сключения договор, като заплати сумата, ведно с договорната лихва на 18
месечни погасителни вноски. Твърди, че по силата на Приложение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 02.03.2021г. вземанията срещу ответника,
произтичащи от процесния договор за заем, са му прехвърлени, като поддържа, че за
прехвърлянето ответникът е уведомен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. Л. Х. чрез адв.Д., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се надлежното цедиране на вземането, като излага
подробни съображения по отношение недействителността на договора за
поръчителство и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че поръчителят
не е заплатил процесните вземания на кредитора, съответно не се е суброгирал в
правата му. Излага доводи, в насока невключване на възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, представляващо по характера си скрита лихва, към
ГПР в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че кредиторът при подобна
практика цели да прехвърли риска от неплатежоспособност на длъжника и да не
изпълни задължението си за предварителна оценка на риска. Обсъжда
регламентацията на ниво ЕС и практиката на СЕС в тази насока. Счита, че клаузата
предвиждаща предоставяне на поръчител противоречи и на разпоредбата на чл. 33, ал.
1 ЗПК. Излага подробни съображения за недействителността на договора за кредит
поради противоречие със закона – ЗПК, ЗЗП, ЗЗД, а и на добрите нрави. Счита, че
дължима би била единствено чистата сума по кредита и то като неоснователно
обогатяване. Сочи, че договорената лихва противоречи на добрите нрави. Оспорва да е
била получена сумата по кредита и заемодателят да е бил уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост. Твърди, че заемодателят не е бил уведомен за цесията.
2
Счита, че няма валидно сключено споразумение за разсрочване на плащането.
Поддържа, че не е спазено изискването за размер на шрифта. Преповтаря предходно
наведени възражения. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Сочи
евентуално за нищожност на отделни клаузи от договора. Счита, че към договора не е
приложен погасителен план, отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Поддържа, още, че договорът противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23,
24 ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – сключването на валиден договор за цесия, по
силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което
длъжникът е надлежно уведомен, както и че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите
на главното вземане и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума и наведеното възражение за давност.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3