РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
двадесет и девети юли две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 103 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Т. *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 10-6/03.06.2020 г.,
издадено от началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР. В жалбата Г. сочи, че обжалваното НП е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди, че съставеният му АУАН бил нечетлив, което го лишило от възможността да
разбере какво нарушение е извършил, а според наказателното постановление не бил
изпълнил полицейско разпореждане за спазване на противоепидемични мерки при
провеждане на кооперативния пазар в гр.Златица, без да е изписано какви точно
мерки не е спазил. Твърди, че е спазил всички необходими мерки, поради което
отразеното в НП противоречи на истината. Моли наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Д.Т.Г. се
явява и представлява сам. Поддържа депозираната от него жалба и в хода по
същество на делото иска от съда да отмени обжалваното НП. Заявява, че не е
знаел, че има ограничения и освен това актът бил съставен в пристъп на ярост на
полицейския служител, който се държал грубо. Заявява още, че актосъставителят е
действал избирателно, държал се грубо, а в съставения от него акт нищо не се
разчитало.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
именно: Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, № 043191/31.05.2020
и свидетелските показания, че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя Г. е образувано със съставения срещу него АУАН от 31.05.2020г.,
съдържащ констатации, че на 31.05.2020г., около 11.40 часа в гр.Златица, на ул.
„Св.св. Кирил и Методий“, при провеждане на кооперативен пазар, след надлежно
отправено устно разпореждане да спазва противоепидемичните мерки, като спазва
ограничителните ленти (забранено преминаването), същият не изпълнява
разпореждането, с което е нарушил чл.257, ал.1 ЗМВР. Въз основа на съставения
АУАН впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
описанието на време и място на извършване на нарушението съвпада с това в АУАН,
а самото нарушение е записано, че се е изразило в това, че лицето не изпълнява
полицейско разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му:
да спазва противоепидемичните мерки и реда при провеждане на кооперативния
пазар. В НП е запазена квалификацията от АУАН- нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР и
на Д.Т.Г. е наложено наказание по чл.257, ал.1 ЗМВР в размер на 500.00 лв.
Изслушани са като свидетели
актосъставителят А.В.В. и свидетелите по АУАН С.Г.П. (също служител на
РУП-Пирдоп) и В.Т.Д.-Д. ***), които поддържат констатациите от АУАН. Двамата
свидетели разказват какви са техните спомени за процесния случай и за какво
нарушение е бил съставен АУАН на жалбоподателя Д.Г..
Актосъставителят А.В.В. разказва за процесния случай, че когато е извършено
нарушението е имало въведени противоепидемични мерки на кооперативния пазар в
гр.Златица и пазарът се провеждал по специфичен начин – влизало се от едно
място, обособено като „вход“, където била разположена и шатра, на която стояли
те-полицейските служители и служители на общината, като следели за спазване на
правилата, по които се провеждал пазарът. Начинът бил следният: влизало се от
едно място, където стояли те и се излизало от друго място. Служителите на
общината били поставили табели в началото и в края на пазара – по какъв начин
се осъществява движението (от къде се влиза и от къде се излиза), както и
навсякъде били оградили пазара с ленти, което предполагало, че от там не се
преминава. Според свидетеля В. г-н Г., заедно с жена си и още един човек
тръгнали в насрещното движение, т.е. към тях. Свидетелят чул, че служител на
общината им казал, че не може да излизат от там и че трябва да се върнат и да
минат по пътя, който е очертан. Въпреки това жалбоподателят Г. казал, че ще
мине от мястото, където е и тръгнал да повдига червено-белите ленти, които били
поставени странично на пазара, за да ограничат влизането и излизането от други
места, освен от обозначените. Свидетелят В. се намесил, като обяснил на г-н Г.,
че не може да мине от там и че трябва да спази правилата, като му разпоредил
устно да преустанови действията си и да спази противоепидемичните мерки, след
което г-н Г., с жена си и другия човек тръгнали в обратна посока, но 20 метра
по-надолу вдигнали лентата и я преминали. Тогава свидетелят В. ги пресрещнал и
им поискал документи за самоличност. Свидетелят В. е категоричен, че
организацията на пазара е била изрядно създадена, така че да не позволи някой
да се обърка, като дори имало служители на общината, които упътвали хората.
Еднопосочни с показанията на свидетеля А.В., са заявените от свидетеля С.П.
факти. Той твърди, че на процесната дата се провеждал неделният пазар в
гр.Златица и имало КПП-та за „вход“ и „изход“, а движението било организирано
еднопосочно по целия пазар. Той и колегата му В. били на входа на пазара.
Тогава видели жалбоподателя Г., че идва в обратна посока- към КПП-то за „вход“
и тръгнал да излиза, при което полицай В. му направил забележка, че това не е
изход и че трябва да се върне. След това господинът тръгнал в обратната,
правилна посока и на около 15-20 метра пресякъл лентата, с която било
заградено. При преминаването на лентата полицай В. му направил устно разпореждане
да се върне и да излезе от мястото, обособено за излизане, което разпореждане
не било изпълнено, след което му съставил АУАН. И свидетелят П. счита, че
организацията на пазара е била добра, като имало надписи и стрелки за указване
на посоката на движение, както и служители на общината, които указвали на всеки
какво трябва да прави и за какво са КПП-тата.
Показанията на свидетелката В.Т.Д.-Д. ***, също очертават аналогична
фактическа обстановка с тази, очертана от другите двама свидетели – полицейски
служители. Свидетелката Д. сочи, че събитията са се случили на пазара в неделя.
В петък била издадена заповед на определен брой служители за неделния пазар да
поставят ленти и табели с „вход“ и „изход“. На самия пазар служителите на
общината застанали на определени места, за да следят гражданите да не се
струпват и да ги упътват да се движат в една посока. Тази организация била
създадена във връзка с противоепидемиологичните мерки и с издадените заповеди
на министъра на здравеопазването. Именно поради тези противоепидемиологични
мерки пазарът не бил отварян с месеци и това било първото му отваряне. На
провеждането на пазара имало и полицаи. Въпросните хора, на които полицаите
съставили актове, тръгнали в обратна посока- да излизат от там, където бил
входът. Един от полицаите им направил забележка, но те продължили, след което
отново им се направила забележка и те тръгнали да се връщат, но няколко метра
по-надолу преминали ограничителната лента и излезли. Свидетелката видяла как
преминават лентата, която била на височина от около 1.50 м., след което
полицаят ги настигнал. Съставил им актове, на които тя станала свидетел.
По искане на жалбоподателя
е разпитан един свидетел, чийто показания са изолирани от останалите. Този
свидетел е Гаврил Радославов Брайков, който е придружавал жалбоподателя Г. и
жена му когато е установено тяхното нарушение, но на него не е бил съставен
АУАН. Според този свидетел, тримата били заедно и тръгвайки от супермаркета в
гр.Златица в северна посока, не видели никъде информационни табели за движение,
нито обозначения, че трябва да се движат в определена посока. Нямало нито
стрелки, нито полицейска линия, която не трябвало да се преминава. Малко преди
края на пазара дошъл полицай, на когото не знае името и поискал документи за
самоличност. Свидетелят си тръгнал, като впоследствие разбрал, че на Д.Г. е
съставен акт. Според този свидетел, ако е имало организация на пазара, тя не е
била там, от където те са минали, а ако е имало поставени ленти, на тях никъде
не пишело да не се преминава. Отрича да са повдигали лента и да са преминавали
под нея.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице
(соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление в законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.06.2020
г., а жалбата е подадена на 22.06.2020 г.).
По компетентността:
Компетентността
на актосъставителя А.В. произтича от приложената към делото Заповед №8121з-1098/25.08.2017г. на министъра на вътрешните работи, с която той оправомощава определени
категории лица да съставят АУАН-ове по ЗМВР, сред които упълномощени лица са
всички полицейски органи от областните дирекции на МВР и районните управления.
Компетентността на издателя на процесното НП – началника на РУ-Пирдоп, пък
произтича от Заповед №8121з-1371/11.11.2015г.
на министъра на вътрешните работи, с която последният оправомощава и
определя кои лица могат да издават НП по ЗМВР, като в т.1.14 са посочени
началниците на районни управления в ОДМВР.
По законосъобразността:
В контекста на
правомощията си на съдебен контрол, РС-Пирдоп установи, че процесното НП е
законосъобразно – постановено е при спазване на процесуалните правила и
материално правните разпоредби.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство
е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на
ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление съдържат всички изискуеми реквизити, нарушението е описано, а
фактите са подведени под съответстващата им правна квалификация – чл.257, ал.1 ЗМВР, която е едновременно материалноправна норма, съдържаща
правило за поведение и санкционна такава, предвиждаща конкретно наказание за
несъблюдаване на установеното правило. Констатираното
административно нарушение е описано словесно точно и ясно, като е изложено
нарушението.
В
АУАН и НП са описани времето, мястото
на нарушението и действието, с
което жалбоподателят е
реализирал административното нарушение.
Нарушението е описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а
именно: че след надлежно отправено устно разпореждане да спазва
противоепидемичните мерки, като спазва ограничителните ленти (забранено
преминаването), Д.Г. не изпълнява разпореждането. В описателната
фактическа част актосъставителят не е
длъжен да включват всякакви установени
второстепенни обстоятелства около нарушението, а само тези, които са от
значение за съставомерността му. В случая, фактите от значение за
съставомерността на нарушението, са описани и в АУАН и в НП. В действителност в НП е
пропуснато да се възпроизведе посоченото в АУАН - „като спазва ограничителните
ленти“, но този пропуск не е съществен и нарушението е достатъчно
конкретизирано.
Основно възражение на жалбоподателя е, че връченият му АУАН е бил нечетлив
и това е нарушило правото му на защита. В действителност е представено копие от
АУАН, което към настоящия момент е нечетливо. Съдът намира, че следва във всеки
конкретен случай да се извърши преценка дали правото на защита на лицето е било
нарушено, а не да се изхожда от общи постановки за нарушено право на защита. На
първо място, съдът не счита, че е доказано по безспорен начин към датата на
съставянето на АУАН и връчването на препис от него, преписът да е бил нечетлив,
нито че представеното копие, което е преснимано, а не индигирано, е именно
връченото на жалбоподателя. Различни фактори, включително продължителното
излагане на слънце на акта, биха могли да са причина за избледняване на текста,
а никакви доказателства не са ангажирани, че към датата на съставяне на акта,
жалбоподателят по един или друг начин е възразил, че връченият му препис е
нечетлив, от където да може да се изведе обстоятелството, че в действителност
още към онзи момент преписът е бил нечетлив. На следващо място, дори да се
счете за доказано, че на жалбоподателя е връчен нечетлив препис от АУАН,
доказано е още че АУАН е бил предявен на място на нарушителя, т.е. той е бил
запознат с неговото съдържание. Няма данни жалбоподателят
да е подал възражение за това, че АУАН е
нечетлив и да е изискал от РУ-Пирдоп четлив
екземпляр, за да може да упражни правото си на възражение. Ако жалбоподателят
е считал, че връченото копие от акта е нечетливо, то за него като наказано
лице не е съществувала никаква пречка да поиска от актосъставителя да се запознае с по-четлив
екземпляр или да поиска предоставяне на заверено копие от оригиналния екземпляр
от акта. Освен това,
съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, наказателното постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В горния смисъл е и трайната константна практика на
касационните съдилища- вж. напр. Решение
№25/30.01.2012 г. на АС- Хасково по КАНД №520 по описа за 2011 г.; решение
№1141/26.06.2015 г. на АС-Бургас по КНАХД №859 по описа за 2015 г.; решение
№372/13.07.2016 г. на АС-Пазарджик по КАНД №426 по описа за 2016 г.
Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждащ правила за свидетелите по
АУАН. В случая свидетелите са двама, като и двамата са свидетели-очевидци,
присъствали при установяване на нарушението.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл своевременно.
При съставянето на АУАН жалбоподателят Г. е вписал саморъчно възражения,
които доста трудно се разчитат, но са в насока на това, че не били подсигурени
входове за супермаркета, отношението на актосъставителят е било грубо и същият
е действал избирателно.
Възраженията, които са наведени в жалбата и непосредствено пред съда са в
същия смисъл, в който са възраженията по АУАН. Същите обаче съдът намира за
абсолютно неоснователни. Установеното в АУАН и в НП нарушение не
беше опровергано, а дори напротив – бе потвърдено от наличните
доказателства и най-вече от свидетелските показания. От тях става ясно, че на
пазара в гр.Златица е била създадена стриктна организация за безопасността на
гражданите, избрали да се ползват от услугите на търговците на пазара. Става ясно от показанията им, че жалбоподателят Г. самоволно не е изпълнил разпореждане
на полицейски служител. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя и на
доведения от него свидетел, че от мястото, от което са влезли на пазара не е
имало указателни табели, няма как да се пренебрегне фактът, че той, съпругата
му и свидетелят Брайков са били напътени от служител на общината и им е била
направена забележка от униформен служител на реда, че входът на пазара не може
да бъде използван за изход и следва да се върнат обратно и да излязат през
обособения изход. Указанието и забележката жалбоподателят и неговите спътници
са приели пренебрежително, като демонстративно са се отдалечили на 20-тина
метра и отново са опитали да излязат през място, от където това не е било
разрешено, преминавайки ограничителните ленти. Тогава са получили устно
разпореждане от полицейския служител, който е видял действията им, според което
разпореждане е следвало да се върнат обратно и да преустановят нарушаването на
установения ред за преминаване през пазара. Въпреки това тримата отново са
пренебрегнали указанията и са отказали да изпълнят разпореждането. Не може да
се възприеме твърдението на свидетеля Брайков, че ограничителните ленти не било
ясно за какво са поставени. В Република България към датата на нарушението-
31.05.2020г. е била в сила извънредна епидемична обстановка, с която цялото
общество е било запознато и за съда е несъмнено, че жалбоподателят и неговите
спътници са били напълно наясно, живеейки в малък град като Златица, че
кооперативният пазар се отваря за пръв път от обявяване на извънредното
положение, а и дори да не са били наясно с този факт, то са осъзнавали с каква
цел са били поставени ограничителните ленти. Не е било нужно на лентите да пише
„Не преминавай!“, както смята свидетелят Брайков, а е било достатъчно наличието
им, съпроводено от изричното указание, което им е било дадено, от къде следва
да преминат. Отправено към Д.Г. разпореждане е било задължително за изпълнение,
освен ако не налага извършването на очевидно за лицето престъпление.
Конкретното разпореждане е било задължително за своя адресат, като не се установиха
обективни причини, които са го препятствали да изпълни разпореждането. Напротив
– установи се, че единствената причина да не бъде изпълнено разпореждането е формираното
у жалбоподателя решение да премине именно през забраненото място, от което решение
същият не се е отказал, независимо че е получил разпореждане от компетентно
длъжностно лице. Твърденията, че актосъставителят се е държал грубо, както и че
е действал избирателно, не се потвърдиха, а и дори да бяха потвърдени, това не
променя доказания факт, че нарушението е било извършено. Законът не установява
хипотеза, в която едно нарушение да бъде лишено от качествените си характеристика,
защото спрямо друго лице, различно от този нарушител, не е осъществено
административно наказване.
Съгласно
чл.64, ал.1
ЗМВР, „полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции“.
Същата разпоредба предвижда допустимата им форма - писмено или устно, а чл.64, ал.4
ЗМВР
указва, че разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. За да е
съставомерно извършеното нарушение, следва да се установи законосъобразността
на издаденото разпореждане - да е издадено от компетентен орган, във връзка с
възложените му функции, времето и мястото на издаването му, да не вменява на
адресата задължение за извършване на престъпление или нарушение. Полицейските инспектори, какъвто е актосъставителят, на
които е било вменено задължение да следят за спазване на противоепидемичните
мерки, са имали право, предвид функциите и задълженията си, да издават разпореждания при
изпълнение на тези функции.
Настоящият
състав намира, че се установява по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, което се презюмира от разпоредбата
на чл.53, ал.2 ЗАНН. От словесното и цифрово
изписване на нарушението, което е точно,
конкретно и ясно, административно-привлеченият
е могъл да разбере
какво е извършил и правото му на защита не е нарушено. Фактът
на нарушението е установен безспорно от събраните доказателства по делото. От
съществено значение е фактът, че жалбоподателят не
е спазил въведени за безопасност противоепидемични мерки, въпреки че му е било
разпоредено да ги спази, с което е осъществил от субективна и
обективна страна състава на административното нарушение. Безспорно установеното
е обстоятелство, че деецът отказъл да се върне зад ограничителната лента и да излезе през обособения на пазара
„изход“,
с което не е изпълнил отправеното към него разпореждане от страна на орган на
МВР, респективно - е осъществил признаците
от обективната страна на приложения административнонаказателен състав. От субективна
страна деянието е осъществено виновно, при условията на пряк умисъл, доколкото
деецът, въпреки че е възприел издаденото устно разпореждане,
съзнателно не го е изпълнил.
Жалбоподателят
във въззивното производство е подведен под отговорност за нарушение по чл. 257,
ал. 1 ЗМВР. Предвидената в разпоредбата административна санкция за
физическото лице-нарушител е от 100 до 500 лв. В конкретния случай на
нарушителя е наложена максимална глоба от 500 лв., която според съда
съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя и намира, че
такова наказание ще реализира заложените в чл.12 ЗАНН цели. Следва да се
отбележи, че поведението на жалбоподателя било изключително дръзко, като същият
е показал пренебрежение към отправеното му разпореждане и към служителя, който
го е отправил. Едновременно с това е показал пренебрежение и към усилията,
които общината полага, за да гарантира безопасността на хората. Не на последно
място, с поведението си жалбоподателят е дал лош и порочен пример на останалите
членове на обществото във време, в което дисциплината на хората е била решаваща
за опазване на здравето и живота. Именно всичко изложено обуславя максималния
размер на предвидената санкция спрямо жалбоподателя.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 10-6, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 03.06.2020 г., с което на
основание чл.53 ЗАНН на Д.Т.Г., ЕГН:
**********, с адрес ***, вилна зона „Черешака“ №226, е наложена ГЛОБА в размер 500
лв. за нарушение на чл.257, ал.1 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: