Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 15. 12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на първи декември през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2949 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от О.П.против ЕТ „К.Л.А.“***. В
молбата се твърди, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от
О.П.пред П.ския районен съд, е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2020 год. Твърди се, че по
горепосоченото частно гражданско дело е била издадена заповед за изпълнение,
срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника.
Твърди се, че със заповед № ***/
***год. кметът на О.П.е разпоредил на Директора на ОП „***“ гр. П.да
сключи договор за наем за срок от пет години или до влизане в сила на решение
по адм. дело № ***/ 2018 год. по описа на Административен съд гр. П., на
общински нежилищен имот, представляващ ***- ***, със застроена площ 114 кв. м.,
находяща се в гр. П., ***, актувана с АОС № ***/ ***год., с ЕТ „К.Л.А.“,
представляван от Л. К.А., обявен със заповед № ***/ ***год. на кмета на О.П., влязла в сила на 02.
10. 2013 год. за класиран на второ място участник, както и предаването на имота
на наемателя да стане с двустранно подписан приемо-предавателен протокол,
неразделна част от договора, определил е месечната наемна цена за имота и срок
за плащането й, както и условията, при които едноличният търговец губи правото
за сключване на договор за наем. Твърди се, че на ***год. в гр.П.договорът за
наем е бил сключен, като в него са били определени месечната наемна цена,
условията на плащането й, правата и задълженията на страните, неустойките,
които се дължат и условията за прекратяването на договора. Твърди се, че с
молба № ***/ ***год.
представляващият едноличният търговец е
поискал да бъде преразгледан дължимия наем на имота за периода на ремонтните
дейности в центъра на града, тъй като тези дейности възпрепятстват нормалното
функциониране на заведението. Твърди се, че с писмо № ***/ ***год. от ***,
молбата на Л. А.е била отхвърлена. Твърди се, с молба вх. № *** год.
представляващият едноличния търговец е поискал да бъде спрян наема за месец
януари и ако температурите са неблагоприятни– и за месец февруари, тъй като
помещението не може да функционира нормално поради проблеми с водопровода.
Твърди се, че с писмо № *** год. кметът на О.П.е уведомил Л. А., че молбата му
не може да бъде удовлетворена. Твърди се, че с молба вх. № ***/ *** год. на директора
на ОП „***“ представляващият едноличния търговец е
поискал спиране на наема до *** год., тъй като обектът не функционира поради
започнал ремонт на ***от О.П., като е направил искане и за строително- ремонтни
дейности около сградата. Твърди се, че с писмо № ***/ ***год. от директора на ОП
„***“ молбата
на Л. А.е отхвърлена. Твърди се, че с уведомително писмо изх.№ ***/ ***год.
представляващият едноличния търговец е бил поканен да сключи анекс към договора
за наем, по силата на който да бъде освободен от плащане на наемната цена за
срока от откриване на строителната линия до датата на фактическото завършване
на строителните дейности в ***и е бил уведомен, че ако това предложение не е
приемливо за него, това писмо ще се счита за едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора на основание чл. 22 т. 2 от същия. Твърди се, че
писмото е било изпратено до ответника с писмо и видно от обратна разписка е било
получено на 14. 07. 2017 год., за което е положен подпис. Твърди се, че с
уведомление № ***/ *** год. от кмета на О.П.представляващият едноличния
търговец е бил приканен да погаси задълженията за ползване на общинския нежилищен имот, заедно
с лихвата за забава и да осводоби имота, като в противен случай ще бъде открито
производство за издаване на заповед по чл. 65 от Закона за общинската
собственост за принудително освобождаване на същия. Твърди се, че със заявление
№ ***год. ЕТ „К.Л.А.“,
представляван от Л. А., е поискал да насрочи среща, на която да присъства и
представител на ОП „***“, на
която среща да се изяснят спорните въпроси и да се потърси вариант за тяхното
решаване съобразно изискването на чл. 24 от договора за наем от 30. 10. 2013 год.
Твърди се, че с уведомително писмо изх.№ ***/ ***год. представляващият
едноличния търговец е бил уведомен, че поради изтичане на предоставения срок за
сключване на анекс, договорът за наем е прекратен на 16. 08. 2017 год. и е
започнала процедура по принудително изземване на общинския терен съгласно чл. 65 от ЗОС. Твърди се, че писмото е било
получено от Л. А. на 20. 09. 2017 год. Твърди се, че със заповед № ***/ ***год.
кметът на О.П.е наредил ЕТ „К.Л.А.“ да
освободи доброволно заемания без правно основание общински недвижим имот,
представляващ ***- ***, находящ се на ***, в петдневен срок от датата на
получаване на заповедта като за целта уведоми ОП „***“ с оглед изготвяне и подписване на приемо- предавателен
протокол. Твърди се, че е наредил също така при липса на доброволно изпълнение
имотът да се освободи по административен ред като при неосигуряване доброволен
достъп до имота същият да се осигури принудително. Твърди се, че е определил
комисия, дата и час за освобождаването на имота по административен път. Твърди
се, че горепосочената заповед е обжалвана от страна на наемателя пред
Административен съд гр. П., който с решение № ***/ ***год. по адм. дело № ***/ 2017
год. е отхвърлил жалбата и е обявил административния акт за правилен и законосъобразен.
Твърди се, че с решение № ***/ 20. 03. 2019 год. по адм. дело № ***/ 2018 год.
ВАС на РБ е потвърдил първоинстанционното решение. Твърди се, че видно от
приложеното извлечение от сметка № ***/ ***год., извадено от счетоводната
система на ОП „***“, е, че ответникът има неизплатени задължения за наем в размер на 12 264,
00 лв. и лихва за забавено плащане в размер на 2 891, 11 лв. за периода от ***год.
до 01. 02. 2018 год. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника
вземането му за горните суми.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/
2020 год. по описа на П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът
е частично основателен. Първото от претендираните от ищеца О.П.вземания е за
сумата от 12 264, 00 лв., представляваща обезщетение за вреди от ползване
на нает имот след прекратяването на наемния договор и въпреки противопоставянето
на наемодателя. В конкретния случай предвидените в закона кумулативни
предпоставки за уважаването на исковата претенция са налице. Безспорно по
делото е, че на 30. 10. 2013 год. е бил сключен договор за наем на общински
недвижим имот между ОП „***“ гр. П.и ЕТ „К.Л.А.“***, по силата на който на ответния едноличен търговец
като наемател е бил предоставен за временно и възмездно ползване следния
общински имот: ***- ***,
със застроена площ 114 кв. м., находяща се в гр. П., ***, актувана с АОС № ***/
***год., срещу месечен наем в размер на 3 066, 00 лв. с ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 22. 2. от договора същият се прекратява и по искане на една
от страните, след отправяне на едномесечно писмено предизвестие. Безспорно по
делото е, че с уведомително писмо с изх. № ***/ ***год. на О.П.ответният
едноличен търговец е бил поканен да сключи анекс към договора, като е бил
уведомен, че ако това предложение е неприемливо за него да счита горепосоченото
писмо за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл.
22.2. от същия. Видно е, че в предоставения от общината срок между страните не
е бил подписан анекс, поради което процесният наемен договор е бил прекратен на
16. 08. 2017 год. Безспорно е, че с уведомление изх. № ***/ *** год. кметът на О.П.е
приканил ответния едноличен търговец в 5- дневен срок от датата на получаване
на уведомлението да погаси задълженията си за ползването на общинския имот и да
освободи същия. В същото уведомление е посочено, че при неплащане на
задълженията и при липса на доброволно освобождаване на общинския имот
уведомлението да се счита такова по смисъла на чл. 26 ал. 1 от АПК за откриване
на производството по издаване на заповед по чл. 65 от Закона за общинската
собственост за принудително освобождаване на имота. Видно е, че доброволно
освобождаване на имота не е последвало, поради което кметът на О.П.е издал
заповед № ***/ *** год. е наредил ЕТ „К.Л.А.“ да освободи доброволно заемания без правно
основание общински недвижим имот, представляващ ***- ***, находящ се на ***, в
петдневен срок от датата на получаване на заповедта, като за целта уведоми ОП „***“ с
оглед изготвяне и подписване на приемо- предавателен протокол. Видно е, че
горната заповед по чл. 65 от ЗОС е била обжалвана от ответника, но с влязло в
сила решение по адм. дело № ***/ 2017 год. по описа на Административен съд гр. П.жалбата
е била отхвърлена като неоснователна. Видно е също така, че с приемо- предавателен
протокол от ***год. ответният едноличен търговец е предал на представители на ОП
„***“ гр. П.процесния
общински имот- предмет на прекратения наемен договор. При тези обстоятелства
съдът приема, че през периода от 16. 08. 2017 год. до ***год. ответникът е
ползвал наетия имот без основание и въпреки противопоставянето на наемодателя,
поради което дължи обезщетение за вреди. Размерът на вредите подлежи на
доказване от ищеца и се определя в зависимост от засегнатото благо. Във всички
случаи обаче конкретният размер на обезщетението, което дължи бившият наемател
за ползването на вещта, не може да бъде по- нисък от уговорения наем /срв.
решение № 73- 2016- IV г. о./. Възражението на
ответника, че не е ползвал имота през процесния период, поради което не дължи
заплащането на обезщетение, е неоснователно. Както се посочи и по- горе, след
прекратяването на наемния договор в продължение на близо година наетият
общински имот не е бил предаден по надлежния ред от бившия наемател на наемодателя.
Ответникът не е предал ключовете от наетия имот на ищеца, не е осигурил достъп
на последния, не е инициирал съставянето на приемо- предавателен протокол, в
който да е описано състоянието на имота към момента на предаването, т. е.
налице е пълно неизпълнение на задължението на ответния едноличен търговец по
чл. 233 ал. 1 от ЗЗД. При това положение възниква задължение за обезщетение за
вреди, като ирелавантно за спора е дали бившият наемател е упражнявал или не
фактическата власт върху наетата вещ след прекратяването на договора /така:
решение № 306- 1987- I г. о., решение № 233- 1995- петчленен
състав, определение № 303- 2012- I т. о. и много други/. Другият довод на ответника- че липсвало
противопоставяне от страна на ищцовата община- по категоричен начин се
опровергава от събраните по делото доказателства, установяващи действията на
кмета на О.П.за доброволно, а впоследствие и за принудително освобождаване на
наетия общински имот. В заключение може да се обобщи, че е осъществена
хипотезата на чл. 236 ал. 2 от ЗЗД и в полза на ищеца е налице вземане срещу
ответника в претендирания размер от 12 264, 00 лв., поради което в тази му
част предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен.
По различен начин стои въпросът
с претенцията на ищеца за лихва за забава. За част от това вземане- суми в
размер на 107, 31 лв. и 88, 91 лв.- единственото доказателство на ищеца са
приложените квитанции № ***/ ***год. и № ***/ ***год., издадени от ОП „***“, но неподписани от
ответника. В тези квитанции посочените по- горе суми са отразени като начислена
неустойка, докато в изготвеното извлечение от сметка основанието за плащане
вече е друго- лихва за забавено плащане към 11. 03. 2020 год. Оттам не става
ясно какво е действителното правно основание на това вземане, от какво
произтича същото, какви са първичните счетоводни документи, станали основа за
отразяването му в извлечението от сметката. Тук е мястото да се отбележи, че
представените квитанции представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи изгодни за издателя факти, и доказателствената сила на същите се
ограничава единствено до авторството, но не и до верността на удостоверените
обстоятелства. Ето защо и при липсата на други доказателствени средства,
потвърждаващи отразеното в процесните квитанции, претенцията на ищеца в тази й
част остава недоказана и следва да се отхвърли.
Останалата част от лихвата за
забава е начислена върху дължимото се ответника обезщетение за ползването на
наетия имот след прекратяването на наемния договор. Обезщетението по чл. 236
ал. 2 от ЗЗД обаче е за вреди /пропуснати ползи/, няма периодичен характер и
определен срок за изпълнение, каквото е вземането за наем. Поради това намира
приложение разпоредбата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД и за да бъде поставен
длъжникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора /решение № 146-
2010- II
т. о., решение № 54- 2011- II т. о., определение № 400-
2015- II
т. о. и други/. В настоящия
случай такава изрична покана от О.П.до ответника липсва, което изключва
наличието на възникнало в полза на ищеца вземане за обезщетение за забава по
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и обуславя отхвърляне на предявения иск в тази му част.
При съобразяване на
гореизложеното се налага изводът, че искът на О.П.против ЕТ „К.Л.А.“ е основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 12 264, 00 лв., представляваща обезщетение за
вреди поради ползването на наетия имот след прекратяването на наемния договор,
като за разликата до 15 155, 11 лв., включваща претендирана лихва за
забава в размер на 2 891, 11 лв., исковата претенция следва да се
отхвърли.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 395, 18 лв.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ „К.Л.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от Л. К.А., че същият дължи на ищеца О.П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление:***, ***,
представлявана от кмета ***, сумата
от 12 264, 00 лв., представляваща обезщетение за вреди вследствие
на ползването през периода м. декември 2017 год.- м. март 2018 год. на общински
имот- ***- ***, със застроена площ 114 кв. м.,
находяща се в гр. П., ***, след прекратяването на наемен договор от 30. 10.
2013 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК /27. 03. 2020 год./ до окончателното изплащане на
сумата.
За
разликата до 15 155, 11 лв. /включваща претендирана лихва за забава в
размер на 2 891, 11 лв. за периода от ***год. до 01. 02. 2018 год./ ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „К.Л.А.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представляван от Л. К.А., да
заплати на О.П., БУЛСТАТ ***, с адрес на управление:***, ***,
представлявана от кмета ***, сумата
от 395, 18 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация в
исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: