№ 1542
гр. София , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
Секретар:Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002182 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 893 от 24.02.2020г., постановено по гр.д.№13/2019г. по описа на
Окръжен съд- *** е отхвърлен предявеният от К. Г. Х. против С. Г. Б. иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ да бъде признато за установено,че
ответницата дължи на ищцата сумата 50 000 лева, равняваща се на половината от сумата
100 000 лв. по запис на заповед, издадена на 10.07.2017г. от К. Н., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.10.2018г., за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.9 от ГПК.
В законоустановения срок е подадена жалба от К. Г. Х. , с която моли този съдебен акт
да бъде отменен като неправилен и да бъде постановено решение, с което предявеният иск
да бъде уважен. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост и незачитане на утвърдената съдебна практика в страната.
Жалбоподателката заявява, че основава иска си на абстрактна сделка и съдът е
следвало само да провери дали същата отговаря на изискванията на закона относно
формалните реквизити на записа на заповед. Поддържа, че съдът неправилно не е обсъдил
1
дали записът на заповед е редовен от гледна точка на формалните му реквизити,а е
обсъждал договор, за който не само не са наведени твърдения, а напротив- изрично е
заявено, че такъв договор не е сключван. Твърди се също, че в резултат на допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които се изразяват в непълен и неточен
доклад и частично разместване на доказателствената тежест се е стигнало до постановяване
на незаконосъобразен съдебен акт.
Въззиваемата страна С. Б. не е подала отговор на жалбата. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Изпълнени са особените
изисквания при предявяване на иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – исковата
претенция съответства на заявеното в заповедното производство и искът е предявен в срока
по чл. 415,ал.4 от ГПК.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата
инстанция намира следното:
С подадената искова молба К. Х. моли да бъде признато за установено на основание
чл.422,ал.1 от ГПК ,че ответницата С. Б. й дължи сумата от 50 000лв., която представлява
половината от дължимите 100 000 лв. ,за които тяхната обща наследодателка К. Н. е
издала в полза на ищцата запис на заповед с дата 10.01.2017г. и падеж 15.10.2018г., За
процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парична задължение по чл.417 от
ГПК. Посочено е, че сумата от 100 000лв. е била дадена от ищцата на нейната майка въз
основа на едностранна абстрактна сделка, „сключена под формата на процесния запис на
заповед“. Тъй като издателката на записа на заповед починала три дни преди падежа на
задължението и без да го е платила, то ответницата дължи заплащане на тази част от
дължимата сума, която съответства на нейната наследствена част.
С допълнителна молба, наречена „Писмено становище“ от 10.07.2019г. Х. е заявила,
че между нея и К. Н. няма сключен какъвто и да било писмен договор.
Ответницата С. Б. е оспорила предявения иск. Оспорен е подписът под представения
запис на заповед , както и твърдението, че ищцата е дала на наследодателката на страните
2
сумата от 100 000лв. Наведени са твърдения,че К. Н. през последните години от живота си
не е била в добро психическо състояние и е заявено, че процесният запис на заповед е
унищожаем поради невъзможност на издателя й да разбира свойството и значението на
действията си, както и поради измама.
По делото са представени освен самият запис на заповед и множество писмени
доказателства - препис – извлечение от акт за смърт на К. Н., удостоверение за наследници,
молби до органите за социално подпомагане, договор за предоставяне на социална услуга,
експертно решение на ТЕЛК и др. От същите се установява, че ответницата С. Б. е
наследник по закон на издателката на записа на заповед К. Т. Н.. Последната е била
трудно подвижна поради претърпяно счупване на гръбначния стълб без увреда на
гръбначния мозък и дегенерация на тазобедрените и коленните стави и е ползвала социални
услуги, предоставени от Община ***.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Н. В. П. и К. Н. Б..
Първата свидетелка се е грижела за наследодателката на страните като личен
асистент. Същата установява, че К. се издържала от пенсията си, която й стигала да
задоволява потребностите си. Дъщеря й К. идвала понякога и дори имало случаи да носи
храна. П. описва случай, в който е заварила К. при майка й и К. подписвала документи за
заем от банка ДСК. При разговора станало ясно,че Н. знае за какво са тези документи. Освен
това тя си открила банкова сметка, в която внесла 100лв. Според свидетелката К. не е
имала сума в размер на 100 000 лв. и такива пари не са й трябвали.
Втората свидетелка е внучка на К. Н. и дъщеря на ответницата по делото С. Б..
Свидетелката твърди, че баба й се е оплаквала от грубо държание на леля й спрямо нея, а
през месец януари 2017г. се обадила и казала, че при нея са идвали някакви хора и тя е
била „накарана“ да подпише документи без да знае какви са те. Н. била притеснена, че не
знае какво е разписала и че може това нещо да навреди. Казала на внучката си да се пази.
Свидетелката твърди,че е посещавала баба си два-три пъти месечно вечер и при тези
посещения й правило впечатление ,че тя не винаги реагирала както подобава- повтаряла
въпроси, понякога гледала стената, повтаряла едно и също.
Настоящият състав намира,че показанията на последната свидетелка не могат да
бъдат ценени. На първо място Г. Б. е в роднинска връзка с една от страните и е пряко
заинтересована от това да не бъде признато за установено, че нейната майка дължи
исковата сума. Освен това не може да бъде направен извод, че свидетелката действително
лично е придобила впечатленията, които възпроизвежда. Твърденията за посещения при
нейната баба в часове когато не е имало кой да я види и разминаването на сведенията за
неадекватност на поведението на Н. с установеното от незаинтересованата като свидетел П.
водят на извода, че показанията на тази свидетелка не могат да бъдат достоверно
3
доказателствено средство, въз основа на което да се формира извод за действително
осъществените факти.
Във връзка с оспорването на подписа на издателя на записа на заповед пред
окръжния съд са допуснати единична и тройна съдебно- графически експертизи. Експертът
изготвил единичната експертиза е направил заключение, че подписът под записа на заповед
не е на К. Н.. Тройната съдебно - графическа експертиза е дала противоположно
заключение – че подписът е положен от това лице. Апелативният съд дава вяра на
заключението на тройната експертиза. Вещите лица са анализирали подписа на Н. за
четиридесетгодишен период. Посочват, че в образците от периода 2015-2017г. се наблюдава
бавен темп, нарушена координация, увеличение на отстояние на елементи, изкривени
елементи в следствие на трепереща ръка / тремор/, не е еднакъв натиска на пишещия
инструмент върху листа. Представените достатъчно на брой и по време сравнителни
образци от ръкописни подписи представлявали типичен пример и съответствали изцяло на
т.нар. „възрастова прогресия“ в полагането на ръкописен подпис на определено лице. В
сравнителните образци се наблюдавала устойчивост на някои общи графически признаци
като състав в началната част, който не е променен. Направен е подробен анализ на
признаците на подписа. Вещите лица обясняват разликата в извода до който са достигнали
те и този, направен от експерта, изготвил единичната експертиза с по-прецизните уреди за
наблюдение- микроскоп с достатъчно увеличение 20х, с който могат да бъдат видени и
оценени, както посоките на движение на пишещия инструмент, настиска в точките на
пресичане на елементите и последователността на изписването им.
С оглед на така събраните доказателства настоящият състав намира, че не беше
проведено доказване на възраженията,че процесният запис на заповед не е подписан от
лицето, посочено като издател на същия.
Не са ангажирани и доказателства, които да подкрепят твърденията за наличие на
основание за унищожаване на записа на заповед на посочените основания. За да се приеме,
че ценната книга е подписана при осъществяване на измама трябва да бъде доказано, че
издателят на записа на заповед умишлено е въведен в заблуждение от поемателя или от
трето лице относно съдържанието на документа, който подписва. Ако заблуждението е
възбудено от трето лице,то насрещната страна / в случая поемателят/ е трябвало да е знаела
или да е можела да узнае това.
Дори и да се приеме, че действително Н. се е обадила на свидетелката Б. и е казала, че
подписала документи, за които не знае какви са, това не означава , че сред тези
документи е и процесният запис на заповед. Освен това, за да бъде прието, че записът на
заповед е подписан при измама, то е необходимо у издателката да е било формирано
убеждение, че е подписала нещо друго, а в случая няма каквито да било индикации тя да е
считала, че е подписала друг документ вместо записа на заповед.
Не се установи и твърдението, че това лице не е можело да разбира действията си и да
4
ръководи постъпките си. От показанията на свидетелката П. се установява, че Н. не е е
имала психически проблеми или дефицит да разбира какво се случва около нея или пък да
не може да ръководи действията си. Напротив - когато разказва за случката, при която
наследодателката е подписала документи за заем от ДСК, става ясно, че Н. е съзнавала
какво действие извършва и е смятала,че то е било нужно за близък човек на дъщеря й.
Предвид на това следва да се приеме,че възраженията за нищожност на процесния
запис на заповед, както и възраженията за унищожаемост на същия не са доказани.
Самият запис на заповед отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ , поради което
представлява валидна формална едностранна сделка, която удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане.
По делото е спорно дали с оглед заявеното в исковата молба ,че ищцата е дала на
своята майка сумата от 100 000 лв., е необходимо да бъде изследвано каузалното
правоотношение по предоставянето на тази сума. В тази връзка апелативният съд излага
следните съображения:
Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл.
422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от
страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно
несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се
разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден
менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка
между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е
въвела. Съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения,
относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.
Прието е, че ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално
правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. При
въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, че вземането му по
5
издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
правилата за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова
твърдение от някоя от страните в производството по чл. 422 ГПК, то подлежи на доказване,
но по правилото на чл. 154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното
право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед,
спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Ищецът
носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.
С оглед задължителния характер на така постановеното тълкувателно решение и
съобразявайки практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК , настоящият състав приема, че
когато се претендира, че ответникът дължи сума по запис на заповед в производството па
чл.422,ал.1 от ГПК доказването на каузалното правоотношение, в случай са изложени
твърдения в тази насока е само с оглед установяване на възраженията, направени от
ответника във връзка с това правоотношение доколкото те биха имали за последица
погасяването на вземането по записа на заповед.
В конкретния случая ответницата твърди, че правоотношение въобще не е имало.
Тъй като това представлява отрицателен факт,то в нейна тежестта не може да бъде
възложено да установява тези свои твърдения.
Следователно по делото не са налице данни за погасяване на задължението по записа
на заповед. Не бяха доказани и възраженията за нищожност и унищожаемост на същия ,
поради което и той валидно обвързва издателя си и съответно неговите правоприемници
съобразно тяхната наследствена част. По делото безспорно е установено, че ответницата е
наследник на 1 /2 от имуществото на К. Н., поради което и същата дължи и 1 /2 от сумата
по записа на заповед , или – 50 000лв. За тази сума претенцията следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора ответницата ще следва да бъде о съдена да заплати на
ищцата направените разноски при разглеждане на делото, както и тези,направени в
заповедното производство. От наличните по делото платежни документи се установява , че
пред първата инстанция са направени разноски в размер на 3620лв. /1000лв. ДТ, 600лв-
депозит за вещо лице и 2030лв. адвокатско възнаграждение.
За заповедното производство е била дължима държавна такса в размер на 1000лв./
заплатена е такава в по-висок размер/ и тази сума също ще следва да бъде присъдена.
Тъй като въззивницата е освободена от заплащане на държавна такса при подаване
6
на въззивната жалба, то на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответницата ще следва да бъде
осъдена да внесе същата по сметка на САС.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 893 от 24.02.2020г., постановено по гр.д.№13/2019г. по описа
на Окръжен съд- ***,с което е отхвърлен предявеният от К. Г. Х. против С. Г. Б. иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ да бъде признато за установено,че
ответницата дължи на ищцата сумата 50 000 лева, равняваща се на половината от сумата
100 000 лв. по запис на заповед, издадена на 10.07.2017г. от К. Н., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.10.2018г., за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.9 от ГПК и е отхвърлено
искането ответницата да заплати 1000лв разноски за заповедното производство и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ал.1 ГПК, по предявения от К. Г.
Х. , с ЕГН ********** с посочен по делото адрес с.***, Община ***, „Консервена фабрика“
№1 против С. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.***, ул. „***“ №4, вх.Б, ет.2, ап.6 иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК,вр.чл.535 от ТЗ,че ответницата С. Г. Б. дължи на К. Г. Х.
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., равняваща се на половината от сумата 100 000 лв. ,за
която е издаден запис на заповед от 10.07.2017г. от К. Т. Н., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-19.10.2018г., за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.9 от ГПК, за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
10264/31.10.2018г. по ч.гр.д.№ 2537/2018г. по описа на Районен съд-***.
ОСЪЖДА С. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.***, ул. „***“ №4, вх.Б, ет.2, ап.6 да
заплати на К. Г. Х. , с ЕГН ********** с посочен по делото адрес с.***, Община ***,
„Консервена фабрика“ №1 на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК направените разноски
пред първоинстанционния съд в размер на 3620лв. и 1000лв., разноски, сторени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С. Г. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.***, ул. „***“ №4, вх.Б, ет.2, ап.6 на
основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Апелативен съд-София 1000лв.
държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8