Определение по дело №67902/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6818
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20221110167902
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6818
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110167902 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
По делото е постъпила молба от 17.01.2024 г. от ищеца „..“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение от №640/11.01.2024 г. в частта за разноските. В молбата
са наведени доводи, че съдът неправилно е осъдил ищеца да заплати на ответника сторени
разноски в производството в размер на 1215 лева. Излага, че размерът на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, доколкото няма данни адвокатът да е
участвал при подготвяне на отговора на искова молба, като намира, че съдът следва да
определи адвокатско възнаграждение под определения минимум. Също така сочи, че не
били налице доказателства адвокатът на ответника да е регистрирано лице по по ЗДДС, за
да бъде дължимо такова. Намира, че неправилно било да се присъжда и адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство, защото не били представени
доказателства за осъществяване на процесуална защита на ответника в това производство.
Моли решението да бъде изменено в частта за разноските и възнаграждението на
процесуалния представител на ответника бъде намалено под минимално установения с
Наредба №1/2004г.
Ответникът оспорва подадената молба. Сочи, че за регистрирани по ЗДДС адвокати
дължимото ДДС е неделима част от адвокатското възнаграждение. Издадена е данъчна
фактура за заплатеното възнаграждение от ответника, което е доказателство за
регистрацията на лицето по ДДС, като към становището е приложено и справка от НАП за
наличието на регистрация по ЗДДС. Възразява срещу доводите на ищеца за намаляване на
адвокатското възнаграждение, намира че са неоснователни. Излага, че защитата по договора
е неделима и не се определя от броя извършени процесуални действия. Претендира се само
едно възнаграждение, определено според минимума по Наредба №1/2004г.
Съдът намира, че молбата е допустима, подадена в срок от легитимирано лице, но
същата се явява неоснователна.
1
Ответникът е представил по делото Споразумение за правни услуги от 05.04.2023г., с
което е поел защитата на ЕС на адрес гр. София, .., в което е уговорено процесуалното
представителство по гр. д. №67902/2022г. на СРС, в което е определено възнаграждение в
размер на 1000 лева с ДДС, както и фактура №101/05.04.2023г. и доказателство за реално
заплащане на възнаграждението с ДДС в размер на общо 1200 лева. Поискал е и заплащане
на държавна такса за частна жалба срещу определение, с което е допуснато обезпечение на
иска. При разпределяне на отговорността за разноските в исковото производство, съдът се
произнася и за дължимостта на сторените в обезпечителното производство разноски.
Съдът намира, че доводите на ищеца са неоснователни. По делото е осъществявано
процесуално представителство на ответника от адвокат, с който е сключен договор за
правна защита и са представени доказателства за реално заплащане на уговореното
възнаграждение с ДДС, както и доказателства, че адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице.
Уговореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразно вида на иска по
Наредба №1/2004г., като съдът, счита че не са налице основания за неговото намаляване под
този размер с оглед характера на спора, неговата правна и фактическа сложност, както и
процесуалното поведение на ответника – същият е вземал отношение по всички
доказателствени искания на ищеца, правил е искания във връзка с възложената му от съда
доказателствена тежест, участвал е в проведените открити заседания по делото. По
отношение на обезпечителното производство се претендира само държавна такса в размер
на 15 лева, която съдът с решението е присъдил с оглед изхода на спора и в тази част.
Предвид горното молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските по
чл.248 ГПК се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.01.2024 г. от ищеца „..“ ЕООД за изменение
на решение от №640/11.01.2024 г. по гр.д. № 67902/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 169 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2