№ 103
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20241001000855 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство „П. А. БГ“ ЕООД срещу Решение № 1183
/24.08.2024г. по т.д. № 2066/2023г. по описа на СГС, ТО, VI-6, с което са
отхвърлени предявените от „П. А. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ЗАД
“Алианц България“ АД, ЕИК *********, искове, както следва: 1/ иск по
чл.309а ТЗ вр. с чл.86 ЗЗД за обезщетение в размер сумата от 8 230,95лв./ осем
хиляди двеста и тридесет лева и 95ст./ за забавено плащане на сумата от 50
652,62лв., представляваща застрахователно обезщетение, за периода на забава
от 23.04.2021 година до 28.11.2022година; 2/ иск по чл.82 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
за сумата от 17 428,68 евро /седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и
осем евро и 68 евроцента с левова равностойност от 34 087,54 лева/,
представляваща обезщетение за неизпълнение от страна на застрахователя на
договорно задължение, произтичащо от договора за застраховка, обективиран
в полица № 10100201500000001/08.04.2020 година, както е евентуално
съединения с него иск тази сума да бъде присъдена на ищеца на основание
чл.396 и чл.397 КЗ; 3/иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
1
в плащането на сумата от 17 428,68 евро /седемнадесет хиляди четиристотин
двадесет и осем евро и 68 евроцента с левова равностойност от 34 087,54 лева/
за периода на забава от 17.11.2022година до 23.03.2023година и са присъдени
разноски.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел за установени
фактите по делото, но не е направил съответните на тях правни изводи.
По отношение на претенцията за сумата 8 230,95лв., СГС приел, че
същата се базира на нормата на чл. 435 от КЗ, която била приета за
основателна от ответника, което е мотивирал с извършеното плащане на
претнедираната главница от 28 775,86 евро. Било прието, че претенцията е
предявена на 14.11.2022г. и по нея било извършено плащане в сроковете по чл.
108 от КЗ, поради което не могло да се приеме, че е налице забава за
изпълнение на паричното задължение. Счита този извод за неправилен, тъй
като договорът за застраховане с предмет отговорността на превозвача на
товари по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари (Конвенцията CMR) от 1956 година е вид
договор за застраховане на гражданската отговорност на превозвача. Твърди,
че и следвало да бъде съобразен чл. 429 ал.1 т. 1 от КЗ, като в ал. 2 на същия
текст е посочено, че в обема на застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахования отговоря за тях пред увреденото лице
при условията на ал.3, а именно за лихвите, които дължи застрахованото лице.
Твърди, че е прието за безспорно, че ищецът е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие на 22.10.2020г. Твърди, че била заявена
на база съпровождащата товара фактура и претенция, която бил посочен
размера на щетата – 67 000 евро. Това съобщение до ответника било
придружено от всички налични при ищеца съпровождащи документи по т.1.5
на раздел VII от ОУ към застрахователната полица. На основание това
уведомление при ответника била образувана щета под № 101020217000080 за
кражба на бяла техника в Белгия на 21.10.2020г. Твърди, че уведомяването на
ответника за настъпването на застрахователното събитие може да се приравни
на предявяване на застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ. Счита, че след
удовлетворяването на увреденото лице е встъпил в неговите права и
застрахователя следва да удовлетвори пълния обем на правата му,
2
включително и лихвите за забава на основание чл. 429 ал.3 от КЗ.
По отношение на отхвърлената му претенция с правно основание чл. 79
във вр. чл. 82 от ЗЗД твърди, че ответникът е отказал заплащане на
обезщетение, както и отказал да участва във водените преговори, както и след
уведомяването му не е встъпило като подпомагаща страна във водения процес
в Нидерландския съд. Твърди, че е налице пряко причинно-следствена връзка
между вредите, които е описал в исковата молба и посоченото поведение на
ответния застраховател.
Счита, че неправилно са отхвърлени и предявените в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 396 и чл. 397 от КЗ. Счита, че
разходите за съдебно производство не са изключени от тези, които могат да
бъдат претендирани по чл. 396 и чл. 397 от КЗ, тъй като изброяването в
нормата не е изчерпателно.
Моли за отмяна изцяло на решението и за уважаване на исковете,
включително и на евентуалния, ако не бъде уважен главния иск. Не са
направени докзателствени искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, с който се
оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Твърди се, че е
недопустимо едва с въззивната жалба страната да изменя основанието на иска
си за присъждане на сумата 8 230,95лв., като твърди че същата е дължима като
обезщетение за забава на застрахованото лице и че същата е дължима, тъй
като е част от застрахователното обезщетение. Не са заявени докзателствени
искания.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира решението за валидно и допустимо.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищецът „П. А. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е професионален
3
международен превозвач на товари като за осъществяването на тази дейност
притежава валидно издаден и действащ лиценз № 2168.
Между него и ответника ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, е
сключен договор за застраховка, с предмет „Отговорност на превозвача на
товари по шосе, съгласно Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/ от 1956 година",
обективиран в застрахователна полица 10100201500000001 от дата 08.04.2020
година. С договора за застраховка ответното дружество е поело задължението
да осигури застрахователно покритие за отговорността на превозвача на
товари по шосе за пълна или частична липса и/или повреда на товарите
превозвани с возила, собственост на Застрахования или наети от него съгласно
Общите условия на застрахователя и Конвенция CMR. Към застрахователната
полица са подписани и Специални условия.
Териториалният обхват на договора за застраховка, включва всички
държави от ЕС,а срокът на действие е от 11.04.2020г. до 10.04.2021г. Лимитът
на обезщетение е не повече от 300 000 евро за всеки отделен инцидент и
събитие.
В буква „С" па полицата е посочено, че кражба на товара или част от
него се покрива от застраховката единствено и само в случай, че това събитие
е настъпило на охраняем паркинг, снабден с предохранителни мерки и
контрол на достъпа.
В буква „F" на полицата е посочено, че същата осигурява покритие и по
отношение на отговорността на превозвача по член 29 от Конвенция CMR —
при умишлени действия и/или груба небрежност на негови служители или на
всякакви други лица, към услугите на които той е прибягнал, във връзка с
изпълнение на превоза, когато тези лица са действали при изпълнение на
своите функции.
В т.1.1 от раздел VII от ОУ към полицата, приподписани от страните, е
уговорено, че застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за
настъпилото събитие по време на превоз не по-късно от 24 часа от датата на
настъпването му или от получаването на товарителницата със забележка, като
уведомлението следва да бъде в удобна за застрахователя писмена форма и да
съдържа всички известни обстоятелства към момента на подаването му.
В т.1.5 от раздел VII от ОУ към полицата е предвидено задължение на
4
застрахования да представи на застрахователя писмена претенция за
обезщетение с уточнен размер, окомплектована с изброени документи.
В т.1.10 от раздел VII от ОУ към полицата е предвиден задължението на
застрахования да привлича застрахователя в съдебни процеси водени срещу
него, когато това е допустимо от закона, а в т. 1.11 – право да привлича същия
във водени преговори за извънсъдебно уреждане на споровете.
На 16 октомври 2020 г БСХ Електродоместикос е възложило на
Дювенбек логистика С.Л.У., със седалище във Витория-Гастейс, Испания, да
превози с товарна композиция домакински уреди (вкл. Перални машини,
фурни и индукционни котлони), с общо тегло 7 415 килограма, от фабриката
па БСХ Електродоместикос в Сарагоса, Испания, до Вонк ен Ко в Тил,
Нидерландия. Дювенбек логистика С.Л.У е превъзложило превоза на същите
стоки на ищеца „П. А. БГ“ ЕООД. За превоза на стоките е била съставена
товарителница CMR от дата 16.10.2020 година, в която е описано, че изпращач
е БСХ Електродоместикос, а превозвач „П. А. БГ“ ЕООД.
На 20 октомври 2020 г. част от товара е откраднат от товарния
автомобил – откраднати били 165 броя домакински уреди на стойност по
фактура 66 798,60 евро. Кражбата е била извършена, след като на 19 октомври
2020 година шофьорът на товарната композиция бил паркирал товарния
автомобил на паркинг в близост до магистрала Е17 в Ларне, Белгия, за да си
почине през нощта.
С рекламационно писмо от 22 октомври 2020 година БСХ
Електродоместикос ангажира отговорността на Дювенбек логистика С.Л.У. за
нанесените му щети в резултат на кражбата на товара.
На 12.11.2020 година застрахователите на БСХ Електродоместикос са му
изплатили сумата от 66 798,60 евро, представляваща дължимо обезщетение за
липсата па превозваните товари.
С писмо от 13 ноември 2020 година е поискано Дювенбек логистика
С.Л.У да възстанови заплатеното на БСХ Електродоместикос обезщетение в
същия размер.
На 22.10.2020г. е изпратено електронно писмо от служител на ищеца до
ответника, с което го уведомява, че по време на транспорт от Испания за
Нидерландия е извършен кражба на стока, че композицията е била на
охраняем паркинг, че е уведомена полицията и е съставен протокол. Посочено
е, че по негови сметки размерът на щетата ще е на стойност 67 000 евро,
5
изчислено по фактурна стойност и е посочено, че се прилагат заявки от
спедитора, фактури и CMR-та.
Ответната страна не е оспорила получаването на това писмо.
Представена е по делото електронна кореспонденция между
упълномощен от ищеца адвокат и служители на ответника за периода от
29.09.2021г. до 09.02.2023г. , от която е видно, че ищецът е уведомил
ответника, че срещу него ще бъде насочена претенция за заплащане на
обезщетение от страна на Дювенбек логистика С.Л.У, като го е поканил да
участва в извънсъдебното уреждане на спора с цел да бъдат избегнати
съдебни разноски, като го е уведоми и че срещу ищеца ще бъде образувано
съдебно производство в Нидерландия. Ответникът е твърдял, че не са налице
условията за ангажиране на отговорността му.
С писмо от септември 2021 година „П. А. БГ“ ЕООД е уведомил
„Алианц България", за образуването дело от БСХ Електродоместнкос и
неговите застрахователи дело срещу Дювенбек логистика С.Л.У, както и че
последният настоява за извънсъдебно уреждане на спора, а в случай, че такова
не бъде постигнато ще предявят претенция срещу ищеца, в която ответникът
ще бъде привлечен като страна, което ще доведе до допълнителни разходи за
всички страни.
През месец 11.2021г. ищецът е уведомил ответника, че срещу него е
заведено дело. В отговор ответникът е заявил, че не е привлечено като страна
по делото, не може да се ангажира с инструкции относно избора на адвокатска
кантора във връзка с организирането на защитата на превозвача, както и че
към момента няма основание да се ангажира отговорността на превозвача по
този случай.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувано
съдебно производство пред съд Гердерланд Нидерландия, по което е
постановено решение по съединени две дела от 02.11.2022 година, с което
настоящият ищец е осъден да заплати на Дювенбек логистика С.Л.У. сумата от
28 775,86 евро, която е дължимо обезщетение по чл.23 от Конвенцията от 8,33
SDR на загубено килограм бруто тегло върху 2 667 кг към датата на
постановяване на решението и че не носи отговорност над ограничението по
конвенцията по чл.23 от 8,33 SDR на загубено килограм бруто тегло върху 2
667 кг; да заплати лихвите върху присъденото обезщетение, на основание чл.
27 от Конвенцията, считано от 22.10.2020 година, в размер на 3 057,37 евро;
съдебните разноски до този момент, в размер на 2 717,01евро, направени от
страна на Дювенбек логистика С.Л.У., ведно със законната лихва върху тази
сума, при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от постановяване
на решението, ако не са били платени в този срок; съдебните разноски,
направени от Дювенбек логистика С.Л.У., след постановяване на съдебното
решение в размер на 163 евро без връчване на съдебното решение и условно
осъжда, в случай, че не изпълни разпореждането, постановено в това решение
в 14-дневен срок от връчването му и ако връчването на съдебното решение е
извършено и необходимо, да заплати разноските по връчване на съдебното
решение, които са оценени на 82 евро за адвокатски хонорар и разходите за
6
съдебна поръчка, заедно със законната лихва върху тях, считано 14 дни след
постановяване на решението, ако и доколкото не са били платени в този срок.
С молба от 14.11.2022г. „П. А. БГ“ ЕООД е представил на ЗАД „Алианц
България“ АД препис от постановеното решение и е поискал от него да му
заплати по посочена от него банкова сметка всички суми, които е осъден да
заплати по съдебното решение, представляващи застрахователно
обезщетение.
С писмо от 16.11.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че счита че
следва да му заплати сумата 26 670 евро по постановеното решение.
На 16.11.2022г. е приложена молба, в която е уточнено, че се иска
заплащане на сумата 28 775,86 евро по решението на съда.
С писмо от 29.11.2022г. ответникът е уведомил ищеца, че претенцията
му е основателна и ще му бъде доплатена сумата над 26 670 до 28 775,86 евро.
Не е спорно между страните, че последната сума е заплатена от ответника на
ищеца, съответно на 28.11.2022г. и на 05.12.2022г.
Фактическата обстановка, така както е установена от представените по
делото доказателства, не е спорна между страните.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 409 от КЗ:
Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Без спорно между страните е сключен договорът за застраховане с
предмет отговорността на превозвача на товари по шосе, съгласно
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари
(Конвенцията CMR) от 1956 година, който по своят същност е вид договор за
застраховане на гражданската отговорност на превозвача. Страните не
оспорват валидното възникване на правоотношението между тях, нито че е
този договор е бил действащ към датата на настъпването на застрахователното
събитие. Не се спори и относно настъпването на застрахователното събите.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът му дължи заплащане
на законната лихва за забава върху сумата 28 775,86 евро, представляваща
застрахователно обезщетение, с левова равностойност от 50 652,62 лв.за
периода от датата, на която изтича шестмесечния срок за произнасяне по
застрахователната претенция – 23.04.2021г. до 28.11.2022г., когато същото е
било заплатено.
На първо място следва да се обсъди въпроса дали ищецът е предявил
надлежно пред застрахователя, застрахователна претенция. В исковата молба
се твърди, че това е направено с електронно писмо от 22.10.2020г. Настоящата
инстанция намира, че посоченото писмо представлява единствено
уведомление за настъпилото застрахователно събитие по смисъла на т.1.1 от
раздел VII от ОУ към застрахователния договор.
Застрахователна претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ, съответно т.1.5
7
от раздел VII от ОУ към застрахователния договор не е била надлежно
предявена. Посоченото уведомление до застрахователя не съдържа нито
искане за заплащане на конкретна сума, нито се посочва банкова сметка по
която да бъде заплатено обезщетението, нито са приложени към него всички
доказателства, които са изискват от закона и ОУ. Предвид изложеното, след
като не е бил надлежно сезиран със застрахователна претенция за изплащане
на конкретно обезщетение, ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на
същото.
Представената с исковата молба, електронна кореспонденция между
страните установява, че ответната страна е била уведомена, както за
настъпилото застрахователно събитие, така и за исканията отправени от
възложителя на превоза към ищеца, но това знание, без конкретно
формулирано искане за заплащане на застрахователно обезщетение или сума
не е поставило ответния застраховател в забава за заплащането му.
Ищецът е отправил на 14.11.2022г. претенция за заплащане на суми по
см. на чл. 380 ал.1 от КЗ към ответника, основана на правото му по чл. 435 от
КЗ да получи застрахователно обезщетение, след като е заплатил такова на
увредения (в конкретния случай е бил осъден да заплати с влязло в сила
решение). По това искане ответникът е изпълнил задължението си доброволно
и срока по чл. 108 от КЗ и съответните разпоредби на ОУ.
Във въззивната жалба е наведен довод, че ответникът е бил отговорен
спрямо застрахования за заплащането на лихви на основание чл. 429 ал.2 и
ал.3 от КЗ.
На първо място е недопустимо, поради настъпилата преклузия, с
въззивната жалба да се претендира исковата сума на нова основание.
Цитираната от жалбоподателя разпоредба предвижда заплащането на лихви,
като част от дължимото застрахователно обезщетение. Действително,
застрахованият, който носи към увредения отговорността за заплащане на
лихви (осъден е да ги плати), може да претендира същите от застрахователя,
като част от дължимото застрахователно обезщетение, но тази претенция в
конкретния случай би имала своето правно основание в чл. 435 от КЗ. В
исковата молба и в допълнителната такава нито са навеждани фактически
твърдения за неизпълнено такова задължение на ответника, нито е отправено
искане на това основание да бъде присъдена конкретна сума.
Предвид изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 17 428,68 евро, представляваща обезщетение за
неизпълнение от страна на застрахователя на договорно задължение,
произтичащо от договора за застраховка, обективиран в полица №
10100201500000001/08.04.2020 година.
Твърденията на ищеца по предявения иск са, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимото обезщетение в срок и
задължението си да встъпи в съдебното производство срещу застрахования и
8
да участва в преговорите между застрахования и пострадалия и с това, като
пряка и непосредствена последица е причинил на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се заплатено от него адвокатско възнаграждение за защита по
делото срещу него, за разноски по делото и за лихвите за забава, които е
осъден да заплати.
Първоинстанционният съд е приел, че твърдението на ищеца за
неизпълнение на договорно задължение касае единствено неучастието на
ответника в преговори. Видно от изложеното в исковата молба и в
представената по указание на съда уточняваща молба от 23.01.2024г., ищецът
е поддържал твърдението си, че вредите са му причинени от неточното
(забавено) изпълнение на основното задължение на ответника по
застрахователния договор – да заплати застрахователно обезщетение.
За да възникне основание за ангажиране на договорната отговорност за
вреди следва да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от
страната по договора и то да е в пряка причинно следствена връзка с
твърдените имуществени вреди.
Ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника на задължението
му по чл. 386 ал.1 от КЗ - при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен
когато това е предвидено в КЗ. За да възникне посоченото задължение следва
да бъде установено, че е настъпило застрахователно събитие по покрит от
договора за застраховка риск, както и да бъде установен размера на вредите.
Правото на застрахования възниква от момента на изпълнение на законовите
предпоставки, но същото не става изискуемо от този момент. За да настъпи
изискуемост следва да бъде ангажирана отговорността на ответника с
предявяване на застрахователна претенция, която от една страна поставя в
забава кредитора, а от друга с нея се представят доказателствата,
установяващи правото на застрахования да получи обезщетение. Тъй като
видно от изложеното по-горе, застрахованият не е изпълнил надлежно това си
задължение, то не би могло да се приеме, че ответната страна не е изпълнила
своето насрещно задължение да заплати в срок обезщетение.
Не е налице и изричен отказ от заплащане от страна на ответника, който
не е бил надлежно сезиран и едва тогава, след изтичане на определения в
закона срок, бездействието му би се определило като отказ от изплащане на
обезщетение. Действително между старините е проведена кореспонденция, в
която служител на ответника е посочил, че смята, че не е налице покрит риск
по застрахователния договор, но това действие не маже да се определи като
отказ по смисъла на чл. 108 ал.1 т.2 от КЗ.
По отношение твърдяното неизпълнение на задължението, да участва в
провеждането на извънсъдебни преговори по уреждане на претенциите на
увредените лица, следва да се отбележи, че такова задължение за
застрахователя по КЗ не съществува, а в ОУ по договора уговорена такава
възможност за него, която е факултативна.
По отношение твърдяното неизпълнение на задължението, да встъпи
9
като страна в съдебното производство, водено срещу застрахования, след като
е бил уведомен за воденето съдебно производство. По отношение това
твърдение, важи изложеното по-горе, че такова задължение за застрахователя
по КЗ и в ОУ по договора не съществува. Не може да се приеме, че вреди са
възникнали от това действие. Напротив, застрахованият не изпълнил своето
задължение да привлече застрахователя, като страна във воденото срещу него
дело, в който случай би се ангажирала и отговорността му за разноските по
воденето на процеса.
Предвид неоснователността на този иск, неоснователна се явява и
обусловената претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума, още
повече, че липсват доказателства за нейното поискване от ищеца, което е
извършено едва с исковата молба.
Тъй като съдът приема за неоснователен искът с правно основание чл. 79
ал.1 във вр. чл. 82 от ЗЗД, следва да се произнесе по предявените в условията
на евентуалност искове за присъждане на сумата от общо 17 428,68 евро на
основание чл. 396 и чл. 397 от КЗ.
На основание чл. 396 от КЗ застрахователят обезщетява застрахования
отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е
действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали
безрезултатни. Текстът касае извършване на разходи за фактическо
ограничаване на вредите, намаляване на размера, обема и вида на вредите от
настъпилото застрахователно събитие, като разноските по водения процес не
могат да се причислят към тях, тъй като основанието за тяхното извършване е
производството по определяне дължимостта и размера на застрахователното
обезщетение, както и основанието за възникване на отговорност.
На основание чл. 397 от КЗ застрахователят трябва да възстанови на
застрахования направените разходи за установяване на причините и размера
на вредите, когато тези разходи са били предварително одобрени от
застрахователя. По отношение на изложеното следва да се съобрази, че в
настоящото производство, дори по твърдение на ищеца липсва предварително
одобряване от страна на застрахователя на извършването на каквито и да е
разноски. Относно дължимостта на извършените разноски в съдебни
производства са налице изрични разпоредби в ОУ към договора, което ги
отличава от тези по чл. 397 от КЗ.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват и предявените в
условията на евентуалност искове.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно
основателността на исковете, съвпадат с тези на СГС, следва да бъде
потвърдено обжалваното решение.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
разноски за въззивната инстанция. Представен е списък на същите, в който е
посочено, че те възлизат на сумата 5 904 лв. с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
10
уговореното и заплатено възнаграждение, което не е мотивирала.
САС намира възражението за неоснователно, доколкото
възнаграждението платено от въззиваемият е реципрочно на уговореното и
платено възнаграждение на другата страна за първата инстанция.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1183 /24.08.2024г. по т.д. № 2066/2023г.
по описа на СГС, ТО, VI-6.
ОСЪЖДА П. А. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
“Алианц България“ АД, ЕИК ********* сумата 5 904 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11