Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 241
гр. ВРАЦА, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в
публичното заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар
Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 295 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:
Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество/КПКОМПИ/,чрез проц. си представители
гл. инспектор-юрист в ТО-Враца К.Танаицова и И.Ц.-ст. инспектор -юрист в ТО-Враца, при
ТД-София на КПКОМПИ,в качеството им на 3 -то лице помагач на ответниците, са подали въззивна жалба
против решение №63/27.03.2019 г по гр.д.№1214/18 г по описа на РС-гр.Мездра, с
което решение е уважен предявения от Д.Т.А. ***
против Д.А. и Т.А. ,чрез зак.й представител и нейна майка Д.А. ,иск с
правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД,
като е прогласена нищожността на сделка
между тях , поради признание на иска.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на МРСъд е недопустимо или
алтернативно нищожно, постановено в противоречие с материалните и процесуални
норми, поради което молят да бъде
отменено като недопустимо, незаконосъобразно , неправилно и делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. С
жалбата не се правят нови доказателствени искания.
В жалбата се твърди, че решаващият съдия е
постановил решението си позовавайки се на чл. 237 ал.2 от ГПК-при признаване на
иска от ответниците, без да се мотивира по същество,като фактически е признато
право ,с което страната не може да се разпорежда и това признато право
противоречи на закона и добрите нрави/ т.1 и 2 от ал.3 на чл.237 от ГПК/.
Освен това
жалбоподателят заявява,че ответниците са низходящи на лицето П.Т.А. ,срещу
който има висящо исково производство във ВОС
на осн. чл. 74 от ЗОПННПИ/отм./ и исковата молба е била вписана на
01.06.2018 г в СВ в гр.Мездра като иска касаел и част от процесния недвижим
имот.
Заведения иск пред МРСъд срещу
ответниците Д. и Т. П бил от 01.10.2018 г по гр.д.№1214/18 г по
описа на МРС, а от 26.02.2018 г с
определение №150/23.02.2018 г по ч.гр.д.№107/18 г , ВОС вече бил наложил обезпечение на бъдещия иск на КПКОМПИ срещу
същите ответници Д. и Т. А., майка им Д.А. и баща им П.А. пред ВОС като била наложена обезпечителна мярка -
възбрана върху процесния имот предмет на съд. производство пред МРСъд.
Твърди се ,че
решението на МРСъд по признание на иска от ответниците било
непротивопоставимо на държавата, тъй като било постановено след наложена
възбрана от ВОС по искане на КПКОМПИ месеци преди предявяване на иска пред
МРСъд.
Жалбоподателите
заявяват още, че ответниците са признали
право, с което не можели да се разпореждат, поради което в случая не била
приложима нормата на чл. 237 ал.1 от ГПК, а казуса следвало да се разгледа по
общия исков ред с произнасяне по същество.
Моли се
уважаване на въззивната жалба, обезсилване
или отмяна на първоинстанционното решение постановено при признаване на иска
по чл. 237 ал. 2 от ГПК и връщане делото на МРСъд за произнасяне по предявения
иск по същество.С жалбата се прилага разпечатка от СВ в гр.Мездра за притежаваните имоти от ответницата Д.П.А..
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв е
депозиран от Д.Т.А. ***. Същият оспорва въззивната жалба изцяло, моли да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди, че не споделя мнението
на КПКОМПИ, че ответниците са признали право ,с което не можели да се
разпореждат,без излагане на аргументи затова. С отговора не се правят нови
доказателствени искания.
Съд. състав приема , че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от
категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество жалбата е н е о с
н о в а т е л н а.
Пред първоинстанционният съд Д.Т.А. ЕГН ********** ***, е предявил против Д.П.А. ЕГН ********** и Т.П.А.
ЕГН ********** ***, действаща лично и
със съгласието на майка й като неин законен
представител Д.Т.А. ЕГН **********, с който ищецът моли да се прогласи нищожността на сделката
извършена с нотариален акт № 33 том III, нот. дело № 360/2009 г. на нотариус Х.А.
*** действие МРСъд, на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД като привидна сделка, алтернативно евентуално да се прогласи
унищожаемост на сделката в частта,в която непълнолетната през 2009 г ответница Д.П.А. е придобила
½ от описаните в горния нотариален акт имоти, тъй като тя не е участвала лично в сделката , а е подписана
от зак. й представител без съгласието й–
чл. 27 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците първоначално са оспорили иска, но с допълнително становище са
признали предявения срещу тях иск
,заявявайки ,че със сделката от 2009
г в действителност е гарантирано
връщане на паричен заем за продавача П.А..
В хода на
производството на осн. чл. 218 от ГПК ,по
тяхно искане като трето лице помагач на страната на ответниците , е
конституирана КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО/КПКОНПИ/ гр. София
ЕИК *** със съдебен адрес ***, ст. 7,която е заявила ,че има интерес решението
да бъде постановено в нейна полза.Същата е
представила копие от ИМ от КПКОМПИ срещу двете ответници ,тяхната
майка Д.А. и техния баща П.А. с правно
основание чл. 74 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ във вр.с пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗПКДНПИ.Представени
са писмени доказателства ,че през 2015 г част от имота предмет на сделката от
2009 г е продаденна на трето лице-
"Д и Д-М"ООД гр.София.
МРСъд е приел
правно основание на предявения иск чл. 26 ал.2 изр.1 от ЗЗД , а по алтернативно предявения иск чл. 27 от ЗЗД.
КПКОНПИ по същество е изразила становище, че предявения
иск е неоснователен, необоснован, недоказан като считат ,че признанието на
ответниците противоречи на закона и добрите нрави и е направено, за да се осуетят правата на
държавата по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ по отношение на процесния имот ,който е
възбранен по наложена обезпечителна
мярка от 6.02.2018 г.
Тъй като проц.
представител на ищеца П.А. е поискал постановяването на решение при признание на иска за нищожност на
сделката по нот. акт№33/2009 г на осн.
чл. 26 ал. 2 изр. първо, на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК,МРСъд е уважил
искането като е приел,че постановява решение без да го мотивира по същество на
осн. чл.237 ал.2 от ГПК. От друга страна иска не противоречал на закона и
добрите нрави, нито пък е било признато
право, с което страната не може да се разпорежда.
С оглед доказателствата по делото съд. състав
приема следната факт. обстановка: С ИМ е приложен нот. акт№ 33 том III, нот. дело № 360/2009 г.
на нотариус Х.А. *** по силата на който Д.Т.А. ЕГН ********** ***, е продал на Д.П.А. ЕГН ********** и Т.П.А. ЕГН ********** ***,
лично и със съгласието на майка и и законен представител Д.Т.А. ЕГН **********
два свои недвижими имоти подробно описани в акта. Приложени са данъчни оценки
за имотите, актуална скица от АГКК гр. Враца.
КПКОМПИ като
3-то лице помагач по делото на страната
на ответниците е приложила и копие от ИМ от КПКОМПИ срещу двете ответници ,тяхната майка Д.А. и техния баща П.А. с правно основание
чл. 74 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ във вр.с пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗПКДНПИ.Представени
са писмени доказателства ,че през 2015 г част от имота ,предмет на сделката от
2009 г, е продаден на трето лице-
"Д и Д-М"ООД гр.София.На ВОС е служебно известно посоченото в молбата
от КПКОНПИ определение №764/5.11.2018 г по гр.д.№269/18 г по описа на
ВОС, с което е спряно гр.д.№269/18 г по описа на ВОС до решаване на
гр.д.№1214/18 г по описа на МРСъд , както и че процесния имот е възбранен с обезпечителна заповед от
ВрОСъд на 26.02.2018 г т.е. преди
вписването на ИМ от КПКОМПИ против ответниците и техните родители на
01.06.2018 г с правно основание чл. 74
от ЗОПДНПИ/отм./.
Пред ВОС е
приложена и разпечатка от СВ-Мездра
от партидата на Д. А..
При гореизложеното се налагат следните правни изводи:
1. Предявения
иск с правно основание чл. 26 ал.2 пред.
първо от ЗЗД е процесуално допустим.Д. А.
заявява в ИМ, че е налице привидна
сделка , тъй като имало устен договор за заем на пари от 20 000 лв между А. и родителите на двете ответници, който бил прикрит с покупко - продажбата по нот.акт
№33/2009 г като обезпечение за връщане
на заема в 5 годишен срок.С оглед на тези твърдения по ИМ е налице правен
интерес у ищеца да предяви процесния иск
при положение, че бил върнал в уговорения 5 г. срок получените в заем пари на родителите на ответниците. Иска за
установяване привидност на сделка не е недопустим, напротив изрично е уреден в
чл. 26 ал.2 пред. първо от ЗЗД.
2.Двете ответнички изрично са признали иска- нищожност на
сделката по нот. акт№33 /2009 г ,поради
привидност както заявява ищеца в ИМ. Решаващият съдия е приел ,че може да
постанови решение при признаване на
иска, заявявайки ,че то не противоречи на чл. 237 ал.3 от ГПК, без да изложи никакви свои мотиви и аргументи затова.
Въззивният
състав приема ,че неоснователно КПКОНПИ поддържа, че ответниците не могат да се
разпореждат с признатото от тях право, защото
имало вписана възбрана върху процесния имот като обезпечителна мярка по
предявен срещу тях иск по чл. 74 ЗОПДНПИ/отм./.Освен това
признанието от тях на предявения от Д.А. иск било
разпореждане с имота от тяхна страна и на осн. чл. 54 от ЗОПДНПИ/отм./ то нямало действие спрямо държавата т.е. КПКОНПИ.В
случая е налице хипотезата на чл. 237 ал.3 т.2 от ГПК и ответниците имат право
да се разпореждат с процесния имот, тъй като са негови собственици по силата на
нот. акт№33/2009 г, въпреки че същия е възбранен като обезпечителна мярка т.е. могат да правят
признание на иска спрямо собствения им имот затова ,че през 2009 г е
осъществена привидна сделка с ищеца.Ответниците не са лишени от собствеността на процесния имот, въпреки ,че е възбранен и
могат да се разпореждат с него,вкл. и по реда на чл.237 от ГПК. Според чл. 451 и чл. 452 ГПК, действието на
възбраната се състои в забрана на длъжника да се разпорежда с вещта и създаване
на относителна недействителност на евентуалното разпореждане, спрямо кредитора,
който я е вписал. Но правото да претендира недействителността е субективно
право и от титуляра му зависи дали и кога той да го упражни. Следователно законът е прогласил
такива разпореждания за относително недействителни. Това означава, че
разпореждането на ответниците е
действително и валидно спрямо всички други правни субекти, с изключение на
държавата,видно от специалната норма на чл. 54 от ЗОПДНПИ/отм./
3.В настоящия
казус следва да се приеме ,че признанието на иска от ответниците не противоречи на закона /чл.237 ал.3
т.1 от ГПК/, тъй като няма изрична в закона забрана ,освен в чл.334 ГПК -за искове по гражданското състояние, по чл.
339 ГПК- искове за поставяне под запрещение и по чл. 324 ГПК -по брачни
искове.От друга страна признанието на иска алтернативно не противоречи и на добрите нрави по следните съображения: за добрите нрави в
българското законодателство няма обща
дефиниция, но те се определят
най-често като неписани, общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и на които законът е предал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави
са една от най-спорните правни категории. Съдържанието им е динамично и не
може, а и не трябва да бъде дефинирано извън особеностите на всеки конкретен случай и извън конкретните
обществено-икономически условия. Въпреки това преценката за нарушаването на
добрите нрави е предоставена на съда.
В случая въз.
състав приема, че признанието на иска от
ответниците не противоречи на добрите нрави ,защото обявената нищожност на процесния нот. акт
№33/2009 г ,поради привидност на сделката, прави неговата отмяна относително
недействителна. Това е така, защото специфичността в случая е наличието на
вписана възбрана върху същия имот от
КПКОМПИ и е налице относителна недействителност на действията на настоящите ответници, тъй като при успешно
проведен иск по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ срещу тях изпълнението на КПКОМПИ ще се
насочи върху процесния имот , независимо дали този имот
е в патримониума на ответниците или в
патримониума на трето лице.
4. Следва да се
отбележи и значението на чл. 54 от ЗОПДНПИ/отм./,
че прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на
вещни права и учредяването на вещни тежести върху процесния възбранен недвижим имот , както и
разпореждането със запорирани движими вещи, ценни книжа, дялове и вземания,
извършени след момента, от който възбраната или запорът се смятат за наложени, нямат действие спрямо държавата.
Дори и да се приеме твърдението на 3-то лице помагач ,че
има нарушаване на добрите нрави от страна на ответниците с признаване на иска
по отношение на процесния имот, с цел осуетяване правата на държавата по вече
предявения срещу ответниците иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ/отм./, то това нарушаване
няма действие спрямо държавата,респективно КПКОНПИ,която може да осъществи при съответните обстоятелства
принудително изпълнение върху процесния имот
независимо в чий патримониум се намира.
С оглед гореизложеното Врач. Окр. съд приема
,че жалбата е неоснователна, решението
на МРСъд следва да бъде потвърдено ,но с настоящите мотиви.
При този изход
на делото разноски не се дължат , тъй като не са претендирани от ответниците.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № №63/27.03.2019 г по
гр.д.№ 1214/18 г по описа на РС-гр.Мездра.
На осн. чл.280
ал.3 т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС.
Председател :
Членове: 1/ 2/