№ 11557
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110141975 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. К., чрез
адв. Д., срещу „..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сключения с ответника договор за кредит № ..2019 г.,
евентуално искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване на нищожността на уговорената в процесния
договор клауза, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане,
както и на клаузата относно ГПР по кредита, както и осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 288 лева, представляваща получено без
основание от ответника плащане по договор за кредит № ..2019 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –15.07.2024 г.
до изплащането.
В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за
кредит № ..2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна
сума в размер на 1200 лева, чието връщане било уговорено в срок до
16.10.2019 г., при годишен лихвен процент в размер на 40,99% и ГПР 49,70%.
1
Общо дължимата сума по кредита възлизала на 1488 лева, с включена такса за
експресно разглеждане в размер на 247,57 лв., като ищецът погасил изцяло
задълженията по договора на 14.10.2019 г.
Ищецът излага съображения относно недействителността на процесния
договор за потребителски кредит. Твърди, че клаузата, установяваща
задължение за плащане на такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Сочи, че уговорената такса за разглеждане била в противоречие с
изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че същата не била съобразена при
формиране на ГПР по кредита, което имало за цел заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Излага доводи относно неравноправния
характер на оспорваната клауза от договора. Поддържа, че отбелязаният в
договора ГПР по кредита не отразявал действително приложимия, което било
в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че в договора липсвала яснота
относно взетите компоненти при формиране на ГПР по кредита, което
възпрепятствало възможността му за преценка на икономическите последици
от сключване на договора.
Поддържа, че договорът е нищожен, поради което моли съда да
прогласи недействителността му, евентуално недействителността на клаузата,
предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 247,57 лева, както и
на клаузата установяваща размера на ГПР по кредита. Твърди, че с оглед
специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК дължи връщането само на чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи, поради което
предявява иск за сумата от 288 лева, представляваща разликата между
главницата по договора и заплатената без основание сума по кредита, ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът е постановил определение, че ще се произнесе с неприсъствено
решение. Доколкото в настоящото производство съдът на основание чл. 7, ал.
3 ГПК, служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, то не следва да бъде постановено неприсъствено
решение. Съдът не е прекратил съдебното дирене поради направеното искане
2
за постановяване на неприсъствено решение, а поради изчерпване на
доказателствените искания на страните.
Искането за постановяване на неприсъствено решение е направено след
приключване на съдебното дирене и събиране на поисканите от страните
доказателства, поради което съдът намира, че интересите им няма да бъдат
накърнени при разглеждане на спора по същество, тъй като са имали
възможност да наведат своите искания и възражения, както и да поискат
събиране на доказателства в тяхна подкрепа.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между страните е сключен договор за кредит № ..2019 г., по
който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1200 лева със срок
на погасяване 16.10.2019г. С договора в тежест на ищеца е начислена такса за
експресно разглеждане в размер на 247,57 лева.
Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената
такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.
На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по
кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая от
кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че ако таксата за експресно
разглеждане е включена в ГПР, то същият би бил в размер на 1269,72%.
3
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно договор за потребителски кредит № ..2019 г. се явява
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК
заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на
предоставената заемна сума.
При тези изводи на съда предявеният при условията на евентуалност иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146,
ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, не следва да
бъде разглеждан.
По предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД:
Безспорно е между страните, че ищецът е заплатил на ответника по
договор за кредит № ..2019 г. сума в размер на 1488 лева, с която са погасени
1200 лева главница, 40,43 лева – възнаградителна лихва, 247,57 лева – такса за
експресно разглеждане. Това обстоятелство се установява и от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. С оглед изводите на
съда за нищожност на същия и дължимост само на главницата в размер на
1200 лева, то сумата от 288 лева се явява платена без правно основание.
Предявеният иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 288
лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а
именно 400 лева, от които 100 лева – държавна такса и 300 лева – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
4
Пълномощникът на ищцата адв. М. Д. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК, като иска да бъде съобразен броят на
предявените искове. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие адв. Д. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на същият следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер
на 200 лева, като съдът е съобразил фактическата и правна сложност на
делото, фактът, че предявените искове са обуславящ и обусловен, проведено е
само едно съдебно заседание, по спорните въпроси е формирана значителна
непротиворечива съдебна практика. Размерът на възнаграждението по чл.38,
ал.2 от ГПК се определя от съда с оглед фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не
по уговорка между страните, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че в случая съединените искове не налагат отделна защита.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от В. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..,
съдебен адрес гр. София, .., чрез адв. М. Д., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., на договор за кредит №
..2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „..“ ЕООД, ЕИК .. ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. К., ЕГН ********** сумата от 288 лева, платена без
основание въз основа на нищожен договор за кредит № ..2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да заплати на кредит №
..2019 г., разноски по делото в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „..“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да заплати на адвокат М. Д.
Д., с адрес гр. София, .., сумата в размер на 200 лева, представляваща
5
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца В. И. К. безплатна
правна помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6