МОТИВИ към Присъда № 197, постановена на 11.07.2018 г. по
НОХД №
1992 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
Производството по НОХД № 1992 по
описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК
обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 3003 по описа за 2018 г. на ЧЕТВЪРТО
РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обв. С.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на С.С.М. за това, че на 21.05.2017 г. в землището на гр. Долни
чифлик, обл. Варна, без редовно писмено позволително,
извозвал от горски фонд на отдел 58Б на ТП ДЛС „Шерба“
към Регионална дирекция по горите – гр. Варна – 0,50 пространствени кубични
метра дърва от дървесен вид „Ясен“ на обща стойност 30,00 лева, като случаят е
маловажен – престъпление по чл. 235, ал. 6 вр. ал.
1, пр. 5 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 11.07.2018 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 1992 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение срещу подс. М., намирайки, че от събраните
в хода на наказателното производство доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин обективната и субективната съставомерност
на деянието. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание
„Пробация“ в минимален размер с приложението на пробационните мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК.
Служебният защитник на подс. М. – адв. В.В. *** пледира съдът да
наложи наказание в минимален размер на неговият подзащитен,
предвид многобройните според него смекчаващи отговорността обстоятелства,
визирайки липсата на предходна съдимост и пълното съдействие, което е оказал
подсъдимия на разследващите органи още в самото начало на досъдебното
производство.
Подс. С.С.М.
се присъединява към становището на своя защитник, като в предоставената му
възможност да изрази своята последна дума, на основание разпоредбата на чл.
297, ал. 1 от НПК, подсъдимият изразява съжаление за деянието си и моли да му
бъде наложено наказание в минимален размер.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Подс. С.С.М. не притежавал
писмено позволително за сеч, транспортиране и съхраняване на дърва от горския
фонд, но въпреки това сравнително често набавял за нуждите на своето семейство
дърва за огрев от държавния горски фонд в ДЛС Шерба.
За тези си противозаконни действия подс. М. бил
многократно санкциониран по административен ред, но това не оказало възпиращо
въздействие върху него.
Към датата 21.05.2017 г. подс.
М. продължавал да не притежава писмено позволително да сече, събира, добива или
извозва дърва от Държавния горски фонд, но въпреки това на същата тази дата
отишъл в гората, конкретно в отдел 58б, находящ се в
землището на гр. Долни чифлик, обл. Варна, в
териториалните очертания на ДЛС Шерба.
Подс. М. натоварил в каруцата, с която дошъл в горската
територия 0, 5 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „Ясен“, след
което тръгнал да ги извозва към дома си в гр. Долни чифлик, напускайки горската
територия.
Около 14:20 часа на 21.05.2017 г. подсъдимия бил
спрян за проверка от свидетелите И.С. К., К.Й.К. и К.П.П., които изпълнявали длъжността „горски стражар“ в ДЛС Шерба и които в тази част от деня извършвали обход в същия
този отдел 58б на ДЛС Шерба.
В хода на проверката, извършена от свидетелите К., К. и П. се установило, че подс. М.
не притежавал превозен билет, като също така превозваните от него дърва не били
маркирани с контролна горска марка. Свидетелите измерили дървата, извозвани с
каруцата на подсъдимия, като установили, че същите са в размер на 0, 5
пространствени кубични метра.
Свидетелите съставили Констативен протокол № 059547
от 21.05.2017 г., в който надлежно отразили своите констатации от извършената
проверка на подс. М..
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: самопризнанието на подс. С.С.М., направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Р.Б.Р.; показанията на св. К.П.П.; показанията на св. К.Й.К.; показанията на св. В.М.В.;
показанията на св. И.С. К.; съдебно – оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице Д.Й.Й.; Констативен протокол № 059547 от 21.05.2017 г., изготвен от
горските стражари към ДЛС Шерба.
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло
кредитира самопризнанието на подс. М., направено по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото същото е подкрепено от абсолютно всички
събрани в хода на наказателното производство доказателства.
Показанията на свидетелите И.С. К., К.Й.К. и К.П.П. са достатъчно
категорични и красноречиви, че в следобедните часове на 21.05.2017 г.
подсъдимият е превозвал със своята каруца 0, 5 пространствени кубични метра от
дървесен вид „Ясен“, които не били маркирани с горска марка. Мястото и времето
на проверката са прецизно уточнени – към 14:20 часа на 21.05.2017 г. в отдел
58б на ДЛС „Шерба“.
Констатациите на горските стражари са били надлежно
отразени в Констативен протокол № 059547 от 21.05.2017 г., който също е
приобщен към доказателствената съвкупност в
производството по НОХД № 1992 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г. и който също е безусловно кредитиран от
съда, предвид това, че констатациите в него са изцяло подкрепени от гласните
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно – счетоводна експертиза, което съдът безусловно кредитира
като обективно и компетентно изготвено се установява, че паричната
равностойност на 0, 5 пространствени кубични метра дърва за огрев от вида „Ясен“
възлиза на 30 лева.
Поради гореизложените съображения и ценейки като
достоверни посочените доказателства, съдът намира за категорично установено от
фактическа страна, че на 21.05.2017 г. в землището на гр. Долни чифлик, обл. Варна, без редовно писмено позволително, извозвал от
горски фонд на отдел 58Б на ТП ДЛС „Шерба“ към
Регионална дирекция по горите – гр. Варна – 0,50 пространствени кубични метра
дърва от дървесен вид „Ясен“ на обща стойност 30,00 лева, като случаят е
маловажен.
Съдът приема, че случаят е маловажен, тъй като
предмета на инкриминираното деяние е на сравнително ниска стойност и по делото
няма данни за някакви други общественоопасни
последици, настъпили вследствие престъпното деяние.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Субектът
на престъпното деяние по чл. 235, ал. 6 вр. ал. 1, предл. 5 от НК – С.С.М. е
пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира
свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в извозване
от горския фонд на 0,5 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид
„Ясен“. Същевременно е безспорно установено, че подсъдимият не е имал писмено
позволително да извозва дърва от Държавния горски фонд.
По
отношение субективната страна на деянието, следва да се отбележи, че
нееднократно подсъдимият е бил санкциониран по административен ред за това, че
извозва дърва без писмено позволително, за което свидетелстват редицата влезли
в сила наказателни постановления, които показват, че на подс.
М. нееднократно му е обръщано внимание за протовозаконните
му действия, изразяващи се в извозването на дърва за огрев, без писмено
позволително.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният
закон предвижда извършеното престъпление по чл. 235, ал. 6 вр.
ал. 1, предл. 5 от НК да бъде наказвано с наказание
„лишаване от свобода“ до една година или с „Пробация“,
или с „глоба“ в размер от 100 до 300 лева.
В
процеса по индивидуализация на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на предходна съдимост на подсъдимия и факта, че още в
един изключително ранен стадий на наказателното производство, същият е признал
вината си.
Съдът
не констатира наличието на някакви обстоятелства, които да бъдат
характеризирани като отегчаващи такива, поради което и намира за справедливо да
наложи на подсъдимия наказание в минималния размер, предвиден в закона, а
именно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Още
повече, че паричната равностойност на инкриминираните вещи не е особено висока,
респ. вредата за държавния бюджет не е толкова съществена
По отношение разноските.
На
основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. С.С.М. да заплати
направените разноски по делото в размер на 60, 95 лева (шестдесет лева и
деветдесет и пет стотинки) в полза на ОД на МВР гр. Варна, доколкото разноските
са сторени изцяло в досъдебната фаза на наказателното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: