Решение по НАХД №113/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 113

 

гр. Силистра,  25.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 113 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила Рµ жалба, подписана РѕС‚ управителя РЅР° “Г. Рћ.” ЕООД СЃ ЕИК …, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ. РЎ., Рџ. Р·. Р—., представлявано РѕС‚ управителя Рђ. Рђ. РЎ. СЃ ЕГН-********** против Наказателно постановление в„– 19-000895, издадено РЅР° 17.01.2019 Рі. РѕС‚ Р”. Р”. Р”. – директор РЅР° Дирекция “Инспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° жалбоподателя РЅР° основание чл. 416, ал. 5 РѕС‚ Кодекса РЅР° труда (РљРў) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 415, ал. 1 РѕС‚ РљРў Рµ наложена имуществена санкция РІ размер РЅР° 2 500,00 (РґРІРµ хиляди Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РїРѕ чл. 415, ал. 1 РѕС‚ РљРў.

В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че не са очертани по ясен и недвусмислен начин обстоятелствата на извършеното нарушение. Жалбоподателят счита, че са налице неясноти, тъй като не е посочено съответния отпуск за коя година е. Излага се становище, че тази липса на конкретика е пренесена като порок и в процесното НП. Навеждат се доводи за маловажност на случая. Твърди се противоречие със закона, поради факта, че не е приложен чл. 415в от КТ. Моли се отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и неправилно. Алтернативно се моли за изменение на размера на наложената имуществена санкция до предвидения в КТ минимум.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване за жалбоподателя не се явява законния представител на дружеството или процесуален представител.

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт Ангелов, който оспорва жалбата. В хода по същество заявява, че делото е изясненото от фактическа страна. Моли съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. Излага становище, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Посочва още, че от страна на проверяващите са положени неимоверни усилия законния представител на дружеството да бъде привлечен като страна по административно наказателното производство и да му се осигури възможност за защита по повдигнатото административно обвинение. Не споделя  процесуалната позиция на жалбоподателя за множество съставени НП и посочва, че възнагражденията и обезщетенията се изплащат ежемесечно и всяко неизпълнение представлява отделно административно нарушение. Навежда доводи, че не е налице маловажно деяние, тъй като не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че не е налице засягане интересите на работника. Посочва, че неизплащането на обезщетение пряко засяга работещото лице. В конкретния случай предмет е неизпълнение на дадено предписание, но то е дадено за неизплащане на обезщетение и засяга набавянето на средства за издръжката на работната сила и нормалното съществуване на семейството. Посочва, че нарушението не е отстранено. Изтъква, че при индивидуализиране на наказанието наказващият орган е отчел като утежняващо обстоятелство случаите на многобройни нарушения на режима на изплащане на трудовите възнаграждения от страна на дружеството.

Районна прокуратура – Силистра – след призоваване не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.07.2018 г. в ИТ била депозирана жалба от Й.Р.П. за неизплатени му трудови възнаграждения от жалбоподателя “Г. О.” ЕООД.  При проверката в предприятието свид. М.Г. била придружавана от свид. Р.И.. Не заварили никого. Нямало охранител, а предприятието не работило. Чрез друг бивш работник проверяващите се свързали по телефона с управителя на дружеството. Той обяснил, че е в Германия и помолил да се свържат с него в друг ден. Следващите разговори по телефона не довели до резултат и управителя не посочвал адрес. Тъй като проверката се проточила неимоверно, проверяващите потърсили контакт, изисквайки тази информация чрез полицейските органи. Свид. Г. изпратила призовка на управителя на адреса, предоставен от полицията. След получаването на призовката на проверяващите били предоставени изисканите от тях документи – ведомости, трудови договори и други. При анализа им се установило, че не е изплатено дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 302,43 лв. за 11 работни дни по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ в срока по чл. 228, ал. 3 от КТ.  Свид. П. бил назначен с трудов договор № 102 от 21.04.2011 г. на длъжността „електромонтьор“ с работно място в предприятието на жалбоподателя, намиращо се в П. з. “З.” в гр. С.. За резултатите от проверката бил съставен протокол, връчен на представител на дружеството на 06.11.2018 г. Протоколът е връчен на упълномощено лице. С него са дадени предписания за изплащане на неплатеното обезщетение до 16.11.2018 г. (т. 11). Работодателят е предупреден, че в случай на забавяне с повече от два месеца неизплащането на трудовите възнаграждения на най-малко една трета от работниците и служителите, ИА ГИТ има право да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност. Предписанието не е оспорено. Управителят обаче обяснил на проверяващите, че не е той човека, от който зависят тези неща. Още в момента на съставяне на акта била връчена нова покана за явяване на 20.12.2018 г. с оглед последващ контрол за изпълнение на предписанията в протокола (включително посоченото като предписание № 11). Управителят бил уведомен, че ако не се яви представител актът ще бъде съставен при отсъствието му на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Актосъставителят Ж. съставила акта в отсъствието на управителя. В акта били описани обстоятелствата, отразени и в протокола, а именно за неизплатено дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 302,43 лв. за 11 работни дни по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ в срока по чл. 228, ал. 3 от КТ. Посочено е, че с цел отстраняване на последиците е бил съставен протокол и на работодателя е било дадено задължително предписание № 11 за изплащане на обезщетението в срок до 16.11.2018 г. Актосъставителят Ж. посочила, че при последваща проверка, осъществена на 20.12.2018 г. е установено, че предписанието не е изпълнено. Актът е съставен в присъствието на свидетелите Г. и И.. Актосъставителят преценила, че с извършеното е осъществено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

АУАН е връчен на управителя на 27.11.2018 г., видно от разписката на л. 8.

От проведеният разпит на свид. Й.П. се установява, че жалбоподателя в качеството на негов работодател, не му е плащал възнагражденията за положения труд от месец октомври 2017 г. до прекратяването на договора на 11.07.2018 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно поради нередовно изплащане на трудовото възнаграждение. Освен това не му е изплатил и обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск.

С Наказателно постановление № 19-000895, издадено на 17.01.2019 г. наказващият орган наложил на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Процесуалният представител на наказващият орган изтъква, че санкцията е в посочения размер, предвид многобройните нарушения на режима на изплащане на трудовите възнаграждения от страна на дружеството. Прилага като доказателства НП № 19-000825/27.11.2018 г., НП № 19-000829/27.11.2018 г., НП № 19-000830/27.11.2018 г., НП № 19-000841/27.11.2018 г., НП № 19-000842/27.11.2018 г., НП № 19-000843/27.11.2018 г., НП № 19-000844/27.11.2018 г., НП № 19-000845/27.11.2018 г., НП № 19-000846/27.11.2018 г., НП № 19-000847/27.11.2018 г., НП № 19-000848/27.11.2018 г. и НП № 19-000851/27.11.2018 г., всички влезли в сила на 07.12.2018 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. От описаното се установява датата на нарушението. Доколкото жалбоподателят е следвало да изпълни предписанието до 16.11.2018 г., той е в нарушение  от 17.11.2018 г. От съдържанието на акта се установява, че е налице неизпълнение на предписание – неплащане на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 302,43 лв. за 11 работни дни по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ на свид. П., назначен на длъжност “електромонтьор” с място на работа в предприятието на жалбоподателя в П. з. “З.” в гр. С.. Съгласно КТ трудовото възнаграждение се плаща в мястото на работа. С оглед посоченото и текста на чл. 224 от КТ съдът приема, че обезщетението също следва да се изплати в мястото на работа при прекратяването на договора и в срока, посочен в чл. 228, ал. 3 от КТ. Следователно неизпълнението на предписанието е извършено в гр. С., където е трябвало да бъде изпълнено предписанието за изплащане на неплатеното обезщетение. В АУАН са посочени всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът е връчен на управителя на дружеството, видно от приложената разписка на л. 8.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца, данните  относно актосъставителя,  данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото жалбоподателят е следвало да изпълни предписанието до 16.11.2018 г., той е в нарушение  от 17.11.2018 г.  От съдържанието на НП се установява, че е налице неизпълнение на предписание – неплащане на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 302,43 лв. за 11 работни дни по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ на свид. П., назначен на длъжност “електромонтьор” с място на работа в предприятието на жалбоподателя в П. з. “З.” в гр. С.. Съгласно КТ трудовото възнаграждение се плаща в мястото на работа. С оглед посоченото и текста на чл. 224 от КТ съдът приема, че обезщетението също следва да се изплати в мястото на работа при прекратяването на договора и в срока, посочен в чл. 228, ал. 3 от КТ. Следователно неизпълнението на предписанието е извършено в гр. Силистра, където е трябвало да бъде изпълнено предписанието за изплащане на неплатеното обезщетение. В НП е посочена законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.

Съдът намира, че образуваното и водено  административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.  АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление -  в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.

Приложените писмени доказателства, а именно заповеди (л. 51 – 55) доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Според чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Според чл. 224, ал.1  от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Не е необходимо посочването на подробности, а именно за коя година е съответния отпуск. Посочените факти са известни на “Г. О“. ЕООД. Освен това нарушението е са неспазено предписание, а от посоченото в протокола е безусловно ясно размерът на обезщетението и вида му. Съдът намира, че поведението на жалбоподателя правилно е било преценено като нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, доколкото е констатирано неизпълнение на даденото предписание № 11 от Протокол за извършена проверка № ПР1828561 със срок за изпълнение до 16.11.2018 г., връчен на 06.11.2018 г. Няма данни за оспорване на предписанието по реда на АПК.

По възражението за повторно налагане на санкция за едно и също нарушение (т.е. нарушение на принципа non bis in idem): Всяка от точките в протокола обективира волеизявление на административен орган, разпореждащо задължението на работодателя да изплати дължимо трудово възнаграждение. В т. 11 от протокола е налице предписание за изплащане на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Макар и материалният носител на предписанието да е един и същ (посоченият по-горе протокол), съдържащите се в него административни актове представляват отделни предписания.

Според настоящия съдебен състав няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Застъпеното в жалбата становище за наличие на предпоставки на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се преценява от гледна точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, а те са два: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на привилегирования състав. В случая нарушението не само, че не е било отстранено веднага след установяването му, но не е отстранено изобщо, тъй като съгласно събраните доказателства се установява, че продължава да е налице бездействие и обезщетението не е изплатено. Последното се потвърждава от показанията на свид. П.. По делото не са събрани доказателства, които да сочат отстраняване на нарушението, следователно текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложим.

По отношение размера на наложената имуществена санкция: В НП не са отразени мотиви за посочения от наказващия орган размер на санкцията, надвишаващ законоустановения минимум. В с.з. процесуалният представител на наказващия орган посочва, че е налице административен рецидив, предвид многобройните нарушения на режима на изплащане на трудовите възнаграждения от страна на дружеството. Приложени са доказателства за съставени НП срещу жалбоподателя, влезли в сила на 07.12.2018 г. С оглед събраните доказателства се установява, че в случая бездействието е започнало на 17.11.2018 г. т.е. преди влизане в сила на приложените като доказателства НП. Бездействието е продължило и към момента на съставянето на акта, издаването на НП. Налице е неспазване на предписанието и към датата на с.з. В случая обаче има значение момента на влизане в сила на приложените като доказателства НП. Обстоятелството, че началото на бездействието е започнало на 17.11.2018 г., т.е. преди влизане в сила на приложените като доказателства НП, прави според съда невъзможно коментирането им като основание за определяне на по-висок размер на санкцията от минималния такъв. Във всички случаи рецидива предполага вече влязло в сила НП преди извършване на следващото деяние. Не се сочат други аргументи за определяне на по-висок размер на санкцията от наказващия орган. Ето защо, съдът намира, че санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-000895, издадено на 17.01.2019 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на “Г. О.” ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., П. з. З., представлявано от управителя А. А. С. с ЕГН-**********, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

    Силвина Йовчева