Определение по дело №9749/2019 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Варна, 06.08.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9749 по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              

Производството е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от А.А. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес: гр. Варна, ул. Поп Харитон № 10, ет.1, чрез адв. Р С. от ВАК срещу „Е.п.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 6492.66 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, ул. София №2, ет.3, ап.4, кл. № **********, абонатен № **********, за която сума има издадена фактура № **********/14.06.2019г..

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект на потребление в гр. Варна, ул. София №2, ет.3, ап.4, кл. № **********, абонатен № **********. Твърди, че е уведомен от ответното дружество за извършена проверка, в резултат на която му е начислена и процесната сума. Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване на сумата по партидата на ищеца, а също и че последният не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия.

            Ответникът - „Е.п.” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, релевира възражение за неподведомственост на спора, като се позовава на уговорена арбитражна клауза. Сочи, че между страните е постигато съгласие, обективирано в заявление № 3177557/23.07.2014г., за отнасяне на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд – гр. Варна, при Сдружение „ППМ“.

Възражението за неподведоственост е своевременно заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество - същото е основателно, по следните съображения: 

            Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване правото на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия на основание ПИКЕЕ.

            Арбитражната клауза, на която се позовава енергийният доставчик, е инкорпорирана в заявление № 3177557/23.07.2014г. за снабдяване и разпределение на електрическа енергия.

Съгласно чл.7, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Приема се, че писмената форма е спазена, ако волеизявлението е направено в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Процесното заявление съставлява документ, подписан и от двете страни по спора, при спазване на изискуемата от закона писмена форма. Ето защо настоящият състав намира, че е налице валидно сключена арбитражна клауза. Липсват пречки ищецът да подпише заявлението, отказвайки се от предложената арбитражна клауза. Липсват и доказателства, че „Енерго – Про Продажби“ АД е поставило приемането на абритражната клауза като условие за сключване на договора.

         Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно за него не важи забраната по  чл.3, ал.4 ЗЗП, нито тази по чл.19, ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза.

Арбитражната институция е индивидуализирана като Арбитражен съд гр.Варна, при Сдружение „ППМ“. На настоящия състав е известна практиката на ВКС, в която се приема, че за валидността на арбитражната клауза е достатъчно арбитражът да е определяем. Известни са и решения на касационната инстанция, постановени в производство по чл.48 вр.чл.47 ЗМТА, със страна именно Арбитражен съд – Варна при Сдружение за Правна помощ и медиация / напр.решение № 75/27.04.2015г. по т.д. № 324/2015г., първо т.о/.

Ето защо съдът приема, че е налице валидна арбитражна клауза, поради което отводът за неподведомственост на спора на съда следва да бъде уважен /В този смисъл Определение № 632/16.10.2018г по в.ч.т.д. № 510/2018 на Апелативен съд - Варна/.

            Същевременно, в настоящия случай обектът, по отношение на който е извършена процесната проверка е търговски – офис. След като доставяната в обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди, то не е налице възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл  Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.

            По изложените съображения, следва да се приеме, че Варненски районен съд не е компетентен да разгледа производството по образуваното дело, поради неподведомственост на спора, поради което и същото следва да бъде прекратено.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9749 по описа на Варненски районен съд за 2019год..

 

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: