№ 1440
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110170691 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу ЗК „...“АД, ЕИК ..., с която моли съда да осъди ответникът да заплати сумата
от 346,28 лв. - регресна претенция, представляваща ½ от застрахователно обезщетение,
изплатено от ищеца по застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 5..., валидна за периода
от 30.10.2018 г. до 29.10.2019 г., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от 09.12.2021 г.- датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 10.08.2019 г., на паркинг на бензиностанция, на
около 25-и км. по автомагистрала А1 в Румъния, водачът на лек автомобил „....“, с рег. № ...,
при маневра за излизане от бензиностанцията по посока изход към магистралата не спазва
дистанция и виновно реализира ПТП с изчакващия в колона за излизане от територията на
бензиностанцията, товарен автомобил „...“, с рег. № ..., собственост на „..., с
лизингополучател “...“ ООД, при който удар, на товарния автомобил са нанесени
имуществени вреди. За извършеното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за
ПТП, подписан от участниците в него. Увреденият автомобил „...“, с рег. № ..., е бил
застрахован при ищеца на основание застрахователна полица „Каско Стандарт“ № 5... за
периода от 30.10.2018 г. до 29.10.2019 г., а виновният водач бил с действаща към момента на
настъпване на ПТП застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“
1
№ BG/22..., валидна от 17.08.2018 г. до 16.08.2019 г. при ответника .. „...“ АД, ЕИК .... Сочи
се, че нанесените в резултат на ПТП щети на застрахования при дружеството-ищец
т.автомобил са описани в протокол за ПТП, заявление за щета, опис по претенция и
заключение по щета № ..., като тяхното отремонтиране е възложено и извършено от
официален автосервиз. Размерът на щетата е определен на 642,56 лв., на база фактурираната
стойност за извършен ремонт, включващо подмяна на детайли, труд за демонтаж и монтаж
на детайли, труд за ремонт на детайли, труд и материали за боядисване. Ищецът е заплатил
по застрахователна претенция по застраховка „Каско Стандарт“ на 09.12.2019 г.
застрахователно обезщетение в размер на 642,56 лв, представляващо фактурираната
стойност на ремонта на пострадалото МПС, на автосервиз, като ищецът е предявил пред
ответното дружество регресната си претенция за възстановяване на ½ от платената сума, до
размер от 342,28 лв., с вкл. ликвидационни разноски от 25,00 лв., като отчел 50 % вина от
страна на водача на товарния автомобил, застрахован по имуществената застраховка
„Каско“, но ответника отказал плащане. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът е встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и
виновен водач на процесното ПТП. Ищецът е предявил претенцията си срещу ответното
дружество за изплатеното обезщетение, като е приложил преписката с доказателствата, с
които разполага, в т.ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортното
произшествие. Ищецът е ангажирал относими доказателства и доказателствени средства.
Ответникът ЗК „...“АД, ЕИК ..., е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни и
необосновани. Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на л.а. „....“, с рег. № .... Оспорва
твърдяното ПТП да е настъпило по вина на водача на лек автомобил „....“, с рег. № ....
Оспорва механизма на процесното ПТП. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка
между ПТП и твърдените вреди. Поддържа, че ищецът не е доказал вината на
застрахованото при ответника лице. Възразява срещу твърденията, че е налице
застрахователен риск, покрит от застраховката „Гражданска отговорност“. Оспорва иска и
по размер. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № ... от 22.10.2018 г. се
установява, че ищецът и “... /собственик на увреденото МПС/ са сключили договор за
имуществена застраховка “... Каско Стандарт” за т.а. - Влекач, марка „...“, модификация
„F...“, с рег. № .... Страните по имуществената застраховка са договорили застрахователна
сума от 84 168 евро, при дължима застрахователна премия от 1330,69 евро, платима
еднократно, в брой при сключване на договора, с период на покритие на застраховката от
30.10.2018г. до 29.10.2019г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от
2
10.08.2019г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, депозирано пред
застрахователя на 12.08.2019 г. и писмени обяснения, относно механизма на настъпване на
ПТП, дадени пред застрахователя от водача на увредения т.а. – А. Д., вкл. от показанията на
последния дадени в хода на съдебното дирене по настоящото исково производство, при
разпита му в качеството на свидетел, се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на 10.08.2019г., в Румъния, на изхода на бензиностанция, находяща се по
магистрала А1 /до границата с Унгария/ л.а. „....“ с рег. № ..., при опит да се включи в
колоната от автомобили, изчакващи за изход от обекта, се ударил в предна дясна гума на
камиона с рег. № ....
От показанията на св. Д. се установява още, че водачът на другия автомобил се опитвал
да изпревари кола с румънска регистрация и „да се вмъкне“ в колоната пред нея, но не
преценил че пред него има 40 тонен камион и „влязъл“ в предна дясна гума на камиона. Св.
Д. дори не усетел удара, тъй като лекия автомобил се ударил в предната му дясна гума,
която дори се пада зад каросерията. Твърди също, че водача на лекия автомобил имал
претенции и твърдял, че виновен за ПТП е водачът на ТИР-а защото му бил подал звуков
сигнал „да спре“. Свидетелят обаче е категоричен, че нито е спирал на нерегламентирано
място в рамките на бензиностанцията, нито се е движел по време на инцидента. Напротив
описва, че на територията на бензиностанцията става голямо задръстване и е трудно
паркирането, но някак си е успял да паркира камиона, а след като закупил винетка се опитал
да потегли или поне да насочи камиони към една от двете колони от автомобили, насочили
се към изхода на бензиностанцията, когато в следващия момент чул някакъв клаксон и
викове. Като погледнал, видял кола, която „беше влязла в предна дясна гума на камиона,
който се оказа българин... решил да изпревари румънска кола и видял метър напред
свободно пространство, за да се включи да го изпревари, но не преценил че вляво от него
има 40 т. камион.“ Свидетелят Д. твърди, че се обадил на румънския „КАТ“, но след 4
часово чакане, от румънската полиция така и никой не дошъл. Тъй като превозвал бързо
разваляща се стока, от фирмата – превозвач му наредили /на св. Д./ да подпише двустранен
протокол за ПТП, в който да се впише на мястото на виновния водач, за да може да
продължи пътуването. Описва като не големи щетите по камиона – предна степенка, предна
броня от дясната страна, джантата на предна дясна гума и декоративен тас. Показанията на
св. Д. съдът преценява като обективни и незаинтересовани, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, поради което ги кредитира във връзка с установяване механизма на
ПТП от 10.08.2019 г. От своя страна, ответника, въпреки възложената му доказателствена
тежест не ангажира доказателства, посредством които да опровергае презумпцията за вина,
установена в закона по отношение на водача на увреждащия автомобил.
Съдът приема за противоправно поведението на водача на л.а. „....“ с рег. № ... – Д. И.,
тъй като същия на първо място е предприел маневра „включване в движението“ в съседна
лява лента, в нарушение на разп. на чл.25, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП, без да се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и е
следвало да извърши маневрата, като се съобрази с положението, посоката на движение на
3
придвижващия се също към изхода на бензиностанцията камион, в ляво от него. И двете
ППС са били в колони от изчакващи автомобили, като маневрирането, с оглед оформилото
се задръстване са били сериозно затруднени, поради което водачът на лекия автомобил в
опита си да се вмъкне в съседната колона /в ляво от него/ не е преценил нито свободното
разстояние, нито габаритите и позицията на товарния автомобил, при което като не
осигурил достатъчно странично разстояние между себе си и изпреварвания товарен
автомобил нарушил задължението си на водач съгл. разп. на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Описания от св. Д. механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на вещото лице,
по приетата без възражения АТЕ, съгласно което процесното ПТП е настъпило „ като
водачът на товарния автомобил от паркирано състояния предприема потегляне, а в
същото време от дясната му страна, водачът на лекия автомобил предприема
придвижване напред и преминаване пред товарния автомобил, при което
траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях.“.
Според така представения механизъм на ПТП, вещото лице е заключило, че описаните от
застрахователя-ищец щети по товарния автомобил се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 10.08.2019 г. Следователно, възражението на ответника,
че вредите по т.а. чието обезщетяване се претендира в производството не са резултат от
описаното в ИМ ПТП от 10.08.2019 г.
За всички описани в Описа на претенцията /на стр.16 и 17 от делото/ щети по т.а. „...“,
с рег. № ...“, които са в пряка причинна връзка с реализираното ПТП, сумата необходима за
възстановяването им, по пазарни цени, пак според заключението на САТЕ, възлиза на 771,07
лв. с ДДС, която се явява пазарна цена, тъй като към датата на ПТП увредения автомобил е
в експлоатация от 1 г. и 9 м., считано от първоначалната регистрация, при което стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията на камиона, изчислена на база пазарните
цени /т.е. фактурираната стойност на ремонта от сервиза, който го е извършил/към датата на
ПТП.
От съвкупния анализ на всички приети по делото доказателства, се установява
безспорно, че причина за настъпване на процесното ПТП от 10.08.2019 г. на бензиностанция
в Румъния е противоправното поведение на водача И., управлявал л.а. марка „....“, с рег. №
...., който при маневра придвижване напред и преминаване пред товарния автомобил
„...“, с рег. № ..., поради неспазване на достатъчно странично разстояние, пресякъл
траекторията на движение на последния и се ударил в предната му дясна гума, като му
причинил описаните в Опис на претенция № 59-01600-12858/19/12.08.2019 г., щети.
Въпреки, че в съставения при ПТП двустранен констативен протокол за ПТП, водачът
на товарния автомобил – св. Д. „признал“ вина за настъпване на произшествието, от
събраните по делото доказателства, се установява, че вина носи и водачът на лекия
автомобил, което прави основателна претенцията на ищеца за възстановяване от неговия
застраховател по ЗЗ „ГО“ на поне половината от изплатеното по застраховката „Каско“
застрахователно обезщетение. Ищецът е отчел 50 % съпричиняване от водача на
застрахования при него товарен автомобил, поради което претендира за възстановяване само
4
½ от изплатеното обезщетение.
Макар от доказателствата по делото да не се установява конкретно противоправно
поведение на водача на товарния автомобил и извършено от него конкретно нарушение на
ЗДвП, с оглед диспозитивното начало и признанието на неизгоден за ищеца факт /виновно
поведение на застрахования при него водач, т.е. съпричиняване на вредоносния резултат до
50 %/, то съдът намира, че предявения иск е установен по своето основание и за размер до
328, 78 лв., с вкл. половината от извършените от ищеца ликвидационни разноски за опис и
оценка на щетите.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на т.а. марка „...“, с
рег. № ..., отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите
по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сума, по-
голяма от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 771,07 лева /по
фактурна стойност/. Реално изплатената на сервиза е 642, 56 лв. /видно от преводно
нареждане от 09.12.2019 г., на л.33/.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета № ... и доклад по
щетата. Същите са били отстранени в официалния за марката „...“ сервиз – „... ... откъдето е
издадена Фактура № **********/27.11.2019 г. на стойност 771,07 лв. с приложена към нея
Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в т.ч. на вложения
труд.
Вещото лице е установило също, че цената на труда, калкулирана от доверения сервиз
също отговаря на средната пазарна цена на сервизен час за ремонт на леки коли, взета от
автосервизите и относима към 2019 г. Заключението по САТЕ е прието по делото, като
неоспорено от страните и съдът го кредитира изцяло. ежду страните няма спор, че
застрахователят-ищец е заплатил на извършилия ремонта официален сервиз сумата от
642,56лв., съгласно издадената от него фактура и издадения Доклад по щета с приложен
коефициент на редукция от 0,9952.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
5
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на
щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е равна на фактурната цена на
ремонта, т.е. 771,07 лв. с ДДС. Същият е по-голям от размера на заплатеното от ищеца-
застраховател и обезщетение, поради което правото на регрес на ищеца е възникнало за ½ от
същото или за сумата от 328, 78 лв. с вкл. ликвидационни разноски /също редуцирани от
съда наполовина/.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за основателен до размер от
328,78 лв. /с включени 7,50 лв. ликвидационни разноски, възлизащи на общо 15 лв. съгласно
заключението на САТЕ!/, поради което следва да бъде уважен, за тази сума, а за разликата
до пълния предявен размер от 346,28 лв. или за сумата от 17,50 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователе и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 710,00 лв., от която сума
50,00 лв. – заплатена държавна такса; 300,00 лв. – депозит за в.л. и 40,00 лв. – депозит за
свидетел и претендира 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че на
ищеца с оглед уважената част от иска се следват разноски до размер от 674, 12 лв.
Ответникът от своя страна претендира разноски, изразяващи се само в
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., а с
оглед отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 5,05 лв.
След извършване на съдебна компенсация между присъдените на двете страни
разноски, до по-малкия размер, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разликата от 669,07лв.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА .. “...“ АД, ЕИК ..., да заплати на ..., ЕИК ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
сумата от общо 328,78 лв., от която сума 321,28 лева, представляваща ½ от застрахователно
обезщетение, изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ за нанесени щети на товарен
автомобил марка „...“, с рег. № ..., настъпили в резултат на реализирано на 10.08.2019г. на
бензиностанция на магистрала А1 в Румъния, ПТП, по вина на водач на л.а. „....“ с рег. № ...,
чиято „ГО“ е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от
09.12.2021г. до окончателното погасяване, а сумата от 7,50 лв. – ликвидационни разноски по
опис и оценка на щетите, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 346,28 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “...“ АД, ЕИК ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
сумата от 669,07 лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
6
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска и след извършена съдебна
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7