Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.П., 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на десети ноември 2020
година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова АНД
№ 138/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.М.И. ***,
ЕГН: ********** против НП
№ 13-002058 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.126, т.4 от Кодекса на труда във връзка
с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи на
жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушенние, тъй като към
момента на настъпване на инцидента, а и преди това не се е намирал на място,
при което не е имал възможност да го предотврати. Твърди се, че жалбоподателят
не може да отговаря като „виновно длъжностно лице“, тъй като пострадалите не са
работници на работодателя му, а на негов подизпълнител.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и
иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрският районен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.И.
е санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда – технически ръководител в „М.К.“ ЕООД съгласно трудов
договор № 800/01.08.2018 г., определен със заповед № ИСУ-021/17.12.2018 г., не
изпълнява и контролира спазването и изискванията за ЗБУТ във връзка със
задълженията си по длъжностна характеристика (т.3), като е допуснал лицата М. С М (починал работник) и П.Д.Т. (пострадал работник) да вържат два броя тръби HDPE DN355 и HDPE DN400 с арматура 6 мм. за метални
планки „уши“, заварени на прилежащата към тях стоманена тръба и да извършват
под тях с лопати разчистване на изкопа (земни почви и скална почва), който кофата на багера не може
да почисти, като прехвърлят на разстояние почвата и скалите, за да бъде
почистена основата на блока преди изпълнението на кофражните работи.
Нарушението било извършено
на 31.01.2020 г. в гр.П., при извършена проверка на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат
от развитие на минните работи на рудник „А“ – етапно изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод
за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“- опорен блок 5, по
повод подаден сигнал за станала трудова злополука и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик,
при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.126, т.4 от Кодекса на труда във връзка с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи, за което на 28.02.2020 г. св.Р.М. съставил против жалбоподателя АУАН, който бил
подписан и получен от жалбоподателя, който възразил срещу АУАН в законовия
срок.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 20.05.2020 г., а жалбата против
НП била подадена от жалбоподателя чрез наказващия орган чрез куриер на 27.05.2020
год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя
Р.М., П.П., С.Д.,
както и допуснатите по искане на
жалбоподателя И И.,
Г.Н. и О. С .
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.09.2018 г. „А
Медет“ АД възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР
за обект: Реконструкция на хвостопровод и оборотно
водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А“
със следните подобекти: 1. Хвостопровод, 2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод
за замърсени води. Обектът се намирал в град П., м. „А“, площадка „А“. Договарянето станало с възлагателно
писмо (л.80 и л.81 в делото), като по-късно, на 26.09.2018 г.
правата и задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени с договор за
строителство (л.82 и сл. в делото).
Жалбоподателят С.И.
бил служител на „М.К.“ ЕООД от 01.08.2018 г. Изпълнявал длъжността „технически
ръководител“. (Вж. трудов договор на л.25 в делото). Със заповед № ИСУ-021/17.12.2018
г. (л.24 в делото) той бил определен да отговаря за
изпълнението на управлението на гореописания обект по монтажа на тръбопроводите,
заедно с кО.ите си М.Н. и Г.Ц..
За изпълнение на различните
видове СМР „М.К.“ ЕООД регулярно наемало подизпълнители. С подизпълнителя ЕТ „С.
– С.Д.“, правата и задълженията на страните, вкл. и отговорността в областта на
ЗБУТ, не били уредени с договор. Дейността била възложена с възлагателно
писмо с кратко съдържание (л.100-л.101 в делото).
Длъжностната
характеристика на жалбоподателя му вменявала отговорност по спазване на
правилата по БЗР от всички работещи и
намиращи се на площадката. Основно длъжностно
задължение на жалбоподателя било да изпълнява и контролира спазването на
изискванията за ЗБУТ (т.3 от длъжностната характеристика на жалбоподателя, л. 27 в делото).
Поради пресечеността на терена и с цел поддържане на конструкцията
на тръбопровода в инвестиционния проект се предвиждало в точките на
хоризонталните и вертикални завои да се изграждат бетонни опорни блокове със
стоманени фибри. Етапите на изграждане на опорния блок били следните: изкопни
работи, последвано от приемане на земната основа от геолог и проектант след разкрИ е на изкопа. Следващият етап бил полагане на тръби, последван от етап: кофражни дейности.
Последният етап бил бетониране, след което кофража се премахвал. Типичните
размери на опорния блок били 3 метра височина, 4,5 метра ширина и 3 метра
дължина. В него се полагали пет броя тръби, които били част от опорния блок.
През месец октомври
2019 г. започнало изграждането на опорен блок 5. След извършване на изкопните
работи, земната основа била приета, като
било предписано полагане на стоманени и HDPE тръби с определена плътност. Полагането
на тръбите не започнало веднага, така както било разписано в плана за безопоснаст и здраве, а чак в края на месец декември 2019 г., когато на
опорен блок 5 били монтирани два броя успоредни полиетиленови тръби
с висока плътност (HDPE DN355 и HDPE DN400), разположени от дясно на
стоманена тръба, монтирана по цялата дължина на участъка на дюкера.
Полиетиленовите тръби били монтирана в дере с наклон
около 40 градуса, с обща дължина на участъка от опорен блок 6 до опорен блок 5
около 18 метра. Краят на тези тръби се явявал в обхвата на опорен блок 5, като опирали
с цялата си тежест в основата на опорния блок. Поради лошите метеорологичнини
условия работния процес бил прекратен, като бил възобновен в края на месец
януари 2020 г. През това време изкопа се запълнил със земна маса, която
следвало да бъде почистена, за да продължи монтирането на тръбите и
изпълнението на монтажните работи. На 31.01.2020 г. жалбоподателят поставил задачата за изпълнение
на багериста Н.Т., който бил работник на подизпълнителя СД „Шумана-Шуманови
СИЕ“, както и на П.Т. и М.М., които били работници на
подизпълнителя ЕТ „С. – С.Д.“. (Същите работили без трудови
договори). На този ден жалбоподателят бил единствения
технически ръководител на основния изпълнител „М.К.“, който се намирал на
работната площадка. През този ден, освен изчистване на изкопа на опорен блок 5,
трябвало да се извършат кофражни дейности на опорен блок 10, като
жалбоподателят останал на опорен блок 10, а работата на опорен блок 5 останала
без контрол. (От опорен блок 10 нямало видимост към опорен блок 5).
П.Т. и М.М. следвало да извършват дейност по ръчно разчистване с
лопати, в местата, които били недосегаеми от кофата на багера. След като
запалил багера, Т дал на Т и М колана, за да завържат полиетиленовите
тръби. След това повдигнал тръбите с кофата на багера до височината на
стоманената тръба, а Т и М с арматурно желязо 6 мм. вързали тръбите за
метални планки, заварени на стоманената тръба. Повдигането на тръбите било
наложително, за да може да бъде почистена земната основа на блока. След
повдигането на полиетиленовите тръби и връзването им
за стоманената тръба, колана на багера бил освободен и Н.Т. започнал да
разчиства изкопа (основата на
опорния блок) от дясната
страна на стоманената тръба. В това време Т и М , от лявата страна на стоманената тръба с лопати разчиствали натрупаната в изкопа
земна и скална почва, която кофата на багера не можела да почисти, като
прехвърляли на разстояние почвата и скалите, за да бъде изчистена основата на блока
преди изпълнението на кофражните работи.
След като багериста Т започнал
разчистване от лявата страна на стоманената тръба, Т и М се
преместили от дясната страна и продължили работата си по ръчно разчистване. В
един момент арматурата, с която били вързани полиетиленовите
тръби се скъсала и същите с цялята си тежест
затиснали работниците. Вледствие на инцидента Т пострадал и бил откаран в болнично заведение,
а М починал.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Р.М., Г.Н., П.П., И И. и О. С , отчасти от показанията на свидетеля С.Д. (управител на ЕТ „С. – С.Д.“), както и от приетите по делото
писмени доказателства. Съдът не кредитира тази част от показанията на св.Д., в
която твърди че управителя на „М.К.“ Б. М. е обещал да сключи трудови договори
с доведените от него шест работника, вкл. и с П.Т. и починалия М.М.. В тази част показанията на свидетеля Д. се опровергават по категоричен начин от
показанията на свидетелите И., С и Г.Н..
Последният е част от бригадата, сформирана от св.Д. и е категоричен, че
уговорката на всички със св.Д. е била да
работят без трудов договор, като не са се срещали с управителя на „М.К.“ и той
не им е обещавал да ги наеме по договор във фирмата му. В този смисъл са и писмените
обяснения на П.Т.. (л.43-44 в делото).
При така
установеното съдът намира, че жалбоподателят в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда –
технически ръководител в „М.К.“ ЕООД съгласно трудов договор № 800/01.08.2018
г., определен със заповед № ИСУ-021/17.12.2018 г. е извършил нарушение на чл.126,
т.4 от Кодекса на труда във връзка с
чл.26, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи във връзка с
отговорностите си по длъжностна характеристика да изпълнява и контролира
спазването на изискванията за ЗБУТ от
всички работещи и намиращи се на площадката. От показанията на св.Г.Н.,
работник на ЕТ „С. – С.Д.“, анализирани съвкупно с показанията на св.П. –
ръководител на проекта, се установява,
че именно жалбоподателят е наредил на П.Т. и М.М. да
отидат при багера, за да извършват дейност по ръчно разчистване с лопати в
местата, които били недосегаеми от кофата на багера. В този смисъл са и
писмените обяснения на П.П. и багериста Н.Т. (л. 41 и л. 58-л.60 в делото). Жалбоподателят е следвало да
бъде наясно, че почистването на изкопа от натрупаната земна и скална маса е
налагало повдигане на тежките полиетиленови тръби и
работа под тях, и не е следвало да оставя без надзор наредената от него рискова
дейност. Като е сторил това, той е допуснал нарушение на задълженията си,
вменени му с нормите на чл.126, т.4 от Кодекса на труда във връзка с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение кореспондира на приложената санкционна норма. Тук е
мястото да се отговори на възраженията в жалбата, че жалбоподателят не може да
отговаря като „виновно длъжностно лице“, тъй като пострадалите не са работници
на работодателя му, а на негов подизпълнител. Субектът на процесното
нарушение действително е специален: „длъжностно
лице “, но в случая не е необходимо работодателят на това длъжностно лице
да е работодател и на пострадалите
вследствие на нарушението работници. Достатъчно е жалбоподателят да отговаря на
дефиницията, дадена в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
за длъжностно лице. Солидаризирането със становището на процесуалния
представител на жалбоподателя означава да приемем, че жалбоподателят би
отговарял административно в конкретния
случай, ако пострадали от инцидента бяха работници на основния
изпълнител, но не и когато пострадали са работници на подизпълнител на обекта,
с когото рисковете за безопасност и здраве на работещите въобще не са били
уредени с договор, още повече че рисковата работа е била възложена от жалбоподателя, който, както бе посочено носи
отговорност за спазване на изискванията за БЗР от всички работещи на
площадката, съгласно длъжностната си характеристика.
По изложените
съображения жалбата не е основателна. АНО законосъобразно е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба, като законосъобразно е
квалифицирал извършеното от него нарушение.
Съдът, като съобразява всички обстоятелства по
делото и конкретната обществена опасност на нарушението, а така също и
обстоятелствата при които е извършено, вкл. и това че е извършено за първи път,
намира че при определяне размера на административното наказание, АНО се е
съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лева,
т..е. при очевиден превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на казаното
до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Процесуалният
представител на ДИТ Пазарджик претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта на ДИТ
Пазарджик възнаграждение в размер на 100 лв., което следва да бъде присъдено в полза на
юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, към което сктруктурно принадлежи ДИТ Пазарджик. В случая това е
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002058 от 15.05.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на С.М.И. ***, ЕГН: **********,
на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.126, т.4 от Кодекса на труда във връзка с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строително монтажни работи, е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 (две хиляди) лева,
като законосъобразно.
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ Булстат: *********,
адрес: бул. „Княз Александър
Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София юрисконсултско
възнаграждениие в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: