Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осми юни година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 190 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е пряк иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
В.С.П. ЕГН **********, чрез адв. В.О., с която са предявени обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното З. „Б.И.“,
да заплати сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 12.06.2019 г. ПТП, по вина водача на
л.а. „Форд Фокус“, с рег. №*****, чиято гражданско отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума от 01.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 12.06.2019г., около 18:04 часа в гр. София, Е.Г.Н.,
управлявала лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. №***** по ул.
Житница с посока на движение от ул. „Костенец“ към ул. „Зеленика“. По същото
време ищецът управлявал мотоциклет марка „Пежо“, модел „Сателис“, с рег. № *****по
бул. „Овча купел“ с посока на движение от ул. „Добротич“ към ул. „Лайка“. На
кръстовището образувано от бул. „Овча купел“ и ул. „Житница“, което е
регулирано със светофарна уредба Е. навлязла с управлявания от нея лек
автомобил на червен сигнал и реализирала ПТП с преминаващия през кръстовището
на зелен светофар мотоциклет, управляван от ищеца П..
Посочва, че след
ПТП ищецът е закаран във Военномедицинска академия – МБАЛ София, където е
установена видима деформация на лявата подбедрица и левия глезен, спонтанна и
палпаторна болезненост, невъзможност за движение на левия долен крайник.
Заявява, че на 13.06.2019г. е извършена операция. Посочва, че месеци наред след
ПТП ищецът е бил в тежко физическо състояние, изразяващо се в силни болки в
областта на левия долен крайник. Наблюдава се ограничен обем на движенията на
левия крак, което води до бърза уморяемост и непълноценност, както и до
ограничаване възможността на се труди. Твърди, че и към настоящия момент не се
установява пълно възстановяване на увредените места. Трудно преодолява
предизвикания от ПТП стрес, страхува се да
излиза навън, не спи спокойно, станал е чувствителен. И към настоящия
момент изпитва болки на травмираните места, с намалена мускулна сила в левия
долен крайник.
Заявява, че за
л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с per. №***** има надлежно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в Република България
към З. „Б.И.“ АД, по застрахователна полица BG/02/119000350110 от 29.01.2019г.
със срок на валидност до 28.01.2020г. Посочва, че с молба вх. № 383100 от
26.06.2019г. депозирал при ответника З.
„Б.И.” АД, писмена претенция за
изплащане на обезщетение, но ответното дружество не е определило и изплатило
такова.
Ответникът З. „Б.И.“АД е депозирал отговор
в законоустановения срок, като оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Наведено е възражение за
прекомерност на исковата претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. О. поддържат предявените
искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът З.
„Б.И.“ АД, чрез пълномощника адв. Димитров оспорва предявените искове.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
За установяване
на процесното ПТП е представен Констативен протокол за ПТП от 12.06.2019г., от
който се установява, че на същата дата, около 18:04 часа в гр. София, лек
автомобил Форд Фокус с рег. №*****, управляван от Е.Г.Н. *** с посока от ул.
„Костенец“ към ул. „Зеленика“, като в района с бул. „Овча купел“ участва в ПТП
с движещия се по бул. „Овча купел“ с посока от ул. „Добротич“ към ул. „Лайка“
мотоциклет „Пежо Сателис“ с рег. №*****, управляван от В.С.П.. /лист 5-6 от делото/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 21725 на ВМА –МБАЛ София, клиника по ортопедия и
травматология, се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
12.06.2019г. с диагноза: фрактура крурис син. Ет тригонум постериор тибие син. ст. пост рсом
тибие син кум клаворум. На 13.06.2019г. е извършена оперативна намеса,
назначена е медикаментозна терапия и на 18.06.2019г. е изписан от лечебното
заведение с подобрение. Посочено е, че е вертикализиран и приучен да ходи с
помощни средства. Дадени са препоръки да ползва помощните средства за срок от
два месеца, без да натоварва с цялата си тежест крайника. Да продължи да приема
назначената му медикаментозна терапия и на 12 следоперативен ден – сваляне на
конци. /лист 12-14 от делото/
По делото е представена
и молба- претенция с вх. № ОК-383100 от 26.06.2019г.,
съгласно която ищецът В.П. е предявил пред ответното дружество „Бул Инс“ АД искане
за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, вследствие процесното ПТП. /лист 85 от делото/
Прието е постановление за прекратяване на наказателното производство на
СРП, видно от което, ДП № ЗМ 11203/2019г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №
22248/2019г. е прекратено по искане на пострадалия В.П.. /лист 140-142 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Б.Б., неоспорена от страните и
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. От
заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: „Закрити коси фрактури на костите на лявата
подбедрица. Фрактура на задния триъгълник на левия голям пищял в зоната на
глезенната става.“ Вещото
лице заявява, че описаните травматични увреждания често се срещат при
мотоциклетисти след претърпяно ПТП, какъвто е и процесния случай. Фрактурите на
костите на подбедрицата се получават от внезапно нанесени удари на твърди, тъпи
и ръбести предмети- било то след удар от автомобилно купе, твърда пътна
настилка или след нанесен директен удар с предмет с тясна ръбеста повърхност.
Вещото лице описва, че фрактурите на лявата подбедрица на ищеца П. се дължат на
внезапно притискане и удар на лявата подбедрица между твърдата пътна настилка и
падналият върху него мотоциклет. Този механизъм обяснява получаването на общо
три фрактури на лявата подбедрица на различна височина. При прегледа и
извършеното рентгеново изследване са установени фрактури на големия пищял в
средно-долната му част и фрактура на задния триъгълник в областта на глезенната
става. Установена е била и фрактура на малкия пищял в горната му част. Травматичните увреждания на ищеца са получени и имат пряка- причинна връзка
с претърпяното на 12.06.2019г. ПТП. Сочи, че получените фрактури на лявата
подбедрица са довели на пострадалия В.П. - трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок от 5 месеца. Описва, че спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил във ВМА- София.
Постъпил след ПТП с мотоциклет, контактен, адекватен, с оток, деформация на
лявата подбедрица и невъзможност да извършва движения с нея. По спешност са
били извършени клинични хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски
изследвания и консултации с лекари от различна специалност: хирург, ортопед-травматолог,
неврохирург, интернист и анестезиолог. Освен описаните по-горе увреждания,
други при ищеца не са били установени. Констатирано е предходно заболяване:
„холелитиаза“ (камъчета в жлъчния мехур). След прегледа левият долен крайник е
бил поставен на директна екстенция през петната кост. След проведена
предоперативна подготовка, на 13.06.2019г. пострадалият е бил опериран. Под
обща анестезия е било извършено наместване на счупените кости на лявата
подбедрица и стабилзиация на големия пищял с интрамедуларен пирон мод. „Sirus“
с дължина 330 мм. и дебелина – 10 мм. Операцията е продължила с наместване на
счупеният триъгълник на левия голям пищял и стабилизиране на фрактурата с 2 бр.
AO-винтове. Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантнна,
седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период,
ищецът е бил изписан от болницата на 18.06.2019г., като лечението му е
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписана
антикоагулантна терапия с Ксарелто и обезболяващи средства.
Вещото лице посочва, че в продължение на първите 3,5 месеца, на ищеца е
било забранено да натоварва и да стъпва на оперирания крак. В началото на 4-тия
месец той е започнал да натоварва дозирано с тежест левия крак и да провежда
рехабилитация на лявата колянна и лявата глезенна става. Общо лечебният и
възстановителен период при ищеца е продължил 5 месеца. Сочи, че получените
травматични увреждания са довели на ищеца болки и страдания по време на
оздравителния период, като най- интензивни те са били през първите 2-3 седмици,
непосредствено след претърпяната травма, проведената костна операция, както и
2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация на двете съседни на
фрактурите стави. Извън посочените периоди, пострадалият е търпял само
периодично явяващи се болки при преумора на лявата колянна и глезенна стави,
както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато той е
бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, в продължение на 4 месеца ищецът се е предвижвал с помощта на патерици,
което му е довело известни затруднения при предвижване и обслужване в
ежедневието. След извършения личен преглед на 10.12.2020г., вещото лице
установява, че счупените кости на лявата подбедрица са зараснали. Лявата
колянна става е с нормална конфигурация и движенията в нея са с нормален обем и
сила. Лявата глезенна става е леко оточна и палпаторно болезнена. Движенията и
са ограничени при „екстензия“ (разгъване) с 10 градуса, което обяснява
затрудненията на ищеца при клякане. На лявата подбедрица има остатъчни белези
от извършените костни операции: под коляното -6 см. и други 4 бр. където са
поставени застопоряващите напречни винтове. В областта на лявата глезена става
- по предната повърхност има белег - 4 см. от достъпа за операцията на задния
тибиален триъгълник. Металните остесонитези все още не са извадени. Те могат се
отстранят чрез нова операция, която ще доведе на пострадалия допълнителни болки
и страдания за срок до 30 дни и нужда от кратка рехабилитация. Към настоящият
момент ищецът се предвижва самостоятелно - без помощни средства с нормална
походка.
Вещото лице Д-р Б. обосновава извод,
че ищецът много рядко може да търпи болки в зоната на фрактурите най-вече при
промяна на времето, но тези болки са кратки по вид и бързо ще отзвучават след
употреба на аналгетици.
От заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо
лице инж. С.Д., се установява, най-вероятен механизъм на произшествието:
на 12.06.2019 г. около 18.04 ч. в гр. София лек автомобил „Форд Фокус“ с
per. № *****се е движил по ул. „Житница“ в средната от трите ленти в посока от
бул. „Цар Борис III“ към ул. „Зеленика“. Скоростта на автомобила е била от
порядъка на 42 км/ч. В същото време мотоциклет „Пежо Сателис“ с peг. № *****се
е движил по бул. „Овча купел“ от ул. „Добротич“ към ул. „Лайка“ в дясната от
двете ленти. В района на кръстовището на ул. „Житница“ с бул. „Овча Купел“
скоростта на мотоциклета е била от порядъка на 23 км/ч. Автомобилът се е
намирал на около 30 метра преди първата трамвайна линия, когато сигнала на
светофара след жълт е станал червен и е навлязъл в кръстовището. Водачът на
мотоциклета е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на светофарната
уредба. Настъпил е удар между челната част на мотоциклета и задната дясна
странична част на автомобила. При удара мотоциклетът и водача му се завъртат по
посока на часовниковата стрелка, след което падат на пътната настилка.
Автомобилът от своя страна продължава движението си напред, като едновременно с
това започва да ротира около масовия си център по посока на часовниковата
стрелка, удря се с предната си лява част в оградата и преустановява движението
си. Вещото лице заявява, че лек автомобил „Форд Фокус“ е навлязъл в
кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба, а мотоциклет
„Пежо“ е навлязъл на зелен сигнал на светофарната уредба. Обосновава извод, че
причина за настъпилото ПТП са в субективните действия на водачката на лек
автомобил „Форд“, който не се е съобразил със сигналите на светофарната уредба
и е навлязъл в кръстовището на червен сигнал. Експертизата приема, че скоростта
на мотоциклета в момента на удара е била 23, 04 км/ч., а разрешената такава за процесния участък - 50 км/ч. Вещото лице
определило, че при движение със скорост от 18,65 км/ч мотоциклетистът
е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Експертът е приел
още, че и водачът на лек автомобил „Форд“ е имал възможност да предотврати
произшествието като се съобрази със сигналите на светофарната уредба. В момента,
в който сигнала е станал червен, автомобилът се е намирал на 30,08 метра преди
първата трамвайна линия. При предприемане на спиране в този момент водачът е могъл
да спре по средата на пешеходната пътека, без да навлиза в кръстовището и по-
този начин да предотврати произшествието.
В проведеното на 08.06.2021г. о.с.з. вещото лице пояснява, че мотоциклетът
е бил в движение и най-вероятно между колите. Когато мотоциклетистът е бил на
стоп линията, автомобилът е върху трамвайните линии.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Б.Б., съдът възприема, като
обективно, подробно и компетентно дадено.
По искане на ответната страна пред настоящия съдебен състави е изслушан свидетелят Е.Г.Н.. Свидетелят посочва, че на сочената в исковата молба дата управлявала лек автомобил „Форд Фокус“. Навлязла в кръстовището на зелено. След това се обърнала отдясно, за да види, че колите я изчакват и минала. Изведнъж усетила много силен удар в задната дясна врата на колата. От удара се завъртяла и се ударила в оградата. Когато излязла от колата, видяла че има моторист към средата на кръстовището. Заявява, че пред нея имало други коли, тя влязла в кръстовището последна кола. Свид.Н. заявява, че видяла мотоциклета в мъртвата точка отзад и я ударил. Минала на зелен светофар със скорост около 20 км/ч.-30км/ч.
Показанията на
свидетелката Е.Г.Н., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид
възможната и заинтересованост от изхода на спора.
По искане на ищеца относно обстоятелствата свързани с претъпените вреди е
изслушан и свидетелят С.В.П. – син на ищеца. Свид. П. сочи в показанията си, че
видял баща си в болницата. Левият му крак бил счупен на две места в подбедрена
кост и бил обездвижен. Баща му се чувствал много зле, изпитвал страх от престоя
в болницата. След изписването от болницата, ищецът останал няколко седмици на
легло. Изпитвал затруднение при ходене до тоалетна, за което свидетелят му
помагал за това. Било неприятно и за двамата. Свидетелят сочи, че помагал на баща си и при къпане. След това започнал да
ползва помощни средства - патерици. Първоначално две, за да се предвижва. По
съвет на лекарите трябвало бавно да се раздвижва. Това продължило няколко
месеца, като при всяко движение да става и да сяда се налагало синът му да му
помага, за да няма риск от падане. Когато сядал трябвало да си държи крака на
високо, за да помага на кръвооросяването. С патериците си служил близо половин
година и след това започнал да ходи сам, без негова помощ. Заявява, че и към
днешна дата все още куца с левия крак. Посочва, че след ПТП баща му се
променил. Станал по -затворен, по-раздразнителен. След произшествието вече не
се е качвал на мотоциклет.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелят С.П., включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като възприятията на свидетеля са непосредствени и кореспондират на
заключението на СМЕ.
Страните не спорят, а и същото е
отделено като безспорно по делото, че към датата на ПТП – 12.06.2019 г. е било
налице валидно застрахователно правоотношение с ответника З. „Б.И.“ АД,
възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния лек
автомобил, управляван от Е.Н.. Отделно от това по делото е приета Справка от ИР
към Гаранционен фонд, установяваща наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за посочения период и лек автомобил с ответното
застрахователно дружество. /л.8 от
делото/
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от
01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 85 от 26.06.2019 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на
ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие
на 12.06.2019г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване
на правилата на чл.6, т.1 от ЗДвП -"Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;“, както
и чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП -Светлинните сигнали имат следното значение: червена
светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни
превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека.“
Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените
увреждания на ищеца. Установи
се, че на сочената в исковата молба дата в гр. София, ищецът е бил блъснат от
водача на л.а „Форд Фокус“, с per. № *****– Е.Н.. В приетото по делото САТЕ с
вещо лице инж. Д. е прието, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията
на водача на лек автомобил „Форд“ , който не се е съобразил със сигналите на
светофарната уредба и е навлязъл в кръстовището на червен сигнал.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лекия
автомобил „Форд Фокус“ Е.Н..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Б.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Установени
са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни доказателства,) и неимуществените
вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване
на увреждането – 53 год., продължителният лечебен и възстановителен период –
около 5 месеца, интензитета на болките, извършената операция, при която е
поставен интрамедуларен тибиален пирон, придвижвал се с помощни средства –
патерици, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, както и настъпилите трайни остатъчни последици – наличие на
ограничения при движенията на ищеца при разгъване „екстензия“ с 10 градуса, остатъчните белези
на лявата подбедрица от извършените костни операции: под коляното -6 см. и
други 4 бр. където са поставени застопоряващите напречни винтове и в областта
на лявата глезена става -по предната повърхност има белег - 4 см. от достъпа за
операцията на задния тибиален триъгълник, евентуалната операция по отсраняване
на остосинтезния материал, и не на последно място социално-икономическите
условия в страна към 2019г. - момента на
пътното произшествие, решаващият състав приема, че за обезщетяване на
причинените на В.П. неимуществени вреди, доколкото те подлежат на точна парична
оценка, следва да се определи сумата 35 000 лева. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип
за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът
намира, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй
като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага
изводът, че претендираното обезщетение би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца болки и страдания.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият сам
се е поставил в опасност, тъй като е шофирал с превишена и несъобразена с
пътния участък скорост, както и че не е спазил правилата за предимство. От
приетата по делото и неоспорено от страните САТЕ с вещо лице инж. Д. се
установи, че скоростта на мотоциклета „Пежо“ в момента на удара е била 23.04
км.ч.. Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешена скорост за населено място е 50
км.ч.. Установи се още, че мотоциклетът „Пежо“ е навлязъл на зелен сигнал на
светофарната уредба, с оглед на което, съдът счита, че не е отнел предимството
на водача на лекия автомобил.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира такава наведените възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за недоказани.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция,
основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретния
случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 26.06.2019г., като с
молба от 31.07.2019г. пред ответното
дружество е представена епикриза на ВМА-МБАЛ София, като 3-месечният срок е
изтекъл на 31.10.2019 г. и от 01.11.2019г. застрахователят е изпаднал в забава
и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважен, считано
от 01.11.2019 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е
освободен частично от внасяне на държавна такса.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, адв. В.О. - САК, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 1705.20 лв. с вкл. ДДС. Съдът намира
за неоснователно наведеното от пълномощника на ответното дружество възражение
за недължимост на адвокатско възнаграждение, поради липса на представен
договор. По делото на лист 197 е представен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който ищецът се представлява от адв. О. безплатно.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца
се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на 595 лева, като
общо сторените разноски възлизат на 850 лв., от които 250 лв. - държавна такса
и 600 лв. – депозити за експертизи.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 799.80 лв., като общо сторените разноски възлизат на 3230 лв., от
които 200 лв. депозит за СМЕ, САТЕ и 30 лв. депозит за свидетел и 3000 лева с
вкл. ДДС заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира, наведеното от страна на
пълномощника на ищеца възражение за прекомерност за основателно. При отчитане
на действителната фактическа и правна сложност на делото и нормативно
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 2 030 лева, а в случая се претендира 2
500 лева без ДДС.
При този изход на делото, ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1150 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, предвид
частичното освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.С.П., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. В.О. на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/лв., обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 12.06.2019 г. по вина на
водача на л.а.„Форд Фокус“ с рег. №*****, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 01.11.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до предявения
размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.С.П., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, чрез адв. В.О.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 595 лева разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, да
заплати
на адв. В.О. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, сумата от 1 705.20 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** със съдебен
адрес: ***, чрез адв. В.О., на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, разноски
по делото в размер на 799.80 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *****, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1150 лв., предвид
частичното освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: