№ 21888
гр. С.., 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110128531 по описа за 2025 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки един от ищците не дължи на
ответника сумите, посочени в издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №47964/2014г. по
описа на СРС, 32 състав, както следва: сумата от 923,14 лева, представляваща цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2012 г. до 30.04.2013г.,
ведно със законната лихва за периода от 03.09.2014г. до окончателното плащане,
сумата от 100,98 лева, представляваща договорна лихва за периода 31.05.2012 г. до
27.02.2014г., и сумата от 171,32 лева, разноски по делото.
Ищците твърдят, че въз основа на издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, проведена процедура по връчване на заповедта по реда на чл. 47 ГПК и
влизането й в сила, ответникът се снабдил с изпълнителен лист срещу тях. Посочват,
че вземането на ответника срещу тях станало изискуемо от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение - 17.01.2015г., от когато започнал да тече и срокът на
погасителна давност по отношение на вземанията. Ищците сочат, че вземанията на
ответника, за които е издаден изпълнителния лист, са периодични, поради което за тях
е приложима кратка тригодишна давност по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Ищците
обосновават правен интерес от предявяване на исковете, като излагат обстойни доводи
в обстоятелствената част на исковата молба. При така изложените фактически
твърдения и правни доводи претендират за признаване на установено по отношение на
ответника, че не дължат сумите по издадения изпълнителен лист по гр. д.
№47964/2014г. по описа на СРС, 32 състав, поради погасяването на вземанията на
ответника по давност. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т. С“ ЕАД е депозирал отговор, в който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Излага подробни аргументи за
недопустимост на образуваното исково производство поради липса на правен интерес
у ищците от търсената правна защита. Посочва, че в процесния случай е приложима
общата петгодишна погасителна давност. Ответникът пояснява, че съгласно ЗМДВИП
1
за периода от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г.
срокът на погасителна давност е спрял да тече. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с искови претенции, предявени
при наличието на законоустановените процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, включително при наличие на обоснован
правен интерес за ищците от заявената форма на правна защита. В настоящия случай
предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство /така в
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І ТО., ВКС, Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV ГО., ВКС, Определение № 410/20.9.2018 г.
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV ГО, ВКС, Определение № 477/ 7.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3407/2019 г., IV ГО, ВКС/.
С приетия като окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 15.09.2014г. по ч. гр. д. №47964/2014г. по описа на СРС, 32 състав, е
издаден изпълнителен лист, въз основа на който всеки от ищците е осъден да заплати
на ответното дружество разделно по ½ от следните суми – сумата от 1 846,29 лева,
представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.04.2012 г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва за периода от 03.09.2014г. до
окончателното плащане, сумата от 201,95 лева, представляваща договорна лихва за
периода 31.05.2012 г. до 27.02.2014г. и сумата от 342,65 лева разноски по делото.
Разрешаването на настоящия правен спор се предпоставя от изясняване на
въпроса относно продължителността на срока на погасителна давност, относим към
вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно актуалната
съдебна практика, която се възприема от настоящия състав /Решение № 3/04.02.2022г.
по гр. д. № 1722/2021г., I V ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. №
1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г.,
IV ГО на ВКС/, давностният срок, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се прилага, както
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след
влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в
производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт,
настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за
установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал.
2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с петгодишна давност. Същият отговор е
2
даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е
прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно
чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение
и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока
по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по
чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не
съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната
практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е
подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване
на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в
сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /вж. решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о.,
по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о./. Въз основа на така изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че процесните вземания, които са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасяват с петгодишна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 47964/2014 г. е издадена на 15.09.2014 г.
и е влязла в сила най-късно на 17.03.2015 г. /датата на издаване на изпълнителния
лист/.
Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в
исковата молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
(когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни
действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Искането да
бъде приложен определен способ или да бъде извършено определено действие също
прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение /независимо дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В
3
този смисъл, преценката на съда по въпроса дали е изтекъл срокът на погасителната
давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия
по принудително изпълнение.
Между страните е безспорно, че издаденият изпълнителен лист в полза на
ответника срещу ищците към настоящия момент не е послужил за образуване на
изпълнителното производство и иницииране събирането на вземанията на ответника
по принудителен ред. Същевременно съобразно възложената доказателствена тежест
на ответника в хода на настоящото производство не бяха ангажирани доказателства, от
които да се установява, че в периода от 17.03.2015г. до датата на предявяване на
исковата претенция ответникът, в качеството на титуляр на процесните вземания, е
предприел действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
Както е посочено и в отговора на исковата молба в настоящия случай следва да
бъде съобразено, че по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /обн. ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение започналият да тече
давностен срок е спрял, като съгласно § 13 ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г. / същият е продължил да тече след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в Държавен вестник или считано от 21.05.2020 г. От
изложеното следва, че започналият да тече на 17.03.2015г. петгодишен давностен срок
за погасяване на процесните задължения е спрян за периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. и е започнал да тече отново, считано от 22.05.2020г. Следователно
процесните вземания са погасени по давност на 25.05.2020 г. с изтичането на
петгодишния давностен срок.
По отговорността разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сторените съдебно-деловодни разноски в производството. Ищите претендират
да им бъдат възстановени направените разноски за държавна такса и за заплатено
адвокатско възнаграждение от по 800 лева въз основа на представени договори за
правни услуги от 16.05.2025г., служещи като разписка.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на протендираните адвокатски възнаграждения от ищците. Съдът при
преценка на фактическата сложност на делото съобрази сравнително малкия обем от
представени доказателства по делото и безспорния характер на по-голямата част от
относимите към предмета на доказване юридически факти. Делото не се отличава с
висока правна сложност предвид наличието на трайно установена съдебна практика по
част от спорните въпроси. Разглеждането на делото е протекло в рамките на едно
открито съдебно заседание, в което не се е явил процесуалният представител на
ищците, а предоставената правна защита, по отношение на всеки един от ищците е
идентична поради сходството в основанието за възникване на материалните права на
ищците. От тук съдебният състав приема за основателно въведеното възражение от
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което претендираните съдебни
разноски от всеки от ищците за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде
редуцирани до сумата от 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
всеки от ищците сторените съдебни разноски в производството в размер на сумата от
по 450 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. М. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С.., ж к.
„С..“, бл, вх ап не дължи на „Т. С“ ЕАД, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление:
гр. С.., ул. „Я.“ № .. сумите, както следва: 923,14 лева, представляваща цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2012г. до м. 04.2013г.,
ведно със законната лихва за периода от 03.09.2014г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 100,98 лева за периода от 31.05.2012 г. до 27.02.2014 г. и
171,32 лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен
лист от по ч. гр. д. №47964/2014г. по описа на СРС, 32 състав, поради погасяването им
по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. К. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С.., ж. к.
„С..“, бл вх ап не дължи на „Т. С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.
С.., ул. „Я.“ № .., сумите, както следва: 923,14 лева, представляваща цена на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2012г. до м. 04.2013г., ведно със
законната лихва за периода от 03.09.2014г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 100,98 лева за периода от 31.05.2012 г. до 27.02.2014 г. и 171,32
лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от по
ч. гр. д. №47964/2014г. по описа на СРС, 32 състав, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „Т. С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул.
„Я.“ № .., да заплати на С. М. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 450 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т. С“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул.
„Я.“ № .., да заплати на В. К. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 450 лева, представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5