О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 15.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV
въззивен
състав, в закрито заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Мл. с-я:РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА
ВНЧД № 2461 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест на СРП против определение от
16.04.2020 г., постановено по ч. н. д. № 17669/2020 по описа на СРС, НО, 18-ти
състав, с което е отменено постановление на прокурор при Софийска районна
прокуратура, с което наказателното производство по досъдебно производство №
82/2019 г. по описа на СО при СГП, пр. пр. № 51244/2017 г. по описа на Софийска
районна прокуратура, образувано и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е върнато делото на СРП с оглед изпълнение на указанията относно
прилагането на закона, съдържащи се в мотивната част на определението.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Наведени са аргументи, че в определението на
първоинстанционния съд не са изложени констатации на съда по отношение на
фактическата обстановка. Изложени са доводи за необоснованост на атакувания съдебен
акт с аргумент, че липсват мотиви защо първоинстанционният съд не кредитира
показанията на св. А., другите свидетелски показания, които потвърждават
изложеното от него, както и документът, на който е извършена графическа
експертиза и който удостоверява твърдените от него обстоятелства, а приема, че следва
да се кредитират показанията на св. Н. въпреки противоречивите и показания във
връзка с подписания от нея документ. Оспорва се направеният от
първоинстанционния съд анализ на доказателства и са изложени подробни аргументи
в подкрепа на фактическите констатации, съдържащи се в постановлението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. Изтъква се, че
съдът не може да указва на прокурора кое лице и за какво престъпление да
привлече към наказателна отговорност. Сочи се, че от мотивите на протестираното
определение не става ясно дали съдът намира, че фактическите положения,
изложени в постановлението за прекратяване на производството, не съответстват
на събрания и проверен доказателствен материал и/или не съответства на
материалния и процесуалния закон. Изразява се становище, че деянието само
формално покрива признаците на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, но поради
неговата малозначителност обществената му опасност е явно незначителна, както и
тази на дееца, който е неосъждан. С оглед изложеното се моли съдът да отмени
протестираното определение и да потвърди постановлението на Софийска районна прокуратура, с което
наказателното производство по досъдебно производство № 82/2019 г. по описа на
СО при СГП, пр. пр. № 51244/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
След като се запозна с подадения протест,
атакуваното определение на СРС, отмененото постановление на СРП и
доказателствата, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:
Досъдебното производство е образувано на
30.04.2018 г. с постановление на прокурор при СРП, по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че през периода м. април 2014 г. – м. декември 2017 г. (вкл.) в
гр. София след като е осъден с влязло в сила Решение № 161/27.06.2003 г. по
гражданско дело № 5022/2002 г. по описа на Софийски районен съд, Брачна
колегия, 83-ти състав, в сила от 14.07.2003 г., да издържа свой низходящ – Т.В.А.а,
родена на *** г., като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 45.00 лева до
настъпване на причини, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката,
чрез нейната майка и законен представител В.Т.А.а, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
С постановление на прокурор при СРП от 11.09.2019
г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да прекрати производството прокурорът е
приел, че деянието само формално покрива признаците на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК, но поради неговата малозначителност неговата обществена опасност е
явно незначителна.
С определение от 16.04.2020 г. по ЧНД № 17669/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 18 състав постановлението на СРП е отменено, като делото е върнато на СРП с
оглед изпълнение на указанията относно прилагането на закона, съдържащи се в
мотивната част на определението.
Предмет на въззивното производство е
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243,
ал. 6 НПК. Протестът, инициирал настоящото производство, е подаден в срок, поради
което е процесуално допустим.
Съдът
счита, че разгледан по съществото протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено поради следното:
При
анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали
настоящият състав споделя фактическите констатации, изложени в постановлението
за прекратяване на наказателното производство като съответстващи на събрания и
проверен по делото доказателствен материал, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне. В подкрепа на извода, че до 2009 г, В. А. е изплащал
издръжка на двете си деца по 100.00 евро
на месец за всяко едно от децата, е подписаният от св. Н. документ, за
положеният в който подпис заключението на назначената и изготвена по делото
графическа експертиза сочи, че е неин. Същевременно от данните по делото,
включително от показанията на св. В. А., следва извод, че в периода след месец
март 2009 г. той не е заплащал чрез майката на децата си – св. Н., дължимата им
издръжка, за която е бил осъден с влязло в сила съдебно решение, периодично,
ежемесечно и в дължимия размер, като по делото са налице данни единствено за
изолираното предоставяне на децата на парични суми.
Въпреки че настоящият
състав споделя възприетите в постановлението за прекратяване на производството
фактически положения, съдът не споделя базираните на тези фактически
констатации правни изводи на прокуратурата, както по отношение на
обстоятелството дали с извършените до месец март 2009 г. плащания в по-голям от
дължимия размер на издръжката са погасени задълженията на св. А. за бъдещ
период, така и по отношение на преценката за приложимост на разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК.
С оглед
обстоятелството, че издръжката е дължимо
периодично плащане, насочено към удовлетворяване нуждите на детето за
конкретния месец, следва да се приеме, че изплащането на издръжка в по-голям от
дължимия размер в един минал период не освобождава дължащия издръжка родител от
задължението му да изплаща чрез майката ежемесечно издръжка на децата си в
размера, определен с влязло в сила съдебно решение. Като родител св. А. е
разполагал със свободата при наличие на възможност и желание за това да
предоставя за отглеждането на децата си парични средства, надхвърлящи размера
на дължимата от него издръжка, което не го освобождава от задължението за бъдещи
периодични плащания на издръжка в дължимия размер.
Настоящият състав
намира, че в случая разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима, доколкото
текстът на цитираната разпоредба предвижда, че не е престъпно деянието, което,
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Възможността за приложение на цитираната разпоредба предполага
липсата на настъпили общественноопасни последици или тяхната незначителност.
Неизплащането на дължимата издръжка на дете в размер на две или повече месечни
вноски обуславя несъмнен извод за наличието на общественоопасни последици,
поради което и такова неизпълнение е криминализирано. Обстоятелството, че св. Н.
е подала сигнал до прокуратурата с искане за съдействие да и бъде изплатена
дължимата издръжка обуславя извод, че същата е изпитвала затруднение по
отношение на необходимите и средства за отглеждането на децата и и е имала
необходимост от изплащане на дължимата издръжка.
Настоящият състав
споделя изложеното в иницииралия настоящото производство протест, че дадените в
атакуваното определение указания на прокурора да повдигне обвинение на В. А. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК излизат от рамките на правомощията на
първоинстанционния съд при извършване на проверка на прокурорския акт по чл.
243 от НПК. Съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България и чл. 46,
ал. 1 от НПК единствено в правомощията на прокурора е да решава дали да
привлече конкретно лице към наказателна отговорност и за какво престъпление,
поради което съдът не може да укаже на прокуратурата кое лице и за какво
престъпление да привлече към наказателна отговорност. Същевременно, когато в
производство по чл. 243 от НПК съдът констатира, че в материалите по
досъдебното производство се съдържат данни за престъпление от общ характер и
постановлението за прекратяване на досъдебното производство е
незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено.
В заключение, поради
всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящата инстанция, макар да излага различни мотиви от тези на
първоинстанционния съд, споделя крайния извод, съдържащ се в атакуваният
съдебен акт и намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, доколкото са налице данни за извършено престъпление
от общ характер.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, петнадесети
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.04.2020 г.,
постановено по ч. н. д. № 17669/2020 по описа на СРС, НО, 18-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.