РЕШЕНИЕ
№ 498
град Плевен, 03.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
Д. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 438/2020 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от адв. Б.Д. ***, процесуален представител на П.С.П., както и
жалба от П.С.П. ***, срещу решение № 180/05.03.2020 г. постановено по и.а.д. № 529/2019
г. по описа на Административен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като счита същото
за валидно и допустимо, но неправилно. Посочва, че от приложената справка от
МДЦ „Св.Панталеймон"Плевен е видно, че на
10.01.2018 г, на 19.02.2018 г, на 26.09.2018 г, на 07.01.2019 г, 04.04.2019 г. П.С.П. единствено и само е бил преглеждан със
снемане на зъбен статус, без да му е оказвано лечение, с искане да бъде
заплатена услугата, както и че от приложените амбулаторни листове за този
период е видно, че освен пулпита на 38 зъб има и
множество кариеси /5/ , 9 липсващи зъба и парадонтоза,
които също не са лекувани. Твърди, че при всичките безплатни прегледи се
установява само задълбочаване на проблема, тъй като спрямо него не е предприето
никакво лечение, за да се стигне до екстрахиране на зъба едва на 20.06.2019 г и
то след завеждане на исковата молба-1 година и 6 месеца по-късно от диагностицирането на проблема. Навежда доводи, че съдът
неправилно приема, от една страна, че на ищеца е било необходимо лечение само
на един болен зъб, въпреки наличие на още 5 кариеса, като приема на практика,
че спешен е само зъбът с пулпита, а не и останалите.
Счита, че дори и да е бил спешен само той, лечение е предприето едва след
завеждане на исковата молба и след като е настъпила фрактура и то 1,5 година
след диагностицирането му и наличеието
на оток. Твърди, че видно от справката на ДКЦ „Св. Панталеймон",
че посещенията на ищеца при стоматолог през 2018 г -2019 г. са през интервали
от един, седем и четири месеца, без реално да е извършвано лечение, въпреки, че
е налице спешност от лечението. Намира, че изводът на съда, че не следва да се
оказва безплатна помощ, не отговаря на изискванията на цитираната вече Наредба
№2/22.03.2010 г, като в чл. 28, касаещ денталната помощ е посочено, че „протетичното
лечение на лишените от свобода се заплаща", като това включва
възстановяване на дефекти в зъбните редици чрез неподвижни и подвижни
конструкции-корони, мостове, частични и тотални протези. Излага доводи, че по
аргумент от противното това означава, че останалите видове дентални
услуги се предоставят на затворниците безплатно. Посочва, че в Наредбата за
определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода
от 23.04.2010 в чл. 4, т. 5 в годишната бюджетна издръжка е включено
„медицинско обслужване и медикаменти". Сочи, че ВАС е освободил ищеца от
заплащане на държавна такса, поради липсата на средства, като в приложеното към
настоящото дело, дело по обжалване пред ВАС е видно,
че по сметка на ищеца има само 0,17 лв. Твърди, че ищецът не разполага със
средства да заплати лечението си. Посочва, че всички лишени от свобода са на
бюджетна издръжка, а не на издръжка на своите роднини или близки. Счита, че не
може да се приеме и че е налице бездействие от страна на ищеца, който не е
желаел да заплати дължимата сума за лечението на зъба , въпреки, че е
разполагал със средства. Сочи, че претенцията на ищеца не е свързана само със
зъб 38, а и с искане да бъдат лекувани и останалите му зъби, като и в тази част
решението се явява неправилно. Моли съдът да приеме, че жалбата е основателна и
да уважи същата, като отмени решението на Административен съд – Плевен като
неправилно.
Ищецът в жалбата си посочва, че не е съгласен с
постановеното решение по първоинстанционното дело.
Твърди, че на 10.01.2018 г. не са му правени никакви манипулации по въпросните
седем зъба. Посочва, че поради липса на
средства, няма възможност да си закупи средства за дентална
хигиена. Твърди, че лекуващият го зъболекар е поискал да заплати сумата от 60
лв. Прави искане да му бъдат направени пълни медицински изследвания.
Ответникът чрез процесуалния си представител юрк Н.У. е депозирал становище, в което посочва, че счита подадената
касационна жалба от П.С.П. за неоснователна. Счита, че ищецът по делото е
провел пълно главно доказване на нито едно от твърденията си изложени в
исковата молба. Посочва, че от разпита, проведен в хода на проведеното на
29.01.2020 година съдебно заседание по делото, показанията на свидетеля А.К.М.
са били в насока, че медицинската сестра му е давала лекарства и му е обръщала
нужното внимание. Сочи, че по делото са приложени множество писмени
доказателства, от които се установява, че на ищеца е оказвана безплатна
стоматологична помощ в пакета, договорен в национален рамков договор, от който
се ползват всички здравно-осигурени лица. Твърди, че свидетелските показания на
другия разпитан свидетел - Н. Р.Л.също са били в насока, че ищецът от малък
страда от различни заболявания, включително и на костите, гръбначен стълб,
психични проблеми, но редовно са изписвани и предоставяни предписаните му
медикаменти, съобразно диагностицираните му
заболявания, а отделно от това не е имало никакви ограничения да приема по
много обезболяващи във всички случаи, в които е имал необходимост от това. Излага
доводи, че администрацията на ответника е предприела необходимите действия, за
да осигури на ищеца необходимата стоматологична помощ на ищеца, чрез сключване
на договори с лекари- стоматолози и организирането на обслужване на лишените от
свобода чрез мобилен стоматологичен кабинет, в който на ищеца са били извършени
безплатни прегледи и манипулации съгл. справка рег. №41/28.06.210019 година по
описа на МДЦ „Св. Панталеймон“, включващи снемане на
зъбен статус, както и му е издадено направление за медико-диагностична дейност
(образна диагностика), изваден му е болен зъб и др.. Твърди, че недоказани са
останали и оплакванията на ищеца за това, че многократно му е отказвано лечение
на заболяването пулпит от страна на началника на
Затвора-Белене без никакво обяснение не отговаря на истината, тъй като защо не
му се провежда лечение на заболяването пулпит му е
обяснено от лекаря, който му е поставил тази диагноза, както и следващите
лекари, които са го преглеждали. Твърди, че във връзка с това заболяване
действително се е срещал с началника на Затвора-Белене, който след изслушване и
запознаване с проблема му, със съответните резолюции, поставени върху негови
молби е търсил възможности за намиране на средства за разрешаване на проблемите
му. Намира, че съдът правилно е приел, че не е налице твърдяното
незаконосъобразно действие и бездействие на затворническата администрация. Счита
решение №180/05.03.2020 по АД№812/2019 година за правилно, законосъобразно и
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
В съдебно заседание касаторът
- П.С.П. *** чрез интернет връзка се явява лично и се представлява от адв.
Б.Д., която поддържа касационната жалба. Посочва, че съдът, при първоначалното
разглеждане на делото, е обсъдил всички
доказателства по делото, е постановил едно валидно и допустимо решение, но по
същество неправилно, поради противоречие с материалния закон, приемайки от една
страна, че касаторът действително е имал проблеми със
зъбите, но тези проблеми е следвало да бъдат решени от него, заплащайки
дължимите суми. Счита, че неправилно е приложена Наредба № 2 от 2010 г.,
съгласно която на лишените от свобода е осигурена медицинска помощ, включително
дентална такава. Навежда доводи, че съдът неправилно
е отхвърлил и двата иска, т.к. П.П. не разполага със
средства да си осигури такова лечение.
От друга страна смята, че същият не е
на издръжка на свои роднини и близки, а доколкото е известно и няма
такива, от където да се снабди с доходи. Посочва, че от представената справка
по делото от ВАС е видно, че има постъпили по негова сметка 17 ст., т.е.
разполагал е само със 17 ст. Сочи, че има постъпили два записа от по 50 лв., но
не са в периода, когато е посещавал зъболекаря. Твърди, че от събраните по
делото доказателства от първата инстанция е видно, че първоначално му е
поискано 50 лв. за лечение на този зъб, но впоследствие са поискали 60 лв.,
т.е. той пак не е разполагал с такава сума, въпреки че неговия вуйчо му е
предоставил тези 50 лева, за да се реши проблема. Сочи, че за периода от една
година и шест месеца, когато се е решил проблема с този болен зъб 38-ми с пулпита, е изтекъл период от време, през който на него не
му е оказана нужната медицинска помощ, като по закон е задължително да има на
територията на затвора денонощна такава, включително дентална.
Твърди, че по делото е ясно, че идва мобилен дентален
кабинет през определени интервали от време и той го е посещавал, като този в
период и му е снет зъбния статус, който по същество не представлява лечение на
зъбите. Посочва, че такова лечение на този зъб е направено едва след завеждане
на исковата молба – 15 май 2019 г. и този проблем вече е решен, но през този
период от една година и шест месеца е търпял болки и страдания, като тези неща са
се установили със свидетелски показания. Касаторът
заявява, че поддържа изложеното от адв Д..
В съдебно заседание ответникът– Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София, не се представлява. Представено е становище, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставено в сила решението.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че с оглед събраните по
делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество и двете е неоснователна.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
С посоченото решение е отхвърлена исковата молба на П.С.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение
в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди (болки и страдания), произтичащи
от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и
стоматолога, обслужващ Затвора – Белене, да му осигури необходимата адекватна и
своевременна стоматологична помощ за периода от 27.06.2017г. до 24.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното й изплащане.
С посоченото решене е отхвърлено и искането на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде задължен ответника да
преустанови противоправното бездействие като му
осигури лечение на болните зъби.
Съдът е приел, че не е налице бездействие за оказване
на стоматологична помощ, тъй като са предприети нужните действия за осигуряване
на необходимата стоматологична помощ на касатора,
като при установяване на проблема на 10.01.2018 година е посочено на лицето, че
лечението не се покрива от НЗОК и следва да бъде заплатено от П. в размер на 60
лева . Липсата на средства на лишения от свобода и невъзможността за заплащане
на лечение, не следва да бъдат приети като бездействие на ответника, който в процесния период от 27.06.2017 г – 24.06.2019 година е
осигурил възможност за прегледи, снет е зъбен статус на П., проведени са
необходимите действия, които се покриват от здравноосигурителните вноски,
дължими за лишените от свобода, но при необходимост от заплащане на лечение, то
следва да се поема от лицето.
Настоящата инстанция намира, че решението е
постановено в съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. За всички лишени от свобода се
внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и те придобиват
статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като
не се предвижда специален пакет за оказване на дентална
помощ на лишените от свобода.
Здравноосигурените
лица съгласно чл. 2 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ,
имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, извън този обхват всички български
граждани имат право на достъп до медицински услуги, свързани със спешни
състояния и др. по реда на чл. 82 от Закона за здравето, както и въз
основа на договори за медицинска застраховка и на медицински услуги срещу
заплащане.
Условията
и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се
определят с Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.
Съгласно
чл. 129 ЗИНЗС медицинското обслужване на
лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани
болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода, които
са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която
се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти.
Предписанията
на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода като медицинското решение се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗИНЗС в медицинските центрове се
осъществява и спешната дентална помощ и дентално обслужване. Според чл. 135 ЗИНЗС лишените от свобода се
изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение. Изпращането за лечение извън местата за
лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение
на директора на медицинския център, при
спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора. Чл. 136 ЗИНЗС допуска за подпомагане на медицинското обслужване да
се привличат и консултанти от други лечебни заведения.
Денталното
обслужване на лишените от свобода в Затвора Белене в процесния
период се осъществява чрез мобилен стоматологичен кабинет и лицето е
преглеждано многократно, като правилен е изводът на първоинстанционния
съд за недоказано нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС през процесния период във
връзка със задължението на затворническата администрация за осигуряване на
медицинско обслужване на лишените от свобода. От събраните по делото
доказателства не се доказаха твърденията на П. за бездействие, тъй като касаторът е преглеждан на 15.03.2017 - извършена манипулация на зъб № 47, на
10.01.2018 г - на 17.01.2019 г – обстоен
преглед и снет зъбен статус, като при
преглед на 10.01.2018 година е установено пулпит на
зъб № 38 и е уведомено лицето от д-р Е., че лечението на пулпит
не се покрива от НЗОК и следва да бъде
заплатено от лицето. Именно поради липсата на заплащане на сумата, лечение на пулпит не е проведено и не следва това да се определи като
бездействие на ответника, тъй като заплащането е за сметка на лицето и не е
налице задължение на ответника за заплащане на дейности, които не се покриват
от пакет дейности, покрити от НЗОК. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора по отношение тълкуването на чл. 28 от Наредба №
2/22.03.2010. Съгласно тази норма протетично лечение
на лишените от свобода се предоставя срещу заплащане и по аргумент на обратното
другите дейности се предоставят безплатно. Не се споделя този довод, тъй като
съгласно Наредбата на лишените от свобода се осигурява дентално
обслужване, което покрива дейностите по пакети, сключени с НЗОК, както е и за
другите здравноосигурени лица, които не са лишени от свобода, и за лечение,
което не е включено в пакета, който се заплаща от НЗОК за здравноосигурените
лица, а в случая не се оспорва обстоятелството, че лечението на пулпит се заплаща от пациента, то следва и лишеният от
свобода да заплати съответната сума, за да получи необходимото лечение. Затворническата
администрация е предприела необходимите действия, за да осигури на ищеца
необходимата стоматологична помощ чрез мобилен стоматологичен кабинет в Затвора
Белене, в който кабинет ищецът е бил прегледан, с което е изпълнила задълженията
си, произтичащи от ЗИНЗС и Наредба №2. Доводите, че е следвало да се лекуват
кариеси на 7 зъба са недоказани, тъй като при преглед и снемане на зъбен статус има посочени 5
кариеси, като лечението им се преценява от специалист по дентална
медицина, като неизвършването на такова е в резултат на специалиста, който
преценява, че не е необходимо лечение.
С оглед на
гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно
и не са налице сочените основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 180/05.03.2020
г. постановено по и.адм.д. № 529/2019 г. по описа на
Административен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/