О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 25.05.2021 год.
Административен съд – Кърджали, ………………………….............…
в закрито …..……......…..
съдебно заседание на двадесет и пети май ………..…………………….………..……..…………….……..……
през 2021/две хиляди двадесет
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното
от …………………..………….…………. съдията Виктор
Атанасов ……………..…...
административно дело №122 ….…. по описа за ....................................... 2021 год. ….......…………
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІV от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) - чл.197 – чл.201 от АПК, във връзка с чл.23, ал.7 от Закона за чужденците
в Република България/ЗЧРБ/ и чл.14, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/.
Образувано е по жалба от С.К.,
гражданин на ***, роден на *** год. в ***, притежаващ паспорт ** №***, продължително пребиваващ в Република България чужденец, с ЛНЧ **********,
с адрес ***, ***, подадена чрез
адв.Е.М.П. от АК-***, против
Решение №292р-7642 от 16.04.2021 год.,
издадено от директора на ОДМВР - Кърджали, относно заявление за предоставяне
на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, с което, на основание чл.27, ал.2, т.2 от АПК и
чл.23, ал.7 от ЗЧРБ, е счетено за недопустимо и е оставено без разглеждане
заявление с Рeг.№292р-6916/07.04.2021 год. по описа
на ОДМВР – Кърджали, за предоставяне право на продължително пребиваване на
чужденец в Република България, подадено от K. S./К.С., гражданин на ***, роден
на *** год. и на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ е
определен срок за напускане на страната - 30 дни от датата на връчване на
решението.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправни
разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона -отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК, при което наведените доводи на
административния орган били неправилни и необосновани. Жалбоподателят заявява,
че съображенията му за оспорване на решението са следните: 1. Административният
орган неправилно тълкувал и прилагал Закона за чужденците в Република
България/ЗЧРБ/, което водело до неправилно позоваване на чл.27, ал.2 от АПК; 2.
При мотивиране на Решение №292р-5705 от 22.03.2021 год. административният орган
неправилно се позовал на чл.23, ал.7 от ЗЧРБ; 3. Неправилно административният орган определил срок за напускане на
страната, на основание чл.69, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/;
4. Административният орган осъществил своите правомощия в нарушение на чл.4,
ал.3, чл.6, ал.1, ал.2 и ал.5, чл.7, ал.1 и чл.9, ал.4 от АПК и 5.
Административният акт бил издаден в нарушение на чл.34 и чл.35 от АПК. В
жалбата се описва фактическата обстановка по случая, като впоследствие са
развити подробни доводи и аргументи в подкрепа на съображенията за оспорване на
решението. Жалбоподателят моли в жалбата, предвид изложеното и след като съдът
установи правните и фактически положения по делото и основателността на
направените оспорвания, на основание чл.172, ал.2 от АПК, да отмени изцяло
Решение №292р-7642 от 16.04.2021 год. и да върне преписката на административния
орган, за ново произнасяне, съгласно приложените документи и изискванията на
ЗЧРБ и ППЗЧРБ.
Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, регистрирана с Вх.№292000-6116 от
29.04.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като
същата, ведно с административната преписка по издаване на оспореното решение,
са изпратени на съда със съпроводително писмо с Изх.№292000-6491 от 12.05.2021
год. на ОДМВР – Кърджали.
Ответникът по жалбата – директорът на
ОД на МВР – Кърджали, при изпращането на жалбата и административната преписка
до съда, не е изразил становище по нея.
Съдът, след като се запозна със
съдържанието на жалбата и събраните и представени писмени доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от оформената на стр.3 от
оспореното решение разписка за връчване/л.17/, екземпляр от същото е връчен
на пълномощник на жалбоподателя – С. С. Б., на датата 21.04.2021 год. Жалбата
срещу Решение №292р-7642 от 16.04.2021 год., издадено
от директора на ОДМВР – Кърджали, е подадена
на 29.04.2021 год., регистрирана с Вх.№292000-6116 от 29.04.2021 год. на ОДМВР
– Кърджали, видно от положения върху същата щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена на
13-ия/тринадесетия/ ден след връчването на препис от решението, т.е. същата е
подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен
срок. Жалбата, освен това, е подадена от лице с правен
интерес и по установения ред, срещу
акт подлежащ на съдебен контрол
по реда на
чл.197 и следв. от АПК, като същата има и
изискуемото се съдържание, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от АПК. Предвид горното съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства – приложени по административната преписка и
изискани допълнително от съда и след техния анализ и преценка, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.К. е подал за първи
път заявление за продължително пребиваване през месец ноември 2019 год.,
като административният орган му е
разрешил срок на пребиваване - една година, до 10.12.2020 год., на основание
чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, за което, от ОДМВР - Кърджали му е бил издаден и
български личен документ – Разрешение за пребиваване №***. В съответствие с чл.14,
ал.2 от ППЗЧРБ, на 12.10.2020 год. жалбоподателят С.К. е подал следващо
заявление, с peг.№292р-21477/12.10.2020 год. на ОДМВР
- Кърджали, с което е поискал да му бъде продължено правото на продължително
пребиваване, за срок една година. По повод това заявление, с Решение №782206 от
02.11.2020 год., на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, административният
орган е предоставил на С.К. срок за пребиваване до 01.05.2021 год., т.е. за 6/шест
месеца/, за което, на 08.12.2020 год. му е бил издаден и нов български личен
документ - Разрешение за пребиваване №***, валиден до 01.05.2021 год./л.21/.
Това Решение №782206 от 02.11.2020 год. на директора на ОДМВР - Кърджали е било
оспорено в срок пред Административен съд – Кърджали, като по този повод е било
образувано административно дело №39/2021 год. по описа на Административен съд –
Кърджали. По това административно дело, към датата на издаване на оспореното в
настоящото производство решение - към 16.04.2021 год., не е имало постановен съдебен
акт - съдебно решение, т.е. производството по това дело не е било приключило.
Независимо от наличието на висящ
съдебен спор по повод това Решение №782206 от 02.11.2020 год. на директора на
ОДМВР - Кърджали, жалбоподателят С.К. е подал следващо, трето поред, заявление,
с рег.№292р-6916 на ОДМВР - Кърджали, на датата 07.04.2021 год., явно
съобразявайки се нормата на чл.14, ал.2, предл. първо
от ППЗЧРБ, тъй като разрешения му срок за пребиваване е бил до 01.05.2021 год.,
т.е. спазил е изискването да подаде заявление не по-късно от 14 преди изтичане
на разрешения му срок, макар че административният акт - решението, с което му е
бил определен този срок, не е влязло в сила. Това заявление за предоставяне
право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, с
рег.№292р-6916 от 07.04.2021 год. на ОДМВР - Кърджали/л.29-л.35/,
е било подадено лично от жалбоподателя С.К., като същото е подадено по образец,
съгласно приложение №3, във връзка с чл.14, ал.1 от Правилника за прилагане на
Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), на основание чл.24, ал.1,
т.18 от ЗЧРБ, съгласно която норма, „Разрешение за продължително пребиваване
могат да получат чужденците които са членове на семейството на български гражданин
и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка,
са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение
по реда на
българското законодателство.”.
Към заявлението са били приложени изискуемите се документи, съобразно разпоредбите
на чл.14, ал.1 и чл.23 от ППЗЧРБ, общо 7/седем/ на брой, подробно описани в
мотивите към оспореното решение. С уведомление УРИ №292р-6895 от същата дата – 07.04.2021
год., издадено на основание чл.30, ал.2 от АПК, от М. Ю. - служител в група
„Миграция” - Кърджали/л.28/,
жалбоподателят е бил уведомен, че следва да представи допълнителни документи,
посочени в една точки в уведомлението. Прави впечатление, че това уведомление е
регистрирано в деловодството на ОДМВР – Кърджали на датата 07.04.2021 год. с
посочения УРИ, а видно от оформената под текста му разписка, същото, неясно
как, е връчено на жалбоподателя К., от служител в група „Миграция” – Кърджали -
М. Ю., на датата 06.04.2021 год.,
т.е. предишния ден (!?), като тази дата е вписана на три места в разписката –
под подписа на служителя, на чуждия гражданин и на преводача. В изпълнение на
това уведомление, още на следващия ден – 07.04.2021 год., изисканите
допълнително документи са били представени в група „Миграция” – Кърджали,
получени от същия служител – М. Ю., видно от приложената по преписката разписка
за предаване на допълнителни документи/л.26/.
По така подаденото заявление с Рег.№292р-6916
от 07.04.2021 год., административният орган е следвало да се произнесе по
същество в 14-дневен срок, т.е. до 21.04.2021 год. вкл., съгласно чл.24, ал.3, предл.първо от ЗЧРБ и чл.14, ал.2, предл.второ
от ППЗЧРБ, но вместо това, на 16.04.2021 год., административният орган –
директорът на ОДМВР – Кърджали, се е произнесъл по допустимостта на заявлението
с рег.№292р-6916 от 07.04.2021 год., с оспореното в настоящото производство
Решение №292р-7642/16.04.2021 год./л.15-л.17/, с което е приел заявлението за недопустимо и го е
оставил без разглеждане. В мотивите към това решение административният орган е
посочил, че във връзка с подаденото
заявление с Рeг.№292р-6916/07.04.2021 год. по описа
на ОДМВР - Кърджали е извършена проверка на предпоставките за допустимостта на
искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в
производството по издаването на индивидуалния административен акт, съгласно
чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс/AПK/. В мотивите е описано, че в хода на разглеждане на
административната преписка по заявление с peг.№292р-6916
от 07.04.2021 год. по описа на ОДМВР - Кърджали за предоставяне право на
продължително пребиваване на чужденец в Република България на 16.04.2021 год. било
установено, че пребиваване на чужденец в Република България *** бе установено,
че за K. S./К.С. е налично висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, във фазата на
оспорване, а именно: на 12.10.2020 год. от K. S./К.С., гражданин на ***, роден
на *** год., в група „Миграция“ – Кърджали било подадено заявление с Рeг.№292р-21477/12.10.2020 год. по описа на ОДМВР -
Кърджали за предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец в
Република България, на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ и че във връзка с
това заявление с Рeг.№292р-21477/12.10.2020 год., с
Решение №782206/02.11.2020 год. по описа на ОДМВР – Кърджали, на лицето било
предоставено право на продължително пребиваване, на основание чл.24, ал.1, т.18
от ЗЧРБ, със срок до 01.05.2021 год. Описано е също, че посоченото решение било
обжалвано по съдебен ред чрез директора на ОДМВР – Кърджали, пред
Административен съд - Кърджали и по че по този повод било образувано
административно дело №39/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали,
което към днешна дата - 16.04.2021 год./т.е. към датата на издаване на оспореното решение/, не било приключено. Административният орган е
намерил, че посоченото обстоятелство е относимо към
разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс, в
съответствие с която, не било изпълнено изискването на т.2/вероятно от ал.2 на чл.27 от АПК/, за липса на висящо административно производство със
същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали
е във фазата на издаване или оспорване, за допустимост на искането.
При тези изводи и на основание чл.27,
ал.2, т.2 от АПК и чл.23, ал.7 от ЗЧРБ, директорът на ОДМВР - Кърджали е издал
оспореното в настоящото производство решение, с което е счел за недопустимо и е
оставил без разглеждане заявление с peг.№292р-6916/07.04.2021
год. по описа на ОДМВР – Кърджали, за предоставяне право на продължително
пребиваване на чужденец в Република България, подадено от K. S./К.С., гражданин
на ***, роден на *** год. и на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане
на ЗЧРБ, е определил срок за напускане на страната - 30 дни от датата на
връчване на решението.
Във връзка с изложеното в мотивите
към оспореното решение служебно е извършена проверка в деловодната система на
Административен съд – Кърджали, при която е установено, че по посоченото
административно дело №39/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали,
е постановено съдебно решение №77 от 22.04.2021 год., т.е. същото е постановено
само 6/шест/ дни след издаване на оспореното в настоящото производство решение
на директора на ОДМВР - Кърджали. С това съдебно решение №77 от 22.04.2021
год., постановено по административно дело №39/2021 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, е отменено
Решение №782206 от 02.11.2020 год., издадено от директора на ОД на МВР – Кърджали, с което, на С.К., гражданин на ***, ЛНЧ **********, е разрешено
право на продължително пребиваване в Република България за срок до
01.05.2021 год. и административната преписка е
изпратена на директора на ОД на МВР – Кърджали, за ново
произнасяне по Заявление за предоставяне
на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България, с УРИ 292р-21477/12.10.2020 год.,
подадено от С.К., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
решението.
Това съдебно решение не е било
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд и съответно е
влязло в законна сила на датата 11.05.2021 год., като със съпроводително писмо
с Изх.№215 от 11.05.2021 год. на Административен съд – Кърджали, заверен препис от Решение
№77 от 22.04.2021 год., постановено по административно дело №39/2021 год. по описа на Административен
съд –Кърджали е изпратен на директора на ОДМВР –
Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за
предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България, с УРИ 292р-21477/12.10.2020 год., подадено от С.К., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
към решението. От
извършената справка по това административно дело се установява че посоченото
съпроводително писмо, ведно със заверения препис от влязлото в сила съдебно
решение, са получени в ОДМВР – Кърджали, на датата 13.05.2021 година.
Тази фактическа обстановка се
възприема от съда въз основа на представените и приети по делото писмени
доказателства, като по същата, всъщност, няма и спор между страните по делото.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената служебна проверка, с оглед
оплакванията в жалбата, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.197 от АПК, изричният отказ на административния орган да разгледа
по същество отправено до него
искане за издаване на индивидуален
административен акт може да се
обжалва чрез него пред съда
от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му, като съгласно чл.199 от АПК, жалбата
се разглежда в закрито заседание.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен административен орган, предвид действащата
и приложима редакция на нормата на чл.23, ал.7(Нова – ДВ, бр.21 от 2021 г.) от ЗЧРБ, съгласно която, директорите
на дирекция „Миграция”, на Столична
дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции
на Министерството на вътрешните работи
или оправомощени от тях длъжностни
лица издават или отказват издаването
на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията
на Република България, освен ако в този закон
е предвидено друго. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.57, ал.1 от ППЗЧРБ, съгласно която, директорът на дирекция
„Миграция”, директорите на ОДМВР или оправомощените
от тях длъжностни
лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне
право на пребиваване след получаване на писмено
становище от ДАНС по чл.41, ал.1, т.2 от Закона за Държавна
агенция „Национална сигурност”. На следващо място, оспореното Решение №292р-5705/22.03.2021
год. на директора на ОДМВР – Кърджали,
е издадено в изискуемата се
от закона писмена форма, съгласно чл.59,
ал.2 от АПК, като от формална страна,
актът съдържа всички изискуеми от закона съществени
реквизити; наименованието на органа, издател
на акта, наименование на акта, адресат на
акта, фактически и правни основания за издаването му,
разпоредителна част, дата на издаване
и подпис. Съдът намира, че не са допуснати и
съществени нарушения на администивнопроизведствените
правила, доколкото оспореното решение е издадено в законоустановения
14-дневен срок.
По отношение материалноправната
законосъобразност на оспореното решение, т.е. съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира
следното:
От приложените доказателства по
административната преписка става безспорно ясно, че жалбоподателят С.К. е имал
статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България още от 12.12.2019
год., предоставен му по повод подадени от него две предходни заявления и
издадените му във връзка с това български лични документи – разрешение за
пребиваване, описани по-горе, като същият е имал такъв статут и към датата на
подаване на заявлението с Рег.№292р-6916, на датата 07.04.2021 год. Както бе
посочено и по-горе, жалбодателят К. явно се съобразил
с нормата на чл.14, ал.2, предл. първо от ППЗЧРБ, тъй
като разрешения му срок за пребиваване е бил до 01.05.2021 год., т.е. спазил е
изискването да подаде заявление не по-късно от 14 дни преди изтичане на
разрешения му срок, макар че административният акт - решението, с което му е
бил определен този срок, е било обжалвано именно в тази му част – досежно срока на разрешеното пребиваване и не е влязло в
сила, но така или иначе, именно този срок – до 01.05.2021 год. е вписан в
издаденото му разрешение за пребиваване №*** от 08.12.2020 год./л.21/, като
този срок – до 01.05.2021 год., изрично е
посочен и в приложената по преписката Справка за чужденец – АИС „ЕРЧ”/л.20/.
Следва да се отбележи, че на жалбоподателя С.К. правото на продължително
пребиваване е било предоставено на основание разпоредбата чл.24, ал.1,
т.18 от ЗЧРБ, а именно
– като член на семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка,
са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение
по реда на
българското законодателство,
за което по преписката са налични и писмени доказателства. Така, това заявление
с Рег.№292р-6916 от 07.04.2021 год. е поредно - конкретно трето по ред, като с
оглед приложимата законодателна уредба/чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ/ е ясно, че всяко
следващо поредно заявление за предоставяне на право на продължително
пребиваване, се подава в срока на първоначално разрешеното пребиваване или на последващото разрешеното, като административният орган също
следва да разгледа и реши заявлението в срок до 14/четиринадесет/ дни от подаването му, т.е. следва да се произнесе в срока
на разрешеното пребиваване (чл.14, ал.2, предложение първо и второ от ППЗЧРБ),
с изключение на случаите, при които е налице правна и
фактическа сложност/какъвто настоящят
случай определено не е/ и е налице необходимост от представяне на допълнителни документи, при които
този срок може да бъде
удължен с един месец, съответно - при наличие на условията за разрешаване
на такова продължително пребиваване, да се осъществи и непрекъснатост на
пребиваването, по смисъла на §3 от Допълнителните разпоредби на ППЗЧРБ.
Така, по повод това поредно, трето
заявление, подадено от жалбоподателя К., компетентният орган се е произнесъл с
оспореното решение – т.1 от същото, като за да постанови този резултат, е
посочил като правно основание разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК. Тази
разпоредба регламентира, че административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието
на заинтересованите граждани или организации
в производството по издаването на индивидуалния
административен акт и като
такава предпоставка е посочена липсата на висящо административно
производство със същия предмет, пред същия орган
и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на
издаване или оспорване. Административният орган е приел, че тази
предпоставка не е налице, тъй като е налице висящо административно дело пред
настоящия административен съд, образувано по повод подадена жалба от същия чужд
гражданин, против предходно решение за предоставяне право на продължително
пребиваване. Съдът в настоящия състав намира, че това тълкуване, респ.
прилагане на тази норма от АПК, в конкретния случай е неправилно и това съответно,
води до незаконосъобразност на оспореното решение в тази му част. В тази връзка
следва да се посочи, че всяко последващо заявление за
предоставяне право на продължително пребиваване, само по себе си инициира ново
административно производство, с искане за предоставяне на нов срок на това
право, който срок винаги е следващ по отношение на предишния, а по всяко
следващо заявление, компетентният орган дължи произнасяне с отделен, последващ административен акт. При това положение е ясно,
че независимо от това, че всяко следващо административно производство се
развива между същите страни – чужд гражданин-заявител и съответния компетентен
административен орган, то не може да се приеме, че е налице идентичност в
предмета и това е така, тъй като всяко следващо такова производство касае изследване
на условията и предпоставките за предоставяне на нов, последващ
срок на правото на продължително пребиваване на заявителя, а не на срока, за
който това право вече е било предоставен с предходен административен акт.
При
така установеното от фактическа страна и предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира,
че не е налице
отрицателната предпоставка по чл.27, ал.2, т.2 от АПК, тъй като няма идентичност
в предмета на посоченото в
мотивите към решението от органа
висящо административно производство, което е във фазата на съдебно оспорване и това, образувано по заявлението с Рег.№292р-6916
от 07.04.2021 год. Това е така,
т.к. висящото административно производство, което към датата
на издаване на процесното решение,
е било във фазата на съдебно
оспорване, касае заявление от С.К. с Рег.№292р-21477/12.10.2020 год. на ОДМВР - Кърджали, подадено
в срока по чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ,
във връзка с изтичане на срока
за продължително пребиваване, разрешен с предходно решение на компетентния орган, докато оставеното без разглеждане, като
недопустимо, заявление с Рег.№292р-6916 от 07.04.2021
год., е свързано
с изтичане срока на продължителното пребиваване, разрешен с Решение №782206 от 02.11.2020 год.
на директора
на ОДМВР - Кърджали. Повече
от ясно е, че процесният административен акт е постановен по ново заявление, подадено на 07.04.2021 год. за предоставяне на право продължително
пребиваване на чужденец в РБългария, по повод на което е образувано ново административно производство и това ново производство не касае преписката от 2020 год., нито
представлява произнасяне по предходното заявление с Рег.№292р-21477 от 12.10.2020 год., нито е в изпълнение на постановеното решение по административно дело №39/2021 год. по описа на Административен
съд – Кърджали, поради което неправилно заявлението с Рег.№292р-6916/07.04.2021 год. на ОДМВР - Кърджали, подадено от жалбоподателя С.К., е
прието за недопустимо, на основание чл.27, ал.2, т.2 от АПК и е оставено без
разглеждане.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че направеното тълкуване на нормата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК в
мотивите на оспореното решение е превратно и неправилно, респ. тази норма е
неприложима в случая, като административният орган е следвало да разгледа
заявлението и
приложените към него документи и съответно да прецени, налице ли са условията и
предпоставките за предоставяне на жалбоподателя К. на право на продължително
пребиваване за нов срок или не са. Казано по друг начин, административният
орган е следвало е да се произнесе по
заявлението по същество, като предостави право на продължително пребиваване на
заявителя за нов срок или да откаже да му предостави такова право, като се
мотивира за това, а не да оставя без разглеждане заявлението, като недопустимо,
както е сторил в случая. Да се възприеме противното, т.е. ако се следва
логиката на административния орган, то би следвало да се приеме, че всяко
следващо заявление за продължаване на срока на пребиваване, подадено в срока по
чл.14, ал.2 от ППЗЧРБ, трябва да бъде недопустимо, на основание чл.27, ал.2, т.1
от АПК - поради наличие на влязъл в сила предходен административен акт, със
същия предмет и страни, а това безспорно не е така, като подобно тълкуване и
прилагане на тези норми би обезмислило статута на
продължителното пребиваване по ЗЧРБ. В подкрепа на това следва да се отбележи,
че в настоящия случай, преди заявлението с рег.№292р-6916/07.04.2021 год.,
жалбоподателят С.К. е подавал две
предходни такива заявления, по които административният орган е издал две отделни
решения (Решение №782206 от 02.11.2020 год. и решението, по което е издаден
български личен документ – разрешение за пребиваване №***). Освен изложеното
по-горе, съдът намира, че тълкуването, което е направил административния орган
на нормата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК в мотивите на оспореното решение е в
противоречие с разпоредбата на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните
актове/ЗНА/, съгласно която, „Разпоредбите на нормативните актове се прилагат
според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много
отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България.”.
По отношение разпореденото
в т.2 от оспореното решение, а именно – че на основание чл.69, ал.1 от ППЗЧРБ,
на жалбоподателя С. К. е определен срок за напускане на страната - 30 дни от
датата на връчване на решението, съдът намира следното:
Посочената като основание за така разпореденото в т.2 от решението норма на чл.69, ал.1 от
ППЗЧРБ регламентира, че „Когато на чужденец е отнето или е отказано право на
пребиваване в Република България или по отношение на чужденеца има влязло в
сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или на
убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и
бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е
постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в
Република България и производството не е било възобновявано, в паспорта или
заместващия го документ се полага щемпел от службите за административен контрол
на чужденците, в който се отбелязва срокът за напускане на Република
България.”. Елементарният анализ на тази норма сочи, че при наличието на
алтернативно посочените в нея предпоставки, тя предвижда единствено
извършването на една техническа дейност или по-скоро действие, а именно –
полагане на щемпел от службите за административен контрол на чужденците в
паспорта или заместващия го документ на чужденеца, в който щемпел се отбелязва
срокът за напускане на Република България и нищо повече. Следва да се добави,
че този щемпел с отбелязан срок за
доброволно напускане няма белезите на
индивидуален административен
акт по смисъла
на чл.21 от АПК и не подлежи самостоятелен на съдебен контрол за законосъобразност като индивидуален административен акт, а същият всъщност има уведомителен характер и е израз на установената
от закона възможност за доброволно
напускане на страната от
чуждия гражданин.
Така предвид горното, буди
недоумение, защо тази разпоредба е посочена като правно основание за разпореденото в т.2 от оспореното решение, като е повече от
ясно, че тази норма – чл.69, ал.1 от ППЗЧРБ, не регламентира правомощие за
директорите на областни дирекции на МВР, да определят срок за напускане на
страната. От друга страна, нито една от посочените в тази норма предпоставки,
за да бъде определян такъв срок, не е налице: на жалбоподателя С.К. не е отнето
правото на продължително пребиваване, като тук явно следва да се поясни, че
отнемането на правото на пребиваване на чужденец в РБългария
е принудителна административна мярка, а такава по отношение на жалбодателя никога не е била прилагана; на жалбоподателя К.
не е отказано право на пребиваване в Република България и по отношение на същия
няма влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна
закрила или на убежище; по отношение на същия няма и прекратено с влязло в сила
решение производство по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в
сила решение. Видно от разпоредителната
част на оспореното Решение №292р-7642 от 16.04.2021 год. – т.1 от същото,
административният орган нито отнема правото на продължително пребиваване, нито
отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване, но същевременно,
позовавайки се на чл.69, ал.1 от ППЗЧРБ, в т.2 от решението определя 30-дневен
срок за напускане на страната. За повече яснота следва да се посочи, че нормата
на чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ регламентира, че в заповедта за налагане на
принудителна административна
мярка по чл.39а, ал.1, т.1
и 2 се определя срок от 7 до
30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно
задължението за връщане, т.е. за доброволно напускане. В случая, както бе
посочено и по-горе, по отношение на жалбоподателя С.К. не е наложена
принудителна административна мярка по посочените законови разпоредби, поради
което и за административния орган не е било налице нито задължение, нито
правомощие да определя такъв срок. Следва отново да се посочи, че в представената административна преписка по издаване
на оспореното решение няма никакви данни, жалбоподателят К. да е с отнето или
отказано право на пребиваване в РБългария или по
отношение на него да има
влязло в сила решение за отказ,
прекратяване или отнемане на международна
закрила, респ., прекратено производство по ЗУБ, а такива доводи не са
изложени и в мотивите на процесното
решение, поради което, в тази му
част – по т.2, актът е постановен при липса на каквито
и да било мотиви, в нарушение и на правилото на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
По
изложените съображения, административния съд в
настоящия състав намира, че
оспореното Решение с Рег.№292р-7642
от 16.04.2021 год., издадено
от директора на ОД на МВР – Кърджали, е незаконосъобразно, като
издадено в противоречие с приложимите материланоправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона, т.е. по отношение на същото
са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и
т.5 от АПК, поради което следва да бъде
отменено изцяло, а преписката следва да се изпрати на административния орган, за произнасяне по същество, по заявление
с Рег.№292р-6916/07.04.2021 год., за предоставяне
право на продължително пребиваване на чужденец в република България, подадено от С.К., гражданин на ***, роден на *** год. притежаващ паспорт ** №***, издаден на *** год. с ЛНЧ **********, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от получаването на преписката, съобразно нормата на чл.14, ал.2, предл.II/второ/ от Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/.
Деловодни разноски в настоящото
производство не са претендирани от жалбоподателя С.К.
с подадената жалба, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Така, мотивиран от изложеното по-горе
и на основание чл.200, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение с Рег.№292р-7642 от 16.04.2021
год., издадено
от директора на ОД на МВР - Кърджали.
ИЗПРАЩА административната преписка на
директора на ОД на МВР – Кърджали, за произнасяне по същество, по
заявление с Рeг.№292р-6916/07.04.2021 год. по описа на ОДМВР
– Кърджали, за предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец в
Република България, подадено от С.К./K. S., гражданин на ***, роден на *** год. притежаващ паспорт
** №***, издаден на *** год. с ЛНЧ
**********,
в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
на преписката.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с
чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България
в 7/седем/-дневен срок от съобщаването
му, чрез Административен съд – Кърджали, като съгласно
Тълк.решение №2 от 24.03.2021
год., постановено по Тълк.дело
№10/2019 год. на ОСС на
ВАС, определението е окончателно
за директора на ОД на МВР - Кърджали.
С Ъ Д И Я: