№ 6472
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110162730 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявен е иск от В. Н. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК,
срещу Т. И. Т., ЕГН **********, с която се иска да бъде заместено съгласието на ответника
за пътуване на детето а. Т.а Т.а, ЕГН **********, извън предЕ.те на страната, без
ограничение в броя на пътуванията и на времето на престоя, до държавите-членки на
Европейския съюз, ВЕ.кобритания, Сърбия, Турция, Северна Македония и Швейцария, до
навършване на пълнолетие на детето. Евентуално се прави искане за заместване съгласието
на ответника за пътуване на детето а. Т.а Т.а, ЕГН **********, извън предЕ.те на страната
за период от 40 дни до навършване на пълнолетие от детето – 03.11.2023 г., разпределени
според нуждите от посещение на различни университети в чужбина, до държавите-членки
на Европейския съюз, ВЕ.кобритания, Сърбия, Турция, Северна Македония и Швейцария,
до навършване на пълнолетие на детето. Прави се и искане по чл. 127а, ал. 3 СК за
допускане на предварително изпълнение на решението.
В исковата молба се твърди, че е в интерес на детето да пътува в чужбина с цел
посещение на различни университети в чужбина с цел последващо обучение, с цел участие в
състезания по фехтовка заедно с клуб „Академик“, с цел гостуване на роднини в Дания и
Кипър.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, в който се
навеждат твърдения, че действително е оттеглил дадената от него декларация-съгласие по
причина, че ищцата не желаела да го уведомява за всяко задгранично пътуване на детето,
като сочи, че след образуване на делото е получил покана от детето а. Т.а за предоставяне на
1
такава декларация-съгласие. Навежда твърдения, че на 14.12.2022 г. подписал исканата
декларация, като приканил ищцата да се яви в нотариална кантора, за да я получи при
подписване на спогодба относно плащаната от ответника издръжка и представяне на
детайлна информация за предстоящите пътувания на детето в чужбина, което тя отказала да
направи. Прави възражение за недопустимост на производството по делото, обосновано с
наличието в правния мир на декларация-съгласие за пътуване на детето в чужбина.
Съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е представен социален доклад,
изготвен от ДСП – Слатина, в който е посочено, че основните грижи за детето се полагат от
майката, че детето не поддържа контакти с бащата. Детето е сподЕ.ло, че в миналото е
пътувало до Кипър, Гърция, Унгария и други държави, че има текущи и планирани
индивидуални и отборни участия по фехтовка във и извън страната. Майката е заявила, че
поради желание на детето да продължи образованието си в специалности „кулинария и
сладкарство“ и „хотЕ.ерство и туризъм“ в чужбина, било уговорено интервю в университет
във Франция през ноември 2022 г. Бащата е заявил, че желае майката да премахне запор за
издръжката на детето и поради тази причина е оттеглил декларацията за съгласие за
пътуването на детето в чужбина. Посочил е също, че с нотариална покана е предложил на
майката да получи декларация – съгласие, а тя да оттегли запора, което тя отказала.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предЕ.. В тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.
на ВКС, ОСГК, е посочено, че изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде
дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също
до определени държави. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, предвид което пътуването следва да бъде
предвидимо във времето и пространството, като изначално бъде изключена възможността
детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване, или в държави, с които България няма сключени договори за
правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г.
за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, както и в държави,
които прилагат законодателство, различно от светското. При пътуване на детето в чужбина
на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви,
състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на
данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да
2
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Когато
разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на
необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване
да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение искането на разрешение за
пътуване на детето извън предЕ.те на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на
конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина. В случая изрично е
посочена целта на пътуване – посещение на близки, участие в спортни мероприятия и
организиране продължаване на образование в чужбина, посочен е и срок на искането, както
и конкретни държави, до които се иска заместване на липсващо съгласие на единия родител,
предвид което съдът намира възражението на ответника за нередовност на исковата молба за
неоснователно.
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане се
установява, че същите са родитЕ. на детето а. Т.а Т.а, ЕГН ********** /л. 9 от делото/.
Установява се, че на 31.10.2022 г. детето не е било допуснато за излизане от страната по
постъпило заявление от бащата за несъгласие за пътуване на детето в чужбина /л. 14 от
делото/. От удостоверение, издадено на 11.11.2022 г. от СК „Академик“, гр. София, се
установява, че детето има предвидени индивидуални отборни участия в чужбина в периода
03.12.2022 г. – 19.02.2023 г. /л. 19 от делото/. От писмо от к.м., регионален мениджър за
Swiss Education Group, се установява, че детето е записано за официално посещение в
Culinary Arts Academy Switzerland от 29.01.2023 г. до 30.01.2023 г., като е посочено, че са
възможни и други дати за организиране на посещение през 2023 г. /л. 21 от делото/. От
писмо от т.п., консултант по висше образование в чужбина в сектор „ХотЕ.ерство и
туризъм“, официален представител на френската кулинарна академия Ecole Ducasse, детето е
в процедура по кандидатстване за бакалавърска програма в учебното заведение, която
включва посещение на кампуса в Париж и запознаване с академичния ръководител, като е
посочено че следващата възможна дата за среща е през месец февруари 2023 г. /л. 22 от
делото/. По делото се установява също и че е отправена от детето - чрез майката, покана до
бащата, за предоставяне на декларация-съгласие за пътуването му в чужбина на 11.11.2022
г. /л. 34 от делото/. Не се спори между страните, а и се установява от представени по делото
писмени доказателства, че в отговор на отправената покана бащата е отправил до майката на
свой ред нотариална покана, в която заявява, че същата може да получи декларация-съгласие
за пътуване на детето в чужбина непосредствено след сключване на съдебна спогодба
помежду им, касаеща и издръжката на детето, като майката не се е явила на посочената в
нотариалната покана дата /л. 35-41 от делото/. От показанията на св. Данчо Огнянов, които
съдът кредитира като обективни и последователни, се установява, че през октомври 2022 г.,
3
е превозвал като таксиметров шофьор ищцата и детето от Летище „София“ до с. б., като е
присъствал на телефонен разговор, проведен от страна на ищцата с молба ответникът да
потвърди пътуването на детето или да премахне забраната за пътуване, като той не се е
появил. Показанията на св. б. Т.а, лице, което съжителства с ответника при условията на
фактическо съпружеско съжителство, съдът също кредитира, като прецени показанията на
този свидетел по реда на чл. 172 ГПК и намира, че същите кореспондират със събраните по
делото доказателства. От показанията на този свидетел се установява, че ответникът е
оттеглил дадени от негова страна декларации-съгласие за пътуване на детето в чужбина, че
при последното оттегляне на декларацията не е уведомил ищцата за това; както и че е
налице подписана от ответника декларация-съгласие, която ищцата отказала да вземе и да
подпише споразумение, в което е предвидена и клауза относно издръжката на детето.
Предвид изложеното съдът намира да е в интерес на детето да пътува до посочените
дестинации с цел проучване на условията и възможностите за продължаване на
образованието му в чужбина, както и с цел посещение на роднини, каквито не се спори по
делото детето да има. На първо място, не се установява по делото да са изцяло пропуснати
възможностите детето да посети лично учебните заведения, в които има намерение да
кандидатства за продължаване на образованието си, с цел извършване на преценка за най-
подходящото за него такова, независимо от обстоятелството, че в представените по делото
документи за посочени дати за посещение на учебните заведения са изтекли към датата на
устните състезания. В тази връзка съдът съобрази, че в един от представените по делото
документи изрично е посочено, че са възможни и други дати за посещение през 2023 г. на
учебното заведение. В другото писмо не е изрично посочено такова обстоятелство, но
липсва изявление да не е възможно продължаване на процедурата по кандидатстване след
февруари 2023 г., когато се сочи да е налице възможна дата за среща с академичния
ръководител- В този смисъл съдът намира за несъстоятелни доводите, изложени от
ответника, че посочените дати, във връзка с които се иска заместващо съгласие, са изтекли.
На следващо място, аргументите за несъгласието на бащата детето да пътува в чужбина,
според заявеното лично от него в хода на социалното проучване, произтичат от наложен
запор по изпълнително дело, образувано за принудително изпълнение на негово задължение
за издръжка на детето. Това обстоятелство, освен от изявлението на бащата, се установява и
от представените от самия него доказателства, че е налице подписана от негова страна
декларация-съгласие за пътуване на детето в чужбина, за предаването на която самият той е
поставил като условие подписване от майката на споразумение с предложен от негова
страна текст, касаещ и начина на изпълнение на задължението му за издръжка на детето.
Съдът намира, че не следва съгласието на родител за пътуване на дете в чужбина да бъде
обвързано от уреждане на отношения между родитЕ.те по повод начина на изпълнение на
задължение на единия от тях за издръжка на детето. Посочената от самия ответник причина
за оттегляне на съгласието му, наред с това, не е свързана с конкретни обстоятелства,
касаещи пътуване на детето в чужбина, нито изобщо с интереса на детето да излиза извън
границите на страната, макар и бащата да заявява, че желае детайлна информация за всяко
пътуване. В тази връзка съдът взе предвид, че в хода на социалното проучване бащата сам
4
посочва каква именно е причината да бъде оттеглено неговото съгласие, като това негово
изявление съдът цени като такова с висока материална доказателствена стойност, тъй като
съдържа признание на неизгодни факти, а именно – че причината за оттеглянето на
съгласието е желанието му да бъде вдигнат наложен му запор по изпълнително дело,
касаещо принудително изпълнение на задължението му за издръжка на детето. Тази причина
съдът намира за напълно неотносима спрямо интереса на детето да пътува в чужбина.
Отделно от това, предвид наведеното възражение от страна на бащата, че в правния мир
съществува декларация-съгласие, която не е оттеглена, съдът намира за нужно да отбележи,
че съществуването на такава декларация, за предаването на която е поставено като условия
подписване на споразумение, касаещо и отношения между родитЕ.те, различни от
пътуването на детето в чужбина, не е основание съдът да приеме, че между страните не е
налице правен спор. Дори напротив, именно поради обстоятелството, че за получаването на
тази декларация се поставя условие, съдът приема да е налице спор между страните. Още
повече, че поставеното условие касае различен предмет от процесния, свързан с интереса на
детето да пътува в чужбина.
На следващо място, пътуването на детето се иска до държавите-членки на Европейския
съюз, ВЕ.кобритания, Сърбия, Турция, Северна Македония и Швейцария. Посочените
държави са страни по Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 25.10.1980 г., поради което, в случай че детето бъде задържано в
чужбина извън времевите рамки на настоящото съдебно решение, за ответника съществуват
надлежни правни средства за осъществяване на контрол на изпълнението на постановеното
решение.
Ето защо съдът като съобрази, че по делото се установява да е налице отказ на бащата да
даде съгласие за пътуване на детето извън границите на Република България, а и се
установява да е налице желание у детето да пътува в чужбина, намира, че е в интерес на
същото да излиза извън границите на страната с цел продължаване на образованието му. По
делото не се конкретен и реален риск за детето от пътуване до посочените дестинации с
посочените цЕ. на пътуване, поради което съдът намира, че е защитен интересът на същото.
По отношение на претендирания срок за заместване липсващото съгласие на ответника
предвид възрастта на детето /17 години към момента на устните състезания, като детето ще
навърши 18 години на 03.11.2023 г./ съдът намира, че срокът до навършване на пълнолетие е
изцяло в интерес на детето, тъй като в рамките на календарната 2023 г. детето ще навърши
пълнолетие.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото
съгласие на ответника за пътуване на детето за период до навършване на пълнолетие до
държавите-членки на Европейския съюз, ВЕ.кобритания, Сърбия, Турция, Северна
Македония и Швейцария, без ограничение на броя и продължителността на пътуванията.
Относно искането за допускане на предварително изпълнение на решението.
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК съдът може да постанови предварително изпълнение на
5
решението, а съгласно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът може да постанови предварително
изпълнение на решението по искане на ищеца, когато от закъснението на изпълнението
може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би
станало невъзможно, или значително би се затруднило. Настоящият съдебен състав, счита,
че в случая предвид възрастта на детето и обстоятелството, че периодът от постановяване на
решението до навършване на пълнолетие от детето е около шест месеца, изпълнението на
решението би станало невъзможно.
Относно разноските по делото.
И двете страни претендират присъждане на разноски, но предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация съдът намира, че разноски не следва да
бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните така, както са направени (в този
смисъл и определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Т. И. Т., ЕГН **********, за пътувания на детето а. Т.а
Т.а, ЕГН **********, придружено от майката В. Н. М., ЕГН **********, за срок до
навършване на пълнолетие от детето /03.11.2023 г./ до държавите-членки на Европейския
съюз, ВЕ.кобритания, Сърбия, Турция, Северна Македония и Швейцария, без ограничение
на броя и продължителността на пътуванията.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6