Решение по дело №340/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 41/ 26.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1969/10 г., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак, сключен между Ш. Ш. Б. и С. Н. Б., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Н. Ш. Б., с ЕГН * и Б. Ш. Б., с ЕГН * на майката С. Н. Б.. Дал е възможност на бащата Ш. Ш. Б., с ЕГН * да вижда и взема децата Н. Ш. Б., с ЕГН * и Б. Ш. Б., с ЕГН *, всяка събота от 9,00 ч. до 19,00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата става от дома на майката. Съдът е осъдил бащата Ш. Ш. Б. да заплаща на непълнолетното си дете Н. Ш. Б., с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 100,00 лева и на непълнолетното си дете Б. Ш. Б., с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, чрез тяхната майка и законен представител С. Н. Б., считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска. Първоинстанционният съд е предоставил семейното жилище, представляващо апартамент на втори етаж на ул. „Г.С. Р." в Г. на съпруга Ш. Ш. Б.. Съдът е постановил след прекратяване на брака съпругата С. Н. Б. да носи предбрачното си фамилно име Б. Осъдил е съпругата да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд окончателна държавна такса в размер на 25,00 лева, а съпругът Ш. Ш. Б. държавна такса върху определения размер на издръжките в размер на 259,20 лева.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод предявена частична въззивна жалба от недоволния от първоинстанционното решение, ищец Ш. Ш. Б.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на майката е неправилно. Жалбодателят излага съображения в този аспект. Изтъква, че страните са във фактическа раздяла от м.септември 2010 год.,от тогава двете, родени от брака на страните деца живеят в дома на бащата Ш. Б. и той, с помощта на своите родителите се грижи за тях. Изтъква, че майката пребивавала дълго време в Англия, където са нейните родители и сестра й, не се интересувала от децата, не ги е посещавала и не им е изпращала пари или подаръци. Счита, че съдът неправилно приел, че бащата е проявявал агресия по отношение на ответницата, но дори това да е било така понастоящем този аргумент бил отпаднал, тъй като бракът между страните е прекратен и те нямат лични контакти. Твърди, че биологичната връзка между ответницата и децата отдавна не съществувала, тъй като тя от 10 месеца не ги е търсила и виждала, поради липса на интерес към тях, че в продължение на 10 месеца, бащата /жалбадателят/ се е грижил много добре за децата, осигурил им е издръжка и подходящи условия за живот, децата посещавали детска градина и се намирали в отлично психично и здравословно състояние. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в частта му досежно упражняването на родителските права и реши спора по същество като предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две деца на жалбадателя-техен баща Ш. Ш. Б., респ. на майката да бъде определен режим на лични отношения с децата, както и тя да бъде осъдена да заплаща дължимата се за децата издръжка в размер от по 60 лв. за всяко от тях, считано от завеждане на делото.

В дадения надлежен срок не е постъпил отговор на частичната въззивна жалба от ответника по жалбата- съпругата С. Н. .

В съдебно заседание, жалбодателят Ш. Б., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа частичната си въззивна жалба по изложените в нея съображения. Във възивното производство са събрани нови гласни доказателства.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата С. Н. , лично и чрез процесуалния си представител, оспорва частичната въззивна жалба.

В съдебно заседание, участникът Д. „С. П.” , отдел „З д.”, гр. К., представя социален доклад.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният първоинстанционен съд се е произнесъл по предявен брачен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, с който са съединени обективно и искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на деца, както и искове за ползване на фамилното име и на семейното жилище.

Предмет на настоящия въззивен контрол, определен от стоящата в основата на производството частична въззивна жалба, е първоинстанционното решение в частта му, с която решаващият съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на тяхната майка, респ. в частите , с които са определени личните отношения с децата и е определен размера на дължимата се на децата издръжка.

За да постанови своя съдебен акт в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че двете страни по делото са добри родители, които желаят да се грижат за децата си и притежават условия и възможности за това. Съдът е приел, че данните за моралния облик и социалното обкръжение на страните не будят смущение. Приел е обаче, че демонстрираното от ищеца агресивно поведение спрямо съпругата поставял въпроса за личния пример, който бащата давал на децата си, като следвало да се вземе предвид, че децата били от мъжки и женски пол и във възраст, в която следвало да формират ценностите си и да направят избора си за модел на поведение. Съдът е приел, че решаващото значение за предоставяне упражнението на родителските права на майката имала ниската възраст на децата - момиченцето на 4 години и момченцето на близо 2 години, както и биологично по-силната връзка на децата с майката.

В първоинстанционното производство са събрани относими към правния спор доказателства. Въз основа на техния анализ, се налага извода, че са безспорни в производството обстоятелствата, че на 28.07.2006 г. /Акт № 0006 на с.С./, страните в производството С. Н. Б. и Ш. Ш. Б. са сключили граждански брак, и че от съвместното си съжителство имат родени две деца – първото Н., родено на **.**.**** г. и второто- Б., родено на **.**.**** г. Безспорно е и обстоятелството, че съпрузите от месец септември 2010 г., когато съпругата напуснала семейното жилище, са във фактическа раздяла. По делото се установява, че на 10.11.2010 г. майката С. Н. заминала в чужбина при своите роднини и се е върнала дни преди съдебното заседание, проведено на 16.03.2011 г. Безспорно е, че през този период грижите за децата са полагали бащата Ш. Б. и неговите родители. След анализ на събраните в производството доказателства обаче, настоящата инстанция приема, че когато през месец септември съпругата напуска семейното жилище тя взела със себе си и децата, а не просто ги изоставя. С тях съпругата се настанява в дома на баща си, находящ се в Б.П.” в гр. К. За да приеме това съдът кредитира показанията на св. Ю. Б., който е видял децата в този дом. В този контекст като логични и последователни съдът кредитира и твърденията на майката С. Н., дадени в с.з. на 16.03.2011 г., от които се установява, че след като напуснала семейното жилище с децата, по молба на свекърва й тя доброволно дала малкото дете да пребивава в дома на бащата за една вечер, като впоследствие същата вечер доброволно дала и голямото дете да бъде гледано в дома на съпруга й за вечерта, тъй като малкото момченце плачело без сестра си. Съдът кредитира изложеното от майката С. Н., че след това децата доброволно не й били върнати. Отсъствието на доброволно съгласие у бащата и неговите родители да дадат възможност на майката да взема и гледа децата си , в производството е безспорно установено. Първият възможен контакт на децата с майка им се сбъдва едва след намесата на Отдел „З. д.”, Г., съдействието на процесуалните представители на страните и не на последно място съдействието на полицията.

От свидетелските показания на св. Г. и св. Х. по безспорен начин се установява, че по отношение на децата си и майката, и бащата в различните периоди от съвместното им съжителство са били добри родители, полагали са необходимите за отглеждането на децата им грижи.

След постановяване на цитираното решение в производството настъпва ново обстоятелство, а именно, че след намеса на полицията и съдействието на процесуалните представители на страните по делото, се е достигнало до споразумение децата да бъдат гледани и от бащата, и от майката, по определен брой дни в седмицата. В този аспект е представен и нов социален доклад, изготвен от Д. „С. П.” , Отдел ”З. д.”, Г.. От неговия прочит настоящата инстанция установи, че институцията се занимава с проблемите на родените от брака деца и извън настоящото дело, по молба на майката С. Н. за съдействие за осъществяване на среща с децата, която й е отказана от бащата и неговите родители. Установява се, че финансовите и битовите условия и на двамата родители са еднакви, и двамата живеят в домовете на техни близки, безработни са и разчитат на финансова и морална помощ от своите родители. В социалния доклад е отразено и становището на личния лекар на децата, според което децата винаги са били добре обгрижвани, независимо от кого от двамата родители са били водени на преглед. В социалния доклад след извършеното проучване, проведените разговори, получената информация и предвид ниската възраст на децата, е изразено становище ,че в интерес на децата би било отглеждането им от майката.

С оглед изложеното до тук, в частност еднаквите възможности на родителите да осигурят нормални битови условия за децата си, предопределена от обстоятелството, че и двамата живеят в домовете на техни близки, еднаквата им финансовата обезпеченост, предопределена от обстоятелството, че и двамата са безработни и разчитат на финансова и морална помощ на своите родители; но и че по отношение на децата си и майката, и бащата в различните периоди от съвместното им съжителство, са били добри и грижовни родители, и децата им са били добре обгрижвани, се налага извода, че преценката и от настоящата инстанция досежно това кому да бъдат предоставени родителските права по отношение на родените от брака на страните деца, следва да бъде направена преди всичко с оглед конкретните нужди на децата. До противен извод не води и анализа на показания на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели В.Н. и М.Т.. В аспекта на изложеното и настоящата инстанция приема, че решаващо значение за предоставяне упражняването на родителските права на майката има възрастта на децата - момиченцето към настоящия момент е приблизително на 4 години и 7 месеца, а момченцето едва на 2 години и 4 месеца. Определено ниската възраст на децата, биологично съществуващата по-силна връзка с майката и понастоящем възстановените емоционални отношения между децата и майката, налагат да бъде потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Н. Ш. Б., с ЕГН * и Б. Ш. Б., с ЕГН * на майката С. Н. Б., респ. и в частите, с които са определени личните отношения на децата с бащата и е определен размера на дължимата се на децата издръжка. Още повече у съда надделява и извода, че все пак е по-добре децата да бъдат гледани от тяхната майка, отколкото от баба им - майката на баща им, макар и доказано същата да е особено грижовна.

В останалата си част като необжалвано решението е влязло в сила, и не е предмет на настоящия въззивен контрол.

И при този изход на делото разноски не се следват, доколкото такива изрично не са поискани от страната, в чийто интерес е постановено въззивното решение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/26.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1969/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Н. Ш. Б., с ЕГН * и Б. Ш. Б., с ЕГН * на майката С. Н. Б., с ЕГН *; дадена е възможност на бащата Ш. Ш. Б., с ЕГН *, да вижда и взема децата Н. Ш. Б., с ЕГН * и Б. Ш. Б., с ЕГН *, всяка събота от 9,00 ч. до 19,00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата става в дома на майката; осъден е бащата Ш. Ш. Б. да заплаща на детето си Н. Ш. Б., с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 100,00 лева и на детето си Б. Ш. Б., с ЕГН *, ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, чрез тяхната майка и законен представител С. Н. Б., считано от влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.