Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,13.12.2017г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на четиринадесети ноември през двехиляди и седемнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №1786
по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2
ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди /този иск като частичен/ и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за законна лихва.
Подадена е искова молба от Т.И.Д., с ЕГН **********,***, чрез К.С. - адвокат и пълномощник, съдебен адрес:*** против Прокуратурата на
Република България, представлявана от С. С. Ц.
, с адрес: гр.София, бул.“******“ №*, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че от
1995 година е учредител, съдружник и управител на
„МЕДЕЯ" ООД - Пазарджик. Сочи, че фирмата се
занимава основно със строителство и/или ремонт на бизнес сгради, жилища и
хотели. По възлагане и финансиране от дарители фирмата построила и Църквата „С. Г. “ в кв.Запад в Пазарджик през 2000 година. В периода от
нейното създаване от 1995г. до 2009г. има построени над 10 000 кв.м застроена площ - жилища и офиси. Посочва, че през 2008г.
настъпила криза в строителния бранш и работата
започнала да намалява. Успоредно с това по досъдебно производство 1623/2011г. по описа на РУ- Пазарджик в края на 2011 година бил разпитан първо като свидетел, а на 27.02.2012 год. срещу него било предявено обвинение за това, че: на 25.01.2005г. в качеството му на
длъжностно лице - управител на „МЕДЕЯ“ ООД, гр.Пазарджик, е възбудил и до месец
септември на 2011г. е поддържал заблуждение у Г.
Г. А. относно обстоятелството, че ще й продаде недвижим имот -
апартамент №4 с площ от 98.40 кв.м., разположен на 2-ри жилищен етаж от 4-ри
етажна жилищна сграда, която ще се изгради,
съгласно одобрения архитектурен план в парцел Х-796, кв.11 по плана на
Пазарджик, ведно с прилежаща - изба №8, с площ
от 4.2 кв.м., намираща се в същата сграда и гараж №6 с
площ от 14.23 кв. м., с административен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****“ №* и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 50 528
лева - престъпление по чл.210 ал.1, т.3, пр.1-во
и т.5 от НК, във връзка с
чл.209/1 от НК, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8
години и конфискация до 1/2 от имуществото на виновния. От същата дата му била взета мярка за
неотклонение „подписка" и бил
разпитан в качеството на обвиняем.
Сочи, че на 16.05.2012г. му било предявено разследването от разследващия полицай, при което се запознал
с доказателствения материал и направил лично
и чрез своя защитник възражения, че не е
налице престъпление от обективна и от субективна страна, поискал извършване на очни ставки с жалбоподателя и бившия й съпруг и прекратяване на делото, поради липса на състав
на престъплението - измама по чл.210 от НК. C постановление от 23.05.2012г. прокурор от Районна прокуратура отказал да уважи исканията, включително и да прекрати производството, тъй като
това било в правомощията само на прокурора. С постановление от 02.07.2012г. на старши разследващия полицай отново по същото
досъдебно производство, бил привлечен като обвиняем и му била взета мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА", като било
включено в обвинението и изискването на закона наличие на специална цел, изискуема от закона - набавяне на имотна облага за
себе си и за представляваното от него
дружество „МЕДЕЯ“ ООД. Отново бил разпитан в качеството на обвиняем.
С Протокол от 02.07.2012г. му било предявено разследването, като отново направил доказателствени искания за
извършване на очни ставки, поради наличие на
съществени противоречия между неговите показания и
свидетелските показания на свидетелите.
С Обвинителен
акт на 20.08.2012г. прокурорът
внесъл обвинението в съда без да се произнася
повече по допустимостта и основателността на исканията му. Било образувано НОХД 1483/2012г. по описа на РС-Пазарджик срещу него като подсъдим. С Разпореждане
от 05.09.2012г. съдията - докладчик приел, че липсват в обвинителния акт конкретни факти, очертаващи престъпния състав на измамата, включени в предмета на доказване, което драстично засяга правото му на защита, за да
се брани срещу релевантните за обвинението факти,
прекратил производството и върнал делото на Районна прокуратура за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
С постановление от 09.11.2012г. старши разследващият
полицай отново по същото Досъдебно производство
№1623/2011г. на РУ-Пазарджик го привлякъл като обвиняем и му била взета мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА". В обвинението вече
щетата от 50 528 лева била описана като заплатена
на дружеството на 4 вноски, което той
никога не е оспорвал. На същата дата бил разпитан в качеството на обвиняем, на който разпит заявил,
че не разбира обвинението, не може да се
защитава като отказал да дава обяснения.
Сочи, че с мнение от 09.11.2012г. делото било
изпратено на надблюдаващия прокурор с мнение за
предаването му на съд. Делото за втори път било върнато за доразследване. На 12.02.2013г. била извършена исканата от него
очна ставка със свидетеля Г. Г. А., а на 04.03.2013г. повторна очна ставка, но в присъствието и на повереника й, при която в края на протокола заявил ,че казва истината, че не я е мамил и че в момента,
в който госпожата заявила, че иска да получи
имота по предварителния им договор, той ще й бъде прехвърлен. На 11.04.2013г. му било предявено
разследването, при което отново поискал делото
да бъде прекратено твърдейки ,че няма налице престъпление измама и че щом
свидетелката не иска апартамента, а иска обратно парите си се касае за
гражданско правоотношение, която претенция следва да бъде предявена по
гражданско-правен път.
На 04.05.2015 год бил привлечен отново като обвиняем по Досъдебно производство №1623/2011г. на РУ-Пазарджик, но
този път обвинението било за период от 11.12.2006г. до 11.12.2011 г. , а
измамливата цел била коригирана само - да бъде набавена имотна
облага за „МЕДЕЯ“ ООД -
изразяваща се в погасяване по давност на имуществените права на Г. А. по чл.87
от ЗЗД да иска разваляне на предварителния договор и заплащане на уговорената
неустойка, както и в осуетяване на възможността за реално изпълнение на тези
права, чрез поставяне на дружеството в състояние на
неплатежоспособност. Отново му била взета мярка за неотклонение и бил разпитан. На
15.05.2015г. му било предявено
разследването, на което процесуално
действие представил писмени доказателства и както на разпита, така при предявяването като управител на „МЕДЕЯ“ ООД признал задължението. Възразил,
че при признаване на вземането по чл.116,
б."а" от ЗЗД започва да тече нова погасителна давност, поради което
имуществените права на Г. А. по чл.87 от ЗЗД не са погасени по давност и отново
я поканил в месечен срок на нея или на посочено от
нея лице, да й бъде прехвърлен имота по предварителния им договор. На следващото предявяване на разследването - 10 дена
по-късно на 25.05.2015г. представил и нотариално заверено пълномощно и протокол по чл.137
от ТЗ, с които бил
упълномощен да й прехвърли
процесния апартамент. Представил и други писмени
доказателства, с които не само, че оборил
предявеното му обвинение, признал вземането, поради
което започнала да тече нова погасителна давност и поискал делото да бъде прекратено, тъй като е защитил интереса й.
Твърди, че
въпреки това бил предаден на съд с обвинителен акт, внесен в
РС-Пазарджик на 07.07.2015г. и срещу него било образувано НОХД
№1255/2015г. сочи,
че се е явявал на съдебните заседания, от които редовни били три съдебни заседания: на 12.10.2015г., на 23.11.2015г. и на
07.01.2016г. Твърди,
че на следващия ден -
08.01.2016г. бил
признат за виновен и осъден в
това, че в периода от 11.12.2006г. до 11.12.2011г., в гр.Пазарджик, с цел да набави имотна облага за „Медея" ООД, гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице -
управител, е възбудил и поддържал заблуждение у Г. Г.
А. и И. П. А. , че управляваното от него
дружество ще построи и после ще им прехвърли правото на собственост върху
недвижими имоти, описани в сключения между тях договор за строителство и
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.01.2005г., а именно:
апартамент №4 с площ 98.40 кв. м., разположен на ІІ-ри
жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, която ще се построи в парцел Х-796
от квартал 111 по плана на гр.Пазарджик, находящ се на ул."*****“ №* ,
ведно с прилежащата към апартамента изба №8 с площ 4.2 кв. м. и гараж №6 с площ
14.23 кв. м. в същата сграда, което не е сторил
и е причинил на Г. Г. А. имотна вреда в големи
размери, а именно 50 528 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка
с чл.209 ал.1 от НК, във връзка с
чл.54 от НК и осъден
на три години лишаване от
свобода. На основание чл.25 ал.1, във връзка с
чл.23 ал.1 от НК, съдът определил едно общо най-тежко наказание измежду това наказание
и наказанието по НОХД №1047/2011г. на ПРС в размер на три години лишаване от
свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от пет години. На
основание чл.67 ал.3 от НК постановил в рамките на изпитателния срок подсъдимият да изтърпи пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при
честота на явяване два пъти седмично. Съдът
уважил и предявения срещу него граждански иск и го осъдил да заплати на Г.
А. сумата от 50528 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, считано от деня на увреждането -11.12.2011г. до окончателно изплащане на сумите.
Твърди, че
не бил съгласен с присъдата и я обжалвал още на следващия ден. Сочи, че срещу присъдата постъпила
и частна жалба от частния тъжител и граждански ищец, с която искал от окръжния съд постановяване на ефективна осъдителна
присъда с отмяната на чл.66/1 от НК в наказателната й част и изменението й
в гражданско осъдителната й част, като твърдял, че
законната лихва върху сумата от 50528 лева се дължи не от 11.12.2011г., а от 11.12.2006г. Срещу присъдата постъпил
и протест от Района прокуратура – Пазарджик, в
който се атакувала присъдата в частта на условното осъждане и
се искало от въззивната инстанция да бъде увеличен
размерът на наказанието от 3 години лишаване от
свобода и постановяване на ефективна присъда.
Посочва,
че пред Окръжен съд Пазарджик явяването на подсъдимия е
задължително и под страх да не му бъде
изменена мярката за неотклонение в по-тежка, се явявал редовно. Независимо от отводите и самоотводите на
съда били проведени три редовни заседания - на
26.04.2016г., на 07.06.2016г. и на 29.09.2016г. На 29.09.2016г. в хода на съдебните прения - частният тъжител и граждански ищец заявил пред съда, че не разбира само едно: „защо още не е в затвора". Сочи, че въззивната
инстанция след тайно съвещание отменила
първоинстанционната присъда №3/08.01.2016г.,
постановена по НОХД №1255/2015г. на РС-Пазарджик и го признала за
невинен като го оправдала по
обвинението за извършено престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с чл.209 ал.1 от НК. В гражданско-осъдителната част отхвърлила предявения граждански иск за причинени имуществени
вреди в размер на 50528 лева, ведно с присъдената законна лихва, считано от деня на увреждането - 11.12.2011г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди, че
против така постановената
оправдателна присъда №37/29.09.2016г.,
постановена по ВНОХД №190/2016г. на ОС-Пазарджик отново
постъпила касационна жалба от частния тъжител и
граждански ищец, с която той оспорил правилността на оправдателната присъда, поискал тя да бъде отменена като незаконосъобразна, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на ОС.
Сочи, че
се е явил в открито съдебно заседание пред ВКС по образуваното
наказателно дело №1331/2016г. на ВКС, І н.о оспорвайки лично касационната жалба и със своя
защитник, като основното им възражение било, че е процесуално абсурдно да има налице наказателна
измама с последващ умисъл, тъй като сумата по предварителния договор между
страните е дадена преди инкриминирания период, а тя трябва да е дадена в
резултат на измамливите действия или бездействия, които да са мотивирали пострадалия
да извърши имуществено разпореждане.
C Решение №39/14.03.2017г. състав на Първо наказателно отделение на ВКС потвърдил окончателно оправдателната му присъда и тя влязла в
законна сила.
Твърди, че
не е извършил престъплението, което прокуратурата внесла в съда и по което бил
несправедливо осъден от първоинстанционния съд. Твърди, че през време на цялото наказателно производство, от
момента когато бил привлечен като обвиняем до влизане в сила
на оправдателната присъда претърпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи
се в страдания от несправедливото обвинение, както и от ограниченията, които му наложила
взетата по отношение на него мярка за неотклонение.
Претърпял страдания и унижение - защото „МЕДЕЯ“ ООД имало годишен оборот в милиони, а го обвинявали, че е искал да набави имотна
облага за „МЕДЕЯ“ ООД в
размер на 50 000 лева. Освен това каква вреда бил
нанесъл на пострадалата Г. А. , като тя по г.д. №4141/2009г. по описа на PC-Пазарджик, на 05.10.2010г. по
силата на съдебна спогодба е получила в дял процесния имот само въз основата на
нотариално заверения им предварителен договор. Твърди, че в семейството му – имал двама
големи сина, от които криели със съпругата му, че има такъв проблем защото го било срам. Имал и малки внучки, които като си дойдели по празниците с децата им, за да се видят му се свивало
сърцето пред мисълта какво ще прави ако го признаят за виновен. Срамувал се без вина. Отслабнал
и не се хранел. Делото продължило почти 6 години /от 2011г. до 2017г./ като се явявал винаги в срок и навреме. Бил в
шок. Постоянно го търсели
призовкари, за да му
връчват съобщения или призовки, а като не го намерели започвали да му звънят по телефона или да разпитват съседи и комшии
къде е.
Сочи, че
се наложило да се премести да живее при родителите на
съпругата си в Асеновград, които били болни и не можели сами
да се обгрижват. Смяната на адреса се оказало още
по-голям проблем, тъй като делата и в полицията, а в последствие в съда били в Пазарджик, а той за всяко явяване идвал
от Асеновград, пътувайки по 120км. - изчислено от Асеновград до Пазарджик и обратно до
Асеновград. Не можели да оставят родителите
на съпругата му без надзор. При някои от идванията съседи, които знаели за
делото и не ги били виждали отдавна, започнали да питат - кога е
излязъл от затвора. Когато го
оправдали плакал от
радост.
Твърди, че
до окончателното решаване на
делото започнал да приема лекарства. Не можел да издържа на напрежението, поради което вдигнал
кръвното. Вън от това през 2014г.
претърпял операция и му
поставили изкуствена става на единия крак, което
допълнително утежнявало идването му по делата, тъй като осем
месеца бил в болнични и куцал. Преди
операцията се установило, че е вдигнал захарта и поради наличието на диабет - тип 2
бил под въпрос дали да му бъде извършена операцията или да остане инвалид на количка. Заявява, че е благодарен на съда за проявената справедливост.
Счита, че прокуратурата внесла обвинителния акт за търсене от него на наказателна отговорност при очевиден
гражданско-правен спор. Това се подкрепя от факта, че трима прокурори си направили
самоотводи - с мотив, че няма налице престъпление „наказателна измама по чл.209
и сл. от НК.
Твърди, че
по делата направил разходи за адвокат и пътувания, от които претендира
само сумата от 1000 лева имуществени вреди,
сторени за адвокат по досъдебното и съдебното производство.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати сумата от 25 000 лева, представляваща частично заведен иск от общ размер
претърпени неимуществени вреди от 50000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.03.2017 год. - влизане в сила на решението на ВКС до
окончателното им изплащане и имуществени вреди в размер на 1000 лева, сторени за адвокатки хонорари и разноските му по воденето на
настоящото производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария, чрез Р. П. – прокурор в Районна
прокуратура-Пазарджик. Оспорва
изцяло иска на Т.Д. по основание и размер.
Твърди, че
представеното към исковата
молба доказателство - Копие от Епикриза от МБАЛ "К." от месец май 2014 год. с посочена окончателна диагноза
„Коксартроза" не установява наличието на претърпени неимуществени вреди
като пряк резултат от действията на прокуратурата,
съгласно ЗОДОВ. Сочи,
че в тежест на ищеца е да
докаже по безспорен начин твърдените вреди. В тази връзка следва да се има предвид и
постановяването на осъдителна присъда на Районен съд-гр.Пазарджик по НОХД №1255/2015 год.
на Т.Д., което налага извода, че ако има някакви вреди, то те не са причинени
единствено и само от прокуратурата. Не
се прилага медицинска документация и не се извличат каквито и да било преки и
косвени данни за съпричастност на прокуратурата за състоянието на ищеца Т.Д., както и че то се дължи на обвиняването му в
престъпление.
Твърди, че
размерът на претендираните
неимуществени вреди от 25000 лв., представляващ частично заведен иск от общ размер
претърпени неимуществени вреди от 50 000
лв., е прекомерно завишен и не съответства,
както с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна
практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в
Страсбург. Сочи, че
при определяне размера на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява негативните последствия върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, както и отражението на същата върху приятелския кръг
и семейната среда. Взема се предвид и колко
време е продължило наказателното производство и какви ограничения са били
наложени на лицето.
Посочва, че липсва в исковата
молба твърдение на ищеца при наложената му мярка за неотклонение
„Подписка" същата да се е отразила негативно върху възможността му за
свободно придвижване. Напротив
ищецът Т.Д. описва в исковата си молба до
съда, че мярката за неотклонение, която му е наложена по досъдебното
производство не е попречила да се грижи за роднините на съпругата му в
гр.Асеновград.
Сочи, че Досъдебното производство е образувано с
постановление на Районна прокуратура гр.Пазарджик от 24.11.2011 год., но не срещу ищеца Т.Д., а срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Преди образуване на наказателното производство е
извършена предварителна проверка от РУ на МВР Пазарджик, приключила с Докладна записка. Ищецът Т.Д. е привлечен в качеството на
обвиняем с постановление на разследващия орган от РУ на МВР Пазарджик на
27.02.2012 год. по ДП №1623/11
год. като му е повдигнато и предявено обвинение
за извършено престъпление по чл.210 ал.1, т.3, пр.l-во и т.5 от НК, във
връзка с чл.209 ал.1 от НК. След
внасяне на OA в PC Пазарджик, с Разпореждане от
05.09.2012 год. съдебното производство по НОХД№1483/2012 год. е прекратено и делото е върнато на прокурора
за отстраняване на съществени процесуални нарушения. След получаване на делото от съда е повдигнато и
предявено обвинение на Т.Д. от разследващия орган. След приключване на разследването, наказателното производство по ДП №1623/11 год. по описа на РУ на МВР
Пазарджик е прекратено с постановление на прокурора от 15.12.2012год. След подаване на жалба от пълномощника на Г.
А. до Районен съд Пазарджик, с Определение от
04.01.2013 год. постановлението за прекратяване е отменено и делото е върнато
на прокурора за извършването на процесуално-
следствени действия. След извършване на разследване, с Постановление от 30.04.2013 год. наказателното
производство отново е прекратено при условията на
чл.243 ал.1, т.1 от НПК,
във връзка с чл.24 ал.1, т.1 от НПК. След постъпването на жалба от пълномощника
на Г. А. в PC Пазарджик, с Определение на съда от
27.05.2013 год. постановлението на прокурора е отменено като са дадени указания
от съда. Определението на съда е обжалвано в ОС
Пазарджик и с Определение №249/25.06.2013год. Определението на PC Пазарджик е потвърдено. След самоотвод на наблюдаващия прокурор
наблюдението на досъдебното производство е разпределено на друг прокурор. С
Постановление от 24.02.2014 год. на прокурор Т. Петкова наказателното производство по ДП №1623/11 год. е прекратено. С
Определение на PC Пазарджик от 17.05.2014 год. постановлението за прекратяване
е потвърдено. След обжалване Окръжен
съд Пазарджик отменя Определението на PC Пазарджик, както и постановлението за прекратяване и връща
делото на прокурора за продължаване на разследването. Наказателното производство отново е прекратено с
постановление на прокурора от 09.07.2014год. като същото е обжалвано пред PC
Пазарджик.
С Определение на съда от 13.08.2014год.
постановлението на прокурора е отменено, след което прокурор Т. Петкова се е самоотвела от решаването на делото. Наблюдението на делото е преразпределено на
прокурор В. Наскова, която с
постановление от 10.10.2014 год. е прекратила наказателното производство и
съответно отменила мярката за неотклонение "Подписка", взета спрямо Т.Д.. След постъпване на жалба,
с Определение на PC Пазарджик от 20.11.2014 год. постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство е отменено. Подаден е частен
протест от прокурор В. Н. и с
Определение на ОС Пазарджик от 23.01.2015 год. Определението на PC Пазарджик е
потвърдено. Прокурор В. Н. се самоотвежда по делото на 27.01.2015
год. и делото е преразпределено за наблюдение на прокурор Д. Ч. . Поискан е отвода на прокурора, но искането не е
уважено от ОП-Пазарджик.
На 07.07.2015 год. в PC-Пазарджик е внесен Обвинителен акт срещу Т.Д. за
престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във
връзка с чл.209 ал.1 от НК и е образувано НОХД №1255/15 год. Наказателното дело е приключило с Присъда
от 08.01.2016 год. като Т.Д. е признат за
виновен. Впоследствие Присъдата е отменена от ОС
Пазарджик и ВКС София.
Твърди, че
посочването на движението на
наказателното производство и съответните действия от страна на прокурора е с
оглед на това да се проследи хронологията на протичането на наказателното
производство. Същото е прекратявано три пъти от прокурор от Районна прокуратура Пазарджик
като с постановленията е отменяна и мярката за неотклонение „Подписка", взета спрямо Т.Д.. След образуването на наказателното производство на
24.11.2011 год., но не срещу ищеца, а срещу неизвестен извършител реално Т.Д. е
бил в качеството на обвиняем за не дълъг период от време, а именно от
27.02.2012 год. до 15.12.2012год. когато наказателното производство е
прекратено от прокурора. В
следващия период от три години до внасянето на
обвинителен акт в съда на 07.07.2015 год. срещу Т.Д. и образуването на НОХД
№1255/15 год. по делото са извършвани действия по движението му, а не такива
насочени към реализиране на наказателна репресия от Прокуратурата срещу Т.Д.. Напротив трима прокурори са прекратявали
наказателното производство, водени от своето
вътрешно убеждение като в този период постановленията за прекратяване са
отменяни от съда при наличие на законовите основания за това и по вътрешно
убеждение. Сочи, че
тези обстоятелства, изброени по-горе не са конкретизирани в исковата
молба на ищеца Т.Д. и същият не сочи точно през кой
период са му причинени неимуществените вреди, които
твърди като не се сочи и има ли такива вреди за периодите, в които наказателното производство е било прекратено
от прокурора.
Твърди, че
не се представят от ищеца
каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му, че е търпял вреди, изразяващи се в „срамувах се без вина". Не са представени доказателства и по
отношение на твърдяното в исковата молба обстоятелство, че претърпяната през
2014 год. операция и приемането на лекарства е последица от воденото
наказателно производство. Видно е
от посоченото по-горе, че с постановление на прокурор Т. Петкова от 24.02.2014 год. наказателното
производство е било прекратено и постановлението е потвърдено от съда. След отмяната на Определението от ОС-Пазарджик разследването отново е прекратено с
постановление от 09.07.2014год. Разследването
е прекратено от прокурор В. Н. на
10.10.2014 год. и постановлението е отменено през следващата 2015 год. - на 23 януари. Т.е. почти през цялата 2014 год. наказателното производство и обвинението срещу ищеца Т.Д.
е било прекратено, поради което настъпилите здравословни проблеми през месец
май 2014 год. /и по-точно от 12.05.2014 год. до 21.05.2014 год./ няма как да се
причинени вследствие на воденето срещу него наказателно прозводство по ДП №1623/11 год.,
тъй като в този период от време същото е било прекратено.
С
писмения отговор е изразено становище по доказателствените искания на ищеца.
С
представения в срока по чл.131 от ГПК
допълнителен писмен отговор, ответникът е оспорил изцяло по основание и размер
и иска на ищеца относно твърдяните
причинени имуществени вреди в размер на 1000 лева. Изложени са съображения за
недоказаност на тази искова претенция. Представена е справка за съдимост на
ищеца.
С протоколно
определение от 14.11.2017г., постановено в производството по делото, съдът на
основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за
имуществени вреди, чре неговото намаляване от сумата в размер на 1000 лева на
сумата в размер на 700 лева, включваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и съдебната фаза на
процеса.
Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни заседания от ищеца
и неговия пълномощник. Молят съда да уважи исковете. Претендират сторените по
делото разноски. Подробни съображения по съществото на правния спор са изложени
в представените и приети по делото писмени бележки.
Ответникът - Прокуратурата на Република
България, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, като
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Излага доводи по
същество в
приложената по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца
и възраженията на ответника, като обсъди и анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Безспорно
се установява от представените и приети писмени доказателства и приложеното
наказателно дело, а и не се спори между страните, че срещу ищеца Т.И.Д. е било образувано и водено Досъдебно
производство №1623/2011г. по описа на РУ на МВР-Пазарджик и Прокурорска преписка №3112/2011г. по описа на Районна
прокуратура-Пазарджик.
Ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем с Постановление на разследващия
орган от РУ на МВР-Пазарджик на
датата 27.02.2012 год., като му е повдигнато и
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.210 ал.1, т.3, пр.1-во и т.5 от НК, във връзка с чл.209 ал.1
от НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка". На същата дата ищецът е разпитан в качеството на
обвиняем. Разследването е предявено на ищеца от разследващия полицай на 16.05.2012г.
С Постановление
от 02.07.2012г. на разследващия орган, ищецът отново е бил привлечен като обвиняем и му е била
взета мярка за неотклонение „подписка", като в
обвинението е било
включено и изискването на
закона за наличие на специална цел - набавяне на имотна облага за себе си и за
представляваното от него дружество „МЕДЕЯ“ ООД. Ищецът отново е бил разпитан в качеството
на обвиняем. С Протокол от 02.07.2012г. му е било предявено разследването.
На 21.08.2012г. Районна прокуратура-Пазарджик е внесла в Районен съд-Пазарджик обвинителен
акт срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с чл.209 ал.1
от НК. Образувано е НОХД
№1483/2012г.
по описа на РС-Пазарджик. С Разпореждане от 05.09.2012г. съдията – докладчик е
прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото прокурора в Районна
прокуратура-Пазарджик за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения.
С Постановление
от 09.11.2012г. на старши разследващия
полицай по Досъдебно производство
№1623/2011г. на РУ на МВР-Пазарджик, ищецът отново е бил привличен като обвиняем, взета му е мярка
за неотклонение „подписка" и е разпитан в качеството
на обвиняем.
С акт на
разследващия орган от
09.11.2012г. делото е изпратено
на надблюдаващия прокурор с мнение за
предаването на ищеца
на съд, а впоследствие е било върнато за доразследване, при което са извършени исканите
от ищеца очни ставки.
Последвало
е трикратно прекратяваване на наказателното производство срещу ищеца от трима
прокурори и отмяна на прекратяването от страна на съда.
На 04.05.2015г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство №1623/2011г. на РУ на МВР-Пазарджик. Отново му е била взета мярка за
неотклонение и е бил
разпитан. На 15.05.2015г. му било предявено и разследването.
Срещу
ищеца е бил внесен Обвинителен
акт в РС-Пазарджик на датата 07.07.2015г., въз основа, на който е било
образувано НОХД №1255/2015г. по описа на ПРС. Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с
чл.209 ал.1 от НК и чл.93 ал.1, б.“б“ от НК. По делото са проведени три съдебните заседания, съответно на 12.10.2015г.,
на 23.11.2015г. и на 07.01.2016г., на които ищецът се е явил
лично.
С Присъда
№3 от 08.01.2016г., постановена по НОХД
№1255/2015г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ищецът Т.Д. е признат за виновен в това, че в периода от 11.12.2006г. до
11.12.2011г., в гр.Пазарджик, с цел да набави имотна облага за дружеството „Медея" ООД, гр.Пазарджик, в
качеството си на длъжностно лице – управител на горепосоченото дружество, е възбудил и поддържал
заблуждение у Г. Г. А. и И. П. А. , двамата от гр.Пазарджик, че управляваното от него
дружество ще построи и после ще им прехвърли правото на собственост върху
недвижими имоти, описани в сключения между тях договор за строителство и
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 25.01.2005г., а именно:
апартамент №4 с площ 98.40 кв. м., разположен на ІІ-ри
жилищен етаж от четириетажна жилищна сграда, която ще се построи в парцел Х-796
от квартал 111 по плана на гр.Пазарджик, находящ се на ул."*****“ №* , ведно
с прилежащата към апартамента изба №8 с площ 4.2 кв. м. и гараж №6 с площ 14.23
кв. м. в същата сграда, което не е сторил
и е причинил на Г. Г. А. имотна вреда в големи
размери, а именно 50 528 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка
с чл.209 ал.1 от НК, във връзка с
чл.54 от НК е осъден
на три години лишаване от
свобода. На основание чл.25 ал.1, във връзка с
чл.23 ал.1 от НК, съдът е определил и наложил на ищеца едно общо най-тежко наказание измежду това наказание и
наказанието по НОХД №1047/2011г. на ПРС в размер на три години лишаване от
свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от пет години. Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на Наблюдателната
комисия при Община Пазарджик. На
основание чл.67 ал.3 от НК съдът е постановил в рамките на изпитателния срок, подсъдимият да
изтърпи пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година при честота на явяване два пъти
седмично. Съдът е уважил и предявения срещу ищеца граждански иск и го е
осъдил да заплати на Г. А. парична сума в размер на 50 528
лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 11.12.2011г. до
окончателно й изплащане.
Против
така постановената присъда е подаден протест от Районна прокуратура – Пазарджик, в частта относно наложеното на ищеца наказание. Постъпили са и
въззивни жалби от ищеца-подсъдим в наказателното производство и от частния
обвинител и граждански ищец Г. А. . Образувано е ВНОХД №190/2016г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, по което са насрочени и проведени съдебни заседания, съответно на: 26.04.2016г., 07.06.2016г., 28.06.2016г. и на 29.09.2016г., на които ищецът е присъствал.
С Присъда №37/29.09.2016г., постановена по ВНОХД №190/2016г. на Окръжен съд-Пазарджик е отменена Присъда №3 от
08.01.2016г. по НОХД №1255/2015г. на Пазарджишкия районен съд и е признат
подсъдимия Т.Д. за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с чл.209 ал.1
от НК. Отхвърлен е изцяло предявения
граждански иск.
Против оправдателната присъда на ПОС е подадена касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец, по която е
образувано наказателно дело №1331/2016г. по описа на ВКС, І-во НО.
C Решение №39/14.03.2017г. по наказателно дело №1331/2016г.
по описа на ВКС е оставена в сила
Присъда №37 от 29.09.2016г., постановена по ВНОХД №190/2016г. от Пазарджишкия
окръжен съд.
Решението на ВКС, като неподлежащо на обжалване и протест е влязло в законна сила на датата на постановяването му – 14.03.2017г.
Така наказателното производство срещу ищеца
Т.И.Д. за престъплението по чл.210 ал.1, т.3 и т.5
от НК, във връзка с
чл.209 ал.1 от НК е продължило за времето от 27.02.2012г. /датата, на която му е повдигнато обвинение/ до
14.03.2017г. /датата
на влизане в сила на оправдателната присъда/.
Разпитаните по делото двама свидетели,
чиито показания, като достоверни и непротиворечиви, съдът цени, установиха
настъпилите промени в личния, социалния и семейния
живот на ищеца.
Според
показанията на свидетелите, започналото наказателно производство срещу ищеца е оказало съществено влияние върху
него и съпругата му. Те били стресирани и притеснени от повдигнатото му обвинение. Ищецът се чувствал несправедливо обвинен. Изпитвал
неудобства от наложената му мярка за неотклонение „подписка“, особено в периода
от време, през който се наложило със съпругата му да живеят в гр.Асеновград, за
да се грижат за нейните родители. Трябвало често да пътува от гр.Асеновград до
гр.Пазарджик и обратно, както във връзка с явяването му както пред органа на
досъдебното производство, така и на насрочените съдебни заседания. Не се
осмелил да пътува до Англия, за да види децата и внуците си. Влошило се
здравословното му състояние. Вдигал кръвно и приемал медикаменти. Не се
чувствал добре. Престанал да спи нормално, изнервил се. Събудили се някои
негови стари заболявания. Престанал да се храни. Неудобно му било от съседите,
които често виждали търсещите го призовкари. Някои от тях го питали дали е
вярно, че е бил в затвора и кога е излязъл.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения частичен иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди:
Безспорно се установи по делото, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като
спрямо ищеца е било образувано и водено наказателно производство и повдигнато
обвинение за престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с
чл.209 ал.1 от НК. Безспорно
е също така, че за това обвинение, ищецът е признат за невинен и оправдан с
влязлата в сила на 14.03.2017г. присъда.
Доказа се по несъмнен начин по делото, че
действията по образуване, водене и приключване на досъдебното производство и
най-вече действията по изготвяне и съставяне на обвинителния акт срещу ищеца,
внасянето му за разглеждане в съда и поддържане на обвинението от прокурора в
съдебната фаза на процеса - при разглеждане на делото пред районния съд, както
и подаването на протест до въззивната инстанция, поддържането на същия и на обвинението при разглеждане на делото пред
въззивния съд - безспорно са извършени
от ответника или под негов контрол и надзор /със съгласуване на извършените
процесуално-следствени действия с прокурора/, поради което съдът намира, че
същият е пасивно легитимиран да отговаря по иска, както и че искът е доказан по
основание.
По изложените съображения, съдът счита, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. Налице е пряка причинна връзка между
горните действия на прокуратурата и претърпените от ищеца негативни емоции и
преживявания, представляващи неимуществени вреди по смисъла на закона.
Правно релевантните предпоставки по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ са повдигнато обвинение в извършване на престъпление и оправдаването на
лицето и те в конкретния случай са налице.
В случая неимуществените вреди са в
резултат на образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство, в което
му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление и това обвинение е
било поддържано при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, както и пред
въззивната инстанция.
При определяне размера на обезщетението,
съдът отчита обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца за
престъплението по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с чл.209 ал.1
от НК е продължило пет години и петнадесет дни – от първото му привличане, като обвиняем на 27.02.2012г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 14.03.2017г. През този период той
безспорно се е страхувал да не бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
и осъден. Чувствал се е несигурен и объркан. Притеснявал се е от това, че съпругата му знае за воденото срещу него
наказателно производство и че също е
разстроена и тревожна.
Образуваното и водено срещу ищеца
наказателно производство и повдигнатото му обвинение в посоченото престъпление,
безспорно са довели до негативни преживявания и емоции в живота на ищеца, които представляват неимуществени вреди по смисъла на
закона. В конкретния случай, те са в рамките на нормалните такива за човек, който
е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление.
Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е бил осъден с влязла в
сила Присъда №25/24.01.2013г. по НОХД №1047/2011г. по описа на Пазарджишкия
районен съд за престъпление по чл.210
ал.1, т.3, предл. 1-во и т.5 от НК, във връзка с чл.209 ал.1
от НК, видно от
приложената справка за съдимост от 10.07.2017г. /със заличени последици от
осъждането - свидетелството за съдимост от 18.09.2017г./.
Отчита и
фактите, че прокуратурата не е подала протест срещу оправдателната присъда на
Пазарджишкия окръжен съд и че касационното производство е образувано по жалбата
на частната обвинителка и граждански ищец, а така също и че пред касационната
инстанция, прокурорът е изразил становище, че от обективна страна
подсъдимият-ищецът не е осъществил престъпния състав по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с
чл.209 от НК.
За
неоснователни счита възраженията на прокуратурата, изложени в писмения отговор,
че в продължителен период от време наказателното производство срещу ищеца е
било прекратено, а мярката му за неотклонение - отменена. В случая не са налице
влезли в сила актове за прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно
производство, поради обжалването на същите и висящността на наказателното
преследване срещу него.
Предвид това и като съобрази изложените
по-горе обстоятелства, съдът намира предявения иск за частично основателен - до
размера от 5 000 лева. Съдът определя дължимото обезщетение
за неимуществени вреди по справедливост и в съответствие с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 25 000 лева, частично от 50 000 лева, искът, като недоказан и неоснователен ще следва да се
отхвърли.
По предявения иск с правно основание чл.2
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди:
Искът е
основателен, тъй като видно от книжата по делото е, че ищецът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на воденото срещу него наказателно
производство, както следва – сумата в размер на 100 лева – разноски в
досъдебното производство по приложения документ - договор за правна защита,
приложен на лист 48-ми от досъдебното производство, както и разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебната фаза на наказателния процес – договор,
приложен на лист 47-ми от НОХД
№1255/2015г. по описа на ПРС.
Заплатените
суми за адвокатско възнаграждение представляват имуществени вреди за ищеца,
които следва да му бъдат възстановени от ответника. Затова искът се явява
доказан и изцяло основателен за претенидираната сума от общо 700 лева и следва
да се уважи.
Ще следва да се уважи акцесорният иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца законната
лихва върху главниците,
съответно от 5 000 лева и 700 лева.
Началният момент за присъждане на лихвата се определя от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда спрямо ищеца, в случая 14.03.2017г. и до окончателното изплащане на сумите.
Съдът счита, че в конкретния случай не следва
да се прилага разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Ищецът не е предизвикал
повдигането на обвинението по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с
чл.209 от НК срещу него. Още повече, че спрямо ищеца важи
презумпцията за невиновност и ответникът е този, който е следвало да я обори с
относими и допустими доказателства. В крайна сметка, ищецът е оправдан от съда,
поради липсата на обективен признак от състава на инкриминираното престъпно
деяние, видно от мотивите на влязлата в сила присъда.
Предвид изхода на делото, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца част от направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените искове, а именно сумата от 113,11 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище и адрес: гр.София, бул.“******“ №* - Съдебна палата, представлявана
от Главния прокурор С. Ц. да заплати на Т.И.Д., с ЕГН **********,***, с пълномощник адв.К.С., съдебен адрес:*** на
основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ следните суми: сумата в размер на 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по чл.210 ал.1, т.3 и т.5 от НК, във връзка с
чл.209 от НК, за което е бил оправдан с влязла в законна
сила на 14.03.2017 год. присъда,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2017г. и до окончателното й изплащане; сумата в размер на 700 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, а именно заплатено
адвокатско възнаграждение в досъдебното производство в размер на 100 лева и в
съдебната фаза на наказателния процес в размер на 600 лева, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 14.03.2017г. и до окончателното й изплащане, както и разноски по настоящето дело, съразмерно на
уважените искове, в
размер на 113,11 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над посочения по-горе размер от 5 000 лева и до претендирания с исковата молба размер
от 25 000 лева, частичен от 50 000 лева, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: