Решение по дело №12769/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2025
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100512769
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              12.03.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12769 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12769/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. Б.В.И.Г.”*** срещу решение №39861 от 14.02.2019 г по гр.д.№35196/18 г на СРС , 143 състав ; което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.411 ал.1 КЗ да се осъди ЗАД “А.БългарияЕИК*********гр.София да му заплати сумата от 375,96 лева  – част от заплатено застрахователно обезщетение по “Каско Стандарт за причинени при ПТП на 05.09.2017 г в гр.София на кръстовище на бул.Александър Стамболийски и бул.Витоша вреди върху л.а.Киа Сийд“ с рег.№*******;  по вина на Н.С.управлявала л.а.Хюндай Санта Фе“ с рег.№*******; ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2018 г до окончателното й изплащане .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като Н.С.управлявала л.а.Хюндай Санта Фе“ с рег.№*******е извършила множество нарушения на ЗДвП – предприела е смяна на лентите при забранителна маркировка /двойна непресечена линия/ , както и изпреварване /заобикаляне/ непосредствено преди кръстовището като е знаела , че няма да е възможно да се върне в лентата за завиване надясно . Водачът на л.а.Киа Сийд“ е бил спрял на светофара и е предприел правомерна маневра завиване надясно от крайна дясна лента , като не е бил длъжен да се съобразява с движението в съседната лента и неправомерната маневра на С. . Липсва и съпричиняване на водача на л.а.Киа Сийд“ или същото е до 10 % .  

Въззиваемата страна  е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 27.02.2019 г и е обжалвано в срок на 13.09.2019 г.

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел следното . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ репариралият вредите застраховател има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество; възстановяване на вредите от застрахователя; валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.

В случая  безспорно ищецът е застраховател по „Булстрад Каско Стандарт“  по отношение на л.а.Киа Сийд“ с рег.№*******. Ответникът е застраховател по „ГО“ на управлявала л.а.Хюндай Санта Фе“ с рег.№*******. По повод на процесното ПТП при ищеца била заведена щета под № 470417171745292 , по която за увредения застрахован автомобил  е изплатено обезщетение в размер на 751,92 лева. След претенция от ищеца към ответника за възстановяване на изплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, в размер на 25 лв., , ответникът възстановил в срока по чл. 412, ал. 3, т.1 от КЗ на ищеца част от изплатеното обезщетение в размер на 400,96 лв., а останалата част от същото в размер на 375,96 лв., ответникът не е възстановил на ищеца.

Спорно между страните е  обстоятелството за размера на дължимото обезщетение, което ответното дружество дължи на ищеца, като ответникът е направил възражение за съпричиняване и липса на причинно следствена връзка, както и възражение, че претенцията за завишена. Според САТЕ пазарната стойност за възстановяване на щетите на процесното МПС, като се вземат предвид приложените по делото доказателства е 763,95лв., като тези вреди са пряка и непосредствена последица от произшествието. Експертът е на мнение, че е налице съответствие между установения механизъм на ПТП и описаните повреди и в този смисъл е налице причинно-следствена връзка между тях.

Според показанията на св.С. пред СРС ; водачът на лекия автомобил „Хюндай“ при заобикаляне се удря със спрелия до него лек автомобил „Киа“, който е потеглил внезапно.

Според СРС за произшествието е налице вина и у водача на лекия автомобил „Киа“, който е нарушил задълженията си по чл. 25 от ЗДвП, във връзка с чл. 76 и чл. 77 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като не взел необходимите мерки за безопасно извършване на маневра – потегляне, в следствие, на което се удря с лек автомобил „Хюндай“, на който автомобил водача е извършвал заобикаляне по чл.91 от Правилника за прилагане на ЗДвП и във връзка с чл. 16 от ЗДвп.

На 13.02.2018 г. застрахователят по гражданска отговорност „ЗАД А. БЪЛГАРИЯ“ е определил размера на своето задължение по предявената претенция, а именно сумата в размер на 400.96 лв. и е изплатил същото в срок. Искът за остатъка е неоснователен, поради съпричиняване на вредоносния резултат.

Решението на СРС е правилно като краен резултат .

Преди всичко трябва да се отбележи , че не е доказан от ищеца - при условията на пълно доказване – твърдения от него механизъм на ПТП . В исковата молба се твърди , че при смяна на лентите и при предприемане на десен завой водачът на л.а.Хюндай Санта Фе“ с рег.№*******удря л.а.Киа Сийд“ с рег.№********. Формално това е така , но има данни , че ударът между МПС е непосредствено след като водачът на л.а.Хюндай Санта Фе“ е предприел заобикаляне на л.а.Киа Сийд“ , а водачът на последния не е спазил чл.25 ЗДвП във вр.чл.76,77 ППЗДвП да съобрази потеглянето си с вече започналата маневра заобикаляне .

По делото не са доказани твърденията на въззивника , че водачът на на л.а.Хюндай Санта Фе“ е предприел смяна на лентите при забранителна маркировка /двойна непресечена линия/ . Подобна констатация липсва в СТЕ , в констативния протокол и в показанията на св.С. . Не е установено и точното разстояние от мястото на започване на заобикаляне на спрелия автомобил до кръстовището , нито е ясна скоростта на автомобилите и опасната зона . При тези данни искът подлежи на отхвърляне като недоказан .

Дори да се приеме , че е налице вина на водача на л.а.Хюндай Санта Фе“, то при кредитиране на показанията на св.С. /единственото пряко доказателство по делото за механизма на ПТП/ , то безспорно е налице съпричиняване от водача на л.а.Киа Сийд“ от минимум 50 % . Неправилно – след като е приел наличие на съпричиняване - първоинстанционният съд не е посочил процент или дроб за съпричиняване , съобразно трайната практика на ВКС . Все пак с оглед установената стойност на щетите от 763,95 лева , извънсъдебно плащане от ответника от 400 лева и 25 лева ликвидационни разноски , при поне 50 % съпричиняване крайният извод на СРС за неоснователност на иска е правилен .    

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №39861 от 14.02.2019 г по гр.д.№35196/18 г на СРС , 143 състав .

 

ОСЪЖДА З. Б.В.И.Г.”*** да заплати на ЗАД “А.Б.ЕИК*********гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                 2.