№ 576
гр. Сливен, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Я.а
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500435 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 ал.3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от ЕТ „КА-К. Кънчев“ ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр.Сливен, ********* представляван от К. Я. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Сливен, ********* срещу Разпореждане № 8235 от 17.08.2022 г.
постановено по ч. гр. дело № 2460/2022 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е
отхвърлена молбата за спиране на принудителното изпълнение по заповед за незабавно
изпълнение № 1487 от 22.06.2022 г. по ЧГД № 2460/2022 г.
В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. На първо
място посочили наличието на безброй неравноправни клаузи в договора за бизнес кредит,
които превръщат договора в недействителен и са основание за спиране на изпълнението в
настоящото производство. По тях съда не е направил никакъв коментар, поради което счита,
че обжалваното разпореждане е немотивирано и необосновано. В оспорваното разпореждане
не е коментирано, че са направили и алтернативно искане на основание чл. 420 ал.1 от ГПК,
като молили съда да определи размера за внасяне на гаранция по реда на чл. 180 и чл. 181 от
ЗЗД. А такова не е указано по размер за внасяне от съда. Поради което счита, че
разпореждането е изцяло немотивирано, необосновано и незаконосъобразно и се иска да
бъде отменено и да се постанови исканото спиране.
Насрещната страна е подала отговор, в който се излагат подробни аргументи относно
неоснователността на частната жалба.
За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд изложил съображения, че
искането по чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението е неоснователно и следва да се
отхвърли. В случая не е представено надлежно обезпечение за кредитора. Не са представени
и писмени доказателства, от които да може да се направи извод, че длъжниците не дължат
1
вземането, за което срещу тях е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9 , освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Когато в срока за възражение е направено искане за спиране,
подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение,
може да го спре, аргумент от чл.420 ал.2 ГПК. В случая заповедта за изпълнение е издадена
на основание чл.417, т.3 от ГПК – договор за заем с нотариална заверка на подписите.
Основанията за спиране на изпълнението са предвидени в две хипотези, посочени в чл.420,
ал.1 и 2 ГПК: първата - в случай, че длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, спирането настъпва ex lege и втората при
направено искане за спиране в срока за възражение, подкрепено с убедителни писмени
доказателства съдът постановил незабавното изпълнение може да го спре, т.е. предвидена е
възможност във втората хипотеза, а не задължение за спиране, като преценката е изцяло на
съда с оглед представените доказателства. Формалното тълкувание на понятието
"убедителни писмени доказателства" сочи, че следва да бъдат представени документи, от
които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало, и които най-често са
извън основанието, от което е възникнало задължението.
По смисъла на чл. 180 от ЗЗД, когато законът постановява да се представи обезпечение пред
съд, то може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.
Според чл. 181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в
банка, ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на
собственика на недвижимия имот за учредяването й. Обезпечението по чл. 180 от ЗЗД
трябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до датата на депозиране на
възражението. Това обезпечение се представя от длъжника с подаването на молбата по чл.
420 от ГПК, а не след поискване от съда. Липсват доказателства, че е представено надлежно
обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Целта на обезпечението по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД
е защита интересите на кредитора. Предоставеното вече на същия обезпечение (ипотеки,
учредени преди образуване на заповедното производство) не може да послужи като
основание по чл. 420, ал.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение като е
необходимо длъжникът да представи ново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД,
различно от това, което вече е послужило за обезпечаване на задължението му при
сключване на договора. В този смисъл е и практиката на ВКС.
Неоснователно е поддържаното възражение за неравноправни клаузи, тъй като в случая
сключения договор за бизнес кредит не е потребителски.
Поради изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение, а атакуваното разпореждане - да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ „КА-К. Кънчев“ ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ********* представляван от К. Я. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Сливен, ********* срещу Разпореждане № 8235 от
17.08.2022 г. постановено по ч. гр. дело № 2460/2022 г. по описа на Районен съд Сливен, с
което е отхвърлена молбата за спиране на принудителното изпълнение по заповед за
незабавно изпълнение № 1487 от 22.06.2022 г. по ЧГД № 2460/2022 г. като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8235 от 17.08.2022 г. постановено по ч. гр. дело №
2460/2022 г. по описа на Районен съд Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3