№ 47
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600044 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.
419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на искане за възобновяване на НОХД
№2082/2020г. по описа на РС – Пловдив, подадено от осъденото лице – М. Ю.
Х., чрез надлежно упълномощен адвокат Д. П..
В искането не са посочени цифрово касационните основания, на които
осъденото лице се позовава, но от съдържанието му могат да се изведат две
оплаквания – повърхностен, превратен анализ на доказателствата и
формиране на вътрешното убеждение на база негодни, опорочени
доказателствени средства - съществено нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и неправилно приложение на
материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1 т.1 от НПК с доводи, че макар
обвинението да не е било доказано по несъмнен и категоричен начин, М.Х. е
бил признат за виновен и осъден, без да се отчетат нарушения в предвидената
в Наредба №1/2017г. процедура за установяване концентрацията на алкохол в
1
кръвта му. Към апелативния съд се отправя искане да се възобнови делото, да
се отмени постановената по него присъда, Х. да се признае за невинен и да се
оправдае по предявеното му обвинение. Алтернативно, се отправя искане за
връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание осъденият не се явява, защитникът му поддържа
искането по изложените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив счита искането за възобновяване за
неоснователно, а направените оплаквания намира за несъстоятелни и
несъобразени с процесуалния закон и приложимите материално – правни
норми. Поради това пледира искането да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок,
отправено е от процесуално легитимирана, по смисъла на чл.420, ал.2 от
НПК, страна до компетентния съд по чл.424, ал.1 от НПК, в него се съдържат
доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от
НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен
ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е
процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №260063/09.03.2021г. по НОХД №2082/2020г. по описа на РС
– Пловдив, М. Ю. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на 1
година и 6м. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 3г., глоба в размер на 400 лева и лишаване от правото на
управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 59 от НК е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан и лишен от
право да управлява МПС по административен ред. Съдът се е разпоредил с
приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е
възложил направените по делото разноски.
Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение
№40/25.06.2021г. по ВНОХД №1033/2021г. по описа на ОС – Пловдив,
2
присъдата е изменена и наложеното на Х. наказание лишаване от свобода е
намалено на 1 година.
Следва да се каже първо, че в настоящето производство този състав е
ограничен в произнасянето си, чийто рамки са очертани от наведените в
искането за възобновяване касационни основания в контекста на доводите в
тяхна подкрепа. Необосноваността на съдебните актове не попада в
лимитативно очертания в чл. 348, ал. 1 от НПК кръг от касационни
основания, а преимуществено за необоснованост на присъдата и решението в
искането за възобновяване става дума. Освен това, прочитът на изложените
оплаквания показва, че всъщност е налице само едно възражение – за
нарушения в процедурата за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта на осъденото лице, която процедура е разписана в Наредба №1/2017г.
Тези „нарушения“ веднъж се квалифицират и като процесуални нарушения в
дейността на съдилищата, защото неоснователно не са счетени от тях за
съществени, а втори път се квалифицират и като нарушение на материалния
закон, водещо до оправдаване на Х..
Процесуални нарушения, още по-малко съществени, не са допуснати от
съдилищата по фактите и по правото. Внимателният прочит на мотивите към
присъдата и на въззивното решение говори, че те покриват изискванията за
обоснован и мотивиран съдебен акт по смисъла на чл. 305, ал.3 и чл.339, ал.2
от НПК. От районния съд са били обсъдени подробно, поотделно и във
взаимната им връзка, всички доказателствени източници, изложено е ясно и
недвусмислено становище за това кои от тях се кредитират/некредитират и
поради какви съображения, отговорено е на всички доводи, наведени от
защитата на осъденото лице. Окръжният съд, от своя страна, е извършил
дължимият се пълен контрол върху присъдата, присъединявайки се към
фактите и правните доводи на първата инстанция, наред с излагане на
самостоятелни съображения по изрично наведените от осъдения и защитата
му доводи, възражения и оплаквания. Не се констатират нарушения на
правилата по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като събраните в хода на съдебното
следствие доказателства са ценени и обсъдени с действителното им
съдържание и не е налице превратен, необективен и/или незадълбочен анализ,
който да противоречи на правилата на формалната логика. Поради казаното
не се откриват основания за възобновяване на производството с отмяна на
постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане,
3
било то на РС или на ОС.
Искането за оправдаване на Х. също не може да се удовлетвори, не само
защото няма основания да се счете, че съществено нарушение на материалния
закон е допуснато, а и защото такова искане принципно е възможно да се
удовлетвори само, ако този съд се произнесе в рамките на установените
фактически положения, които няма право да променя, а при приетите за
установени от съдилищата факти очевидно оправдаването е процесуално
невъзможно. При преглед на наличната документация по делото не се
откриват съществени нарушения в процедурата по установяване наличието на
алкохол в кръвта на осъдения Х., които да правят резултата от извършеното
експертно изследване невалиден или да пораждат съмнение за манипулации и
недостоверност на този резултат. Първоначално осъденият е изследван, чрез
годно техническо средство „Алкотест - 7510“, определено със Заповед на
Министъра на вътрешните работи в съответствие с чл.1 ал.4 от Наредбата и
то неслучайно, а след настъпил с участието на Х. пътен инцидент. Осъденият
не отрича, че такъв тест му е направен, не отрича, че резултата от него е бил
положителен за употреба на алкохол и че този тест му е предоставен за
запознаване. Резултатът от теста е отразен и в АУАН, съобразно изискванията
на чл.5 ал.2 и чл.6 ал.1 и ал.2 от Наредбата. И този акт е предоставен на
осъденото лице за запознаване и то го е подписало с възражения относно
показанията на техническото средство. Полицейският орган е изпълнил и
задължението си да издаде талон за медицинско изследване, който също е
връчен на осъдения и придружен от полицейските служители Х. е посетил
болнично заведение /УМБАЛ –*/, където, съобразявайки изискванията на
процедурата, разписана в Наредбата, е взета проба от кръвта му, която в
последствие е изследвана от назначената по реда на НПК експертиза,
заключението на която е потвърдило показанията на техническото средство,
че Х. е употребил алкохол.
При тези обективни данни трудно защитима е позицията, че
химическото изследване на взетата проба е манипулиран и че не кръв от Х., а
от друго лице е била обект на изследване, съответно, че върху негодно
доказателствено средство стъпват правните изводи в съдебните актове.
Впрочем, резултатите от направените изследвания кореспондират с
обясненията на самото осъдено лице, в които се съдържа признание за
4
употребата на алкохол. Или налице е еднопосочна по своето съдържание
верига от гласни, писмени доказателства и експертни изводи, които правилно
са довели до единствения възможен извод, че на инкриминираната дата и
място от осъденото лице е консумиран състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна.
Възраженията относно допуснати съществени нарушения в процедурата
по установяване на наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта на
осъдения Х. не се възприемат и от този съдебен състав като основателни.
Какви следва да са действията на полицейските служители в случаите на
установяване употреба на алкохол или наркотици от водач на МПС е
разписано в Наредба №1/2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози и изискванията на тази
наредба са спазени. Кръвната проба е взета в лечебно заведение от вида,
посочен в Наредбата, а без съществено правно значение е дали кръвната
проба е взета от лекар, медицинска сестра под наблюдение на лекар или някое
от другите посочени като компетентни в чл.12 от Наредбата лица. Затова
фактът, че не е установено кое точно медицинско лице е извършило
манипулацията не води до опорочаване на процедурата по вземане и
изследване на кръвната проба. Изразил съмнение във валидността на
резултата от медицинското изследване, Х. не оспорва, че е отведен от
полицаите в медицинско заведение, че там му е снета самоличността и кръвна
проба от работещо в болницата медицинско лице му е взета, така че за
нарушение, и то съществено, и то рефлектиращо върху правилното
приложение на материалният закон, не може да става дума. Във връзка с
възражението, че поради забавяне на разследването, Х. е бил лишен от
възможността да поиска повторно изследване на кръвната проба, ще се каже,
че според чл.27 ал.3 от Наредбата лицето, дало кръвна проба, в която е
установено наличието на алкохол може да поиска за своя сметка повторен
химически анализ на иззетите кръв и урина, ако не е изтекъл срокът по чл. 26,
ал. 4 от наредбата. Това е една възможност, предвидена в полза на
заинтересованото лице, което е обект на стартирал спрямо него
административен или наказателен процес, но тази възможност се реализира
при строго очертани в наредбата предпоставки. На първо място лицето следва
да заяви изрично желанието си за такова повторно химическо изследване, да
посочи готовността да заплати сам за извършването му в определени,
5
ограничени във времето срокове. Внимателният прочит на материалите по
делото говори, че такова искане не е направено от осъдения и неговия
защитник в хода на досъдебното производство.
Липсата на стикери, поставени върху талона за медицинско изследване,
каквото изискване наистина чл.3 от Наредбата предвижда, не може да доведе
до съществено нарушаване на процедурата за установяване на алкохол в
кръвта на водач, защото не може да окаже и не оказва никакво влияние върху
взетата по разписания в тази наредба ред кръвна проба, а именно последната е
изследвана и резултатът от изследването е послужил за постановяване на
осъдителни съдебни актове, а не талонът за медицинско изследване, било с
поставени или без поставени стикери върху него. Следва да се припомни
трайната съдебна практика по този вид дела, според която нарушения в
процедурата по изследване наличието на алкохол или наркотични вещества
не води автоматично до невалидност на резултатите от извършените
изследвания. Този извод следва само, ако в резултат на тези нарушения е
налице съмнение, че резултата е опорочен и невалиден, каквито съмнение в
казуса не може да има и съдилищата по същество са се произнесли по този
въпрос и то мотивирано и обосновано.
В подаденото искане за възобновяване доводи за явна несправедливост
на наложените на Х. наказания не са наведени и произнасяне по този въпрос
от апелативиня съд не се дължи.
Поради всичко изложено, искането на осъдения М. Ю. Х. следва да се
остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на М. Ю. Х. за възобновяване на НОХД
№2082/2020г. по описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7