Решение по дело №708/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Х. с [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 25, подадена чрез адв. Й. А. – ВАК, срещу Решение № 240/22.02.2025 г., постановено по НАХД № 4422/2024 година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0436-000616/01.10.2024г. на Началник на Сектор във Второ РУ при ОД на МВР-Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С решението са присъдени разноски в полза на ОД МВР гр. Варна в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че по делото не са събрани безспорни доказателства за съставомерността на вмененото с АУАН деяние и вината на нарушителя. Сочи се, че неправилно въззивния съд е кредитирал показанията на полицейските служители, които не са очевидци на нарушението. Счита, че показания са противоречиви и не доказват възприетата от съда фактическа обстановка. По съществото на спора, отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. В открито съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява. В писмена молба с.д. № 7835/12.05.2025 г., чрез процесуален представител, поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорваното решение и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Началник сектор във Второ РУ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна не изпраща представител. С писмени бележки с.д. № 8421/20.05.2025 г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага становище по съществото на спора, с релевирани доводи за обоснованост и правилност на решението на въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност в случай, че жалбата бъде уважена, моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 12.09.2024 г. в гр. Варна, В. Н. Х. управлява лек автомобил „Мерцедес“ 350 ЦДИ, с рег.№ [рег. номер], по [улица]в посока № 18, когато до № 15 бил забелязан от полицейски екип със служебен автомобил, който решил да му извърши проверка и подал светлинен и звуков сигнал. Х. не се отзовал на подадения сигнал, а ускорил движението си по [улица]и преследван от полицейския автомобил преминал последователно по бул. „Христо Смирненски“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Подвис“, ул. „Братя Бъкстон“, ул. „Гладстон“, ул. „Царевец“, бул. „Генерал Колев“, ул. „Клокотница“, ул. „Ян Палах“ и ул. „Хризантема“. Спрян е от полицейски служители на [улица]до № 34. При преминаване през съответните кръстовища, при извършване на завой надясно, навлизайки по посочените улици, Х. многократно умишлено форсирал автомобила и контролирано поднасял задната му част довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми, с което застрашил останалите участници в движението. След спирането на водача полицейските служители извършили проверка на автомобила и установил, че на таблото не са сигнализирани технически проблеми с превозното средство, включително и със системата за сигурност, поради което приели, че водачът е изключил същата при управление на превозното средство. АУАН № 1370666/12.09.2024г. бил съставен и предявен на Х., който го подписал без възражения. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, Началник на Сектор във Второ РУ при ОД МВР – Варна, издал процесното наказателно постановление, като наложил на Х. на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева.

От правна страна ВРС приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, като са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочил е, че в АУАН и НП са описани в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия, поради което е отхвърлил доводите за неясно описание на нарушението. Първоинстанционният съд изложил мотиви досежно приложението на материалния закон и по възраженията във въззивната жалба. Приел е, че установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Посочил е, че не е установена безспорно друга възможна причина за поднасяне на задницата на автомобила при извършване на завоите по време на преследване на водача от полицейските служители. Настилката не е била мокра или заледена, а занасянето на задните гуми е било видим резултат от резките маневри и умишлено използване на описаната техника за реализиране на дрифт. Приел е за ноторен факт оборудването на всички нови автомобили с „Електронната стабилизираща система“, както и възможността за нейното напълно или частично изключване чрез бутон от водача. Предвид това, първоинстанционния съд е счел, че правилно отговорността на Х. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, в който санкцията е определена в абсолютен размер.

Настоящият състав на съда намира обжалваното решение за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Районен съд - Варна правилно констатира липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерността на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на Х.. Тричленният състав при Административен съд – Варна напълно споделя изводите на районния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Касаторът не е ангажирал доказателства, установяващи противното. Описаните факти в АУАН и НП са подкрепени пред районния съд от показанията на свидетели очевидци. При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на фактически извършени действия от наказаното лице сочат на извършено нарушение от обективна и субективна страна и осъществяват състава на вмененото нарушение.

Не се установяват релевираните в касационната жалба пороци при преценката на доказателствата във въззивната фаза. Свидетелски показания са обсъдени подробно, като е мотивирано защо съдът им дава вяра. Правилно съдът е отбелязал, че свидетелите са полицейски служители и очевидци, намиращи се на близко разстояние и възприели привеждането на автомобила в движение със странично приплъзване и навлизане в лентата за насрещно движение. Показанията са последователни и безпротиворечиви и са подкрепени от останалите доказателства по делото.

Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от органите на ОД на МВР в хода на административнонаказателното производство. Такава е преценката и на първоинстанционния съд. Установените данни са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган го е санкционирал. За установеното административно нарушение, АНО е наложил единствените предвидени в закона по вид и размер административни наказания.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, предвид вмененото с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължение на касационната инстанция, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

Обжалваното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 240 от 22.02.2025 година, постановено по НАХД № 4422/2024 година по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В. Н. Х. с [ЕГН], с адрес гр. Варна, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 25 да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.