РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201350 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на:
"СЕМИЗ" ООД с ЕИК: *********, с.Езерово, ул.Победа №5, вх.А, ет.З, ап.8,
представлявано от управителя О.Р.Х. против Наказателно постановление №23-
0001542/17.09.2021 год., издадено от Директора на РД „АА" - Варна, с което на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
сочи, че то е незаконосъобразно и издадено в нарушение на приложимите нормативни
разпоредби. Развиват се пространни съждения, че притежаването на валидно
свидетелство за управление на МПС се явява напълно достатъчно като документ,
доказващ наличието на необходимата психологическа годност на водача.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
законен представител и не се представлява от процесуален представител.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
1
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2021г. на дружеството – жалбоподател "СЕМИЗ" ООД с ЕИК:
*********, притежаващо лиценз № 05839/11.01.2011г. за обществен превоз на товари
на територията на Р.България, валиден до 10.01.2026г., била извършена комплексна
проверка от длъжностно лице към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна-
св.Б.Г.. В хода на проверката проверяващият инспектор констатирал, че на 22.10.2020
г., в с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна дружеството е допуснало осъществяването
на обществен превоз на товари на територията на Р. България, видно от пътен лист сер.
"Й" №152/22.10.2020г. и копие на товарителница от 22.10.2020г., с товарен автомобил
"СКАНИЯ Г420 ЦБ 8X4 ЕХЗ", кат. N3G, с per. № В9251ВР, собственост на превозвача,
с монтиран дигитален тахограф "Continental Automotive" 1381.**********, сер. №
0028669С, одобр. тип е1-84, с водач Г.Ж.Т., без същия да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т. 2 от ЗДвП. От
извършената 22.07.21г. от проверяващия инспектор справка в регистъра за
психологическа годност, било констатирано, че водачът Т. не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Било констатирано още, че в проверявания
период, от 01.08.20г. - 30.11.2020г., дружеството е допуснало общо 40 случая на
извършване на обществен превоз на товари със същия водач.
При горните констатации на 30.07.2021год. срещу въззивното дружество от св.Г. бил
съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в с. Езерово, общ.
Белослав, обл. Варна, ул. "Победа" № 5, вх. А, ет.3, ап.8, на 22.10.2020 год.. Актът бил
предявен още същия ден на упълномощено от представляващия дружеството лице,
което го подписало без възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени
писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в
което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от
актосъставителя, като на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева
за нарушение на същия член.
Наказателното постановление било връчено на упълномощено от управителя на
дружеството лице на 08.10.2021г.. Жалбата срещу НП е била депозирана в
деловодството на РД „АА“-Варна , пред наказващия орган на 15.10.2021г. /видно от
пощенското клеймо/ .
2
Съдът напълно кредитира показанията на св. Бр.Г., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля Г., дадени в съдебно заседание, АУАН , заповед, справки от
регистъра за психологическа годност, пътен лист, товарителница, разпечатки от
програма на дигиталния тахограф и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директор на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя Г.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения е делегирал правомощия / в т.8 от Заповедта/ на главните
инспектори в отдел „Контрол“ на РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да
3
обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В
случая НП е издадено от Пламен Цолчовски в качеството му директор на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, поради което е издадено от компетентен
орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, на 22.07.21г. проверяващия инспектор
е констатирал, че водачът Т., работещ за възз. не е притежавал валидно УПГ, като тази
констатация е направена след справка в регистъра за психологическа годност с дата на
проверката отразена в справката - 22.07.21г. АУАН е издаден на 30.07.21г. т.е. само
няколко дни след установяване на нарушението и нарушителя, а НП е издадено по-
малко от два месеца след съставяне на АУАН. Поради това и не е налице дори индиция
за нарушение на разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Й.Й.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е
и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано
в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
4
На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното
от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са
изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество –
превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия.
Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и
мястото на извършването му. В случая наказващият орган е индивидуализирал и
конкретното неправомерно поведение- допускането до управление на товарен
автомобил, с който е извършен обществен превоз на товари, на водач, който не
отговаря на изискванията за психологическа годност. Настоящият съдебен състав
приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително на кои
изисквания съгласно нормата на чл.7а от ЗАвП не отговаря водачът / за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата/, които дават яснота и
пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което
е ангажирана отговорността на възз.дружество. А тя е ангажирана, затова, че е
допуснат превоз на товари на 22.10.2020г. без водачът, извършил превоза да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава възможност на
превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена санкция и
да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от
дружеството нарушение. Видно от състава, по който е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника– чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвП, извършеното нарушение представлява предвиден в закона / чл. 10 от ЗАНН/
случай на допустителство. То е от категорията на продължените нарушения като се
осъществява чрез бездействие посредством допускането от санкционираното лице да
бъде осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено удостоверение за
психологическа годност. Константна е практиката, според която административните
нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени когато превозвачът е
дължал правомерното активно поведение – в случая да не допуска водач без издадено
удостоверение за психологическа годност да започне извършването на обществен
превоз на товари.
Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство защитата се
осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част
на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на
нарушението, поради което настоящия съдебен състав не споделя доводите в жалбата
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяна на
НП.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
5
съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е
привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по
следните съображения:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят "СЕМИЗ" ООД с ЕИК: ********* е
"превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на
юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между
страните и че дружеството-превозвач притежава лиценз № 05839/11.01.2011г. за
обществен превоз на товари на територията на Р.България, валиден до 10.01.2026г..
Съгласно чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни
средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от §
35, т.3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на
превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след
това. А чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда
за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006
година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и
с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на: водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа
годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
6
Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по
чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,
ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата . В глава шеста
от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл. 36 е
посочено че след приключване на психологическото изследване дадените заключения
се регистрират посредством специализирания програмен продукт. На всички лица,
получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа
годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то
е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и
датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата
лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на СУМПС,
издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в случая задължителното изискване
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари да имат издадено
удостоверение за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози е спрямо лицензирания превозвач, т.е. въззивника, видно от текста на нормата,
а не спрямо водача. Поради което е и ирелевантно в какво положение поставят
българските професионални водачи по- строгите минимални стандарти за психическа
годност. За превозвачите, установени на територията на Република България, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи,
разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл. 152,
ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без
значение къде е извършен превозът.В конкретния случай санкционирано е поведение
на превозвач, допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за
управление, а не извършването на превоз, за да се изследват изискванията на
съответната държава-членка. Освен това съгласно чл. 8 от Наредба № 36/15.05.2006 г.,
издадена на основание чл. 152 от ЗДвП, при всяко постъпване на работа и при
извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на
изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на
неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-
годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок една година. Лицата по ал. 1 подлежат на
7
психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на
предходното удостоверение за психологическа годност.
Съдът намира, че не е налице противоречие между националното законодателство и
общностното право, тъй като цитираната по-горе Директива № 2006/126/ЕО относно
свидетелства за управление на превозни средства, видно и от нейното наименование,
има за предмет на правно урегулиране свидетелствата за управление на превозни
средства с преследвана правна цел по унифициране на правилата за тези свидетелства
поради разбирането за тях, обективирано в преамбюла на Директивата, като съществен
елемент на общата транспортна политика, допринасящи за подобряване на пътната
безопасност и улесняващи свободното движение на хора, които се установяват в
държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление.
В подкрепа на това е и т. 3 от преамбюла, където изрично е посочено съвместно
съществуване на различни правила в различните държави-членки и над 110 различни
образци на свидетелства за управление на моторни превозни средства, валидни в
държавите-членки. Това създава проблеми с прозрачността на гражданите,
полицейските органи и администрациите, които отговарят за администрирането на
свидетелствата за управление и води до фалшифицирането на документи, които
понякога са отпреди няколко десетки години. Допълнителен аргумент е разпоредбата
на чл. 1 от Директивата, съгласно която държавите-членки въвеждат национално
свидетелство за управление на основата на образеца на Общността, уреден в
приложение I, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.
Изрично в Преамбюла се отчита важността на индивидуалните транспортни средства,
което свидетелства за преследвана цел от общностния законодател по задаване на
общи правила относно режима на ползване на лични превозни средства, а конкретния
случай касае управление на товарен автомобил т. е. управление на превозни средства
като професионално занятие. След като тази дейност представлява постоянна трудова
дейност резонно е въвеждането на завишени критерии към лицата, извършващи
обществен превоз на пътници в сравнение с останалите водачи на превозни средства.
Именно поради тази причина българският законодател е въвел допълнително
изискване по доказване на психологическа годност от водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници и товари чрез удостоверителен документ и това
нормативно условие не противоречи на конкретна разпоредба на Директива №
2006/126/ЕО, не предполага извод за нейно неправилно транспониране в националното
законодателство и не налага прилагане принципа на директен ефект на директивите. С
посочената директива се въвеждат " минимални стандарти за физическа и умствена
годност за управление на превозно средство" / т. 9 от Преамбюла/. Законът за
автомобилните превози и Наредба № 34 /1999 г. урегулират специфичните обществени
отношения на вътрешни и международни превози на пътници и товари и поради тази
8
причина въвеждат различни нормативни предпоставки за осъществяване на подобна
обществена дейност за разлика от всички останали водачи, управляващи превозни
средства. В този смисъл изобилства съдебна практика на Административен съд-Варна-
Решение № 100 от 4.02.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2780/2021 г. Решение №
58 от 26.01.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2697/2021 г. , Решение по к. а.н. д.
№ 140 по описа за 2022 г., Решение №2022 по к. н. а. х. д. № 2579 по описа за 2021г. ,
Решение по к.а.н.д. № 337 по описа за 2022 г. и много други.
Видно от представената справка от регистър на психологическите изследвания на
водачите, че лицето Г.Т. не е притежавал изобщо валидно удостоверение за
психологическа годност, като УПГ, видно от доказателствата по АНП е било издадено
едва на 12.01.21г.. Същевременно събраните по делото доказателства /разпечатки от
картата на водача и др. / установяват, че същото лице е осъществило обществен превоз
на товари за търговеца- въззивник на 22.10.2020г., а и преди и след тази дата. При тези
данни безспорно се установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на
обществен превоз на товари от страна на "СЕМИЗ" ООД с ЕИК: *********, на
посочената дата, с водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за
автомобилните превози. В случая с даденото описание на нарушението в АУАН и НП
се сочат не само нормативно разписаните признаци на поведение на превозвача, но се
съдържа и информация за конкретните характеристики на неговото поведение по
време, място, начин. Правилно е посочено и мястото на деянието - адресът на
управление на търговеца, който е адресът на който се взимат решенията, свързани с
дейността му, там се получава кореспонденцията на дружеството с държавните и
общински органи, както и с трети лица и др. При това положение и доколкото адреса
на управление на дружеството се намира в с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна –
мястото на което се вземат решенията за дейността, то това е и мястото на което е
извършено нарушението.
Съдът счита, че дружеството не подлежи на санкция по ЗДвП, напротив същото е
допуснало нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози, поради
което и правилно е ангажирана отговорността му, предвидена в чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП
За съставомерността на процесното деяние от значение е, че превозвачът е допуснал
извършването на превоза като е нарушил едно обективно задължение на лицензирания
превозвач - да извършват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за психологическа годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП, което задължение
видно от доказателствата по делото, е било нарушено. Следователно нарушение
допуснато от възивното дружество се явява доказано от обективна страна. Въпросът за
субективната страна не следва да се обсъжда, доколкото е ангажирана обективната
9
безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Поради което и съдът намира , че дружеството правилно е санкционирано именно
по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 3 000 лв. ,за този който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Както бе споменато по-горе волята на АНО
за ангажиране на отговорността на превозвача е безспорно ясна, а именно за
нарушение на задължение на лицензирания превозвач да извършват превоз на товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Поради
това съдът прие, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба. Като
съобрази, че санкционната норма предвижда административно наказание в твърд
размер, съдът счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото, тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от "СЕМИЗ" ООД с ЕИК: *********, административно
нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в
състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т.
нар. "формални" нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/
произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Нещо повече, видно
от приложената по преписката справка от регистъра за психологическите изследвания
на водачите е видно, че конкретният водач не е притежавал изобщо валидно УПГ ,
като от доказателствата по делото е видно, че в проверявания период са извършени
множество превози от водач, който не отговаря на изискванията на законодателството.
С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения – защита на здравето и живота участници в движението, се налага извод, че
процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
10
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е поискал присъждане на разноски, но същият не е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-
юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП
обвинение, но юрисконсулт или друг служител с юридическо образование не се е явил
в съдебното производство. Ето защо искането за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001542/17.09.2021 год.,
издадено от Директора на РД „АА" - Варна, с което на "СЕМИЗ" ООД с ЕИК:
*********, с.Езерово, ул.Победа №5, вх.А, ет.З, ап.8, представлявано от
управителя О.Р.Х. на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
11
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12