Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1654
гр.Варна, 26.05.2009 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд, десети
състав, в публично заседание на двадесет и седми
април през две
хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Ч.
*** като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8978
по описа за 2007 год. на ВРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Постъпила е искова
молба от С.Т.М. ***, с която се твърди, че е собственик на недв.имот,
съставляващ ПИ № *** от кад.район по плана на СО „М.”,
землище В. на гр.В., с площ от *** кв.м., при граници: ПИ №№ ***, ***, *** и ***.
Твърди, че имота бил наследствен от Й.А.М., собствеността върху който била
възстановена по силата на завършила реституционна процедура. Тъй като имота се
владеел неоснователно от ответниците и въпреки поканите последните отказвали да
го предадат, моли съда да постанови решение, с което да осъди последните да му
предадат владението върху ПИ № *** от кад.район *** по плана на СО „М.”,
землище В. на гр.В., с площ от *** кв.м., при граници: ПИ №№ ***, ***, *** и ***.
Претендира направените по делото разноски.
Ответниците по делото, С.Д.С.,
лично и чрез процесуалния си представител адв.С.С., и Г.Д.
***, оспорват предявения иск , твърдейки че ищеца не е собственик на процесния
имот. Релевират, че владеят имота непрекъснато и
необезпокоявано повече от *** години, т.е. от ***г. до настоящия момент, поради
което считат, че са придобили собствеността по давност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № *** г. на ПК – В. /лист
29/, постановено по преписка по заявление вх.№ *** г., е възстановено правото на собственост на
наследниците на Й.А.М., б.ж. на гр.А., в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху следния имот: нива от *** дка, находяща се в терен по §4
на Вл. в мест.”К.ч.” имот №
***. Със заповед № *** г. на Кмета на общ.В., издадена на осн.
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ на СО на мест.”М.”, землище В., общ.В., е възстановено правото на
собственост на наследниците на Й.А.М., б.ж. на гр.А., върху следния недв.имот: ПИ №*** с площ от *** кв.м. по ПНИ на мест.„М.„ землище В., общ.В., при граници: ПИ №№ ****.
Върху заповедта е отбелязано от *** г., че същата е влязла в сила. Приложен е и
протокол № ****. за въвод във владение , с който ищеца е въведен във владение
на така описания имот. Съгласно приложените по делото НА ***г. на Нотариус Б.В.
при ВРС-рег.№***, ищецът е признат за собственик по наследство и чрез
възстановяване на собственост на новообразуван имот, находящ се в гр.В. в
землището на кв.В., мест.”М.” с площ от *** кв.м.,
представляващ парцел № *** от кад.район *** по плана
на земл. В., при граници: ПИ №№ *** и ***.
От представеното
удостоверение за наследници № 268/27.04.07г. , изд. от общ.Аксаково, се
установява, че ищеца е наследник по закон на Й.А.М., б.ж.
на гр.А., поч. на *** г. Видно от НА за покупко-продажба №*** г. Ю.Т.М. е закупила от
нива в мест..”К.” с площ от *** дка само *** дка, при граници:
Я.И., училищна нива и К.А. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № *** г. на общ.А., Й.А.М. и Ю.Т.М. са имена на едно
и също лице.
От заключението на
вещото лице инж.Р.П. по допуснатата и приета от съда СТЕ /л.43/, кредитирано от
съда като обективно и пълно, се установява, че имота, описан в НА за
покупко-продажба № *** г. е идентичен със стар имот № ***, признат за
възстановяване с Решение № *** г. на ПК-В…, както и че процесния имот пл.№***
като част от стар имот № *** също е идентичен на този, описан в посочения НА.
Установява се също, че имота, предмет на делото е ограден с ограда от бетонови
колове и оградна мрежа от четирите му страни и преграден с допълнителна ограда
с метални врати.
Съгласно
представените по делото договори за отдаване под наем на държавен имот от *** г.,
се установява, че на Г.П.Г. от ОНС-В. е отдаден под наем недв.имот
– лозе от *** дка в мест.М., при граници: Д.П., С.С.
и път, а на отв.С.Д.С. – лозе в мест.М.,
при граници: Г.Г., блок на АПК и път. В същите изрично е вписано, че се
забранява засаждането на трайни насаждения и извършване на трайни подобрения,
както и строителство. Посочено е още , че договорът важи само за календарната година и се
подновява само през януари. В договора на отв.С. е
отбелязано, че последната квитанция за платен наем е от ***г. Видно от решение
от *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на ВОС, е отхвърлена жалбата на Г.Г. против
отказа на Кмета на община В. за признаването му на права по §4а ЗСПЗЗ за
ползваната от него земя. Не се спори между страните, че впоследствие в имота му
се е настанил отв.Г.Д.. По делото са приложени и
постановления на РП-В. от *** г. и *** г., с които е отказано да се образува досъдебно производство, инициирано по жалби на ищеца срещу
действия на ответниците по делото.
От заключението на
вещото лице М.И. по допуснатата и приета от съда САЕ , кредитирано от съда като
обективно и пълно, се установява, че общата стойност на трайните насаждения в
имота е *** лв.
По искане на
ищцовата страна, с оглед доказване на твърденията й за владението на имота от
страна на ответниците, е разпитан свидетеля С.М.С. /без родство със страните/,
които заявя, че възстановения му имот бил по-малък от този, който му бил отнет,
както и през 2006г. в имота имало ползвател, който отказвал да го освободи,
имота бил поддържан, но не обработван. Тези показания съдът възприема в тази им
част, доколкото съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства. В с.з. от *** г. на осн. чл.109, ал.4 ГПК /отм./ е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че процесния
имот се владее от двамата ответници.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
За да бъде
основателен така предявения ревандикационен иск трябва да са налице
кумулативно следните предпоставки: ищеца да е
собственик
на претендирания имот; имота да се
намира във владение или държане на ответниците и последните да го владеят или държат без основание. В
настоящия случай ищеца се позовава на възстановяване на правото на собственост
върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ по силата на завършен фактически състав
на реституционна процедура, въз основа на подадено заявление по реда на чл.11
ЗСПЗЗ , постановено решение на ПК-Варна и заповед на Кмета на общината, издадена на
осн. §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ .
Решението на
ПК е постановено по реда на чл.
14, ал. 1,
т. 3 ЗСПЗЗ. Макар и то да признава собствеността върху имот в реални
граници, този, спрямо който се възстановява собствеността, не се определя от
поземлената комисия в същото решение. Това изрично е отложено след приключване на процедурата по чл. 28
ППЗСПЗЗ. При тази хипотеза в реституционния закон, в сила от 30.07.1999 г. и релевантна за спора
(административният акт е постановен при нейното действие - на *** г.),
производството е двуфазно: първият
елемент е влязло в сила решение на
ПК (ОСЗГ), а вторият е наличието
на влязла в сила заповед на
кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като до нейното
постановяване земеделската реституция, легитимираща ищеца като собственик, не е приключила. В настоящия
случай се установи, че в полза на ищеца по делото е издадена заповед на Кмета на общината на
осн. §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Издаването на
тази
заповед, която освен местоположение и площ, определя и границите на имота и придружена
със скица индивидуализира последния, има
конститутивен ефект за възстановяване правото на собственост на последния. С
оглед на това съдът приема, че реституционната процедура е завършена, поради
което ищецът се легитимира като собственик на възстановения ПИ №*** с площ
от *** кв.м. по
ПНИ на мест.„М.„
землище В., общ.В., и разполага с активна материалноправна
легитимация да води ревандикационен иск, което обуславя допустимостта на
производството.
Доколкото от
страна на ответниците е налице оспорване на материалноправната
легитимация на ищеца и на наследодателя му като собственик на процесния имот
преди кооперирането му, то в тежест на ищцовата страна е да установи както наследствено
правоприемство, което е налице в конкретния случай, така и
принадлежността на правото на собственост
върху възстановения земеделски имот към патримониума на наследодателя към
момента на образуване на ТКЗС, т.е. наличието
на елементите от фактическия състав на земеделската реституция по чл.14 ЗСПЗЗ. Актът
на поземлената комисия не би
могъл да легитимира сам по себе си безспорно ищеца като
собственик
на процесната земеделска земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия
спор за принадлежността
на правото на собственост не е
провел успешно доказване на факта,
че наследодателя му
е придобил имота по някой от
способите по чл. 77 от ЗС преди внасянето
на земята в ТКЗС. Ответникът по ревандикационния
иск не е взел
участие в специалното административно производство по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
приключило с позитивното решение № *** г.
на ПК – В., поради което в случай на възражения от страна на
ответника, съдът, разглеждащ ревандикационния иск следва да направи
самостоятелна преценка налице ли са били предпоставките за възстановяване на
собствеността, без да е обвързан от действието на адм.акт,
ако то противоречи на закона / в този см. са Решение № *** г. по гр.д.№ *** г.
на ВКС и Решение № *** г. по гр.д.№*** г. на ВКС/.
Безспорно по
делото се установи от представения НА за
покупко-продажба № *** г. на ВРС, че наследодателката на ищеца е придобила
собствеността върху имот с площ от *** дка, при граници: Я.И., училищна нива и
К.А. чрез покупко-продажба. Така обективираната сделка съдът намира за
действителна, извършена в изискуемата от закона форма, поради което е породила
следващото й се транслативно действие на вещното право, неин предмет. С оглед
на това съдът приема, че наследодателя на ищеца е придобил на годно правно
основание собствеността върху описания имот. От изслушаната по делото СТЕ ,
кредитирана от съда, безспорно се установи и идентичността на придобития чрез
продажбата имот и този, признат за възстановяване с решението на ПК-Варна имот пл.№***/. Доколкото се установи както
факта на отнемане на имота /съгласно показанията на св.С./, така и земеделския характер на
земята, то съдът прави извода, че в полза на ищеца е постановено валидно и
законосъобразно по същество решение от ПК за възстановяване на имота с оглед
наличието на всички елементи от фактическия състав на земед.реституция.
Съгласно
изложеното по-горе, между страните не е налице спор, че ответниците по делото
владеят към момента процесния имот, в който смисъл е и постановено определение
по чл.109, ал.4 ГПК /отм/. В тежест на ответниците по
делото бе да установят наличието на противопоставимо на ищеца основание за
осъществяване на владението върху процесния имот . От страна на същите бе
направено възражение за придобиване на процесния имот по давност, но по делото
те не ангажираха доказателства за
установяване наличието на твърдяното придобивно основание върху имота, предмет
на делото, както и такива, установяващи наличие на каквото и да е друго правно
основание за осъществяване на фактическа власт върху имота. Представения
договор за наем от *** г., от който е видно, че извършеното последно плащане е
от *** г., без да има данни за последващо продължаване на договора, не води до
различен правен извод.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като бъдат осъдени
ответниците да предадат владението върху недв.имот ,
представляващ ПИ № *** от кад.район *** по плана на
СО „М.”, землище В. на гр.В., с площ от *** кв.м., при граници: ПИ №№ ***, ***,
*** и ***.
При този изход на
спора формулираното искане от ищеца с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./
за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от *** лева,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, вкл.
адв.възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,***„*** и Г.Д.С., ЕГН **********,***, да
предадат на С.Т.М. , ЕГН **********,***, владението върху следния недв.имот: ПИ № ***
от кад.район *** по плана на СО „М.”, землище В. на
гр.В., с площ от *** кв.м., при граници: ПИ №№ ***, ***, *** и ***, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********,***„***
и Г.Д.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на С.Т.М. , ЕГН **********,***, сумата от *** /*** лева
и ***
ст./ лева, представляваща направени
съдебно-деловодни разноски по делото, на
основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
14-дневен срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: