Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр. Велико
Търново, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди
двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10143 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 72, ал.4, предложение второ от ЗМВР.
Касаторът Васил И.П. ***, чрез представителя си *** П. от
ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №82/5.5.2022 година, постановено по
АНД №122/2022 г. по описа на Горнооряховският районен съд. С аргументи,
изложени в жалбата и поддържани пред съда претендира за неправилност на
решението, дължаща се на неправилно прилагане на закона и необоснованост –
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.
Конкретно се поддържа, че неправилно съдът приема формалната
законосъобразност на процесната пред
него заповед за задържане, която не притежава законова форма, каквото е
изискването на специалния ЗМВР. Освен това се поддържа, че съдът неправилно
приема, че заповедта не е издадена при съществено нарушаване на
административно-производствените правила предвид възрастта на субекта на
задържането и гаранциите, които дава законодателството на ЕС в такива случаи. Моли
за отмяна на решението на съда и за постановяване на ново решение, с което да
ес отмени заповедта за задържане на непълнолетното лице.
Ответникът по касация, младши полицейски инспектор при РУ –
Стражица към ОДМВР – Велико Търново, в открито заседание отрича основателността
на жалбата и моли решението на районният съд да се остави в сила.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата,
като поддържа, че районният съд правилно е приел, че заповедта е съответна на
закона.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в
жалбите касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил жалбата на
касатора срещу заповед за задържане на лице, №350зз-4/13.02.2022 година на
младши полицейски инспектор при РУ – Стражица към ОДМВР – Велико Търново.
За да постанови този резултат, въззивният съд от фактическа страна
е приел, че според съдържанието на оспорената пред него заповед за задържане
касаторът е бил задържан в 00,30 часа на 13.02.2022 година при наличие на данни
за извършено от него престъпление, като след един час и половина /в 2 часа/ е
подписал декларация, удостоверяваща отказа му от адвокатска защита и
едновременно удостоверяваща желанието му да се свърже с майка си. Самото
деяние, данните за които са подведени под хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е описано като отнемане на лек автомобил „Фолксваген Голф“ от владението
на другиго, без негово съгласие и с цел да го ползва, във връзка с което е
започнало и досъдебно производство. В самата заповед е прието, че
жалбоподателят не е привеждан в помещение за временно задържане, като е
освободено от сградата на РУ в 3,50 часа.
Съдът е приел от правна страна, че заповедта е валиден
административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган в кръга на
дадените му от ЗМВР правомощия. Приел е и, че формата на актове като процесния
пред него, се урежда от разпоредбата на специалния закон – чл. 74, ал.2 от ЗМВР, като са налице всички изискуеми се от закона реквизити. Прието е, че като
фактическо основание в заповедта е посочено наличието на данни за отнемане на
конкретно превозно средство от владението на другиго без съгласието на
последния с цел ползването на това превозно средство. Съдът е констатирал, че
така описаното подробно сочи фактическите основания за задържането, като става
ясно данни за какво именно престъпление са били налични, за да се обоснове проявлението
на разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от закона. Освен това е налице и докладна
записка, сочеща предприетите от полицейския орган действия, предхождащи
установяването на евентуалните извършители на деянието, като соченото в този
документ също обосновава формалната законосъобразност на заповедта.
Що се касае до аналогичните оплаквания, направени и пред
районният съд по отношение на нарушаването на административно-производствените
правила, то съдът е констатирал, че
липсват такива нарушения. Спазено е изискването на чл.74, ал.6 от ЗМВР, като е
налице и попълнена и подписана от лицето декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР,
заповедта е връчена незабавно на лицето. За правата си жалбоподателят е бил
уведомен веднага чрез връчването на заповедта, като това е включвало и правото
му да ползва адвокат. Съдът е приел, ме волята на жалбоподателя е била да се
обади на майка си, като тази възможност му е била предоставена и впоследствие е
бил предаден именно на майка си. По отношение на съответствието на заповедта с
материалния закон съдът е приел, че практиката е категорична, че понятието
„данни за извършено престъпление“, съдържащо се в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е
идентично в съдържателен аспект с понятието „данни“, с което борави НПК, тъй
като има значително по-ограничен обхват и обосновава прилагането на
разпоредените последици дори и когато тези данни не са достатъчни за образуване
на досъдебно производство. След като е налице образуване на досъдебно
производство, то очевидно е, че и издаването на процесната заповед е обусловено
от наличието на данни за престъпление. Без значение за законосъобразността на
заповедта е дали тези данни са довели до образуване на наказателно производство
или не, тъй като съставът на нормата има предвид данните за възможно престъпно
деяние по НК, като в случая те са обосновани с данни за престъпление по чл.346,
ал.1 от НК.
Най – сетне съдът е приел и, че заповедта е съответна на
законовата цел, тъй като ПАМ е послужила за преустановяване на деянието, за
което впоследствие е образувано и наказателното производство срещу същото
лице.
Решението е правилно, като не са налице претендирането
касационни основания.
Неоснователно е оплакването за неправилност на решението на
съда, дължаща се на нарушен закон предвид извода за спазване на формата на
оспорения административен акт. Според нормата на чл75, ал.2, т.2 от ЗМВР,
която е специална, заповедта следва да
съдържа фактически и правни основания за издаването си, като в конкретният
случай заповедта /лист 10 от първоинстанционното дело/ сочи конкретни факти,
които макар и несистематизирани, сочат на извършено престъпно деяние от
адресата на заповедта. В случаите на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо
да се установят наличието на данни за конкретен престъпен състав, като тези
данни не са идентични с понятието, с което борави НПК, а представляват
несистематизирани факти, проявлението на които води до обоснован извод за
наличие на престъпно деяние. Тези факти следва да са налице преди или към
момента на издаването на заповедта. Както се посочи, че в случая е описано, че
на конкретна дата задържаното лице противозаконно е отнело от друг конкретен
автомобил без съгласието на пострадалия, за да го ползва. Посочено е и правното
основание за разпоредения резултат, при което изискванията за форма на акта са
налице, както правилно е приел и районният съд. Какви именно обстоятелства са
съпъствали посочените факти е без правно значение, тъй като в случая предечтът
на доказване на хипотезата на чл.72, ал.1 от ЗМВР е коренно различен от
обстоятелствата, които има предвид разпоредбата на чл.102 от НПК.
Неоснователно е и оплакването за противоречие на решението
със закона поради неправилната преценка за спазване на съществени
административно-производствени правила от страна на ответника по касация. В
случая става въпрос за административно производство, а не за административно-
наказателно или наказателно производство. Това производство завършва с
издаването на акт, който има характер на принудителна административна мярка, а
не е израз на санкционна или наказателна принуда. Обратно на поддържаното от
касатора, не е налице неспазване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/800 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните
гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто
производствo. Според чл.1 от тази Директива с нея се въвеждат общи минимални
правила относно някои права на децата, които са: заподозрени или обвиняеми в
рамките на наказателното производство; или са субекти на европейска заповед за
арест съгласно Рамково решение 2002/584/ПВР. Тази директива се прилага изцяло,
когато детето е задържано, независимо от етапа на наказателното производство. В
случая обаче не се касае до наказателно, а до административно производство,
което не завършва с обвинение или присъда, а с акт, който има превантивни и
преустановителни функции. Посоченото следва и от наличието и на други хипотези
на нормата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, които касая и задържане на лице, чиято
самоличност не може да се установи, задържане в случай на тежки психически
отклонения и прочие. Директивата обаче се прилага само по отношение на дете,
което е заподозряно или обвинено в рамките на наказателно производство – чл.6,
§1 от нея. В този смисъл посоченото в касационната жалба решение на КС по КД
№10/2011 година е неотносимо, доколкото то касае административно-наказателно, а
не административно производство. Правата на адресатите на заповедта по чл.72,
ал.1 от ЗМВР се гарантират от засилените процесуални гаранции, които се
съдържат в чл.72, ал.4 – 8 от ЗМВР, като в случая те са спазени.
Няма данни и доказателства, че на лицето са нарушение други
права, извън тези, които сочи императивната норма на чл.73 от ЗМВР.
С оглед на тези
съображения настоящият касационен състав счита, че районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
НА ответника по касация разноски не се следват, тъй като не са поискани.
Водим от горното Административният съд –
Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №82/5.5.2022 година, постановено по АНД
№122/2022 г. по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.