Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 02.07.2012 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и шести
юни 2012 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2127 по описа за 2012 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.245 КТ.
Ищецът
Ж.Г.Г. твърди в исковата си молба, че с трудов договор №16/25.05.2011г. бил
приет на работа в „И." ООД с място на работа обектите на фирмата, на
длъжност „шофьор на товарен автомобил", с основно месечно трудово
възнаграждение 700 лв. и 3 % за трудов стаж, равняващо се на 21 лв., с 20 дни
платен годишен отпуск, със срок за изпитване от 6 месеца. Със заповед
№17/26.11.2011г. трудовото му правоотношение било прекратено, поради изтичане
срока на изпитването. Било му издадено удостоверение №79/02.02.2012г. в
уверение, че имал да получава от ответника следните нетни суми по трудовото
правоотношение: 110,20 лв. за м.юли 2011г., 22,71 лв. за м.август 2011г., 425,32
лв. за м.септември 2011г., 568.48 лв. за м.октомври 2011г., 278,74 лв. за м.
ноември 2011г. Твърди, че през цялото времетраене на трудовия договор
добросъвестно изпълнявал задълженията си, като престирал дължимия труд, но
ответникът не изпълнил своето задължение да му заплати дължимото възнаграждение
в горепосочените размери за горепосочените месеци, както и лихва за забава при
неплащане, както следва :
5,28
лв. лихва за забава от 01.09.2011г. до 16.02.2012г. върху главницата от 110,20
лв. за м.юли 2011г.
0,86
лв. лихва за забава от 01.10.2011г. до 16.02.2012г., върху главницата от 22,71
лв. за м.август 2011г.,
13,02
лв. лихва за забава от 01.11.2011г. до 16.02.2012г. върху главницата от 425,32
лева за м.септември 2011г.
12,57
лв. лихва за забава от 01.12.2011г. до 16.02.2012г. върху главницата от 568,48
лв. за м.октомври 2011г.
3,71
лв. лихва за забава от 01.01.2012г. до 16.02.2012г. върху главницата от 278,74
лв. за м. ноември 2011г.
Така
общо дължимите главници за периода м.юли - 26.11.2011г. възлизали на 1405,45
лв., а лихвите за забава върху тях за времето от м.юли до 16.02.2012 г.
възлизали общо на 35,44 лв.
Неплащането
на горните суми го принудило да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и да поиска от Старозагорския районен съд издаване
на заповед за изпълнение на посочените суми плюс законната лихва от подаването
на заявлението в съда и разноски по делото. По образувано в ч.гр.дело
№1426/2012г. на 21.02.2012г. била издадена Заповед №1061 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът разпоредил на „И." ООД да му
заплати сумата от общо 1405,45 лв. главници, 35,44 лв., лихви за забава върху
главниците за периода от м.юли 2011г. до 16.02.2012 г. включително, законната
лихва върху главницата, считано от 17.02.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 150 лв. разноски по делото. На 12.03.2012г. получил
съобщение от Старозагорския районен съд, че в срока за обжалване ответникът
подал възражение, оспорвайки вземането, за което била издадена посочената
по-горе заповед за изпълнение и му дал едномесечен срок да предяви иск относно
вземането, предмет на заявлението.
С
оглед на горното, в дадения месечен срок по чл.415 ал.1 от ГПК предявява иск за
установяване съществуването на вземането си.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „И." ООД, че вземането на ищеца, постановено по ч.гр.дело
№1426/2012г. на Старозагорския районен съд против ответника съществува и че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1405,45 лв. главница – неизплатени
трудови възнаграждение, ведно с лихва за забава от общо 35,44 лв. за периода от
м.юли 2011г. до 16.02.2012г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 150 лв., като вземането произтича от дължими
неплатени суми по трудово правоотношение за периода от м.юли 2011г. до
26.11.2011г. включително, съгласно издадена Заповед №1061/21.02.2012г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1426/2012г. на
Старозагорския районен съд.
Ответникът „И.” ООД Стара Загора не представя отговор в срока по чл.131 ГПК, не се явява в с.з. и не
взема становище по иска.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2127/2012г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение
№1061/21.02.2012г., съгласно която е разпоредил длъжникът „И.” ООД Стара Загора да
заплати на кредитора Ж.Г.Г. следните суми:
сумата
от 110,20лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2011г. и
сумата от 5,28лв. лихва за забава за периода 01.09.2011г. до 16.02.2012г.;
сумата
от 22,71лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2011г. и
сумата от 0,86лв. лихва за забава за периода 01.10.2011г. до 16.02.2012г.;
сумата
от 425,32лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2011г. и
сумата от 13,02лв. лихва за забава за периода 01.11.2011г. до 16.02.2012г.;
сумата
от 568,48лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2011г. и
сумата от 12,57лв. лихва за забава за периода 01.12.2011г. до 16.02.2012г.;
сумата
от 278,74лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2011г. и
сумата от 3,71лв. лихва за забава за периода 01.01.2012г. до 16.02.2012г.;
ведно
със законната лихва върху главниците от 17.02.2012г. да изплащането им и 150,00лв.
разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 06.03.2012г.
на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените
писмени доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество, като по
силата на сключения между страните трудов договор №16/25.05.2011г. е изпълнявал
длъжността “шофьор на товарен автомобил”, с основно месечно възнаграждение в
размер на 700,00 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит 3%, с периодичност на изплащане не по-късно от последния ден
на месеца следващ месеца, за който се отнася възнаграждението. Не се спори
също, че със заповед №17/26.11.2011г., на основание чл.71 ал.1 от КТ трудовото
правоотношение е прекратено считано от 26.11.2011г.
Съгласно
разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за
страната. Съдът приема за безспорно установено, че ищеца добросъвестно е
изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е
направил възражение относно това обстоятелство, поради което същия дължи
изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено
между страните по трудовия договор. Трудовото възнаграждение за процесния месец
е било изискуемо с оглед установеното в чл.270 КТ задължение в тежест на
работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки
месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било
изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че неизплатените чисти трудови възнаграждения на ищеца
са в общ размер 1405,45лв., както следва: 110,20 лв. за м.юли 2011г., 22,71 лв.
за м.август 2011г., 425,32 лв. за м.септември 2011г., 568,48 лв. за м.октомври
2011г. и 278,74 лв. за м. ноември 2011г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявените искове за неизплатени трудови
възнаграждения се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
пълен размер
По
отношение на исковете за лихва за забава съдът намира за установено следното:
Съдът счита, че с оглед основателността на исковете за главница и разпоредбата
на чл.245 ал.2 КТ основателни се явяват и претенциите за лихва за забава. При
определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ,
следва да изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва да
заплати на ищеца лихва за забава върху дължимата главница, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични
задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в
забава след изтичането му. В настоящия случай ответникът изпада в забава на
30-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася възнаграждението. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че:
лихвата
за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.07.2011г. от 110,20в. за
периода 01.09.2011г. до 16.02.2012г. възлиза на 5,28лв.;
лихвата
за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.08.2011г. от 22,71лв. за
периода 01.10.2011г. до 16.02.2012г. възлиза на 0,86лв.;
лихвата
за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.09.2011г. от 425,32лв.
за периода 01.11.2011г. до 16.02.2012г. възлиза на 13,02лв.;
лихвата
за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.10.2011г. от 568,48лв.
за периода 01.12.2011г. до 16.02.2012г. възлиза на 12,57лв.;
лихвата
за забава в изплащането на трудово възнаграждение за м.11.2011г. от 278,74лв.
за периода 01.01.2012г. до 16.02.2012г. възлиза на 3,71лв.
Предвид
горното съдът намира, че претенциите за лихва за забава в изплащането на
дължимите главници се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
пълен размер.
Съдът
не следва да се произнася с настоящото решение по дължимостта от ответника на
направените от ищеца разноски в заповедното производство, тъй като са направени
по същото, поради което с оглед изхода на настоящото дело, съдът по заповедното
производство ще се произнесе по тяхната дължимост /чл.416 във вр. с чл.78 ал.1
от ГПК/.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по делото, но от
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че в същия не е
договорено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се
присъжда.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.69 т.6 ГПК и чл.1
от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на РС Ст.Загора в размер на 77,40лв.
/общо ДТ 106,22лв., от които 56,22лв. по исковете за неизплатено трудово
възнаграждение и 50,00лв. по исковете за лихва за забава; след приспадане на
дължимата по ч.гр.дело ДТ в размер на 28,82лв. – остатък 77,40лв./ и сумата от 50,00лв.
възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „И.” ООД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.****,
представлявано от Т.С.П., ЕИК *********, че същия дължи на Ж.Г.Г., ЕГН **********,***.,
следните суми:
сумата
от 110,20лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното
плащане и сумата от 5,28лв. лихва за забава за периода 01.09.2011г. до
16.02.2012г.;
сумата
от 22,71лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2011г., ведно
със законната лихва върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното плащане и
сумата от 0,86лв. лихва за забава за периода 01.10.2011г. до 16.02.2012г.;
сумата
от 425,32лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното
плащане и сумата от 13,02лв. лихва за забава за периода 01.11.2011г. до
16.02.2012г.;
сумата
от 568,48лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното
плащане и сумата от 12,57лв. лихва за забава за периода 01.12.2011г. до
16.02.2012г.;
сумата
от 278,74лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.11.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното
плащане и сумата от 3,71лв. лихва за забава за периода 01.01.2012г. до
16.02.2012г.;
за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Ж.Г.Г., с п.а.
против „И.”
ООД Стара Загора, с п.а. заповед №1061/21.02.2012г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1426/2012г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА „И.” ООД Стара Загора, с
п.а. да заплати по сметка на СтРС ДТ в размер на 77,40лв. и 50,00лв.
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :