О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .11.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.11.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2098 описа за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 402 ГПК.
Образувано
е по молба от адв. Николай Кантарев в качеството му на ликвидатор на “В.“ ЕООД
/в ликвидация/, ЕИК ********* за отмяна обезпечение на иск, допуснато с
определение № 5118/09.12.2013г. по делото. Молителят твърди, че на основание
влязло в сила решение по гр. дело №1810/2019 г. по описа на ВОС следва да бъдат
отменени вписаните възбрани върху собствени на дружеството недвижими имоти, за
да може ликвидаторът да изпълни задълженията си по
глава XVII от ТЗ, и в частност по чл. 268, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
В срока
по чл. 402, ал. 1 ГПК, насрещната страна В.П.Ш., чрез адв. Д.В., е подала
възражение, като излага съображения за липса на основания за отмяна на
обезпечението. Твърди, че вземането на ищцата не е погасено и не е отпаднала
причината, поради която е допуснато обезпечението, като прекратяването на
изпълнителното дело не засяга изъплняемото право. В допълнение сочи, че въз
основа на изпълнителния лист е образувано друго изпълнително дело, а отделно от
това не за заплатени и разноските сторени в съдебното производство по делото.
Съдът, за се
произнесе по молбата, съобрази следното:
С
определение № 5118/09.12.2013г. по делото е допуснато обезпечение
на предявения от В.П.Ш., поданичка на Обединено Кралство Келикобритания и
Северна Ирландия, конститутивен иск за прекратяване на дружеството „В.” ЕООД,
ЕИК ********* по реда на чл. 517 ал. 4 ГПК чрез налагане на възбрана на собствени на дружеството, с
горепосочените идентификационни данни недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в гр. Варна, община Варна, к.к. „Чайка”, местност „Ламбу Бунар”,
целият с площ от 1300 кв.м., представляващ УПИ 256, идентичен с УПИ 3717 по
плана на к.к. „Чайка”, одобрен със Заповед 300-4-32 от 13.05.2003 година с
граници: път-поземлен имот 3620, поземлен имот 3421, поземлен имот 3642а, а
според скица: ПИ 706, ПИ 212 и от двете страни – път, ведно с построената в
имота ТРИЕТАЖНА СГРАДА /семеен пансионат – хотел/ със жилищна част за
собственика със застроена площ 2286 кв.м. и РЗП 795 кв.м. и БИСТРО на един етаж
със ЗП 108 кв.м., състоящо се от зала за хранене, умивалня към залата за
хранене, тоалет с предверие, кухня, помещение за съхранение на продукти,
подготвително помещение, битовка, коридор за зареждане и пералня.
С
решение № 1218/18.12.2014г. по делото, съдът е прекратил „В.” ЕООД и е открил
производство по ликвидация, на основание чл. 156 ТЗ. Решението на ВОС е
потвърдено от ВАпС с решение № 138/13.05.2015г. по в.т.д.№ 184/2015г., като ВКС
с определение № 425/17.05.2016г. по т.д.№ 2676/2015г. не е допуснал до
касационно обжалване въззивното решение.
Съдът
като счита, че е сезиран с редовна и допустима молба от заинтересована по
смисъла на чл. 402, ал. 1 от ГПК страна в обезпечителното производство, намира
молбата неоснователна, тъй като не е
изпълнен фактическият състав по чл. 402, ал. 2 от ГПК в първата хипотеза.
Предпоставките, при
които е възможна отмяна на допуснато обезпечение по молба на заинтересованата
страна, са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл.402, ал.2 от ГПК. Отмяна
на обезпечението е допустима тогава, когато са отпаднали причините, наложили
допускането му, или когато са изпълнени условията на чл.398, ал.2 от ГПК.
В
настоящия случай обезпечението е допуснато, за да бъде се гарантира
удовлетворяването на имущественото вземане на взискателя във фазата на
ликвидация на дружеството при положително в негова полза съдебно решение и
прекратяване на ответното дружество по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК.
С оглед
уважаването на исковата претенция с влязло в сила съдебно решение, отмяна на
обезпечението може да бъде допусната единствено ако се установи, че
задължението е изцяло погасено, поради което е отпаднала обезпечителната нужда
или при внасяне от длъжника на гаранция в размер на вземането.
Молителят
не установил настъпването на нито едно от законоустановените основания.
Цитираното от него Решение от 28.10.2019 г. по гр. дело № 1810/2019 г. по описа
на ВОС, с което изп. дело № 20087160400185 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. № 716 на
КЧСИ е прекратено няма никакво отношение
към съществуването на вземането. Настъпването на перемпция представлява пречка
за осъществяване на принудително изпълнение единствено в рамките на
образуваното изпълнително производство, но не и за образуване на ново такова.
Прекратяването на изпълнителното дело не погасява материалното право на
кредитора, а за него остава възможността да търси принудително изпълнение въз
основа на издадения изпълнителен лист, образувайки ново изпълнително
производство, поради което доводите на молителя за отпадане на обезпечителната
нужда са неоснователни.
При
липсата на доказателства, а и на твърдения, за наличието на основания по чл.
402, ал. 2 от ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение молбата на ликвидатора
следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
33948/15.11.2019 г., подадена от адв. Николай Кантарев в качеството му на
ликвидатор на “В.“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ********* за отмяна обезпечение на
иск, допуснато с определение № 5118/09.12.2013г. по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАпС в едноседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: