Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Р., 02.03.2020г.
Р.ският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Теменуга Пацова като разгледа докладваното от съдията АНД №386 по описа на Р.ския районен съд за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р.Д.“, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представляван
от Р.И.Д., с ЕГН:**********, срещу Наказателно постановление № .. на началник
отдел “Оперативни дейности” –София в
Централно управление на НАП,
с което на
основание чл.185, ал.2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено на едноличния търговец административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.42,
ал.1, т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
Във въззивната жалбата и в съдебно
заседание от адвокат-пълномощника на жалбоподателя се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като това следва да бъде
отменено от съда. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения от АНО в хода на административно-наказателното производство, освен
това по същество на спора се твърди, че не е доказано от АНО извършено от жалбоподателя адм. нарушение, за което й е наложено с
атакуваното НП адм.наказание.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.София чрез процесуалния
си представител по подробно изложени в депозирани по делото писмени бележки
правни доводи оспорва жалбата. Моли се и за присъждане на съдебни разноски.
Териториално
отделение – Р. към Районна прокуратура
гр. Перник, редовно призовано не изпраща представител и не е взело становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 03.01.2019 г. в 16.20 часа, свидетелите
С.Л.С. и М.Ю.А. и двамата заемащи
длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП гр.София са извършили проверка в
търговски обект, представляващ магазин, находящ се в гр.Р., жк.“М.“, до бл..,
стопанисван от ЕТ „Р.Д.-М.“, с ЕИК ., като при проверката са установили, че в търговския обект има инсталирано фискално
устройство, модел „PERFECT
S-KL“, инд. № DY 343294, ФП № 36547333, и че не се съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови
отчети за текущата година, а именно за 2019 г., водена в единствен екземпляр,
съдържаща страници за всеки календарен ден.
Извършената проверка е
обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА № .от 03.01.2019 г. в
присъствието на Р.И.Д. -управител и собственик на търговския обект.
Въз основа на така установеното
при проверката св.С. е съставил АУАН № F466268/14.01.2019г. в присъствието на
свидетеля М.Ю.А.. Процесният АУАН е връчен лично на управителя на ЕТ - Р.И.Д..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
от страна на жалбоподателя е постъпило писмено
възражение пред АНО.
Въз основа на събраните по
преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП .., като със същото е наложено на жалбоподателя „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от
адвокат-защитника на жалбоподателя
правни доводи в жалбата и в пледоарията, съдът достига до
следните правни изводи:
Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт ж
албата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.Това е така по следните съображения:
Преди да разгледа правния спор
по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва,
след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва
да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса
относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява
административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са
приложени от наказващия орган материално
правните норми и правилно ли е определен
размера и вида на наложеното административно наказание.
В
настоящият случай защитата на жалбоподателя
навежда доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при
издаването на процесното НП и АУАН довели до ограничаване правото му на защита. Настоящият състав на
решаващия съд намира,
че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата,
въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото
авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор “Оперативни и дейности” –София в Центрано управление на
НАП, който е
оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.Относно
възражението на адвокат-пълномощника на жалбоподателя за неправилно посочване в
НП на датата на извършване на проверката и констатиране на адм.нарушение от
контролните органи, то действително в НП е посочена дата на извършване на проверката
07.12.2018г., а в АУАН №.от
14.01.2019г. и в Протокола за проверката
серия АА 0.от 03.01.2019г. е отразено от фактическа страна,ч е проверката е
извършена на място в търговският обект на 03.01.2019г.,
но съдът намира, че това не е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя .На същия е била ясна фактическата рамка отразена в НП, срещу
която да организира защитата си, тъй като както е отразено в цитирания Протокол за проверка управителката на ЕТ е
присъствала лично по време на проверката
и е подписала изготвения от контролните органи протокол след извършването й.Това
обстоятелство се потвърждава и от свидетелите
С. и А., разпитани в хода на съдебното
следствие които са категорични, че към момента на посещението им в търговския
обект и по време на проверката е присъствала управителката на едноличния
търговец Р.И.Д.
Предвид показанията на двамата
свидетели С. и А., по същество на спора съдът намира, че е доказано по
безспорен и несъмнен начин извършено от жалбоподателя адм.нарушение.Показанията
на двамата свидетели са логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и
изцяло потвърждават, и подкрепят фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие е представено ксерокопие на книга за дневните финансови отчети, водена в
търговския обект за 2019г. не доказва
обстоятелството, че към момента на проверката такава книга е била съхранявана в
търговския обект, за каквото адм.нарушение
е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Независимо от гореизложените
правни доводи настоящият състав на съда намира, че атакуваното в настоящето
производство НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Това е така по
следните съображения:
Съдът констатира, че от издаване на наказателното постановление до настоящият момент са последвали различни нормативни разпоредби във връзка с извършеното от жалбоподателя адм.нарушение.Т.е към момента на издаване на НП от АНО е била в сила разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в редакцията й в ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г. съгласно, която лицето по чл. 3 от същата наредба със стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3. Впоследствие цитираната разпоредба е изменена с Дв бр.75/04.09.2019г. и в тази си редакцията към настоящият момент гласи, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година – за лицата,използващи ЕСФП, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3 , а жалбоподателя не се явява лице използващо ЕСФП, поради което за същия е отпаднало задължението да съхранява в търговския обект КДФО, за каквото нарушение е санкциониран с обжалваното НП. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, а в случая по-благоприятната за нарушителя е разпоредбата на чл.42, ал.1 т.4 от цитираната наредба в редакцията й в ДВ бр.75/04.09.2019г., тъй като с нея е отпаднало задължението му да съхранява в търговският обект КДФО.
Гореизложеното налага извода на съда, че обжалваното наказателно
постановление като неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът не разглежда въпроса за
присъждане на разноски на жалбоподателя, тъй като такива не са претендирани, а с
оглед изхода на делото такива не се
дължат и на АНО.
Предвид изложеното и в същият смисъл, както и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №..,
с което началник
отдел “Оперативни дейности” –София в
Централно управление на НАП,
на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложил на „Радослава Димитрова -
Митко“ ЕТ , с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от Р.И.Д., с ЕГН:********** административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева, за нарушение по чл.42,
ал.1, т. 4 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: