№ 77
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600249 по описа за 2021 година
Въззивното производство е било образувано за проверка на присъда №
39/13.05.2021 г. по НОХД № 1306/20 г. на Окръжен съд Варна, с която
подсъдимият Д.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр.2, б.
„б“, вр.ал.1, б.„в“, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за три години,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок пет години, като му е определено и наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство също за три години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, че на 29.04.2020 г. в гр.Варна, при
управление на товарен автомобил след употреба на наркотични вещества,
подсъдимият е нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и 2, чл.25, ал.1, чл.42, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.88, ал.1, т.1 от ППЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на Д. С..
Като последица от така взетото решение, в съответствие с правилото по
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият е бил осъден да заплати разноските,
1
направени от четиримата частни обвинители С., К. и Т. Д. С. както и от В. К.
СТ., и представляващи заплатени по 800 лева от всеки от тях адвокатско
възнаграждение, по изрично отправеното в съдебно заседание чрез техния
повереник съответно искане, но в диспозитива е било отразено техният общ
размер от 3200 лева да бъде изплатен на адвоката, а не поотделно и лично на
всеки от тях.
Въззивното производство е било образувано по жалби лично от
подсъдимия, която в последствие е оттеглена, а производството в тази част
прекратено, и от повереника на частните обвинители, поддържана в съдебно
заседание, с която се иска отстраняване на нередовността при присъждането
на направените от тях разноски. Представителят на апелативната
прокуратура, защитата и подсъдимият лично споделят становището за
неправилност на присъдата в атакуваната част.
Съобразно разбирането, изложено в ТР 5/18 г. ОСНК, ВКС, може да се
приеме, че в останалата си част присъдата е влязла в законна сила с
прекратяване на производството по жалбата на подсъдимия, тъй като
произнасянето по разноските, и конкретно не относно въпроса дължими ли са
те, а на кого точно да бъдат заплатени сумите, е не само отделен елемент от
присъдата, но и има самостоятелно значение, защото не е свързан с
решаването на основния въпрос за вината и наказуемостта. От всичко
изложено в ТР се налага извод, че при липсата на взаимна обвързаност на
обсъжданите обстоятелства, присъдата може да влезе в сила само по
отношение на някое от тях, съобразно заявената в жалбата част, когато с нея
не се засяга решаването на останалите въпроси по чл.301, ал.1 от НПК, и най-
вече по т.1. В ТР изрично е отбелязано, че макар и такива хипотези да са
редки, принципно е възможно да се говори за влизане на присъдата в сила по
всички останали въпроси, с изключение на посочените.
От горното следва, че пределите на настоящата въззивна проверка са
ограничени в обхвата единствено на засегнатия с жалбата на адвокат Р.
въпрос, респ. отправеното с нея искане – разноските, направени от частните
обвинители и възложени с присъдата на подсъдимия, да бъдат дължими
лично на тях.
Съгласно чл.318, ал.4 от НПК, частните обвинители могат да обжалват
2
присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Не може да
се отрече, че в случая е налице подобно накърняване, доколкото частните
обвинители, чрез своя повереник, са поискали да им бъдат присъдени
разноските, които са направили за защита, но това тяхно искане не е било
уважено. Вместо на тях, според присъдата подсъдимият следва да ги заплати
на повереника, който дори не е самостоятелна страна в производството
съгласно чл.253 от НПК, а и правните последици от окончателния съдебен
акт, в частност реализацията на правата, търсени от частните обвинители, ще
се проявят след приключване на актуалните им договорни отношения с
повереника, който е упълномощен общо - за процесуално представителство
до приключване на делото във всички инстанции, без в пълномощното да е
вписано правото да получава суми в последващи производства по изпълнение
на влезлия в сила съдебен акт.
Така изложеното обуславя основателност на направеното искане, респ.
необходимост присъдата да бъде изменена в съответствие с него, поради
което настоящият състав на Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 39/13.05.2021 г. по НОХД № 1306/20 г. на
Окръжен съд Варна, в частта, с която на подсъдимия Д.М. са възложени
направените от частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение
общо в размер на 3200 лева, като го осъжда да ги заплати поотделно – по 800
лева съответно на СВ. Д. СТ., К. Д. СТ., Т. Д. СТ. и В. К. СТ..
Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен
съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3