РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Силистра, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от М. Ст. Христов Административно наказателно
дело № 20233420200551 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Д.А ГРУП” ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление-
гр.С., представлявано от З. В. Т., ЕГН **********, упълномощено лице от П. И. Т. обжалва
Наказателно постановление № КХ-08/ 26.07.2023г., издадено от д-р В. Д. Д. на длъжност
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- гр.Силистра, с което му е било
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди /
лева за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.5 от Закона за храните. Изтъква доводи за
допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – В. Д. Д., Директор на Областна дирекция- гр.
Силистра, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява проц.представител-
юрисконсулт И. В., упълномощена и приета от съда.
Жалбоподателят ”Д.а Груп” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява се представител,
вместо тях се явява проц.представител- адв.В. М. при АК-Силистра, упълномощена и приета
от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда
доводи в тази насока. Алтернативно моли съда ако не приеме техните доводи да приведе
обжалваното НП в съответствие със закона.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
1
в качеството на свидетели актосъставителя М. Б. Г. и свидетелите по акта В. А. Б.- К. и Д. Т.
А., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и
приобщи към доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 11.05.2023г., във връзка с подаден сигнал с вх. № КХ-
405/ 09.05.2023г. при ОДБХ-Силистра от д-р М. Г.- актосъставител, на длъжност главен
инспектор отдел КХ при ОДБХ- Силистра, д-р В. Б.- К.- свидетел по акта, на длъжност
главен инспектор отдел КХ при ОДБХ- Силистра, и в присъствието на З. В. Т.-
упълномощено лице, на обект за обществено хранене Павилион „Б.“, находящ се в
гр.Силистра, ул.“Д“ № 68А, стопанисван от „Д.а Груп“ ЕООД, регистрационен номер ... и с
Удостоверение за регистрация №../ 08.04.2021г. е било установено, че З. В. Т. е предлагала
за продажба в павилион „Б.“ за консумация бира, което не е включена в групите храни,
които се предлагали в обекта, съгласно Удостоверение за регистрация № 2466/ 08.04.2021г.
В момента на извършването на проверката, проверяващите органи са установили
наличието на 40 бр. бира „Пиринско“ от по 500 мл и 4 бр. бира „Пиринско младо“ от по 330
мл. Наличните продукти са били получени в обекта със стокова разписка № 23289528
08.05.2023г. от фирма „Д.“ ЕООД.
Нарушението било описано в Констативен протокол от 11.05.2023г., който е
неразделна част от административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното
НП, подписан от З. В. Т., присъствала на проверката в обект за обществено хранене
павилион „Б.“, с което според проверяващите органи бил нарушен чл.26, ал.2, т.5 от Закона
за храните.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 000215/ 19.05.2023г., който бил съставен и връчен на законния
представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно
установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с
което на основание чл.134, ал.2 от Закона за храните нарушителя е бил наказан с
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Г. и свидетелите по акта
Б. и А.; писмени – заверено копие на Уведомително писмо с вх. № КХ-405/09.05.2023г.;
заверено копие на Констативен протокол от 11.05.2023г. (Образец на БАБХ №13); заверено
копие на АУАН № 000215/19.05.2023г.; заверено копие на Наказателно постановление №
КХ-08 от 26.07.2023г., ведно с известие за доставяне; Справка от Национален регистър на
обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – обект павилион „Б.“;
заверено копие на Заповед № РД-10-248/09.04.2021г.; заверено копие на Заявление за
регистрация на обект за производство, преработка и/или дистрибуция с храни с вх. № КХ-
198/07.04.2021г., ведно с Приложение №1 към Заявление за регистрация/одобрение на обект;
копие на Удостоверение с изх. № ВхК-3197/26.03.2021; копие на Договор за отдаване под
2
наем на имот – публична общинска собственост, ведно с Допълнително споразумение;
заверено копие на Удостоверение за регистрация на заведение за обществено хранене №
101/7864/28.03.2018г. и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота
фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:
АУАН № 000215/ 19.05.2023г. и обжалваното НП № КХ-08/ 26.07.2023г. са издадени
в съответствие на процесуалните правила: Д.ието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.26, ал.2, т.5 от Закона за храните.
Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата, поддържани от него и в съдебно
заседание чрез проц.представител, поради които смята, че съда следва да отмени
обжалваното от него НП като незаконосъобразно. Алтернативно моли съда на приведе в
съответствие със закона наложеното наказание, ако не се възприемат неговите доводи.
Претендира и разноски по делото.
Проц.представител на АНО оспорва възраженията и излага доводи, въз основа на
които счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Заявява, че е допусната
техническа грешка при определянето на наказанието и моли съда да го приведе в
съответствие със законовата норма. Претендира и разноски по делото.
По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и проц.представител на
АНО съда счита следното:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочените АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на Д.ието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта
и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество. Съгласно
чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ, нарушенията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се установяват с актове на инспектори в областните дирекции по
безопасност на храните, осъществяващи официален контрол, а от приложените по делото
документи е видно, че свидетеля М. Б. Г. е бил назначен на длъжност "главен инспектор" в
отдел "Контрол на Храните" /КХ/ при ОДБХ-Силистра. Наказателното постановление е
3
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Силистра (ОДБХ
- Силистра), който се явява компетентен орган съгласно чл.139, т.1 от ЗХ.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.5 от Закона за храните „За регистрация на
обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на
бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004
бизнес операторът подава до съответния компетентен орган по чл.23, ал.2, т.1 или 2: …
Заявлението съдържа най-малко: …групи храни, включително подгрупи храни, които ще се
произвеждат, преработват и/или дистрибутират в обекта“. По делото категорично се доказа
от обективна страна, че е налице нарушение на цитираната разпоредба, тъй като при
проверката на павилион „Б.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Д.а Груп“ ЕООД,
било установено, че в него се продава за консумация бира, която не е била включена в
групите храни, които се предлагат в обекта, съгласно Удостоверение за регистрация № 2466/
08.04.2021г.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на Д.ието, към
която освен вината, също така спадат причините и мотивите за извършване на нарушението.
Достатъчно е да има съставомерно Д.ие от обективна страна, каквото е налице.
В случая обаче неправилно дружеството е било санкционирано с наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, въпреки, че правилно е била посочена
санкционната разпоредба на чл.134, ал.2 от Закона за храните. Дружеството-жалбоподател
"Д.а Груп" ЕООД е лице по чл.4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, в който попадат
операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от производството,
преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1
и те трябва да спазват общите хигиенни изисквания, определени в приложение II и всички
специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004. Именно за нарушение на
специфичните изисквания по чл.26, ал.2, т.5 от Закона за храните е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице "Д.а Груп" ЕООД.
Предвид на това наказанието е следвало да бъде наложено и определено по реда на чл.134,
ал.2 от ЗХ, който гласи, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание. В случая е нарушен Закона за храните, а именно
нарушен е чл.26, ал.2, т.5 от ЗХ, като нарушението е извършено за първи път и правилно
АНО е записал, че следва да се наложи наказание в минимален размер, но неправилно е
определил този размер, като вместо 1000 лева е наложил имуществена санкция в размер на
2000 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и дадена правилна правна квалификация на нарушението е била приложена и
правилната санкционна разпоредба, но е определена неправилно санкцията за извършено за
първи път нарушение. Преди измененията на ЗАНН от 23.12.2021 г. това би било основание
за отмяна на атакуваното НП, но към момента е в сила разпоредбата на чл.63, ал.7, т.4 от
4
ЗАНН, която гласи, че съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да намали размера на
наложената имуществена санкция. В случая не е налице никакво изменение на
обстоятелствата на нарушението, тоест фактите във връзка с неговото извършване си
остават същите, като единствено се налага съдът да намали размера на наложената
имуществена санкция в минимален размер, прилагайки санкционната разпоредба на чл.134,
ал.2 от ЗХ. Това е в интерес на наказаното лице, тъй като му се налага по-леко наказание,
като не се утежнява положението му, понеже не се прилага закон за по-тежко наказуемо
нарушение, тоест по никакъв начин не се нарушават правата му и конкретно правото на
защита.
Предвид на изложеното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
изменено, като на дружеството-жалбоподател бъде наложена имуществена санкция по реда
на чл.134, ал.2 от ЗХ в минимален размер. Посочената разпоредба предвижда, че за други
нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба
или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание. Съдът намира, че наказанието следва да е в минимален размер от 1000 лева, тъй
като Д.ието не се отличава с някаква по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от същия вид, тоест то се явява типично, обичайно и няма данни
дружеството да е било наказвано друг път за подобни нарушения.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт
чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива типичната
степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В случая не се изисква
настъпването на вредоносни последици, но се касае за неизпълнение на задължение, което
може да рефлектира пряко върху здравето на потребителите. Въведените изисквания за
безопасност на храните целят да се създадат гаранции за безопасността на здравето на
клиентите. С нарушението се засягат обществени отношения, охраняващи безопасността на
храните, с оглед защита на здравето и интересите на потребителите. Всичко това говори за
немалка степен на обществена опасност на Д.ието, което дава основание същото да не бъде
прието за маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на
лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено
ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят
и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат
възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове
на обществото.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като на дружеството-жалбоподател "Д.а Груп" ЕООД бъде наложена имуществена
5
санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.134, ал.2 от ЗХ.
В останалата си част възраженията на жалбоподателя са ирелевантни и неправилни,
тъй като никъде в обжалваното НП не се визира, че е нарушена която и да е норма от
Наредба № 2/ 20.01.2021г., касаеща специфичните изисквания към безопасност и качество
на храните, предлагани в детски заведения, училищни столове и обекти за търговия на
дребно на територията на училищата и детските заведения. В случая съвсем ясно и
недвусмислено е описано в обжалваното НП, че е нарушен чл.26, ал.2, т.5 от Закона за
храните, а не посочената наредба. Не касае пряко и правото на защита на наказаното лице
пропуска от страна актосъставителя да впише измежду лицата, които присъстват при
съставянето на акта и нарушителя, тъй като е видно, че АУАН-ът е бил съставен в
присъствието на представител на дружеството-нарушител, видно както от показанията на
всички разпитани лица, така и от приложените към делото документи, именно- разписка от
която е видно, че на същата дата на която е бил съставен и АУАН-ът е бил връчен на
представител на дружеството-нарушител, която собственоръчно е записала, че получава
препис от него. С тази разписка нарушителя е уведомен и за правата си по чл.42, ал.2 и
чл.43, ал.5 от ЗАНН, поради което съда счита, че не е било допуснато нарушение, водещо до
отмяна на обжалваното НП. Отделно от това следва да се има предвид и че законодателя
никъде не е вменил задължението на актосъставителя да вписва, че съставя акта в
присъствието на нарушителя, като е налице особена разпоредба, касаеща обаче съставянето
на АУАН в отсъствие на нарушителя, какъвто очевидно не е настоящия казус.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на имуществената
санкция, то няма как да бъде уважено искането на адв.В. М. при АК-Силистра за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да налага
субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК. Законодателят е бил
пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на
обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася
с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени акта по чл.58д от ЗАНН. Това са
трите възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя,
то разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този
случай разноските са за жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно.
От друга страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а
6
чл.189, ал.3 от НПК гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание
е било изменено (намалено, увеличено и т. н.), релевантно е единствено дали е признат за
виновен да е извършил инкриминираното Д.ие. В тази връзка, дори горната инстанция да
измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не се променя, тъй
като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става въпрос за извършени
административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена опасност се
наказват по административен ред, а не са престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за
вид наказателна отговорност, а не гражданска такава и тези производства се доближават
повече до наказателните производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива
по реда на ГПК. Предвид на това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето
за останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в
административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия случай се
касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено
нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се
подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на ГПК,
тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се присъждат
разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП не се отменя. В
този смисъл е и съдебната практика.
След като административнонаказателната отговорност на "Д.а Груп" ЕООД е
ангажирана за извършено административно нарушение, то е основателно искането на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на сторените разноски.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според
чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на директора на ОДБХ-
Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно
чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във вр.с чл.63, ал.7, т.4 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-08/ 26.07.2023г., издадено от В. Д. Д. на
длъжност Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- гр.Силистра, въз
7
основа на АУАН № 000215/ 19.05.2023г. с което на основание чл.134, ал.2 от Закона за
храните е наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 2000 /
две хиляди / лева на „Д.А ГРУП” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление- гр.С..,
представлявано от З. В. Т., ЕГН **********, упълномощено лице от П. И. Т., за извършено
нарушение по чл.26, ал.2, т.5 от Закона за храните, като НАЛАГА на „Д.А ГРУП” ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление- гр.С., представлявано от З.В. Т., ЕГН
**********, упълномощено лице от П. И. Т., на основание чл.134, ал.2 от Закона за храните
административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 1000 / хиляда / лева, за
извършеното нарушение по чл.26, ал.2, т.5 от Закона за храните.
ОСЪЖДА „Д.А ГРУП” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление- гр.С.,
представлявано от З. В. Т., ЕГН **********, упълномощено лице от П. И. Т. да заплати на
д-р В. Д. Д., на длъжност директор на Областна дирекция по безопасност на храните-
Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.В. М. от АК- Силистра за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател "Д.А
ГРУП" ЕООД като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8