Р
Е Ш Е
Н И Е
|
Номер |
|
година |
22.11.2021 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
27.10.2021 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
127 |
по
описа за |
2021 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
„СИМЕКС”
ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя му Р. М. Б., подадена
чрез адв.К.Т. от АК-***, със
съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение
№47 от 15.07.2021 год., постановено
по АНД №532/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с
което
е потвърдено наказателно
постановление №11/2021г. от 31.03.2021
год., издадено от директора на Териториална
дирекция „Тракийска”
– град Пловдив
на Агенция „Митници”.
Касаторът заявява в жалбата, че в срок обжалва изцяло решението по АНД
№532/2021 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, като счита, че същото е
неправилно поради нарушение на материалният закон и необосновано, като
постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и установените
с тях факти. Излага съображения, като твърди, че неправилно съдът е приел, че с
оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана наказателната
отговорност на дружеството, на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС, както и че
неправилно е приложен материалния закон поради обстоятелството, че случаят
разкрива признаците на маловажност и че независимо от естеството и системността
на нарушението, не може да не се съобрази стойността на сделката, респективно стойността
на дължимия акциз. Излага довод, че това обстоятелство, отнесено към доказаното
в производството друго такова - че управителят на дружеството е създал
организация с цел обезпечаване спазването на нормите на закона - издал е
съответна заповед, сочи на обоснован извод, че се касае до маловажно нарушение,
при което нарушителят е следвало да бъде предупреден, а не наказан. Касаторът
сочи, че действително, чл.126б от ЗАДС предвижда налагането на глоба, чиито
адресати са единствено физическите лица в тяхното гражданскоправно качество, но
че това не означава, че юридическите лица и едноличните търговци не могат да
бъдат субекти на маловажни случаи, а че при маловажни случаи следва да се
пристъпи към реализация на личната отговорност на извършителя, но не и към
обективната отговорност на едноличния търговец или юридическото лице. Счита, че
в случая е следвало да се наложи глоба на лицето, извършило зареждането на
процесната бутилка, а не имуществена санкция на неговия работодател, като в
жалбата развива подробни доводи в тази насока. Според касатора, в случая неправилно
е приложен материалният закон поради неправилно определяне на субекта на
нарушението, тъй като „СИМЕКС” ЕООД не е осъществило състава на нарушението по
чл.118, във вр. с чл.95, ал.1 от ЗАДС, защото дейността му попада в приложното
поле на разпоредбата на чл.95, ал.2 от ЗАДС, уреждаща изключение от общото
правило на ал. 1 от коментираната норма. Сочи, че за
преценката за маловажност на случая не са съобразени разпоредбите на специалния
закон - текстът на чл.126б от ЗАДС и че разпоредбата на чл.118 от ЗАДС е сред
посочените в ал.1 на чл.126б от ЗАДС и че в този смисъл била постоянната
практика на административните съдилища, които поддържат и допълнително
съображения в смисъл, че при маловажни случаи по чл.95, ал.1 от ЗАДС следва да
се пристъпи към реализация на личната отговорност на извършителя, а не към
обективна отговорност на ЮЛ, тъй като в случая административно - наказателната
разпоредба на чл.118, ал.1 от ЗАДС предвижда санкция както за физически лица
така и за юридически лица, като двете не са обвързани помежду си. Развива
съображения в тази насока, като счита че е налице хипотезата на чл.126б от ЗАДС, респективно, налице е маловажен случай на административно нарушение, за
което ЗАДС предвижда налагането на глоба с фиш по реда и в размерите по чл.39,
ал.2 от ЗАНН и следователно, процесното наказателно постановление се явява
издадено при неправилно прилагане на закона, поради което същото е неправилно. Касаторът счита също, че от своя страна, като е потвърдил оспореното пред
него наказателно постановление, районният съд е постановил решението си при
неправилно прилагане на закона. Предвид на всичко това, касаторът моли настоящата
инстанция да приеме, че районният съд е постановил решението си при неправилно
прилагане на закона, да отмени атакуваното решение и да постанови друго такова,
по същество на спора, с което да отмени издаденото наказателно постановление
№11/2021г. от 31.03.2021 год. на директора на Териториална дирекция „Тракийска”
при Агенция „Митници”, като неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът „СИМЕКС” ЕООД ***,
с ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощения си процесуален
представител – адв.К.Т. от АК-***, който заявява ,че поддържа
депозираната жалба по съображенията, изложени в нея. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на Районен съд –
Кърджали и да постанови друго такова по същество, с което да уважи подадената
жалба и да отмени
издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по
касация – директорът на Териториална
дирекция „Митница”
– Пловдив, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк.З. Н. Р., която оспорва
касационната жалба и счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди така издаденото решение
на Районен съд – Кърджали и да остави
без уважение подадената касационна жалба. Намира
атакуваното решение
за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че в случая се касае за нарушение, извършено
от юридическо лице, чиято
отговорност,
по аргумент на чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, а също
така, че в
случая не може да става въпрос за маловажност, тъй като за дружеството е
направена справка в системата на Агенция „Митници”, от която било
видно, че има три извършени нарушения по същата разпоредба от ЗАДС. Моли
за придсъждане на направените разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
предлага настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното
решение, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в
конкретния случай, от събраните
писмени и гласни доказателства,
безспорно е установено извършване на
нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС, но и че то
не е извършено от санкционираното дружество – „Симекс” ЕООД ***, а от
физическото лице, което фактически е извършило действието по зареждане на
конкретната газова бутилка, на посочената дата. Счита, че в
конкретния случай, доколкото това нарушение е извършено от физическо лице, е следвало
наказващият орган да приложи нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, нещо което не било
сторено от митническите органи. По тези съображения
предлага да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
е
това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №47 от 15.07.2021 год., постановено по АНД
№532/2021
год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил изцяло наказателно
постановление/НП/ №11/2021г.
от 31.03.2021
год., издадено от директора
на Териториална дирекция „Тракийска” – град Пловдив
на Агенция „Митници”,
с което е постановено: 1. Налагане
на административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 3000 лева,
на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***,
на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС, за извършено
нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС; 2. Отнемане в полза
на държавата на средствата, послужили за извършване на нарушението -
5 броя накрайници за свързване към пистолет, за зареждане на моторни превозни
средства от колонка, за зареждане на автомобили с втечнен нефтен газ (LPG),
собственост на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС;
3. Отнемане
на стоката,
предмет на нарушение, в полза на държавата - 3.16 литра втечнен нефтен газ
пропан-бутан (LPG) от „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС. Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил „СИМЕКС”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Агенция „Митници”, с адрес – ***,
сумата в размер на 100/сто/ лева, представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови своя съдебен акт, въз основа на събраните по делото
доказателства, районният съд е установил от фактическа страна, че на 11.12.2020 год., митническите служители Д. П. и Г. К. извършили проверка
в обект, представляващ бензино-газстанция, намираща се на адрес: ***,
стопанисвана от „СИМЕКС” ЕООД ***. Поводът за проверката бил получен сигнал в
Териториална дирекция „Тракийска”
град Пловдив за нерегламентирано пълнене на бутилки за
битови нужди в обекти за зареждане на моторни превозни средства на бензиностанция
в ***. От проверяващия екип предоставили за зареждане с газ бутилка за битови
нужди с фабр.№*** и вместимост 27 литра. Служителят С. М. М., който работел на
трудов договор в обекта и обслужвал бензино-газстанцията, извършил зареждане на
3.16 литра втечнен нефтен газ (LPG) в предоставената му бутилка. Той я заредил
от колонка, предназначена за зареждане на моторни превозни средства с втечнен
нефтен газ (LPG). За зареденото в бутилката количество от 3.16 литра бил
издаден фискален бон от 11.12.2020 год., в 12:38 часа, на стойност 3.00 лева,
по единична цена на литър - 0.93 лева и отчетена транзакция №***. При
извършения оглед на обекта било установено, че на територията му нямало
обособен пункт за зареждане на бутилки за битови нужди с втечнен нефтен газ
(LPG). Действията на контролните органи били документирани в Протокол за
извършена проверка №2566/11.12.2020 год. С Опис на иззети веществени и писмени
доказателства, неразделна част от Протокол №2566/11.12.2020 год., били иззети 5
броя накрайници за свързване към пистолет, за зареждане на моторни превозни
средства от колонка с втечнен нефтен газ (LPG). С Опис на иззети акцизни стоки,
неразделна част от Протокол №2566/11.12.2020 год., били иззети 3.16 литра
втечнен нефтен газ (LPG), намиращ се в бутилка за битови нужди с фабр.№***. По
повод така установеното нарушение, на 17.12.2020 год., свидетелката Д. П.
съставила срещу „СИМЕКС” ЕООД *** АУАН по чл.95, ал.1 от ЗАДС. Същият бил
връчен на надлежно упълномощено от дружеството лице, което го подписало и
получило без възражение. На 22.12.2020 год. при наказващия орган постъпило
писмено възражение срещу съставения акт. Възражението не било уважено и на
31.03.2021 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което
жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС, за нарушение
по чл.95, ал.1 от ЗАДС.
Тази фактическа
обстановка районният съд е приел за установена
по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Д.
П., М. Б. и Р. К.; Акт за установяване на административно нарушение №155 от
17.12.2020 год.;
Заповед №3AM-43/32-8734 от 07.01.2019 год.; Протокол от
27.01.2021 год.
за определяне на пазарна цена на стоки; Заповед №16/01.10.2020 год.;
Приемо-предавателен протокол от 16.12.2020 год.; Складова
разписка №*** от 16.12.2020 год.; Протокол за
извършена проверка №2566/11.12.2020 год.; Опис на
иззети веществени доказателства към Протокол за извършена проверка №2566 от 11.12.2020
год.;
Фискален бон от 11.12.2020 год.; Опис на
иззети акцизни стоки към Протокол за извършена проверка №2566/11.12.2020 год.;
Писмени обяснения от 11.12.2020 год. - 2 бр.;
Трудов договор №**/*** год.;
Разписка за връчване на наказателно постановление от 05.05.2021 год.;
Акт за установяване на административно нарушение №125 от 19.01.2021 год.;
Наказателно постановление № 210 от 25.03.2021 год.; Акт за
установяване на административно нарушение №154 от 17.12.2020 год.;
Наказателно постановление №12 от 22.02.2021 год., както и
другите,
приети по делото,
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС забранява пълненето
на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби
за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства. Съдът е
приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
дружеството „СИМЕКС” ЕООД *** действително е осъществило така вмененото му
нарушение и че се е установило по несъмнен начин, че на процесната дата, в
бензино-газстанцията, стопанисвана от жалбоподателя, е била заредена с втечнен нефтен
газ (LPG) бутилка за битови нужди, т.е. бутилка, различна от бутилките за
газови уредби за автомобили. Съдът е
посочил, че зареждането било извършено от колонка, предназначена за
зареждане на моторни превозни средства с втечнен нефтен газ (LPG), като е
приел, че затова и с оглед на така констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството на основание
чл.118, ал.1 от ЗАДС, предвиждащ, че лице, което наруши разпоредбата на чл.95,
се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лева - за физическите лица, и с
имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева - за юридическите лица и
едноличните търговци. Първоинстанционният съд е
посочил също, че определената по вид и размер санкция е ориентирана към
минимума и е справедлива, като съответства в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Приел е, че правилно, на основание чл.124, ал.2
от ЗАДС, са отнети в полза на държавата средствата, послужили за извършване на
нарушението - 5 броя накрайници за свързване към пистолет, за зареждане на
моторни превозни средства от колонка, за зареждане на автомобили с втечнен
нефтен газ (LPG), собственост на жалбоподателя, както и на основание чл.124,
ал.1 от ЗАДС - стоката предмет на нарушение, представляваща 3.16 литра втечнен
нефтен газ пропан-бутан (LPG).
Районният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. Приел е, че актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е
извършено, а също и доказателства, които го подкрепят, както и че от
съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се
установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата
правна квалификация. Съдът е приел за неоснователен доводът, че отговорно лице
се явява в случая съответният работник, който извършил зареждането, като
неправилно бил определен субектът на нарушението, като е посочил, че в случая
се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг.
от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна и че поради това, деянието не следва
да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал
ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна
норма. Съдът е приел също, че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на
дейността си като юридическо лице, да вземе всички необходими мерки и да
изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това, следва
да понесе имуществена санкция. Според решаващия състав на районния съд, до друг
извод не водел и фактът, че в чл.118, ал.1 от ЗАДС е предвидена и санкция за
физически лица, тъй като в правомощията на наказващия орган било да прецени,
чия отговорност да ангажира. Съдът не е се споделил и искането за прилагане на
чл.126б от ЗАДС, уреждащ маловажните случаи на нарушения, предвид установеното
системно извършване от жалбоподателя на забранената дейност по чл.95, ал.1 от ЗАДС, като е посочил, че нарушения по този текст са били установени в
стопанисвания от жалбоподателя обект и на 11.11.2020 год. и 17.11.2020 год.,
като за първото от тях вече била прилагана разпоредбата относно маловажния
случай и това било видно от приетите като доказателства по делото АУАН №154 от
17.12.2020 год., АУАН №125 от 19.01.2021 год., наказателно постановление №12 от
22.02.2021 год. и наказателно постановление №210 от 25.03.2021 год. Не на
последно място, съдът е отбелязъл, че чл.126б, ал.1 от ЗАДС предвижда, че за
маловажни случаи на нарушения по чл.118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени
при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и
в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН, т.е. приел е, че прилагането на
текста е само относно глобите и че е само възможност за митническите органи. Съдът
е приел, че твърденията за невисоката обществена опасност на деянието са
отчетени от наказващия орган, който е наложил минималната, предвидена в закона,
санкция, както и че не почива на събраните по делото доказателства доводът, че
дейността на жалбоподателя попадала в приложното поле на чл.95, ал.2 от ЗАДС,
тъй като условията на тази норма не са изпълнени. По тези съображения районният
съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, съдът е
приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че в случая по делото е
проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лева. съдът е отбелязъл, че доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в Агенция „Митници”, с адрес ***, то в
нейна полза, в качеството й на юридическо лице (чл.3, ал.1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници”) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия
в този смисъл.
За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и
писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила.
Изяснил е напълно
фактическата обстановка, а освен това, приетата от съда
фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства,като въз основа на нея, съдът е формирал законосъобразен извод относно наличието
на извършено нарушение на чл.95, ал.1 от ЗАДС. Районният съд обаче е направил неправилни и незаконосъобразни изводи, като е приел, че по отношение на това нарушение не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на разпоредбата чл.126б от ЗАДС и съответно е постановил неправилен и незаконосъобразен
краен съдебен акт.
С разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС е въведена забрана за пълненето
на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за
автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства. За нарушение
на горната забрана, в чл.118 от ЗАДС е предвидено наказание глоба в размер от
1000 до 3000 лева - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от
3000 до 10000 лева - за юридическите лица и едноличните търговци. Същевременно, нормата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС предвижда за маловажни случаи на нарушения по чл.118,
120, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи да налагат глоба с фиш по реда и в
размерите, установени в чл.39, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/, като съгласно ал.2 на чл.126б от ЗАДС, маловажни случаи са тези, при които двойният размер на
акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лева. От друга страна е безспорно, че това административно наказание – глоба, може да се налага единствено на физическите
лица в тяхното гражданскоправно (а не търговско) качество. Това обаче не
означава, че юридическите лица и едноличните търговци не могат да бъдат субекти
на маловажни случаи на посочените в ал.1 на чл.126б от ЗАДС нарушения/в т.ч.
и на нарушение по чл.118 от ЗАДС/, а че при маловажни случаи следва да се
пристъпи към реализация на личната отговорност на извършителя - физическо лице,
но не и на обективната отговорност на едноличния търговец или юридическото
лице.
Безспорно е в случая, че на 11.12.2020 год.,
в стопанисваната от касатора бензино-газстанция,
лицето С. М. М. – служител на дружеството, назначен с трудов договор, е заредил количество от 3.16 литра
втечнен нефтен газ/LPG/ в предоставена му бутилка за битови нужди, с фабр.№***, с
вместимост 27 литра, като за
това заредено количество е бил издаден
фискален бон от 11.12.2020
год., в 12:38:06 часа, на стойност 03.00 лева, при единична цена за литър –
0.93 лева. При тези факти, предвид общата
стойност на стоката, предмет на нарушението, очевидно е, че двойният размер на
акциза за зареденото количество втечнен нефтен газ, не е възможно да надвиши
100 лева, като следва
да се отбележи, че в приложения по преписката фискален бон от 11.12.2020 год., издаден
в 12:38:06 часа/на л.59 от
делото/, на отделен
ред е посочен размерът на акциза за това заредено
количество втечнен нефтен газ, на стойност 03.00 лева и този размер е 0.58 лева, от
което следва, че двойният размер на акциза е 1.16 лева. От това следва, че нарушението безспорно попада
в обхвата на чл.118 от ЗАДС, изрично посочен в нормата на чл.126б,
ал.1 от с.з., поради което случаят се явява маловажен
по смисъла на специалния закон. В тези случаи, разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС
предвижда налагането на глоба с фиш,
или субект на отговорността при маловажен случай на нарушение по чл.118, 120,
122, 123, 126 и 126а от ЗАДС, е физическото лице, извършило съответното деяние. С
други думи, митническите органи е следвало да наложат
глоба на физическото лице, извършило зареждането на туристическата газова бутилка, ако то е действало
виновно, а не имуществена санкция на неговия работодател. Тук следва да се отбележи, че лицето, извършило зареждането на газовата
бутилка за битови нужди е било безспорно установено от контролните митнически
органи и същото е посочено с трите си имена както в Протокола за извършена
проверка с №2566 от 11.12.2020 год., съставен на място непосредствено след
извършване на проверката, така и в обстоятелствената част на съставения АУАН
№155 от 17.12.2020 год. и в издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление и това е лицето С. М. М., с ЕГН **********. В съставения на място
Протокола за извършена проверка с №2566 от 11.12.2020 год. това лице е вписано
с трите си имена, ЕГН и точен адрес, като същото дори се е подписало на този
протокол като лице, присъствало при извършването на тази проверка. Това лице - С.
М. М., е дало писмени обяснения при извършването проверката, на предоставена му
бланка/Приложение
№6/, които писмени обяснения са неразделна част към
Протокола за извършена проверка с №2566 от 11.12.2020 год. и в които е описало
извършеното деяние,
като в същите е заявило, че на 11.12.2020 год., около 12
часа, е дошъл клиент и е поискал да му зареди газова бутилка и след като видял,
че колата е ***, решил да зареди бутилката, въпреки че му е било забранено от
фирмата, като в тези писмени обяснения е вписал ЕГН и настоящия си адрес.
Такива писмени обяснения при извършването на проверката, също неразделна част
към Протокола за извършена проверка с №2566 от 11.12.2020 год., е дал и К.Т., в
качеството си на пълномощник на дружеството, в които е посочил, че е запознат,
че от ръководството на дружеството има забрана за пълнене на газови бутилки и
че всеки от персонала на бензиностанцията носи лична отговорност за евентуално
зареждане на газови бутилки. По
административнонаказателната
преписка е приложена и съответно приета като доказателство по делото от
районния съд и Заповед №16 от 01.10.2020
год., издадена от управителя на „СИМЕКС”
ЕООД ***/на л.44 от делото/,
с която е забранено пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни
от бутилките за газови уредби за автомобили, в станциите за зареждане на МПС,
собственост на дружеството и находящи се в ***,
като в заповедта
изрично е вписано, че за неспазването й, всеки от служителите на обектите носи
лична отговорност. Служителите на тези обекти са били запознати с така
издадената заповед, като видно от същата, общо девет служители са вписали
имената си под съдържанието на заповедта и са се подписали саморъчно срещу
имената си в уверение на това, че са запознати с нея, като на първия ред е
вписал имената си и се е подписал служителят С. М.
М., но независимо от това и в нарушение на тази заповед, на посочената дата и в
посочения обект на дружеството, същият е извършил пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилка,
различна от бутилките за газови уредби за автомобили.
Така, предвид изложеното по-горе настоящият състав намира, че митническите
органи категорично е
следвало да наложат
глоба на физическото лице, което е извършило
зареждането на газова бутилка за битови нужди, доколкото са разполагали с данни, че същото е действало виновно, а не
имуществена санкция на неговия работодател. Отново следва да
се отбележи, че лицето, извършило зареждането на газовата бутилка за битови
нужди, е било безспорно установено от контролните митнически органи - с трите му
имена, точен настоящ адрес и ЕГН и при това положение, не е била налице никаква пречка, на това физическо лице
да бъде наложена
глоба с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания, предвид
наличието на маловажност на конкретния случай. Настоящият касационен състав
намира, протимвно на възприетото от решаващия състав на районния съд, че при преценката за
маловажност на случаите на нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на специалния закон, а именно - текста
на чл.126б от ЗАДС. Както бе посочено и по-горе, съгласно ал.2 на чл.126б от ЗАДС, маловажни
случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките -
предмет на нарушението,
не надвишава 100
лева, какъвто е и настоящият случай, а същевременно,
разпоредбата
на чл.118 от ЗАДС е сред изчерпателно посочените в ал.1 на същия чл.126б от ЗАДС. В този смисъл е постоянната и непротиворечива практика
на административните съдилища, които поддържат и допълнителни
съображения в смисъл, че при маловажни случаи на нарушения
по чл.95,
ал.1 от ЗАДС,
следва да се пристъпи към реализация на личната отговорност на физическото лице - извършител,
а не към обективна отговорност на ЮЛ, тъй като в случая
административнонаказателната разпоредба на чл.118,
ал.1 от ЗАДС предвижда санкция както за физически лица,
така и за юридически лица, като двете не са обвързани помежду си. Ясно е, че съобразно
критерия на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, а именно
- двойният
размер на акциза за стоките – предмет на нарушението,
да не надвишава 100
лева,
като последица, административните нарушения от
категорията на настоящото деяние, т.е.
административните нарушения на чл.95, ал.1 от ЗАДС, в значително по-голямата си
част
ще бъдат маловажни, от което пък следва, че митническите органи следва да налагат наказания глоба с фиш
по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от Закона за административните
нарушения и наказания, а именно – от 10 до 50 лева, предвид нормата на ал.1 на
същия чл.126б от ЗАДС.
Това обаче, по никакъв начин не означава, че изцяло се
изключва приложението на нормата на чл.95, ал.1 от ЗАДС, а просто размерът на
наложените административни наказания глоба е значително по-нисък от този,
предвиден в санкционната разпоредба на чл.118 от ЗАДС. Напълно обясним е
стремежът на митническата администрация почти винаги да ангажира
административнонаказателната отговорност на юридическите лица или на еднолични
търговци, за извършени нарушения по чл.95, ал.1 от ЗАДС, предвид значително
по-високият размер на предвиденото в чл.118, ал.1 от ЗАДС наказание „имуществена
санкция” – от 3000 до 10000 лева при първо нарушение, но при действащата
законодателна уредба, това явно няма как да се осъществи. Това обаче не е проблем на тълкуването на приложимите материалноправни норми на закона и на правоприлагането, а на
нормотворчеството. Ясно е, че до различно
правно положение, т.е. до различно законодателно разрешение може да се
стигне след съответно изменение на закона в такава
насока,
но не и по пътя на поправителното тълкуване, което е недопустимо в областта на
административнонаказателната и наказателната отговорност. Следва да се добави, че в настоящия случай е неприложима
правната норма, уреждаща маловажния случай по смисъла на ЗАНН, тъй като чл.126б от ЗАДС
е специална разпоредба, дерогираща общото правило на чл.28 от ЗАНН по изложените по-горе съображения.
Така, предвид всичко
изложено по-горе, касационната инстанция
намира, че обжалваното
решение
е неправилно и
следва да бъде отменено в частта му,
с която е потвърдена т.1 от наказателно
постановление №11/2021г. от
31.03.2021 год. на директора на Териториална дирекция
„Тракийска” – град Пловдив, с която на дружеството – касатор в
настоящото производство, е наложено
административно
наказание „имуществена санкция”,
в размер на 3000 лева.
По отношение потвърдената с обжалваното решение т.2 от същото наказателно
постановление, с която, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, са отнети в полза на
Държавата, средствата, послужили за извършване на нарушението, а именно: „5 броя накрайници за свързване към пистолет
за зареждане на моторни превозни средства от колонка, за зареждане на
автомобили с втечнен нефтен газ (LPG), собственост на нарушителя - „СИМЕКС”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. М.
Б.”, касационната инстанция намира следното:
Разпоредбата на
чл.124, ал.2 (доп., ДВ, бр.98 от 2018 г., в
сила от 01.01.2019 г.) от ЗАДС регламентира, че средствата и/или
съоръженията - собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение
по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не
съответства на тежестта на нарушението. В настоящия случай, с наказателното
постановление са отнети в полза на Държавата 5/пет/ броя накрайника за
зареждане на бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили -
собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗАДС. След анализ на доказателствата по делото обаче, настоящият състав
стига най-напред до извод, че не всички 5/пет/ накрайника в случая се явяват
средства, послужили за извършване на конкретното нарушение, за което е съставен
АУАН и е издадено процесното наказателно постановление. Безспорно е, че конкретното
нарушение касае зареждането с втечнен нефтен газ (LPG) на една бутилка за битови
нужди, с посоченото количество такъв втечнен нефтен газ, като това зареждане е
извършено само с един такъв метален накрайник, а не с всичките пет
едновременно, което е обективно невъзможно, а няма и никакви данни или дори
твърдения, при пълненето на бутилката за битови нужди, служителят да е
използвал последователно пет различни такива накрайника, т.е. ясно е, че дори и
един от тези накрайници да е средство, послужило да извършването на
нарушението, то останалите 4/четири/ накрайника не са такива средства, които да
са послужили за извършване на конкретното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗАДС. В
тази връзка следва да се отбележи, че от съставения протокол за извършена
проверка, а и от показанията на митническите служители, извършили тази
проверка, по никакъв начин не става ясно, къде и как са намерени останалите
четири накрайника и защо за иззети същите, респ. защо е сметено, че и останалите
4/четири/ накрайника са средства, послужили за извършване на конкретното
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗАДС.
По отношение на
тази т.2 от процесното наказателно постановление следва да се посочи също така,
че в Протокола за извършена проверка с №2566 от 11.12.2020 год. е описано, че с
опис на иззетите веществени и писмени доказателства са били иззети „5 броя накрайници за свързване към пистолет за
зареждане на моторни превозни средства с LPG”, но в същия този опис на
иззетите веществени и писмени доказателства към протокола за извършена проверка
е вписано нещо друго, а именно - че са иззети „1. Накрайници за зареждане на туристически бутилки – 4 бр. и 2.
Накрайник за зареждане на бутилки за битови нужди – 1 бр.”, като по същия
начин иззетите накрайници са описани и в представения по делото Приемо-предавателен протокол с Рег.№435/16.12.2020
год., съставен от служители на Териториална дирекция „Тракийска” – Пловдив към
Агенция „Митници”, както и представената Складова разписка №*** от 16.12.2020
год., а именно: „1. Накрайници за зареждане на туристически бутилки – 4 бр. и
2. Накрайник за зареждане на бутилки за битови нужди – 1 бр.”. Същевременно, в
т.2 от процесното наказателно постановление е описано, че се отнемат в полза на
Държавата „5 броя накрайници за свързване
към пистолет за зареждане на моторни превозни средства от колонка, за зареждане
на автомобили с втечнен нефтен газ (LPG)”. Така всъщност, не става ясно,
дали средствата, които според митническите органи са послужили за извършване на
нарушението – накрайниците, които са иззети при проверката и съответно са
заприходени в Териториална дирекция „Тракийска” – Пловдив към Агенция „Митници”
с посочената складова разписка, са идентични с тези, които се отнемат с т.2 от
процесното наказателно постановление. Това е така, тъй като при проверката, от
митническите контролни органи са иззети общо 5 броя накрайници – 4/четири/ за
пълнене на туристически бутилки и 1/един/ за пълнене на бутилки за битови
нужди, а се отнемат 5/пет/ броя
накрайници за свързване към пистолет за зареждане на моторни превозни
средства от колонка, за зареждане на
автомобили с втечнен нефтен газ, но не и такива за зареждане на
туристически бутилки или бутилки за битови нужди, като в тази връзка следва да
посочи, че пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки на газови уредби на
автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства, не е забранено
от закона и не съставлява нарушение.
Според настоящия
касационен състав изложеното по-горе само по себе си обуславя
незаконосъобразност на процесното наказателното постановление в частта му т.2,
поради което и в тази му част, това наказателно постановление е следвало да
бъде отменено от първоинстанционния съд.
Най-сетне следва да се посочи, че дори и да се приеме, че 1/един/
брой накрайник, от общо петте иззети такива, е средство, послужило за
извършване на конкретното нарушение, то по отношение на него, макар да е
средство, послужило за извършване на конкретното нарушение, също не може да
бъде постановено отнемане в полза на държавата, т.к. накрайникът не е
собственост на физическото лице, извършило деянието - С. М. М., а е собственост на „СИМЕКС” ЕООД ***, респ. не са налице
и предпоставките на чл.124, ал.2 от ЗАДС, която предвижда тези средствата и/или
съоръженията, послужили за извършване на нарушение по този закон да се отнемат
в полза на държавата, но само ако са собственост на нарушителя.
Като не е
обсъдил и съобразил всички тези обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното
наказателно постановление, т.е. и в частта му по т.2, Кърджалийският районен
съд е постановил решението си в тази му част при неправилно на закона. Това
налага отмяната му и в тази негова част и постановяването на друго решение, с
което следва да бъде отменено атакуваното наказателно постановление и в частта
му по т.2, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на средствата,
послужили за извършване на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗАДС.
В останалата част, касаеща т.3 от процесното наказателно постановление, с която е
постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението - 3.16 литра втечнен нефтен газ
пропан - бутан (LPG),
напълнен в бутилка за битови нужди с фабр.№*** и вместимост 27
литра, при цена от 0.93 лева за литър, на обща стойност 03.00 лева, обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона - чл.124, ал.1 от ЗАДС и съответно, в тази му част следва
да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и предвид липсата на изразена претенция за присъждане на
деловодни разноски от страна на касатора, съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.I/първо/ и II/второ/, във вр. с чл.217, ал.3,
предл.IV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63,
ал.1, предл.II/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №47 от 15.07.2021 год.,
постановено по АНД №532/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, В ЧАСТТА му,
с която са потвърдени т.1 и т.2 от наказателно постановление №11/2021г.
от 31.03.2021 год., издадено
от директора на Териториална дирекция „Тракийска” – град
Пловдив на Агенция „Митници”,
с които,
на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, е
наложена „имуществена санкция”, в размер на 3000/три хиляди/
лева,
на основание чл.118, ал.1 ЗАДС, за
извършено нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС, както и е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл.124, ал.2
от ЗАДС, на средствата, послужили за извършване на нарушението – „5 броя накрайници за свързване
към пистолет за зареждане на моторни превозни средства от колонка, за зареждане
на автомобили с втечнен нефтен газ (LPG),
собственост на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №11/2021г. от 31.03.2021 год., издадено от директора на
Териториална дирекция „Тракийска” – град Пловдив на Агенция „Митници”, в частта
му по т.1, с която на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***,
на основание чл.118, ал.1 от ЗАДС, е наложена
„имуществена санкция”, в размер
на 3000/три хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.95, ал.1 от ЗАДС и в частта му по т.2, с която, на основание чл.124, ал.2 от ЗАДС, е постановено отнемане в
полза на държавата, на средствата, послужили за извършване на нарушението – 5/пет/ броя
накрайници за свързване към пистолет за зареждане на моторни превозни средства
от колонка, за зареждане на автомобили с втечнен нефтен газ (LPG),
собственост на „СИМЕКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47 от 15.07.2021 год., постановено по АНД
№ 532/2021 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.