Решение по дело №821/2021 на Районен съд - Сливен

 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260502

гр. Сливен, 21.12.2021 година

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 821  по описа на съда за 2021 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.М.А. против И.Н.В. – А., с коята са предявени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен и представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.513.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.С…., с площ на имота 378 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 1901, при съседни самостоятелни имоти с номера: 67338.513.123, 67338.513.128, 67338.513.121, 67338.513.122; ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.513.127.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор № 67338.513.127.2, със застроена площ 24 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване.

Твърди се, че през 2015 година ищцата е инициирала производство по съдебна делба на описания недвижим имот, като с Решение № 1361 от 21.11.2018 г. по гр.д.№ 3004/2018 г. на РС-Сливен била допусната съдебната делба по отношение на процесния имот при квоти от правото на собственост за съделителите, както следва: 3/4 ид.ч. за М.М.А. и 1/4 ид.ч. за И.Н.В. - А.. Посочва се, че производството по гр.д.№ 3004/2018 г. на Районен съд-Сливен приключило с влязло в сила Решение № 1318 от 21.11.2019 г. по същото дело, по силата на което бил изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот при посочената справедлива пазарна цена и разпределението й между съделителите. Излага се, че за привеждане в изпълнение на съдебния акт било образувано изпълнително дело № 20208370400745 по описа на ЧСИ П. Г., рег.№ 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Сливен, като към момента на депозиране на исковата молба публична продан все още не била проведена, т.е съсобствеността между страните по настоящото дело не е ликвидирана.

В исковата молба се излага, че в производството по гр.д.№ 3004/2018 год. на РС-Сливен било установено, че ответницата И.А. единствена обитава съсобствения имот и го ползва еднолично, независимо че притежава само 1/4 от него, поради което същата била осъдена, по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, да заплати на ищцата следните суми: 3697,50 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на 3/4 ид.ч. от процесния имот за периода от 20.06.2018 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 249,63 лева, представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на главницата, считано от 21.06.2018 г. до 03.10.2019 г. Тези суми били вписани във влязло в сила допълнително Решение № 78 от 27.01.2020 г. по гр.д.№ 3004/2018 г. на Районен съд - Сливен.

Посочва се, че към момента на депозиране на исковата молба, считано от 14.11.2019 г. - датата на приключване на устните състезания по гр.д.№ 3004/2018 г. на РС- Сливен, фактическото положение във връзка с ползването на имозта не било променено, т.е. не било прекратено ползването на целия имот от страна на ответницата. Сочи се, че ответницата И.В. - А. продължавала единствена да обитава съсобствения имот и да го ползва еднолично, както и че умишлено не допускала ищцата в имота, всъщност не допускала никого, заключвала входната врата на имота с дебела верига с катинар, като дори отглеждала агресивно куче на двора. Твърди се, че целият терен се ползва от ответницата И.В. - А. за склад или сметище, а същата обитавала за задоволяване на жилищните си нужди единствената стая в жилищната сграда, годна за това.

Изказва се твърдение, че ползвайки целия имот, ответницата очевидно ползва и дела на ищцата от имота, при това без основание, като я лишава от възможността да си служи с него и да извлича ползи от него.

Посочва се, че още през 2018 г. чрез нотариална покана рег.№ 5026/15.06.2018 г. от архива на нотариус Е. Ш., рег.№ 128 на НК, с район на действие РС-Сливен, било отправено до ответницата писмено искане да заплати на ищцата обезщетение за ползвания от нея поземлен имот с идентификатор № 67338.513.127, заедно с всички построени в него сгради, от които притежавам 3/4 ид.ч., в размер на 150 лева месечно, считано от получаване на поканата до настъпване на обстоятелства, които прекратяват съсобствеността или ползването на имота. Поканата била получена на 20.06.2018 г. лично от ответницата И.А., но от него момент ответницата нито е изразила някаква готовност, нито по някакъв начин фактически е предоставила на ищцата възможност да ползва съсобствения имот съобразно припадащите й се идеални части или съвместно с нея.

В исковата молба се претендира на основание чл. 31, ал.2 от Закона за собствеността обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на 3/4 ид.ч. от процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.513.127, находящ се в гр.С. , и построените в него сгради, за периода от 04.10.2019 г. до 25.02.2021 г.

Твърди се, че ответницата И.В. - А. продължава да ползва еднолично целия съсобствен имот за периода след 04.10.2019 г. (датата, до която е поискано и присъдено обезщетение за това на ищцата) до момента на депозиране на исковата молба, и не допуска ищцата в него, като по този начин я лишава от правото й да ползва имота съобразно притежаваната от нея идеална част. Поради това се приема, че считано от 04.10.2019 г. ответницата А. й дължи обезщетение за ползите, от които е била лишена поради невъзможността да ползва собствените си 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот. Сочи се, че размерът на същото, представляващо пропуснатата полза от неползващия съсобственик, е съизмерим със средния месечен наем за процесния имот през периода на исковата претенция, който се счита, че възлиза на 150 лева месечно. Начислено за периода от 04.10.2019 г. до 25.02.2021 г., общият размер на обезщетението се счита, че възлиза на сумата 2550 лева.

В исковата молба се твърди, че тъй като вземането е парично и ответницата е поставена в забава на 04.10.2019 г., същата дължи на ищцата и обезщетение в размер на мораторната лихва върху главницата, начислена от 05.10.2019 г. до 25.02.2021 г., което е изчислено, че възлиза на 200 лева.

Посочва се, че в случай, че съдът приеме, че искът по чл.31, ал.2 от ЗС е неоснователен, се претендира главницата на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като ответницата нямала правно основание за ползването на 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот. Излага се, че в този случай биха били причинени преки имуществени вреди на ищцата, изразяващи се във възпрепятстването на ползването на имота съобразно притежаваната от нея идеална част. Ползите от ползването на процесния имот се извличат от ответницата, която го държи, считано от 04.10.2019 г. Счита се, че тези пропуснати ползи за ищцата се равняват на среднопазарния наем, от който тя е била лишена в резултат от държането на вещта без правно основание от страна на ответницата, като се приема, че размерът на дължимото обезщетение за ползата, от която била лишена, представлява сумата 2550 лева.

Иска се от съдът да постанови решение, чрез което да осъди ответницата да заплати на ищцата следните суми: 2550 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на 3/4 ид.ч. от процесния имот за периода от 04.10.2019 г. до 07.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата 200 лева, представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на главницата, считано от 05.10.2019 г. до 25.02.2021 г.

Прави се искане, в случай че съдът счете за неоснователен главния иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата 2550 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 3/4 ид.ч. от процесния имот, дължимо за периода от 04.10.2019 г. до 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата чрез особения представител е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

С допълнителна молба пълномощника на ищцата прави искане за изменение на размера на гланият и акцесорен иск, което е уважено. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита. Претендира за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначения особен представител, който счита иска за неоснователен и моли за отхвърлянето му.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен и представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.513.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. С……, с площ на имота 378 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 1901, при съседни самостоятелни имоти с номера: 67338.513.123, 67338.513.128, 67338.513.121, 67338.513.122; ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.513.127.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор № 67338.513.127.2, със застроена площ 24 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване.

Собствеността се удостоверява посредством Нотариален акт № 194, том 3, рег.  1010, село 1267 от 27.10.1959 година със собственик М. В. А. и Удостоверение за наследници, изх. № 9400-7802 от 14.04.2018 година, като настоящи собственици на имота в представените документи са посочени М.М.А., собственик на ¾ ид. части от имота и И.Н.В.- А., притежаваща ¼ ид. част от имота.

През 2015 година ищцата е инициирала производство по съдебна делба на описания недвижим имот, като с Решение № 1361 от 21.11.2018 година по гр.д.№ 3004/2018 година на РС-Сливен е допусната съдебната делба по отношение на процесния имот при квоти от правото на собственост за съделителите, както следва: 3/4 ид.ч. за М.М.А. и 1/4 ид.ч. за И.Н.В. - А.. Производството по гр.д.№ 3004/2018 година на Районен съд-Сливен е приключило с влязло в сила Решение № 1318 от 21.11.2019 година по същото дело, по силата на което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот при посочената справедлива пазарна цена и разпределението й между съделителите.

За привеждане в изпълнение на съдебния акт е образувано изпълнително дело № 20208370400745 по описа на ЧСИ П. Г., рег.№ 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Сливен, като към момента на депозиране на исковата молба публична продан все още е била проведена, респ. съсобствеността между страните по настоящото дело не е ликвидирана.

Производството по гр.д.№ 3004/2018 год. на РС-Сливен е установено, че ответницата И.А. единствена обитава съсобствения имот и го ползва еднолично, въпреки, че притежава само 1/4 от него, поради което тя била осъдена, по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, да заплати на ищцата следните суми: 3697,50 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на 3/4 ид.ч. от процесния имот за периода от 20.06.2018 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 249,63 лева, представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на главницата, считано от 21.06.2018 г. до 03.10.2019 г. Тези суми били вписани във влязло в сила допълнително Решение № 78 от 27.01.2020 г. по гр.д.№ 3004/2018 г. на Районен съд - Сливен.

Към момента на депозиране на исковата молба, считано от 14.11.2019 г. - датата на приключване на устните състезания по гр.д.№ 3004/2018 г. на РС- Сливен, фактическото положение във връзка с ползването на имота не е променено, респ. не е прекратено ползването на целия имот от страна на ответницата.

Ответницата по делото И.Н.В.-А. ползва целия съсобствен имот, включително притежаваните от ищцата 3/4 идеални части, като ищцата М.М.А. е лишен от ползването на имота съобразно правата си на собственост в него за процесния период от 04.10.2019 година до 25.02.2021 година.

От експертното заключение  безспорно се установи, че размерът на средната пазарна наемна цена за ползването на ¾ от процесния недвижим имот, като терен и сгради, определена за периода от 04.10.2019 година до 25.02.2021 година, включително за терен и сгради възлиза на 3740 лева, както и размерът на вземането за мораторна лихва върху обезщетението, считано от 05.10.2019 година до 25.02.2021 година възлиза на сумата  415,39  лева.

Ищецът е отправил писмено искане до ответницата през 2018 г. чрез нотариална покана рег.№ 5026/15.06.2018 г. от архива на нотариус Е. Ш., рег.№ 128 на НК, с район на действие РС-Сливен, за заплащане на обезщетение за ползвания от нея поземлен имот с идентификатор № 67338.513.127, заедно с всички построени в него сгради, от които притежавам 3/4 ид.ч., в размер на 150 лева месечно, считано от получаване на поканата до настъпване на обстоятелства, които прекратяват съсобствеността или ползването на имота. Поканата била получена на 20.06.2018 г. лично от ответницата И.А., но от него момент ответницата нито е изразила някаква готовност, нито по някакъв начин фактически е предоставила на ищцата възможност да ползва съсобствения имот съобразно припадащите й се идеални части или съвместно с нея.

Исковата молба е заведена в съда на 26.02.2021 година.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за безспорно установена след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Даде вяра на неоспорените от страните писмени доказателства и на показанията на всички разпитани свидетели, доколкото чрез тях се установяват правно релевантни факти.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск  с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество се приема за доказан по основание и в пълния претендиран и изменен размер и като такъв следва да се уважи, предвид следните аргументи и съображения.

За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за възникване на задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал.2 от ЗС.

Безспорно по делото се установи, че ищеца е съсобственик на ¾ ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Сливен и представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.513.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.С…., с площ на имота 378 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 1901, при съседни самостоятелни имоти с номера: 67338.513.123, 67338.513.128, 67338.513.121, 67338.513.122; ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.513.127.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор № 67338.513.127.2, със застроена площ 24 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване.

Установи се, че само ответницата ползват целия съсобствен имот.  По правило лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. В този смисъл, за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползува и той общата вещ, се изисква само писмено поискване. От този момент той дължи заплащането на наемоподобното обезщетение. Доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване е в тежест на ищецът. Само в случай, че ползващият съсобственик, след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и последният откаже това предложение, то обезщетение не се дължи. Това произтича от общата забрана на чл. 59 от ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като го препятства да упражнява свое субективно материално право - правото на съсобственика да ползува своята част от вещта, на която разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС се явява частен случай (Решение № 1383/07.01.2009 г. по гр.дело№ 5951/2007 г. II г.о. ГК на ВКС; Решение № 445/20.07.2009 г. по гр.дело№ 1019/2008 г. I г.о. ГК на ВКС).

В тази връзка, ищеца установи отправянето на покана до ответницата  по делото да му заплащат обезщетение за ползване на имота станало през 2018 г. чрез нотариална покана рег.№ 5026/15.06.2018 г. от архива на нотариус Е. Ш., рег.№ 128 на НК, с район на действие РС-Сливен. Относно това изявление няма специални изисквания освен то да е писмено и да е получено от ответника. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Съдът намира, че ищецът надлежно установи по делото отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, която е получено от ответницата по делото.

От експертното заключение  безспорно се установи, че размерът на средната пазарна наемна цена за ползването на ¾ от процесния недвижим имот, като терен и сгради, определена за периода от 04.10.2019 година до 25.02.2021 година, включително за терен и сгради възлиза на 3740 лева, както и размерът на вземането за мораторна лихва върху обезщетението, считано от 05.10.2019 година до 25.02.2021 година възлиза на сумата  415,39  лева.

Предвид гореизложеното, главният и акцесорният  иск се  явяват доказани по основание и в пълните претендирани  размери след надлежно направено и уважено изменение на исковете и като такива следва да се уважат изцяло, като се присъди и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.02.2021 година до окончателното й изплащане.

С оглед настоящото произнасяне, очертаващо изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените в хода на производство деловодни разноски в общ размер на  1354,60 лева за държавни такси за образуване на производството, за възнаграждение на вещо лице, за назначаването на особен представител и за възнаграждение на адвокат.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА И.Н.В.-А., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 31, ал. 2 ЗС  ДА ЗАПЛАТИ на М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 3740,00 лева (три хиляди седемстотин и четиридесет лева), представляваща обезщетение за лишаване на последния от правото му на ползване по отношение на съсобствен недвижим имот с идентификатор № 67338.513.127 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.С….., с площ на имота 378 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 1901, при съседни самостоятелни имоти с номера: 67338.513.123, 67338.513.128, 67338.513.121, 67338.513.122; ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.513.127.1, със застроена площ 129 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с идентификатор № 67338.513.127.2, със застроена площ 24 кв.м., с брой етажи – един, с предназначение - друг вид сграда за обитаване за периода от 04.10.2019 година до 25.02.2021 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.02.2021 година до окончателното й изплащане и сумата 415,39 лева /четиристотин и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2019 година до 25.02.2021 година.

 

ОСЪЖДА И.Н.В.-А., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 31, ал. 2 ЗС  ДА ЗАПЛАТИ на М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 1354,60 лева /хиляда триста петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: