№ 306
гр. Бяла Слатина, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. А.А-П.А
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. А.А-П.А Гражданско дело №
20231410100356 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. И. В., ЕГН **********, чрез адв.
Ж. Димова – АК Хасково, против ЗД „ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 19.07.2022 г., около 19:05 часа на път III-133 (с.Т. –
с.А.), водачът В. П. Ф., ЕГН **********, при управление на ППС марка „Рено“, модел
„Клио“ с рег.№СВ93-84МН при извършване на маневра „изпреварване“ и като не е осигурил
достатъчно разстояние между своето ППС и изпреварваното ППС го блъска, с което е
реализирал ПТП.
При описаното ПТП е пострадал ищеца, който е водач на двуколесното ППС,
вследствие на което са му причинени телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение,
охлузна рана на лява лакътна става, счупване на гръбначния стълб в поясната област и
множество натъртвания. Травматичните увреждания са причинили на ищеца разстройство на
здравето, временно опасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№248р-2306 от
06.02.2023 г. по описа на РУ – Бяла Слатина.
Поддържа се, че ищеца е преживял и душевни травми, изразяващи се в страх за
живота си, често сънувал кошмари, не можел да спи и изпитвал тревога.
Сочи се, че във връзка с лечението си, което било в пряка причинно – следствена
връзка с ПТП – то -ищецът сторил разноски за медицински прегледи в размер на 60 лв.
Поддържа още, че за претърпените от ищеца увреждания на физическото и
психическото здраве, представляващи неимуществени вреди следва да бъде обезщетен от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
за причиненото ПТП водач на ППС с марка и модел „Рено Клио“ с рег.№СВ9384МН. Такъв
бил ответника ЗД „ЕВРОИНС“АД, което е издало застрахователна полица
№BG/07/122000899166, валидна от 16.05.2022 г. до 15.05.2023 г.
Посочва, че от името на ищеца на 15.02.2023 г. е заявена писмена претенция пред
застрахователя ответник за заплащане на застрахователно обезщетение, с което са спазени
1
изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ. Ответното дружество било завело щета
№**********/15.02.2023 г. С писмо рег.№ 1950/21.02.2023 г. ответното дружество е отказало
изплащане на застрахователно обезщетение.
Иска се постановяване на решение, с което ЗД „ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********, да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция пред ответното дружество –
15.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди в размер на
60.00 лв. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ЗД „ЕВРОИНС“АД,
ЕИК *********, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва верността
на представения по делото протокол в частта, в която се сочи, че водачът на лек автомобил с
рег.№СВ9384МН е бил участник в произшествието. В частта където е описан механизма на
пътния инцидент, както и описаните щети по моторното превозно средство, не са били
непосредствено възприети от съответното длъжностно лице, в тази част протоколът не се
ползвал с материална доказателствена сила.
Оспорва обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че ищецът е
получил травматични увреждания, причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота, които са и повод за образуване на досъдебно производство. Сочи, че липсват данни
за образуване на досъдебно производство дори и срещу неизвестен извършител. Във връзка
с което оспорва твърдението, че ищецът е пострадал на 19.07.2022 г. и то в ПТП, причинено
от водач на МПС. Оспорва твърдението, че в процесното ПТП участва водач, чиято
гражданска отговорност ответникът се е задължил да обезпечи.
В отговора ответника е направил възражение за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение, доколкото същият не е съобразен с действително
претърпените от ищеца болки и страдания.
В условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, дотолкова до колкото ищеца не е положил дължимата грижа за ограничаване и
отстраняване на вредите, тъй като ищеца бил отказал респ. не е бил провел предложеното му
необходимо и достъпно лечение, което от обективна страна се е било отразило на обема на
претърпените от него вреди. Поддържа се още, че ищеца е управлявал неизправно
двуколесно превозно средство и не се е бил движил възможно най – близко до дясната
граница на платното за движение, с което допълнително е бил допринесъл за настъпването
на увреждането.
Оспорено е искането за присъждане на законна лихва, като съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ
не се дължи лихва, ако увреденото лице не е представило доказателства, удостоверяващи
основанието на претенцията му, както и че не е представена банкова сметка от ищеца, а от
неговия процесуален представител, който не бил изрично упълномощен за това.
На основание чл.219 от ГПК е направено искане за конституиране на трето лице
помагач на виновния за настъпилото ПТП водач - В. П. Ф..
Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства,
че лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег.№СВ9384МН е имал валидно сключено
застрахователно правоотношение с „ЕВРОИНС“АД, ЕИК ********* гр.София. При
2
ответното дружество е заведена на 15.02.2023 г. претенция на основание чл.380 ал.1 от КЗ от
ищеца.
Видно от Констативен протокол за ПТП рег. № 2Н8р-2306/06.02.2023 г.,
местопроизшествието е посетено от мл. автоконтрольор А.Д., ПТП-то е настъпило на
19.07.2022 г., около 19:05 часа, на път III-133 / с.Т. – с.А./, пострадал е М. И. В., ЕГН
********** с диагноза по време на произшествието – кървяща рана на лява лакътна става и
главоболие, също е отразено след подадена молба с рег.№248000-13147/22.11.2022 г. с
приложени документи – болки в лумбален отдел на гръбнака. За очевидец е отразен С.Ч. Т.,
ЕГН ********** от с.А.. В протокола е отбелязано, че водачът Ф. не е бил достатъчно
предпазлив и внимателен към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на
двуколесни ППС – при извършване на маневра „изпреварване“ не е осигурил достатъчно
разстояние между своето и изпреварваното ПС.
Представени са фиш за спешна медицинска помощ от 19.07.2023 г. в 21:10 ч., издаден
от ЦСМП – Бяла Слатина на ищеца, видно от който същия при прегледа на спешния екип
след повикване от сина е бил в съзнание, нормални зеници, ориентиран вербален отговор,
нормална честота на дишане, като се е подчинявал на двигателни реакции. Сърдечна честота
75, кръвно 120/80.
По делото е представена и претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца до ЗД „ЕВРОИНС" АД, с
която е поискано изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
вследствие настъпилото ПТП неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и имуществени
вреди в размер на 60 лв.
Представени по делото са амбулаторен лист за преглед от датата 10.11.2022 г. за посетен
от ищеца В. при специалист нервни болести д-р Й.В. в който е отразено, че лицето е със
счупване на гръбначния стълб в поясната област. В анамнезата е отразено, че бил ударен от
автомобил преди два месеца, като оттогава се бил оплаквал от болки в гърба и кръста.
Чувствал се скован и трудно ходел. След случая бил станал напрегнат, тревожен, не можел
да спи през нощта и често плачел. Консултиран бил от ортопед установена е фрактура на
Тн12, било предложено оперативно лечение. По данни на сина В. в млада възраст бил
получавал припадъци с установени данни за киста на мозъка. Изписани лекарства
Диклопрам и Неуронтин.
От амбулаторен лист от 10.11.2022 г. за посетен от ищеца В. преглед при специалист
ортопед д-р С.К. е установено, че ищеца е с фрактура Тн12. Отразено е, че преди години е
опериран по повод фрактура на дясна подбедрица с открита репозиция и вътрешна
фиксация, като и че към момента на прегледа е със съхранен невроваскуларен статус в
периферията към момента на прегледа, изписани са обезболяващи.
Приложена фактура №**********/10.11.2022 г., с фискален бон за платен първичен
преглед от Кардиологичен медицински център „Лекари за нас Плевен“ ООД в размер на
60.00 лв.
С писмо изх. 1950/21.02.2023 г., ЗД „ЕВРОИНС" АД е уведомило ищеца, че от
представените писмени доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че
застрахован в дружеството водач е бил участник в ПТП, както и че травмите, удостоверени с
медицинска документация, придружаваща претенция, са пряка последица от ПТП-то.
Прието е писмо от Център за спешна медицинска помощ – Враца с вх.№6586/18.12.2023
г. с приложени фишове за спешна медицинска помощ, съгласно които на 19.07.2022 г. в 19:17
ч. е оказана спешна медицинска помощ на М. В., с поставена работна диагноза „Охлузна
рана - некървяща“, както и че същия бил отказал да бъде транспортиран до ФСМП Бяла
Слатина за допълнителни изследвания и рентген, ищеца бил още в съзнание, с нормални
зеници, ориентиран вербален отговор, нормална честота на дишане, като се е подчинявал на
3
двигателни реакции. Сърдечна честота 75, кръвно 130/80. Във фиша е отразено още, че не
е изгубвал съзнание и не е удрял главата си.
На същата дата в 20:52 ч. е било направено повторно повикване за същия пациент, като
по данни на сина на ищеца, същия е бил сънлив, леко неадекватен, не отговарял достатъчно
добре на всички въпроси, била поставена работна диагноза Commotio cerebri. От
направените консултации е отразено, че в момента на прегледа е В. бил в съзнание,
отговарял адекватно на зададените въпроси, нямал оплаквания, нямал отпадна
симптоматика.
По делото от ответника е представено, а и постъпило по искане на страните писмо от
РУ – Бяла Слатина с вх.№2719/16.05.2024 г., с приложени към него докладна записка от
мл.автоконтрольор А.Д., сведения от очевидец С. Т. и от ищеца М. В.. От същите се
установява, че информацията за участниците в ПТП са получени след проверка на камерите
на АПИ във връзка със снето обяснение на свидетел – очевидец, а от камерите е бил
установен и регистрационния номер на виновния автомобил. Оглед от служители на РУ –
Бяла Слатина не е правен. По данни на дежурния мл.автоконтрольор „сериозни“ видими
щети по велосипеда на пострадалия В. не е имало. Не е образувано досъдебно производство.
Свидетелката – очевидец е заявила, че видяла водача, който е предизвикал ПТП, но не е
видяла номера, само по спомен колата била червен цвят, била се обадила на тел.112.
В сведението ищеца е посочил, че карал на пътя между А. и Т. с колелото, където го
ударил лек автомобил червен на цвят, като го бил закачил с дясното странично огледало и
той бил паднал. След процесния автомобил бил карал друг автомобил, шофиран от жена и
тя била видяла всичко. Пристигнала бърза помощ, която го е прегледала и освободила без
наранявания.
Приложени са и документи, видно от които лек автомобил „Рено Клио“ в процесния ден
е бил управляван от В. П. Ф. – живущ в Канада, автомобила е бил нает рента-кар от фирма
„Изи Рент България“ЕООД.
От писмо с вх.№2917/27.05.2024 г. на НЗОК е получена информация за налична
медицинска информация за М. В. за последните пет години. Видно от същата за ищеца са
поставени различни по вид диагнози – съдова деменция, хипертонично сърце със сърдечна
недостатъчност, запушване на червата, счупвания на други части на подбреденица, които са
установени преди процесната дата. След настъпване на ПТП – то от получената информация
са отразени прегледи с дата 10.11.2022 г. от Кардиологичен медицински център „Лекари за
нас Плевен“ООД, след консултации, преглед и рентген счупване на гръбначния стълб в
поясната област, хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност.
По делото е прието заключение на комплексна техническа и съдебно медицинска
експертиза, от което се установява следния механизъм на ПТП: Велосипедистът се е движел
по пътя с.Т. в посока с.А., като се е движил в полагащата му се дясна лента на около 1-1,5 м.
в ляво от десния ръб на пътя със скорост от около 12-14 км/ч. По пътното платно след
велосипедиста в същата лента се е движил лекия автомобил „Рено Клио“. Водачът на лекия
автомобил, достигайки велосипедиста е предприел маневра „изпреварване“, но поради не
осигурена динамична странична дистанция с предна дясна ъглова част на автомобила в
областта на предна броня в десен ъгъл влязъл в съприкосновение на ляв курбел на
велосипеда, отръкнал се в него и при последващото изпреварващо движение с дясната
странична част в областта на преден десен калник продължил съприкосновението с левия
курбел на велосипеда и при достигане на дясно странично огледало до лява ръка в областта
на лакътя го ударил и продължил движението си. Минималното странично разстояние,
което лекия автомобил при извършване на маневра „изпреварване“ на велосипеда е било
около 0,95 м. При това странично отклонение на л.а. от лява странична част на велосипеда,
според експерта ПТП – то е било предотвратимо. Причина за реализираното ПТП е не
осигурено от техническа гледна точка минималното странично отклонение на лекия
4
автомобил спрямо изпреварвания от него велосипедист.
Според експертите охлузването на ляв лакът, което получил ищецът по механизъм,
отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп предмет със широка повърхност –
триене и може да бъде получено от действието на издадените части на автомобила в
момента на изпреварването. Съгласно вещите лица охлузването на ляв лакът отговаря на
медико биологичния признак болка и страдание. Такъв тип увреждане не нарушавало
целостта на нито един орган, не затруднява нито една от функциите на организма, не се
определял оздравителен период във смисъла на временна нетрудоспособност. Охлузването
самозаздравявало за срок от 5-7 дни без да останат следи.
Според заключението изписаните лекарства на ищеца, а именно Диклопрам – лекува
симптоми на ставно заболяване, ревматоиден артрит и др., а Неуронтин се използва за
лечение на различни форми на епилепсия, на периферна невропатна болка /настъпвала
предимно в краката и /или ръцете/, може да се причини от различни видове болести, като
херпес и диабет.
В заключението е посочено, че уврежданията на гръбначния стълб независимо дали са
травматични или болестни не подлежат на задължителна хоспитализация и лечение, като
това било право на пациента.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица заявяват, че според фиша на ЦСМП има
описано охлузване и че ищеца е отказал транспорт, описан е неврологичния му и общ
статус. Има представени рентгенови снимки – 3 броя от 21:43 ч. на 19.07.2022 г., но разчети
няма, като представените снимки са нечетливи. Техническото изпълнение на снимките е
било много лошо, както и при наличието на съмнение за счупване се правят снимки в две
перпендикулярни оси, каквито не са налице. Според специалистите липсвало лицева
проекция. За да бъде установено дали са налице травматични изменения, трябвало да се
направи профилна проекция и тогава вече да се установява.
Според експертите комоциото е клинична диагноза, а не образна такава. За да може да
се направи извод за наличието на такова, следвало да се направи скенер на глава, за да се
установи има или няма травма, като на тях не им е представено образно изследване на
главата. След преглед от лекар може да се определи комоциото, но не е описан наличен
симптом. Имало е първоначално данни за съмнения за комоцио и след прегледа е
записано, че няма данни за комоцио.
От приетата по делото допълнителна съдебно – медицинска експертиза е видно, че от
представените рентгенови изследвания на името на В. от 10.11.2022 г. се касае за
компресионно счупване на 12-ти гръден прешлен, като не може да бъде определена
давността, т.е. кога е получено. Субективните оплаквания на В. може да се дължали на
дегенеративни промени на опорно двигателния апарат.
В проведеното съдебно заседание експертите заявиха, че механизмът от огъване,
горния и долния диск са се притиснали при рязко движение, при огъване, при скачане, при
катастрофи, при падане от високо. При падане от велосипед не могат да се ангажират, че
може да стане такова огъване. Всичко е възможно, като това е динамична обстановка,
но трябва значителна кинетична енергия, за да се прекъсне кост от двете посоки. И
най-вече трябва да има силно огъване на гръбначния стълб независимо от всичко останало,
което да доведе до притискане на увредения прешлен. Ищецът е човек над 70 годишна
възраст, това е възраст, в която вече настъпва разреждане на костната структура и травмите
настъпват много по-лесно. Затова в този случай може и да е от това падане, а може и да е от
преди или той някъде да е падал. Може просто и да се е навел рязко поради друга причина.
Вещите лица поддържат, че в експертизата са посочили, че по направеното рентгеново
изследване не могат да определят неговата давност, дали е 20 дни преди изследването, дали
е 1 година преди изследването. Няма как да го посочат. Самото счупване по принцип е
водило до болки и затрудняване на движението може би непостоянно. Но като увреждане
5
води до значително ограничаване на движенията, но са възможни. Кой кога е потърсил
помощ и кога са установени, не могат да потвърдят, разполагат само с наличните по делото
данни към тази дата. Те не могат да кажат конкретно какъв е произхода на фрактурата ясно и
категорично и също така не могат да кажат и кога е получена.
Снимката е една проекция, която не им давала информация. Трябвало им втора
проекция. И тя се виждала от документите, които са им били дадени последно. Но или не са
го снимали, или не са предоставили втората проекция. Може да се види дали има счупване,
трябва втората проекция с профил – няма значение ляв или десен. Иначе не може да се каже
категорично.
Във фиша „снимка на таз“ и поясни прешлени се касае за поясни прешлени, които
трябва да бъдат снимани в две проекции. Ако е само лицева проекция, според вещото лице
тя е безпредметна, тъй като може да позитивира този вид счупване. Трябва снимка на поясен
прешлен в две проекции.
Съдът изцяло кредитира заключенията на експертизите – КТСМЕ и допълнителна СМЕ,
същите са подробни и отговарят на поставените въпроси, като не възникват никакви
съмнения за тяхната правилност.
За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на А. М.в И., син на М. В.. При разпита същия заяви, че от полицията са му се
обадили, че баща му е претърпял катастрофа, той веднага бил отишъл в болницата в Бяла
Слатина, където ищеца се бил оплаквал от болки в кръста, главата и ръката. На следващия
ден го бил закарал до гр. Плевен в болница „Сърце и мозък“, там са му направили снимка на
рентген и са открили счупване на ребро, мозъчно сътресение и нещо на ръката в областта на
лакътя. Изписали са му лекарства за успокоение, които не си спомнял наименованието им.
Поддържа, че след ПТП-то баща му станал неспокоен, постоянно плачел, получил страхова
невроза. Водил го при хирург в гр.Враца, при прегледа са установили, че имал увреждане на
главата.
Свидетелят заяви в залата, че баща му не е същия човек след катастрофата, на която той
не е очевидец. По време на ПТП – то имало жена очевидец, на име С., която карала
автомобила си след колата, която блъснала баща му.
В защитната теза на ищеца е разпитана и свидетелката В.Г. И.а, която е племенница на
ищеца. Разбрала от сина на В., че чичо й претърпял катастрофа. До колкото е запозната
ищеца В. в повечето пъти бутал колелото, а не го е карал. Къщите им са в близост една до
друга и след ПТП – то чичо й се променил, пищял, плачел, оплаквал се, че го боли главата и
че тази болка била от „блъскането“, преди този случай не се е оплаквал от главоболие и от
болки в кръста.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От М. И. В., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Димова – АК Хасково, против ЗД
„ЕВРОИНС“АД, ЕИК ********* е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 15 000.00 лева, като на
основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск за сумата от
24 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, тревожност и страх, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция
пред ответното дружество – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и
имуществени вреди в размер на 60.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
6
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на чл.
45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение – ал. 3 на чл. 498 КЗ, какъвто е настоящият
случай.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправното и виновно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответното дружество, е претърпяла процесните
неимуществени вреди в претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл.
380 КЗ – че е отправила до застрахователя писмена претенция. По отношение на искането да
бъде присъдена законна лихва върху главницата, в тежест на ищеца е да докаже, че с
предявяването на претенцията пред застрахователя е предоставила пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Както бе посочено по – горе, с доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни
между тях са признати обстоятелствата, че към датата на ПТП – 19.07.2022 г. за л. а. „Рено
Клио“ с рег.№СВ9384МН е бил застрахован при ответника по застраховка "Гражданска
отговорност", като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на
договора, както и че ищеца е предявил писмена застрахователна претенция пред ответника
на 15.02.2023 г., по която е образувана преписка за заведена щета №
№**********/15.02.2023 г.
Освен горното, за да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи и
кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД - деликт, причинени в резултат от този деликт вреди на ищеца и причинна
връзка между тях. Тези елементи също се установяват от събраните по делото доказателства,
от които е видно, че на посочената дата и място водачът на застрахования при ответника лек
автомобил при маневра „изпреварване“ на велосипедиста - ищец, но поради не осигурена
динамична странична дистанция с предна дясна ъглова част на автомобила в областта на
предна броня в десен ъгъл влязъл в съприкосновение на ляв курбел на велосипеда, отръкнал
се в него и при последващото изпреварващо движение с дясната странична част в областта
на преден десен калник продължил съприкосновението с левия курбел на велосипеда и при
достигане на дясно странично огледало до лява ръка в областта на лакътя го ударил и
продължил движението си. Вследствие настъпилото ПТП на ищеца били причинени
наранявания – охлузна рана - некървяща.
Не се доказа твърдението на ищеца, че е загубвал съзнание по – късно вечерта
следствие на ПТП-то, в медицинските документи, оформени непосредствено след ПТП -то
не се съдържа подобна констатация. Във фиша на спешна медицинска помощ е отразено, че
същия не си е удрял главата и не е губил съзнание. В сведението снето на очевидеца и от
самия ищец не е отразено пострадалия да е със сериозни наранявания. Във фиша за спешна
медицинска помощ е отбелязано, още, че В. е в съзнание, контактен, без отпадни симптоми,
с нормални зеници, отваря очите, ориентиран.
От доказателствата по делото не се установи ищеца да е търпял останалите твърдени в
исковата молба вреди – главоболие, сънливост, тревожност и страх. За описаните вреди не
са ангажирани никакви доказателства, както и че същите са в причинно – следствена връзка
с настъпилото ПТП. Отразеното във фиша за спешна медицинска помощ от вечерта на
процесната дата не доказват по безспорен и категоричен начин, че оплакванията на ищеца са
7
именно от причиненото ПТП, с оглед обстоятелството, че в първоначалния фиш е отразено,
че същия не си е удрял главата и бил контактен, отказал хоспитализация.
Показанията на разпитаните свидетели, съдът не кредитира съгласно чл.172 от ГПК,
както и с оглед факта, че същите не кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Представените амбулаторни листове за прегледи с дата 10.11.2022 г., не могат
по безспорен начин да се приемат, че отразените в тях оплаквания на ищеца са вследствие
именно на процесното ПТП, имайки предвид периода от време който е минал, времето в
което са установени, както и че отразените в тях оплаквания от ищеца, в това число
установени счупвания са вследствие на претърпяното ПТП-то, а не на друго събитие
случило се през този период. От значение е и възрастта на ищеца и придружаващите му
заболявания и оплаквания.
Съдът намира за недоказани заявените от ответното дружество възражения, че водачът
на лек автомобил с рег.№СВ9384МН е бил участник в произшествието, механизмът на ПТП
и наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и нараняванията на ищеца се
установяват от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – протокол, както и
приетите заключения по КТСМЕ. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира доказателства. Такива в случая са ангажирани от ищеца чрез КТСМЕ, от
заключението по която се установяват всички релевантни за настъпването на ПТП
обстоятелства, както и причината за неговото настъпване, местоположението на автомобила
и велосипедиста, пътното платно, ширина и посока на движение на платната, отстояние и
др.
Съдът намира, че механизмът на настъпване на ПТП е установен по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Освен това оспорването на ответника е бланкетно, без
насрещни твърдения за това, което според него се е случило, както и без ангажиране на
доказателствени средства за провеждане на насрещно доказване с оглед разколебаване
събраните доказателства, в това число и изводите на експерта по КТСМЕ.
В заключението на експертизата недвусмислено е посочено, поведението на водача на
автомобила, което е противоправно и е единствената причина за настъпване на
произшествието, от отговора на РУ – Бяла Слатина е установено кой е водача на автомобила.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на щетите от страна на ищеца, на вредоносния резултат, дотолкова до
колкото не е положил дължимата грижа за ограничаване и отстраняване на вредите, тъй като
ищеца бил отказал респ. не е бил провел предложеното му необходимо и достъпно лечение,
което от обективна страна се е било отразило на обема на претърпените от него вреди.
Недоказано е и твърдението, че ищеца е бил управлявал неизправно двуколесно превозно
средство и не се е бил движил възможно най – близко до дясната граница на платното за
движение, с което допълнително е бил допринесъл за настъпването на увреждането. По
делото не са ангажирани доказателства или каквито и да са данни за поведение на
велосипедиста, което да стои в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, или за
допуснати от него нарушения на правилата за движение.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
8
предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
Спорен между страните е въпросът за справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на
обезщетението с оглед доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищцата.
Въз основа на събраните гласни доказателства и от заключенията на вещите лица по
КТСМЕ и допълнителна СМЕ, които не бяха оспорени от страните, не се установява
настъпването на неимуществени вреди, причинени на ищеца, които да се явяват пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП. Установи се, че два часа след случая
ищецът имал оплаквания, а след близо три месеца има счупване на гръбначния стълб. В
писменото доказателство съставено непосредствено след ПТП-то са отразени само охлузни
рани – некървящи. От заключението на експертите не са констатирани Болки, по – големи от
обичайните при такова нараняване, нито оздравителният период да е продължил повече от
обичайния, нито да са настъпили някакви усложнения, като вещото лице сочи, такива
нарания минават в рамките на няколко дни. Както бе изложено по – горе, останалите
твърдяни в исковата молба неимуществени вреди не са установени от доказателствата по
делото.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение при
съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба не
е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са: характерът, броят и
начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика на ВКС
(напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 130 от
09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г., ТК, ІІ т. о., Решение № 174 от 27.10.2016 г. по т. д. №
2960/2015 г., ТК, I т. о., Решение № 157 от 28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., ТК, II т. о.,
Решение № 141 от 28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г., ТК, II т. о. и мн. др.) се приема, че
при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства,
свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити
на отговорност на застрахователя към този момент.
Съдът, като взе предвид установените по делото травматични увреждания, причинени
на ищеца при ПТП, причинените му от увреждането неудобства, възрастта на пострадалия
към датата на ПТП, намира, че ответното застрахователно дружество не дължи обезщетение
по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Няма доказателства и да е търпял психически страдания, по-големи от обичайните,
нито същите да са довели до промяна на живота му. Не се установяват и твърденията да се е
9
страхувал да излиза от дома си, което да е довело до проблеми в общуването му с близки и
приятели.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице основание за възникване на
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Безспорно е, че при застраховка
"Гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема
на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума -
чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ. Делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД), като целта на обезщетението е да постави
увредения в имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Следователно,
принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в
размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието от преди увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване.
С оглед всичко гореизложено, искът за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 24 000 лева е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
По имуществените вреди:
Искът е предявен за сумата от 60 лева, представляваща причинените на ищеца от
деянието имуществени вреди - приложена фактура №**********/10.11.2022 г., с фискален
бон за платен първичен преглед от Кардиологичен медицински център „Лекари за нас
Плевен“ ООД. С оглед обстоятелството, че остана недоказано, установеното при прегледа на
10.11.2022 г. оплакване на ищеца да е вследствие на претърпяното ПТП, съдът намира така
предявения иск за неоснователен.
По разноските:
Ответникът своевременно е претендирал разноски в размер на 450,00 лева - депозит за
КСМАТЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв.
Ответната страна има право на разноски, съобразно отхвърления иск. Съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК "В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт“. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в
производството, а именно в размер на 750 лв. – представляващи внесен депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда следващата се държавна такса в размер на 962,40 лв. общо за двата предявени иска
съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и разноски по делото за изготвените комплексно съдебно
техническа-медицинска експертиза в размер на сумата от 1050 лв.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. И. В., ЕГН **********, с адрес с.А.,
ул. „Лозенец“№14, общ. Бяла Слатина против ЗД „ЕВРОИНС“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“№43, иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да му заплати
сумата от 24 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
вследствие настъпило на 19.07.2022 г. ПТП по вина на водач, чиято гражданска отговорност
е била застрахована към датата на ПТП при ответното дружество, неимуществени вреди –
10
претърпени болки, страдания, тревожност и страх и сумата в размер на 60,00 лв.
представляваща имуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. В., ЕГН **********, с адрес с.А., ул.
„Лозенец“№14, общ. Бяла Слатина, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „ЕВРОИНС“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“№43,
сумата от 750,00 лв. представляващи разноски в производството пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. И. В., ЕГН **********, с адрес с.А., ул.
„Лозенец“№14, общ. Бяла Слатина, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Бяла Слатина сумата от 2012,40 лв., представляваща дължима
държавна такса в производството и възнаграждения за вещи лица.
Решението е постановено при участието на трето лице, като трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
11