Мотиви по НОХ дело № 30007/2009
година по описа на Районен съд Монтана.
Подсъдимият
В.Ц.К., роден на xxx
xxx, българин, български гражданин, средно образование, неработещ, неженен, неосъждан,
ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 01.08.2008 година в град Монтана без
надлежно разрешително – в нарушение на разпоредбата на чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКВНП/, съгласно която
разпоредба: “забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването,
вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от приложение № 1.”, държал наркотично вещество –
амфетамин с процентно съдържание 7 % от общо нетно тегло 0, 1577 грама на
стойност 12, 61 лева, като същото е високо рисково наркотично вещество, съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНП Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, чл. 3, ал. 2 от ЗКВНП:
”наименованията на наркотичните вещества се съдържат в приложения № 1, 2 и 3.”,
както и в това, че на 01.08.2008 година в град Монтана управлявал МПС – лек
автомобил марка “П.”, модел “305” с гръцки регистрационни номера № XXXX с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2
на хиляда – 1, 26 на хиляда установено по надлежния ред – чрез физикохимическа
експертиза на кръвта/Протокол на НТЛ при ОД на МВР град Монтана № 1471 /.
Районният прокурор поддържа
обвинението.
Подсъдимият се признава за
виновен в хода на дадените от него обяснения подробно описа фактическата
обстановка и заяви, че се разкайва за извършеното деяние. Възползва се от
процесуалната възможност, дадена му в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и
заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства, относно тези
факти.
Представените доказателства са писмени, разпитани
са и свидетели. Съдът, след като ги обсъди в тяхната връзка и съобрази
становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По
отношение на повдигнатото обвинение с правно основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, съдът намира следното:
Доказателствата
по делото сочат по несъмнен и категоричен начин, че на 01.08.2008 година
подсъдимият без
надлежно разрешително – в нарушение на разпоредбата на чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКВНП/, съгласно която
разпоредба: “забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването,
вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането,
придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от приложение № 1.”, държал наркотично вещество –
амфетамин с процентно съдържание 7 % от общо нетно тегло 0, 1577 грама на
стойност 12, 61 лева, като същото е високо рисково наркотично вещество, съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКВНП Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, чл. 3, ал. 2 от ЗКВНП:
”наименованията на наркотичните вещества се съдържат в приложения № 1, 2 и 3.”.
Тези обстоятелства са установени по несъмнен и категоричен начин и на практика
не се оспорват от подсъдимия. Законодателят създавайки разпоредбата на ал. 5 на
чл. 354а от НК при преценката на едно деяние дали представлява маловажен случай
е заложил критерии, свързани с неговата характеристика - незначителност на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на
престъпления от съответния вид. Настоящият състав намира, че с оглед малкото
количество на наркотичното вещество (общото количество амфетамин с процентно
съдържание 7 % от общо нетно тегло 0, 1577 грама) и ниската му стойност (12, 61
лв. ), наличните смекчаващи обстоятелства, подбудите от които се е ръководил
дееца при извършване на престъплението, случаят е маловажен по смисъла на чл. 93,
т. 9 НК, поради ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца в
сравнение с обикновени случай на престъпления от този вид. В тази връзка
деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК и бъде определена глоба в размер на 1000.00 лв., която глоба следва да се
внесе по сметка на Държавата.
По
отношение на повдигнатото обвинение с правно основание чл. 343Б, ал. 1 от НК, съдът
намира следното:
Събраните
по делото доказателства установяват, че на 01.08.2008 година служителите на РУ
на МВР Монтана М. Ж. и Ц. С. спрели за проверка лек автомобил марка “П.”, модел
“305” с гръцки регистрационни номера № XXXX , управляван
от подсъдимия. По време на проверката констатирали, че той лъха на алкохол. Повикали
дежурният по КАТ Н. Х., който с повереното му техническо средство изпробвал
подсъдимия за употреба на алкохол и установил положителна проба. Издаден бил и
талон за медицинско изследване на кръвта, който талон бил използван от подсъдимия.
Наличието на алкохол е
констатирано по реда, предвиден в Наредба № 30 за реда за установяване
употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество - чрез физикохимическа експертиза на
кръвта/протокол на НТЛ при ОДП Монтана 1471 от 24.06.2008 година/, допустимо за извършване на такива
проверки съгласно цитираната Наредба № 30.
Горната фактическа обстановка е
установена и с акт № 4130 от 01.08.2008 година на РУ на МВР град Монтана. за
установяване на административно нарушение. В производството обстоятелствата
вписани в акта се подкрепиха и от показанията на свидетелите, разпитани и в
хода на досъдебното производство. Съдът изцяло кредитира тези показания, като
дадени обективно и безпристрастно.
С горното подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК: управлявал е МПС с концентрация на алкохол над 1, 2 промила, а
именно 1, 26 промила, установено по надлежния ред.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че управлението на МПС след
употреба на алкохол е опасно за самия него и за останалите участници в
движението по пътищата и въпреки това е управлявал автомобил.
Съдът
призна подсъдимия К. за виновен в извършването на деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК
и обвързан с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК намери, че са налице
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК за замяна на предвиденото
наказание „лишаване от свобода” с по-леко по вид. В случая това наказание
следва да бъде пробация, като на основание чл. 42А, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК, във
вр. с чл. 42А, ал. 1 от НК определя следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
На
основание чл. 343Г от НК, във вр. с чл. 37, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от датата на отнемане
на свидетелството за правоуправление по административен ред – 01.08.2008 година.
Съдът с оглед изхода на делото
осъди В.Ц.К. да внесе по сметка на МРС сумата от 142, 35 лева, представляващи
стойността на направените в производството разноски, както и сумата от пет лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: