Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 1.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 10675 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Съгласно исковата молба и
молба-уточнение от 15.02.2016 г., СРС е сезиран с искове с правно
основание чл.441 от ГПК, предявени от Н.И.И. срещу частния
съдебен изпълнител (ЧСИ) Н.И.К.: за осъждане на ответната страна
да заплати на ищеца следните суми, представляващи вреди в резултат на незаконосъобразно
принудително изпълнение: 7 837.71 лв. - начислена
лихва по банковата сметка на ЧСИ Н.К. върху съответните части от сумата в
размер на 455 908.13 лв., представляваща внесена от ищеца продажна цена по
публична продан, извършена по изпълнително дело № 20087890400071, за периода
9.03.2009 г. - 7.10.2010 г.; 2 890.48 лв. - неправилно удържана от ЧСИ Н.К. от ищеца
сума за разпределение по изпълнително дело 20087890400071, преведена неправилно
на другите страни по изпълнителното дело, която сума следва да му се възстанови
и която е обективирана и повторно разпределена в негова полза съгласно разпределение
от 14.03.2011 г., влязло в сила с решение на САС № 605/19.03.2012 г. по ч. гр.
д. № 3391/2011 г. по описа на V състав, Гражданска колегия; 5 169.01 лв. -
неправилно удържана от ЧСИ Н.К. от В.А.И.сума за разпределение по изпълнително
дело 20087890400071, преведена неправилно на другите страни по изпълнителното
дело, която сума следва да й се възстанови и която е обективирана и повторно
разпределена в полза на В.И.съгласно разпределение от 14.03.2011 г., влязло в
сила с решение на САС № 605/19.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3391/2011 г. по описа
на V състав, Гражданска колегия, вземането за която е прехвърлено на Н.И. от В.А.И.с
договор за цесия от 22.10.2015 г. Ищецът претендира и законната лихва върху посочените
суми от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане, както и
разноските по делото.
Ищецът твърди, че е страна по изпълнително дело № 20087890400071 по описа
на ответната страна, като изпълнителното производство било образувано на
основание изпълнителен лист, издаден в полза на ищеца и В.А.И., по силата на
който се изнася на публична продан недвижим имот. Ищецът поддържа, че парична
сума в размер на 455 908.13 лв., която
превел с оглед придобиване на имота след извършената публична продан, била
задържана по сметка на ответната страна, при което последната следва да му
плати лихвата върху нея за периода 9.03.2009 г. - 7.10.2010 г. Н.И. излага,
също така, че ЧСИ Н.К. без основание превела парична сума от 38 629 лв.
(един задатък) в полза на наследниците на друга страна в изпълнителното
производство – Л.А.М., въпреки че на основание чл.495 от ГПК тази сума следвало
да бъде задържана и разпределена при извършването на разпределението, както
следва: в полза на ищеца - в размер от 2 890.48 лв., и в полза на В.И.- в
размер от 5 169.01 лв., като ищецът се явява носител на последното вземане на основание договор
за цесия.
ЧСИ Н.К. счита исковете за неоснователни и недоказани,
като поддържа, че не е налице увреждане на ищеца. Заявява, че ако има
неиздължени суми за разноски по изпълнителното производство, дължими в полза на
ищеца и на В.И., тя не е пасивно легитимирана да отговаря относно същите,
доколкото заплащането на разноски следва да бъде възложено на насрещната страна
по изпълнителния процес, но не и да бъдат претендирани тези суми от съдебния
изпълнител. Сочи, че изпълнителното дело все още е висящо и взискателите следва
да посочат подходящ изпълнителен способ за събиране на дължимите им се суми. Ответницата
намира за недопустима исковата претенция за заплащане на лихва върху парична
сума, намираща се по сметка на ЧСИ, като твърди, че изискуемостта на това
вземане настъпва след прекратяване на изпълнителното дело. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 7 837.71 лв. Третото лице помагач на страната на ответника - „Б.В.И.Г.“ АД, намира исковете
за неоснователни, като счита, че не са допуснати нарушения на закона при
реализиране на изпълнителното производство. СРС е отхвърлил исковете изцяло.
Съдът е приел, че сумите в размер, съответно, от 2 890.48 лв. и 5 169.01
лв. са посочени в извършеното от ЧСИ Н.К. разпределение и представляват
разноски, за чието изплащане отговаря насрещната страна в изпълнителния процес,
но не и ЧСИ. В тази връзка е посочил и че в конкретния случай не може да бъде
възприето, че ответната страна е допуснала неизпълнение на свои задължения,
нито може да бъде възприето, че не е извършила дължими по закон действия;
посочил е, че ищецът не е реализирал предвидените от закона правила за проверка
законосъобразността на разпределението чрез подаване на жалба против действията
на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК; навел е доводи, че ако се
приеме, че и частният съдебен изпълнител отговаря за същите парични суми, би се
достигнало до двукратно заплащане на една и съща парична сума, т.е. до
неоснователно обогатяване на ищеца. По отношение на претенцията в размер на
7 837.71 лв. СРС е заключил, че внасянето на парична сума по публичната
продан представлява действие, което купувачът по публичната продан е длъжен да
извърши в определения от закона срок, като кога тази парична сума ще бъде
преведена по сметка на другите страни в изпълнителния процес зависи от начина, по който се развива този
процес; не е налице основание да се счита, че купувачът, който е внесъл
паричната сума, представляваща направеното наддавателно предложение, има право
да получи начислената лихва за периода до превеждане на сумите на останалите
страни. Съдът е приел и че по отношение на тази претенция е налице изтекла
погасителна давност. Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят
счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че сумите в размер
на 2 890.48 лв. и 5 169.01 лв., представляващи направени разноски в
изпълнителното дело, незаконосъобразно
са били преведени на други страни в изпълнителното производство, без да
им се полагат и без да е било извършено разпределение от ЧСИ. Сочи, че не е
обжалвал разпределението от 14.03.2011 г., тъй като същото изцяло го
удовлетворявало, но същото било направено след като ЧСИ вече бил извършил
плащане в полза на М.и. Жалбоподателят поддържа, че на основание чл.6, ал.1, т.2
от Наредба № 6 за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните
средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители ответната страна
е длъжна да му преведе начислената лихва за периода до превеждане на сумата на
останалите страни. Сочи, че СРС не е изложил мотиви защо счита за основателно
възражението за изтекла погасителна давност; твърди, че давността е започнала
да тече от 7.04.2011 г., когато е узнал за натрупаните лихви от писмо на
съдебния изпълнител. ЧСИ Н.К. счита въззивната жалба за
неоснователна, като поддържа доводите си, заявени пред СРС и се позовава на
наличната висящност на визираното по-горе изпълнително дело. Третото
лице помагач не везма становище пред СГС.
Пред СГС не са събрани нови доказателства. След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от материалите по делото, с влязло в сила решение на СРС, Г.К., 33 състав, постановено на
14.03.2003 г. по гр. дело № 808/1991 г., е извършена делба на недвижим имот
между съделителите Л.А.М., В.А.И.и Н.И.И., като имотът – първи етаж от жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********, е изнесен на публична продан.
Въз основа на издадения по цитираното дело на СРС
изпълнителен лист за изнасяне имота на публична продан, при ЧСИ Н.К. е
образувано изп. дело № 20087890400071. Няма данни същото да е приключило и към
настоящия момент.
При проведена на 24.10.2008 г. публична продажба
на имота за купувач е бил обявен Л. М., но същият не е внесъл в срок цената на
имота, поради което на основание чл.493, т.1 от ГПК ЧСИ е постановил на
31.10.2008 г., че М. дължи един задатък в размер на 38 629 лв., която сума
следва да бъде удържана от дела му.
На основание чл.493, ал.2 от ГПК за купувач е бил
обявен Н.И., който на 9.03.2009 г. е превел
по сметка на ЧСИ сума в размер на 455 908.13 лв., съгласно
представено по делото преводно нареждане. Сумата представлява дяловете на
останалите двама съделители, като е приспаднат делът на И.. С влязло в сила
постановление за възлагане от 11.03.2009 г. имотът е възложен на Н.И..
При обжалване от наследниците на починалия Л. М.
(Е.Л.М.а, А.Л.ов М. и Л.П.М.а) на извършеното разпределение, предявено с
протокол от 6.08.2009 г., с влязло в сила на 13.08.2010 г. решение на СГС,
Г.О., І-7 състав, постановено на 21.10.2009 г. по гр. дело № 8150/2009 г.,
съдът е отменил действията на ЧСИ, изразяващи се в сметка и разпределение, в
частта, в която съдебният изпълнител е определил, че от сумата, която
жалбоподателите имат право да получат от получената от проданта цена, следва да
се удържи един задатък в размер на 38 629 лв. Съдът е приел, че законът не
предвижда взискателите-кандидат купувачи да внасят задатък, когато вземането им
надвишава неговия размер, като по отношение на тях не се прилагат и
неблагоприятните последици, уредени в чл.493, т.1 от ГПК, а само тези по чл.495
от ГПК – отговорност за вредите и разноските по проданта на останалите
взискатели.
От писмо на съдебния изпълнител изх.№
1248/10.03.2015 г. става ясно, че на 7.10.2010 г. ЧСИ е възстановил на наследниците на Л. М. задържаният задатък в размер на 38 690
лв.
Съгласно влязло в сила разпределение на
направените по публичната продан разноски, предявено с протокол от 14.03.2011
г., наследниците на Л. М. дължат на другите взискатели следните разноски по
публичната продан: на Н.И. – 2 890.48 лв., а на В.И.– 5 169.01 лв. Не
се твърди по делото и няма доказателства на И. да са заплатени посочените суми
за разноски, както и по сметките на съдебния изпълнител да са налице събрани
суми, които да им бъдат преведени за тази цел.
С договор за цесия от 22.10.2015 г. В.И.е прехвърлила
на Н.И. вземането си срещу ЧСИ Н.К. в размер на 5 169 лв., като е
уведомила за това ЧСИ на 25.11.2015 г.
С покана, получена на 19.06.2015 г., Н.И. е
поканил ЧСИ да му преведе по посочена банкова сметка ***его по сметка на ЧСИ
сума в размер на 455 908.13 лв. за периода 9.03.2009 г. – 7.10.2010 г.,
възлизаща на 7 837.71 лв.
Въз основа на изложеното, въззивният съд счита
следното:
Съгласно чл.441 от ГПК и чл.74 от ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Задължение за частния
съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква, ако то е
предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически
факт от хипотезата й. Тази отговорност е за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, т.е.
вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната
сфера на увредения.
Наложилата се съдебна практика застъпва становището,
че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това
дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата.
По иска за сумата в размер на 7 837.71 лв.:
Този иск е неоснователен.
Съгласно изложеното по-горе, съдебният изпълнител
отговаря за вреди по реда на чл.441 от ГПК, само ако е извършил действие или е
бездействал в нарушение на конкретна процесуална норма, изискваща определено
поведение от негова страна.
По становище на настоящия съд, в ГПК и в Наредба
№ 6 от 30 май 2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху
паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители не се
съдържат процесуални норми (подобни напр. на разпоредбите на чл.499 от ГПК),
задължаващи съдебния изпълнител да преведе на взискателя, закупил изнесения на
публична продан имот, натрупалата се по сметката на съдебния изпълнител лихва
върху заплатената цена за имота за периода от превеждането й до изплащането й.
Визираните от Н.И. разпоредби на цитираната наредба се отнасят до други
хипотези.
Следователно, не са налице предпоставките на
чл.441 от ГПК за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител.
По исковете за сумите в размер, съответно, на 2 890.48 лв. и 5 169.01 лв.:
Тези искове също са неоснователни.
Действително, в случая ЧСИ е нарушил нормите на
ГПК, като е възстановил на наследниците на Л. М. задържаният задатък в размер на 38 690
лв., преди да е налице влязло в сила разпределение, включително по отношение
направените разноски по публичната продан.
Установява се по делото, че разноските на Н.И. и В.И.по
публичната продан, за които отговорност на основание чл.495 от ГПК носи Л. М.,
респ. неговите наследници, са останали незаплатени. Неплащането им, обаче, по
становище на настоящия съд, не може да бъде квалифицирано към настоящия момент
като понесени вреди, за които отговорност носи ЧСИ по реда на чл.441 от ГПК.
Това е така, защото изпълнителното дело все още е висящо, като няма пречка Н.И.
да посочи на съдебния изпълнител съответен изпълнителен способ за
удовлетворяване на вземането му за разноски по проданта срещу наследниците на Л.
М.. След като съществува реалната правна възможност за удовлетворяване на И. в
рамките на изпълнителното производство чрез ангажиране отговорността на наследниците
на Л. М., и до изчерпването й, не са налице действителни вреди, претърпени от
него.
Горното обуславя потвърждаване на обжалваното
решение. Ответницата по
жалбата не е направила разноски пред СГС, които да й бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.05.2017 г. на СРС, І Г.О., 42 състав, постановено по гр. дело № 79894 по описа за 2015 г.
Решението е постановено при участието на „Б.В.И.Г.“ АД
- трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.