Решение по дело №109/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 128

гр. Видин, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

четиринадесети юни

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

109

по описа за

2022

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Видин, против Решение № 115 от 01.04.2022 год., постановено по АНД № 229/2021 год. по описа на РС-Видин, с което е отменено НП № 20-0953-001774 от 04.02.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Видин, с което на И.П.И. ***, са наложени административни наказания съответно: „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ на основание чл.175, ал.3, предл. „първо“ от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Поддържа се в жалбата, че постановеното от Районен съд -Видин решение е неправилно, тъй като изводите на първоинстанционния съд не съответстват на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че в случая се касае за извършени от непълнолетен административни нарушения, като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо бащата на нарушителя, в хипотезата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, поради което неправилен се явява извода на решаващия съд за неправилна квалификация на деянието.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС - Видин и да се потвърди издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът И.П.И. *** редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. В допълнение на изводите на ВРС посочва, че от доказателствата по делото не се установява процесния мотопед да е МПС, което да подлежи на регистрация, както и че е собственост на лицето посочено за нарушител. Сочи се също и че административнонаказателната отговорност е реализирана избирателно спрямо един от родителите на непълнолетния извършител.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС – Видин.

Представителят на ОП - Видин посочва, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, предвид приложението на чл.26, ал.3 от ЗАНН и липсата на съществени процесуални нарушения в АНП.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

На 27.06.2020г., около 12,20 часа, по сигнал на ОДЧ за паднал водач с мотопед, свидетелят И.Г.и колегата му - А.Е.били изпратени в ЦСМП - Видин, където установили падналия водач – непълнолетния В. И. И. с ЕГН ********** и баща му – ответника. По сведенията на последния от 27.06.202, приложени към АНП, служителите на сектор ПП при ОДМВР-Видин установили, че на 27.06.2020 г., около 12,00 ч., ответникът предоставил на непълнолетния си син В. И. И. - неправоспособен водач, да управлява /да се повози/ в с.Жеглица с мотопед – марка YIBEN, черен на цвят, с RAM № CYDNCB30X81100071, собственост на ответника /закупен от него преди около10 години/, който не бил регистриран по надлежния ред.

Обстоятелствата, че В. И. И. е неправоспособен водач и че процесния мотопед не е бил регистриран се потвърждават от приложените по преписката удостоверения на Началник група „ОДПКПД“, сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин.

 Във връзка с установеното, в Районна прокуратура-Видин е заведена преписка вх.№ 1635/2020 г., която с постановление от 27.07.2020г. е прекратена, отказано е да бъде образувано досъдебно производство и преписката е изпратена на Началник сектор ПП при ОДМВР-Видин за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо ответника.

Постановлението на РП-Видин за отказ да се образува досъдебно производство е входено в ОДМВР-Видин на 04.08.2020г., като въз основа на него и чл.26, ал.3 от ЗАНН на 18.12.2020 г. свидетелят Й. издал против ответника АУАН серия Д, № 657148 за извършени нарушения по чл.140, ал.1, т.1 и чл.150 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на И. на 12.01.2021г.

Въз основа на АУАН и при установената фактическа обстановка, а именно: че на 27.06.2020 г., около 12,00 ч., в с.Жеглица, ответникът е предоставил на непълнолетния си син В. И. И. с ЕГН ********** - неправоспособен водач, да управлява в с.Жеглица мотопед – марка YIBEN, черен на цвят, с RAM № CYDNCB30X81100071, собственост на ответника, нерегистриран по надлежния ред, Началникът на сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин издал атакуваното НП. В същото изрично е отразено че се издава на основание постановлението на РП-Видин за отказ да се образува досъдебно производство и чл.26, ал.3 от ЗАНН.

 При тези данни първоинстанционния съд счел, че е налице несъответствие между заявената фактическа обстановка и квалификацията на административното нарушение, че по несъмнен начин не е установена вината на И., както и че са допуснати нарушения на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, отменил атакуваното НП.

Касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.

В чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН е посочено кои лица носят административно-наказателна отговорност. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична. Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН. Малолетните, непълнолетните на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение са лица, които не носят административно-наказателна отговорност. Те обаче могат да са извършители на административни нарушения и в случаите, когато родител, попечител или настойник на такова лице съзнателно допусне то да извърши нарушение, той носи отговорността за него.

Цитираната нормативна уредба води до извода, че специалният закон ЗАНН изрично регламентира възможността за деяние, обявено за наказуемо с административно наказание, извършено от един субект (малолетно и ненавършило 16 години непълнолетно лице, както и поставено под пълно запрещение лице) да отговаря друг субект, но при условието последният съзнателно да е допуснал извършването на деянието.

В случая безспорно се установява, че на 27.06.2020 г., непълнолетния, неправоспособен водач В. И. И. е управлявал мотопед – марка YIBEN, собственост на ответника - нерегистриран по надлежния ред. С тези си действия непълнолетния водач е осъществил състава на нарушенията по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и по чл.150 от ЗДвП, съгласно който всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Установява се е и втората предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, по силата на чл.26, ал.3 от ЗАНН - изрично посочена в НП, а именно: последния съзнателно да е допуснал извършването на нарушенията.

Според Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС, понятието "съзнателно" допускане на административно нарушение, се свързва с наличието на пряк или евентуален умисъл у родителите, попечителите или настойниците, т. е. изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез съзнателно допустителство. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е предоставил на непълнолетния си син да се повози с процесния мотопед, което налага изводът, че същият, като родител на непълнолетното дете, съзнателно е допуснал синът му, като неправоспособен водач, да управлява нерегистрирано МПС по път, отворен за обществено ползване.

Извършването на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност по реда на чл.175, ал.3, предложен.“първо“ от ЗДвП, а извършването на нарушение по чл.150 от ЗДвП – по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като отговорността правилно е реализирана по отношение на ответника, който съзнателно е допуснал извършването на нарушенията от непълнолетния му син, а не по отношение на съпругата му /каквито възражения прави процесуалния му представител/,  в съответствие с изискванията на чл.26, ал.3 от ЗАНН.

Предвид изложеното, неправилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че е налице несъответствие между заявената фактическа обстановка и квалификацията на административното нарушение и че по несъмнен начин не е установена вината на ответника.

Неправилни се явяват и изводите на решаващия съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.

Административнонаказващият орган изрично е посочил, че наказателното постановление се издава в административнонаказателно производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство. При условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН НП се издава въз основа на постановлението на прокурора, поради което не е необходимо съставянето на АУАН.

Издаването на АУАН и то при неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в случая същият няма значението на акт, поставящ началото на административнонаказателното производство.

Неправилен е и изводът, че наказателното постановление е издадено извън визирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. Цитираната норма указва, че образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да се образува наказателно производство и изпращането на материалите на съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление е от 27.07.2020 г., постъпило е при наказващия орган на 04.08.2020г. и наказателното постановление е издадено на 04.02.2021 г. в последния ден на законоустановения срок.

Неоснователни са и твърденията на процесуалния представител на ответника, че от доказателствата по делото не се установява процесния мотопед да е МПС, което да подлежи на регистрация. Следва да се посочи, че в тежест на самия ответник е било да ангажира доказателства в посочената насока, което не е направено. Независимо от горното, в чл.1, ал.4, т.1-8 от Наредба №1-45 от 24.03.2000г. на Министъра на вътрешните работи, лимитативно са посочени МПС, които не подлежат на регистрация, като мотопеда не е сред тях, което сочи че подлежи на регистрация.

В заключение, Съдът намира, че административнонаказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил е времето и мястото на извършването му, административно отговорното лице, както и правните норми, които са били нарушени.

Последният правилно е определил и наложените наказания в минималния им размер, съобразявайки разпоредбата на чл.27 ЗАНН, тежестта на извършеното нарушение и значимостта на нарушените обществени отношения.

Предвид изложеното решението на РС – Видин като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него по съществото на спора ще следва да се постанови друго, с което да се потвърди Наказателното постановление, предмет на обжалване пред районния съд.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност на спора и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание на 14.06.2022 г., по което се е явил представител на касатора, на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в предвидения в чл.27е от Наредбата минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.

Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.“второ“ от ЗАНН във вр.с чл. 222 от АПК, Административен съд - Видин

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Решение № 115 от 01.04.2022 год., постановено по АНД № 229/2021 год. по описа на РС-Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0953-001774 от 04.02.2021 г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Видин, с което на И.П.И. ***, са наложени административни наказания съответно: „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ на основание чл.175, ал.3, предл. „първо“ от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И.П.И. *** да заплати на ОДМВР - Видин направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                             /Н.Дончева/                                       /Н.Витков/

                                                                                    2.

                                                                                       /Б.Борисов/