Р
Е Ш Е Н И Е
№
597/17.8.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли,
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Янев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 61 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Образувано
по искова молба, подадена И.А.
К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да му заплати сума в размер на
50 000 лева за претърпени неимуществени вреди за престоя в Затвора гр.
Пловдив от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., от 22.01.2018г. до 01.06.2018г., както
и за такива при престоя в Затвора гр. Пазарджик от 01.06.2018г. до
06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до крайното изплащане. Ищецът сочи, че вредите са от нарушаване на
правото му по чл. 3 от ЕКЗПЗ и чл. 3 от ЗИНЗС. Твърди пренаселеност на килиите
в посочените периоди, лоша хигиената – наличие на дървеници, хлебарки, гризачи;
течове от тавана, мухъл, липса на обособен санитарен възел с постоянна течаща
топла и студена вода. От всичко описано чувства обида, възмущение, стрес,
притеснение, потиснатост, психически дискомфорт. По делото ищецът се
представлява от адвокат С., който поддържа иска.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, се представлява от юрисконсулт
Ч., който претендира за неоснователност на исковата молба паради липса на
конкретизация на претендираните незаконосъобразни действия или бездействия. Обосновава недоказаност на
неимуществени вреди. Предлага отхвърляне на иска, претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение,
че исковата молба е неоснователна и недоказана.
Административен
съд Пазарджик, VI състав, след като взе предвид наведените в исковата молба
доводи, изразеното становище на ответника и прокурора, като се запозна с
приетите по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Съдът
е задължил началника на затвора гр. Пазарджик и началника на Затвора гр.
Пловдив да представят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. Съгласно справка на лист 51 по делото с вх. №
2084/11.03.2020г. на началник Затвора- Пазарджик И.А.К. *** на 08.06.2018г. за
изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 3 години. Настанен е за
времето от 08.06.2018г. до 14.06.2018г. в килия 403, която е с площ 45, 93 кв.
м., ведно с 6-10 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е
за времето от 15.06.2018г. до 03.07.2018г. в килия 703, която е с площ 46, 13 кв.
м., ведно с 20 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел. Пребивавал е
за времето от 94.07.2018г. до 17.07.2018г. в наказателна килия 202, която е с
площ 20, 7 кв. м., ведно с 2 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 01.07.2018г. до 02.08.2018г. в килия 703, която е с
площ 46, 13 кв. м., общо 19 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел.
Настанен е за времето от 03.08.2018г. до 09.01.2019г. в килия 706, която е с
площ 37, 17 кв. м., ведно с 11 лишени от свобода. Килията е със санитарен
възел. За времето от 10.01.2019г. до 15.09.2019г. е в помещение 607, като от
постъпването му са били 15-19 пребиваващи Помещението е с размери 50, 7 кв.м. В
килията има санитарен възел. Настанен е за времето от 16.09.2019г. до
17.11.2019г. в килия 605, която е с площ 48, 64 кв. м., общо 9 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от 18.11.2019г.
до 24.11.2019г. в килия 512, която е с площ 21, 92 кв. м., общо 6 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от 25.11.2019г.
до 08.12.2019г. в килия 202, която е с площ 20, 7 кв. м., общо 3 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от 09.12.2019г.
до 15.12.2019г. в килия 512, която е с площ 21, 92 кв. м., общо 6 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от 16.12.2019г.
до 21.12.2019г. в килия 202, която е с площ 20, 7 кв. м., общо 3 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Настанен е за времето от 22.12.2019г. до
17.01.2020г. в килия 512, която е с площ 21, 92 кв. м., общо 6 лишени от
свобода. Килията е със санитарен възел. Видно от справката на лишения от
свобода И.К. е осигурено в престоя му в Затвора гр. Пазарджик 4 кв. м. жилищна
площ в спалното помещение. Обзавеждане – легла, маса и столове, шкафчета за
съхранение на лични вещи. Отделението, където се намират спални помещения 607 и
605 са основно ремонтирани през 2015г., подменена дограма, ремонт на общия
санитарен възел, чешми, тоалетни, подови настилки. Помещения 202 и 512 са в
обновени коридори, след основен ремонт, с подменена дограма, санитарен възел,
легла, шкафчета, боядисани в светли тонове стени. Отоплението е локално парно
на газ, с монтирани нови алуминиеви радиатори. Помещенията в затвора имат достъп
до свеж въздух, естествена дневна светлина, осветление. Лишеният от свобода е
получил един дюшек и два броя възглавници. Бельото се пере веднъж седмично и се
получава изсушено. Санитарните помещения са обновени, има график за къпане.
Представя се копие на дневен режим, с данни за ставане, утринен тоалет,
извеждане на работа, утринна проверка, закуска, обяд, вечеря, престой на
открито, каре и следобедна и вечерна проверка. Представени са примерни менюта,
утвърдени от началника на затвора. Доказателства за осигуряване на материали и
хигиенизиращи консумативи.
От
затвора гр. Пловдив е постъпило становище, видно от което по запазили се данни
И.К. е постъпил на 11.02.2014г. Пребиваването февруари 2014г. е било помещение
от 26,71 кв., със санитарен възел общо 6 лишени от свобода. От февруари 2014г.
до юли 2014г. е пребивавал в помещение 75 с площ от 20,8 кв.м., със санитарен
възел, общо 5 лишени от свобода. От юли 2014г. до август 2015г. е пребивавал в
помещение 72, с площ 25, 73 кв.м, с 6 лишени от свобода. К. е освободен на
10.08.2015г.
Постъпва
в Затвора на 06.06.2016г. и е настанен в спално помещение 2, през юни 2016 , с
площ 26,28 кв.м, със санитарен възел, общо 6 лишени от свобода. Преместен е
юни-юли в помещение 52, където общо 7 лишени от свобода, пребивават в помещение
с площ 27, 92 кв.м и санитарен възел от 2, 57 кв.м. На 19.07.2016г. е преместен
от Затвора гр. Пловдив. В затвора гр. Пловдив е разполагал с постелен инвентар
и спално бельо, чистотата за което се полага по график. В становище отговорните
служители посочват, че се извършват техническа поддръжка, своевременно
отстраняване на повреди, осветителни тела, боядисване. Менютата за изхранване
са съставени на база на Наредба на МЗ,
указания и рецептурник. Лишеният от свобода не е извършвал физически труд.
Представени са копия на графици за разпределение на времето на лишените от
свобода-ставане от сън, тоалет, закуска, проверка, престой на открито, обяд,
вечеря, проверка, лекар, баня, библиотека, лафка. Седмичните менюта.
Разпитан
е свидетеля Г.А.Г., който понастоящем е в Затвора гр. Пазарджик от 2014г. Бил е
в 7 отряд, но не е бил заедно в килия с ищеца; Описва килиите, като казва, че
условията са едни и същи. Казва, че са пренаселени, дюшемето изкъртено, има
хлебарки и дървеници. Тоалетната е с клекало, малка мивка. Общата тоалетна е с
две клекала. Нямало хигиена. Храната е малко, лоша като качество. Казва, че
прозорците на килиите са малки. В шесто отделение казва, че тоалетната е с
клекало, прозорците са малки. Общите тоалетни са с клекало, с три мивки. Казва,
че се повредила топлата вода. Баня имат два пъти седмично. Давали са торбичка
прах. Казва, че има обща пералня, но не може да си даде кърпата, където перат и
чорапи. Споделя, че е виждал И. да се чувства дискомфортно. Казва, че го боли
бенка, за която доктор изписал спрей, но от затвора му дали прахчета за
заместване.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик, като ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е.
дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с
правен интерес.
Претенцията
на ищеца за заплащане на 50 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди в посочения период и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е надлежен
ответник.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание
за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора – гр. Пазарджик и Затвора гр. Пловдив. Фактическия състав на
обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
От данните по делото се установява, че
за период, който е част от исковата претенция, 01.01.2013г.-11.02.2014г. и
10.08.2015г. до 06.06.2016г. ищецът не е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, поради което искът за вреди за
цитираното време, е неоснователен.
От данните
по делото се установява, че са спазени изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС за втория
период от исковата молба от престоя в Затвора гр. Пазарджик
от 01.06.2018г. до 06.02.2020г. За периода от в Затвора гр. Пловдив от
01.01.2013г. до 31.12.2017г., от 22.01.2018г. до 01.06.2018г., се установява пребиваване в Затвора гр.
Пловдив от 11.02.2014г. до 10.08.2015г., от 06.06.2016г. до 19.07.2016г. При
престоя му в Затвора гр. Пловдив са спазени изискванията за минимална жилищна
площ. За пребиваването му от края на юни до 19.07.2016г. е бил с още 7 лишени
от свобода, в помещение с площ 27, 92 кв.м и санитарен възел от 2, 57 кв.м.
Обитаемата минимална жилищна площ е била от 3, 99 кв.м. Съдът счита, че не е
налице нарушение на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. Осигурената площ от 4 кв.м е в
определените 4 кв.м по закон, което е в подкрепа на изводите, че ищецът не е
засегнат негативно в степен водеща до жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно практиката на Европейския
съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен
период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност.
Съобразно
§ 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице
трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да
има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите.
В § 166 от същото решение „Нешков и други против България“, се акцентира, че
ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
В
случая, както се коментира по – горе, осигурени са 4 кв.м. жилищна площ, не са налице установени други незаконосъобразни
бездействия на администрацията, и съдът счита, че ищецът не е доказал първата предпоставка
на иска си, а именно незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, изразяващо се в неосигуряване на минимална жилищна площ.
С измененията на ППЗИНЗС от ДВ бр. 14 от 2017г. чл. 20, ал. 3
от същия гласи, че „На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, в Заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения“. За процесния исков период действат и двете редакции – за този
2014-2015г. и 2017-2018г. От представените справки и събраните гласни
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че администрацията в Затвора
гр. Пазарджик и гр. Пловдив е осигурила нормални условия за пребиваване на К.. В конкретния
случай се установява, че в помещенията, където е настанен ищецът, има санитарен
възел и течаща вода. Свидетелят Г. също потвърждава, че са налични санитарни
възли към помещенията, както и такива общи. Не се доказаха и останаха
неоснователни твърденията, че не е осигурен санитарен възел и течаща вода на
ищеца за сочения период.
Видно от представената справка и копие от дневните режими се
установява, че в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик се провежда
престой за раздвижване в рамките на един час, осигуряват се почистващи
препарати, възможност за осъществяване на лична хигиена и хранителен режим.
Съдът счита, че администрацията на Затвора гр. Пловдив и гр. Пазарджик предвид
това не е извършила незаконосъобразно бездействие. Необходима е и съпричастност
от страна на задържаните под стража, за
да се поддържа хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да
полагат усилия за това.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът не установи
да е налице в малко количество и лошо качество на храната, поради което
оплакванията на ищеца в тази насока съдът счита за неоснователни и не е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.
Дотук
обсъденото и изведено въз основа на установената фактическа обстановка по делото,
не се установява незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на Затвора, гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик, които да са причинили неимуществени вреди на ищеца. Не се доказаха
причинени неимуществени вреди, тъй като презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
е при условие, че се установи незаконосъобразни бездействия/действия на
администрацията.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искането на
ответника за присъждане на разноски за юрисконсулстско възнаграждение е
неоснователно. Производството по делото е водено по специалния ред по
чл. 284 от ЗИНЗС, като в чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не е изрично предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и
ал. 3 от ЗИНЗС се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК.
Воден от горните мотиви и на
основание, Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.А. К., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за
заплащане на сума в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени
вреди за престоя в Затвора гр. Пловдив от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., от
22.01.2018г. до 01.06.2018г., както и за такива при престоя в Затвора гр.
Пазарджик от 01.06.2018г. до 06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до крайното изплащане.
Оставя без уважение
искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за заплащане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на
Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ №
964 от 03.12.2020 г. по адм. дело № 1082/ 2020 г. на АС- Пазарджик , Х-ти
състав:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №597/17.08.2020г., постановено по адм.д. № 61/20г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.