Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и втори май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14229 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от И.С.М., чрез своята майка и законен представител А.С.Г.,
срещу З. „Л.И.” АД, с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./,
вр. § 22 от ПЗР от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.09.2014г. в с.
Драгиново, по ул. „Мариница”, следобeд докато се връщал от детска градина с баба си З.Г.,
претърпял ПТП предизвикано от водача на л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“ с ДК № *********М.М. М.,
който се движел с несъобразена скорост, без да намали или спре при приближаване
на мястото, където ищецът пресичал, без да прояви внимание и предпразливост го блъснал докато пресичал, като при удара
ищецът получил множество телесни наранявания.
Твърди, че по сучая е
образувано ДП № ЗМ 521/2014 г. по описа на РУП Велинград, пр.пр. № 1079/2014 г. по описа на РП Велинград, което е
прекратено с Постановление от 10.02.2015г., по искане на родителите на
пострадалия малолетен И.С.М..
Твърди, че в резултат на ПТП загубил съзнание за
неопределено време и получил травми в областта на главата, тялото и крайниците.
Претърпял множество медицински изследвания и интервенции, включително пет
оперативни намеси, продължителни периоди на пълно обездвижване и рехабилитации.
Освен интензивни физически болки, претърпял и емоционален болки и страдания,
каквито търпи и към момента.
Поддържа, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22114000637336, валидна от 2014г. до 20.02.2015г. Поддържа, че
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
150000.00лв.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпял и имуществени
вреди в размер на 760.00лв, представляваща стойност на закупена плака за глезенна фрактура с винтове.
Претендира присъждане на сумата 150000.00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 760.00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпяни
в рзултат на ПТП, ведно със законната лихва върху
главниците считано от датата на деликта до
окончателното им изплащане.
В
постъпили в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК отговор ответникът не оспорва, че на 12.09.2014г. в с. Драгиново, по ул. „Мариница”, следобeд, настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка „Опел“
модел „Аскона“ с ДК № *********М.М.
М., блъснал малолетният ищец придружаван от баба си З.Г., докато пресичал. Не
оспорва и наличието на задължителна застраховка на деликвента
при ответното дружество - „Гражданска отговорност“ полица № 22114000637336,
валидна от 2014г. до 20.02.2015г.
Оспорва механизма на ПТП, както и твърдението за
наличието на вина на водача на л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“
с ДК № *********М.М. М.за настъпване за ПТП, респ.
настъпване на твърдяните вреди, поради управление на
МПС с несъобразена скорост на движение и поради недостатъчно внимание и
предпазливост към пешеходците. Възразява, че не е налице виновно, противоправно поведение на водача, в резултат на което да
са настъпили твърдяните вреди. Счита, че ПТП е
настъпило изцяло по причина движението на пешеходеца изразяващо се във внезапно
навлизане в пътното платно в опасната зона на движещо се МПС, поради
неосъществен контрол върху неговото придвижване като учатник
в движението – пешеходец, с което е допуснато навлизането му на пътя или ПТП е
настъпило изцяло по вина на лицето упражняващо надзор над малолетния ищец,
неговия пълнолетен родственик З.Г.. Последната не е упражнила постоянен надзор
върху поведението му като пешеходец.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на ПТП с твърдяните травматични увреждания, респ,
че в резултат на процесното ПТП за ищеца са
възникнали описаните в ИМ като вид и характер и интензитет вреди. Навежда довод
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
т.к. с поведението си – внезапно навлизане на пътното платно, в опасната зона
за движение на МПС е станал причина за инцидента.
Оспорва претенциите по размер с възражението, че са
прекомерно завишени.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на
евентуалност редуцирани по размер.
В депозираните допълнителна искова молба и отговор на
последната заявените твърдения и възражения се поддъжат.
Третото лице помагач на страната на остветника
– водачът на л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“ с ДК № *********М.М. М.излага становище за неоснователност на исковете.
Възразява, че не е налице негово виновно, противоправно
поведение, което да е причина за настъпване на ПТП.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Постановление от 10.02.2015г. за прекратяване на
наказателно производство ДП № ЗМ 521/2014г. по описа на РУП Велинград, пр.пр. № 1079/2014 г. по описа на РП Велинград, водено
срещу И.С.М., за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, вр. Чл. 342, ал. 1 от НК, вр. Чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. за престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а”, вр. Чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. Чл. 343, ал. 1 от НК,
вр. Чл. 20, ал. 2 ЗДвП, по искане на
родителите на пострадалия малолетен И.С.М..
Съдът намира заключенията по приетите първоначална и
допълнителна САТЕ и СМЕ за обективно и компетентно дадени и като съответстващи
на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Намира показанията на свидетелите К.Д.Б. и А.О.Ш. за
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
делото. Затова им дава вяра изцяло.
Въз основа Постановление от 10.02.2015г., заключенията по
САТЕ и СМЕ, гласните доказателства и останалите събрани писмени доказателства
приема за установено следното:
На 12.09.2014г. в с. Драгиново, по ул. „Мариница”, към 17-30ч. следобeд л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“
с ДК № *********управляван от М.М. ***, с посока
юг-север, а пешеходецът И.М. с придружител
- в близост до западния край на платното за движение по ул.”Мариница”, при липса на препятствия по пътното платно,
които биха ограничили видимотта на водачите на МПС по
ул.”Мариница”. Пешеходецът И.М. с придружител се движил в североизточна посока и найона на „У” –
образното кръстовище образувано от пресичане на ул.”Мариница”
и ул.”Нильовица” и предприел пресичане на ул.”Мариница” от запад на изток. В опит да предотврати
настъпването на ПТП водачът на л.а. е привел същия в режим на аварийно спиране.
Ударът на МПС с тялото на пострадалия е нанесен с предната част на автомобила,
най вероятно броня. В резултат на удара пешеходецът – 3 годишно дете пада на
асфалтовото покритие, под автомобила, като автомобилът продължава движението
си. Ударът е можел да бъде избегнат от водача, ако при управлението на л.а.
същия бе избрал скорост на движение съобразена с останалите участници в
движението и конкретната пътна обстановка. Л.а. е могъл да бъде възприет при
обикновено наблюдение.
Причина за настъпване на процесното
ПТП е движението на л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“
с ДК № *********управляван от М.М. М.с несъобрзена с конкретните пътни условия и останалите
участници в движението скорост. Като предпоставка за настъпване на процесното ПТП е навлизането на пешеходеца на платното за
движение на леки автомобили без да се убеди, че няма други участници в
движението по платното.
Вследствие ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия
на мозъка, импресионно многофрагментно
счупване на лявата слепоочна и теменна кост на черепа, травматичен шок,
счупване на лявата ключица, остеоепифизиолиза /вид
счупване при децата/ на дясната раменна кост в горната и част, счупване на
дясната бедрена кост. Травматичните увреждания са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Травматичният шок и черепномозъчната
травма са станали причина за „разстройство на здравето с времнна
опасност за живота”. Фрактурата на дясната раменна кост е довела до „трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по дълъг от 30 дни”,
в случая 4 месеца. Фрактурата на дясната бедрена кост е довела до „трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по дълъг от 30 дни”, в случая 6 месеца.
В резултат на травматичните увреждания ищецът е претърпял
множество медицински изследвания и интервенции, включително пет оперативни
намеси, продължителни периоди на пълно обездвижване и рехабилитации. Общия
оздравителен период за всички увреждания на опорно двигателния апарат е
продължил 6 месеца, за какъвто период са и причинените болки и страдания, като
най интензивни са били непосредствено след злополуката, след извършените три
костни операции и в началото на всяка от проведените рехабилитации на десния
горен и долен крайник. През останалия период е търпял периодични болки и
страдания, най вече при обща преумора и при рязка промяна на времето, когато е
трябвало да приема обезболяващи средства. Черепномозъчната
травма е причинила интензивни болки и страдания за период от 30 дни, ,мерени до
2-3 месеца и лекостепенни до 6 месеца. Към момента
здравословното състояние на ищеца е стабилно. Единствено движенията на дясното
рамо при абдукция има остатъчен дефицит от 10
градуса, който с времето ще изчезне. Не са установени данни за клинично значими
неблагоприятни последици от претърпените увреждания. Не се очакват такива и за
м бъдеще. Във връзка с лечението за извършени разходи на стойност 760.00лв за
закупуване на метални плаки винтове Киршнерови игли.
От заключението на СППЕ се установява, че въпреки
наличното известно изоставане по сфери в развитието на когнитивните функции
общото функциониране е в норма. Ограничаването на функционирането на детето в
социален план настъпили поради физическите и психологически ограничения
последвали от катастрофата има временен характер но биха могли да доведат до
относително по трайни промени в детето при съотнасянето му с другите само при
липса на подходяща подкрепа и специализирана работа с психолог с цялото
семейство.
Безспорно е и съдът приема за установено, че
отговорността на водача на Л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“
с ДК № *********М.М. М.е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22114000637336, валидна от 2014г. до 20.02.2015г.
От показанията на свидетеля И.С.Г.– вуйчо на ищеца се установява, че го
видял на третият ден след катастрофата. Бил целият бинтован, само гледал, не
говорел. Скимтял, като недоволен бил. 6месеца бил в болницата, след това 6-7
месеца в къщи, където за него изцяло се грижела майка му. Обезпечавала всичките
му нужди. Той бил напълно неподвижен. Станал раздразнителен, отдалечил се от
всичко, станал затворен. Нямал приятели. Сега не разказвал за преживяното.
Страхувал се да се качва в кола и от цвета на колата, която го блъснала.
При така установеното съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс
за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно
приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. По силата на сключения договор, застрахователят се
задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
По делото е установено, че по отношение на увреждащия лек автомобил е
налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Настъпването на деликт,
виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
марка „Опел“ модел „Аскона“ с ДК № *********- М.М. М.и настъпилото в пряка причинна връзка от него
увреждане за ищеца са установени в настоящия процес.
Причина за настъпване на процесното
ПТП е движението на л.а. марка „Опел“ модел „Аскона“
с ДК № *********управляван от М.М. М.. Последният при
избиране на скоростта на движение на автомобила не се е съобразил с релефа на
местността, със състоянието на пътя и с всички други обстоятелства, които има
значение за безопасността на движението и в резултат е блъснал пресичащия
улицата пешеходец И.М., с което е извършил нарушение на чл. 20, ал 2 ЗДвП. От
своя страна ищецът с поведението си на пътя безспорно е създал предпоставка за
настъпване на процесното ПТП, с навлизането си на
платното за движение на леки автомобили без да се убеди, че няма други
участници в движението по платното. При това положение възражението на
ответника за съпричиняване се явява основателно и
доказано.
Съдът като съобрази нарушенията извършени от водача и пострадалия, като
съобрази че водачът носи по-голяма отговорност в случая, намира, че приносът на
ищеца е равен на 30 %. При определяне на този размер съдът съобрази, че поради
поведението си на пътя ищецът е получил и по-тежките увреди. Следователно на
основание чл. 51, ал.2 от ГПК определеното застрахователно обезщетение ще
следва да бъде намалено.
Поради изложеното съдът приема, че елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца са установени.
Установена е и посредством СМЕ причинната връзка. По силата на сключения
договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Предпоставките за ангажиране на
тази отговорност са установени: фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност".
Предвид горното предявените искове за неимуществени вреди се явяват
основателни.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като
след 11.06.2012 г. тези размери са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000
лв. и са приложими към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се
отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС,
формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди, а именно: Касае се за дете на 3
години към датата на произшествието, което вследствие на произшествието е
получило множество травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.
Оздравителен период продължил около 6-7 месеца, а възстановителният около
година. Трайни, остатъчни последици не са налице. Единствената налична такава –
остатъчен дефицит от 10 градуса при абдукция на дясно
рам съдът преценява като незначителна, а и тя е с
прогноза за пълно отшумяване. Не са установени твърдяните
трайни нарушения на психиката. Наличните, като страх от пътуване в кола и
намален капацитет на обшуване с близки и приятели
нямат медицински характер и е налице значителна вероятност да отшумят.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 60 000.00
лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент,
то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от
60 000.00 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 150 000.00 лв., а на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос за разликата над 42 000.00 лв. до
сумата от 60 000.00 лв.
Основателен е и предявеният иск за присъждане на имуществени вреди, който
следва да бъде уважен за сумата 532.00лв, която е част от общо претенедираната в размер на 760.00лв., а за горницата от
228.00лв подлежи на отхвърляне.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва,
считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени и
имуществени вреди.
По
разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен от държавни такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което не е правил разноски, съответно
такива не му се присъждат.
Видно от договор за правна защита и съдействие /л.48 от
делото/ адвокат Р.И. М.е осъществявала безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.адвокатско
възнаграждение, което е съответно на уважената част от иска, а именно
1000.00лв, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил разноски в размер общо на 850.00лв,
както и разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 500.00лв. или общо реализираните разходи са в размер на
1350.00лв. От тях ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 970.00лв,
съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1701.28лв., съобразно уважената част от исковете,
както и сумата от 290.00лв. - депозит
вещи лица от бюджета на съда, също изчислен съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на И.С.М. ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител А.С.Г. ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: ***, адв. Р.И.М., сумата 42000.00 /четирдесет
и две хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получените травматични увреждания, както и сумата
532.00 /петстотин тридесет и два/лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вради,
които се намират в пряка и непосредствена връзка с ПТП, реализирано на
12.09.2014г. в с.Драгиново, ул. „Мариница”, виновно
причинено от водача М.М. М.управлявал л.а. марка
„Опел“ модел „Аскона“ с ДК № *********, чиято
отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22114000637336, валидна от 2014г.
до 20.02.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на увреждането - 12.09.2014г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на
неимуществени вреди за сумата 108000.00
/сто и осем хиляди/лв., която е разлика над присъдената в размер на
42000.00лв. до общо претендираната в размер на
150000.00лв., както и искът за присъждане на имуществени вреди за сумата 228.00 /двеста двадесет и осем/лв.,
която е разлика над присъдените в размер на 532.00лв. до общо претендираните в размер на 760.00лв., като неоснователни и
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 30%.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.И. М.- САК сумата 1 000,00
/хиляда/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И.С.М. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А.С.Г. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, адв. Р.И. М.ДА ЗАПЛАТИ З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата 970.00 /деветстотин и седемдесет/лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в размер на 1701.28
/хиляда седемстотин и един, 0.28/лв, както и сумата
от 290.00 /двеста и деветдесет/лв. -
депозит вещи лица платена от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: