РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Русе, 15.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело №
435 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Русе, представлявана от д-р М.Н. –
Директор, подадена чрез адвокат-пълномощник Б. М. ***, против Решение № 260009
от 24.09.2020 г., постановено по АНД № 193/2020 г. по описа на Районен съд -
Бяла, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 33 от 17.07.2020г.,
издадено от Директора на РЗИ - Русе, с което на А.Д.Д. за нарушение на чл. 63,
ал. 4 и ал. 11 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с т. 4 от Заповед №
РД-01-369 от 30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста)
лева и е осъдена РЗИ – Русе да заплати на Д. сумата от триста лева – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Като касационни основания
жалбоподателят посочва нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което обжалваното решение било незаконосъобразно
и моли съда да отмени решението на РС - Бяла и да постанови друго, с което да
потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – А.Д.Д.,
чрез процесуален представител – адв. Й. Д. ***, оспорва основателността й.
Претендира и присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските
(л. 24 от делото).
Становището на представителя на ОП -
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложеното в
жалбата касационно основание, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След
като е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 30.06.2020 г. на
електронната поща на РЗИ – Русе бил получен сигнал относно неспазване на противоепидемични
мерки в Община Две могили, в който било посочено, че служителите били без
поставени предпазни маски или други средства, покриващи носа и устата. Във
връзка със сигнала била организирана и извършена проверка от служители на РЗИ –
Русе и на РУ – Две могили на 02.07.2020 г. на отдел „Устройство на територията
и строителството“ на Община две могили в сградата на общинската администрация
на адрес: гр. Две могили, бул. „България“ № 84. По време на проверката имало
гражданка, която излязла. Същата била без маска и побързала да напусне обекта.
На гишето за обслужване на граждани имало поставена прозрачна защитна преграда,
която била с отвор в долната част. Същата не била плътна и отворът бил на
височината на лицето. Проверяващите се легитимирали на служителката, обслужваща
гражданите на гишето (въззивния жалбоподател), като й обяснили повода за
проверката. Попитали я защо е без поставена маска, на което А. Д. обяснила, че
гражданите не я чували и обслужването им се затруднявало. Проверяващите я
запознали със заповедта на Министъра на здравеопазването, според която се
изисквало поставянето на предпазни маски. След отправеното предупреждение А. Д.
поставила предпазна маска. В обекта имало още двама служители, които също били
без поставени предпазни маски, но те нямали достъп до касата. След като чули
разговора между служителя на РЗИ – Русе и въззивния жалбоподател, те също поставили
предпазни маски. За извършената проверка бил съставен констативен протокол, в
който били отразени констатациите от нея, като липсвали посочени установени
нарушения на здравните изисквания и дадени предписания. За установеното
нарушение бил съставен АУАН, в който А. Д. вписала възражения, че гражданите не
чуват през предпазните стъкла. Впоследствие, в законоустановения срок, подала
писмени възражения срещу така съставения АУАН. Въз основа на АУАН било издадено
и обжалваното НП, в което били обсъдени и направените възражения.
При така установената по делото
фактическа обстановка, от правна страна първата съдебна инстанция е счела, че актосъставителят,
а впоследствие и АНО неправилно приели, че с описаното деяние въззивният
жалбоподател е нарушил т. 4 от цитираната заповед, която предписва задължително
поведение за гражданите, които се намират в закрити обществени места, вместо т.
2 от заповедта, чийто адресат се явяват именно служителите в тези закрити
обществени места, при непосредственото им обслужване на клиенти.
Решението на РС – Бяла е неправилно.
По делото не е спорно, че ответникът
по касация А. Д. заема длъжност старши специалист УТС в отдел „Устройство на
територията и строителството“ в Дирекция „Регионално развитие“ на Община Две
могили. Установено е, че към момента на проверката служителката е била на
работното си място, изпълнявайки служебните си задължения. Т.е. тя се е
намирала в административно учреждение, до което всяко лице има достъп и се
обслужват граждани. Освен това при проверката е било констатирано, че в
помещението, където се е намирала А. Д. е имало и други служители, които също
са били без защитни маски. При тези данни за нея е била задължителна
противоепидемичната мярка по т. 4 от заповедта именно и с цел осигуряване на
превенция и контрол на COVID-19
не само при обслужването на граждани, а и при общуването й с останалите
служители в общината. Налице са данни, че повод за проверката на контролните
органи в отдел „Устройство на територията и строителството“ в Дирекция
„Регионално развитие“ на Община Две могили е бил подаден сигнал в РЗИ - Русе за
неносене на маски от страна на служителите в Общината. Това обстоятелство води
на извод, че не става въпрос за изолиран случай, а за обичайно поведение от
страна на служителите. Деянието е извършено по време на пандемия от COVID - 19
и обявена извънредна епидемична обстановка върху цялата територия на Република
България, свързани и със смъртни случаи. С подобно деяние се застрашава живота
и здравето на всички лица и се създава предпоставка за разпространението на
COVID - 19. Обществените отношения, които се охраняват с цитираната заповед на
министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на
територията на Република България, в условията на обявената извънредна
епидемична обстановка, са особено значими и неспазването им създава риск за живота и здравето на неограничен кръг
лица. В условията на пандемия и обявено
извънредно положение в страната, спазването на въведените от изпълнителната
власт противоепидемични мерки е задължение и отговорност на всеки гражданин,
тъй като е в негов личен и в обществен интерес, като държавните служители с
поведението си следва да бъдат пример в това отношение. Нарушението е признато от ответника по касация, като
единствената причина, която сочи за неизпълнение на противоепидемичната мярка
е, че гражданите не я чували през стъклото. Гореизложеното води на извод, че процесното
нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Към
констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимите законови
разпоредби. С оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за
здравето и по-конкретно дадените разпоредби по време на обявена извънредна
епидемична обстановка, имащи за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание
– на минимума, предвиден от приложимата санкционна норма при спазване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Така определеният размер на наказанието е
напълно достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание
- да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Бяла
като неправилно следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.
При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен
акт и следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260009 от 24.09.2020 г.,
постановено по АНД № 193/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е
отменено Наказателно постановление № 33 от 17.07.2020 г., издадено от Директора
на Регионална здравна инспекция - Русе и е осъдена Регионална здравна инспекция
– Русе да заплати на А.Д.Д. сумата от триста лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 33 от 17.07.2020 г., издадено от Директора на Регионална
здравна инспекция - Русе, с което на А.Д.Д. за нарушение на чл. 63, ал. 4 и ал.
11 от Закона за здравето, във връзка с т. 4 от Заповед № РД-01-369 от
30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 (триста) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.