РЕШЕНИЕ
№ 5463
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110174643 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявен от ИВ. Г. СП. срещу
„Ч“ АД /с ново наименование „Е м З“ АД/, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сума от общо 1006,74 лева, от които 979,26 лв. за
незаконно използвана ел. енергия в периода м. юли – м. септември 2021 г., както и
27,48 лв. заплатена такса за възстановяване на прекъснато свързване, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване.
Ищецът ИВ. Г. СП. твърди, че на 12.02.2021 г. е закупил жилище – апартамент .
Посочва, че жилището не е било обитавано, поради което не е ползвал електроенергия.
Твърди, че в края на м. октомври 2021 г. е бил уведомен, че електрозахранването му
предстои да бъде спряно поради неплатени задължения в размер на 979,26 лв.,
начислени вследствие на констатирано неправомерно свързване към
електропреносната мрежа преди средството за търговско измерване, установени от
ответното дружество с констативен протокол № 1026607/30.09.2021 г. Твърди, че на
02.11.2021 г. електроподаването в жилището му е било спряно. Посочва, че на
03.11.2021 г. баща му, като негов пълномощник, е заплатил сумата от 979,26 лв.,
претендирани от ответното дружество заради твърдян от тях неправомерен достъп до
ел. мрежа от страна на ищеца, както и сумата от 27,48 лв. – такса за възстановяване на
електроподаването. Развива подробни аргументи и цитира съдебна практика в
подкрепа на тезата, че не дължи заплатените суми. Посочва, че не носи отговорност по
чл. 63, ал. 1, т. 1 от общите условия; че не е спазен редът за установяване на
неправомерен достъп до ел. система; че не е установено, че дори такъв достъп да е
осъществен, това не е сторено от ищеца или от друго лице с негово знание и съгласие.
Моли съда да осъди ответника да му заплати заплатените от него без основание суми.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът „ЧЕ“ АД оспорва предявения иск. Счита, че
1
е установено по надлежен законов ред неправомерно присъединяване на потребителя
към ел. система преди средството за търговско измерване, поради което ищецът е
получил възможност да потребява електроенергия за сметка на дружеството, която не
се отчита и измерва и остава загуба за ответното дружество под формата на
нетехнически загуби. В същото време посочва, че ищецът се обогатява за сметка на
дружеството, като ползва електроенергия, без да я заплаща на дружеството доставчик
(в процесния случай – ответникът). Поради това посочва, че отговорността при
установяване на неправомерно свързване към електропреносната система по чл. 56,
ал.1 ПИКЕЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е обективна, безвиновна и не се изисква
установяване на конкретно, виновно поведение на присъединилия се неправомерно
потребител. Моли да бъдат съобразени новите ПИКЕЕ, по реда на които е извършена
процесната проверка. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че между ИВ. Г. СП. и ответното дружество е възникнало и
съществува облигационно отношение по повод доставка на електрическа енергия за
недвижим имот, а иемнно а
С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказаване между
страните са отделени обстоятелствата: 1/ че са страни по договор при публично
известни Общи условия за процесния имот; 2/ че с Протокол № 1026607/30.09.2021 г.
„Чя“ АД е констатирало неправомерно свързване към електропреносната система, в
резултат на което на ищеца е изпратено писмо с изх. № NTZ165481/01.10.2021 г.; 3/ че
ответното дружество е начислило по реда на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и
претендирало от ищеца извънсъдебно сумата 979,26 лв., начислена за периода от
01.07.2021 г. до 30.09.2021 г.; 4/ че ищецът е заплатил на ответника сумата от общо
1006,74 лв., представляваща извършени плащания в размер на 979,26 лв. за незаконно
използвана ел. енергия в периода м. юли – м. септември 2021 г., както и сумата от
27,48 лв. заплатена такса за възстановяване на прекъснато свързване. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства.
От приетия по делото констативен протокол № 1026607/30.09.2021 г., съставен
от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в присъствието на свидетеля М.
СТ. Б., се установява, че на 30.09.2021 г. е извършена проверка на абонат с аб. №
********** и електромер с фабричен № ********** на обект с адрес гр. София, ул.
„Персенк“ № 1, ап. 1, с титуляр ИВ. Г. СП., при която е установено, че в момента на
проверката е липсвала пломба на щита на ел. таблото, липсва пломба на капачката на
клемния блок на електромера; направено е присъединяване пред средството за
търговско измерване с проводник, като към единия си край присъединяването е
присъединено към изходяща фазова клема на входящ предпазител, а в другия си край
захранва цялата ел. инсталация на обекта; била установена промяна в схемата на
свързване на СТИ и консумираната ел. енергия в момента на проверката, като по това
присъединяване не се измервало от електромера и не се заплащало; била възстановена
правилната схема на свързване и били снети нощните и дневни показания.
С оглед така съставения констативен протокол, ответното дружество издало
фактура № 3387562/05.10.2021 г. за сумата от 979,26 лв. с вкл. ДДС с получател – ИВ.
Г. СП..
Като основание за издаването на фактурата е посочено „сума по констативен
протокол съгласно приложението“, издадена на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ.
2
Не се спори между страните, че с писмо, адресирано до ищеца, последният бил
уведомен от ответното дружество за начислената сума. Видно от приложената
разписка е, че писмото е връчено лично на 01.11.2021 г. /л. 84/.
От представената разписка № 0400014225172789/03.11.2021 г., издадена от
EasyPay, се установява, че в полза на ответника е преведена процесната сума от общо
1006,74 лева, представляваща сбор от сумата по процесната фактура и такса за
възстановяване на ел. захранването на обекта.
По делото са представени относимите към процесния период ОУ на ответното
дружество.
От постъпила справка от ОД на МВР – Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че на 30.09.2021 г. в 12:57 ч. е постъпил сигнал от във връзка с
извършената проверка за неправомерно ползване на електрическа енергия на
процесния адрес.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите М. СТ. Б. – представител на Федерация на потребителите, и Н Г К –
служител при ответното дружество. И двете свидетелки потвърждават отразените в
съставения констативен протокол обстоятелства. Сочат, че ищецът бил потърсен, но не
бил открит на адреса. Сочат, че присъединението било направено, като имало пробита
дупка, през която ел. захранващият кабел отивал директно в апартамента, който бил на
първия етаж, безконсумираната енергия да преминава през СТИ.
Съдът, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетеля Костова по смисъла
на чл. 172 ГПК, кредитира показанията и на двете свидетелки поради съответствието
им с останалите събрани в производството доказателства.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че от данните по делото се установило, че процесният обект е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа и е ползвател на ел. енергия. Сочи
се, че всяка една промяна в схемата за свързване на СТИ, включително и процесната, е
нерегламентирана, като в конкретния случай от отразените данни се констатирало, че
консумацията към момента на проверката не се измервала и не се заплащала, което е
довело като резултат до непълно отчитане на ел. енергията. Посочено е, че
преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено по методиката, посочена
с ПИКЕЕ. Изчислението било извършено по утвърдените цени съгласно Решение № Ц-
27/01.07.2021 г. на КЕВР съобразно изискването на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че е предоставил,
а ответникът е получил процесната сума в размер на 1006,74 лв., без да е имало
основание за извършване на престацията. В тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се
дължи нейното връщане.
Ответникът не оспорва факта, че е получил процесната сума, като същото се
установява и от приетата по делото разписка от 03.11.2021 г.
По въпроса за правото за едностранна корекция на сметки е налице задължителна
съдебна практика на ВКС, произнесена по реда на чл. 290 ГПК: решение №
115/20.05.2015 год. по гр.д. № 4907/2014 год. на ВКС,ГК, ІV-то г.о., решение №
203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС,ТК,І-во т.о., решение № 173/
16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014 год. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., Решение № 111 от
3
17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., на ВКС, ТК, I т. о., и др. В посочените решения
се приема, че със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ,бр.54 от 2012 год.,в сила от 17.07.2012 год.) е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, т.е при предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекции и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството
електрическа енергия, каквито са ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия.
Съгласно действащата към момента на извършване на проверката разпоредба на
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Така формулирана законовата разпоредба съдържа делегация за приемане на
подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура,
но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията. В
разпоредбата на чл.98а, т.6 ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на
публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по
чл.120, ал.3 ЗЕ; б/ в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.
По спорния между страните въпрос, въведен от ищеца, а именно - дали ответното
дружество е легитимирано да претендира суми, представляващи корекция на сметка,
съдът намира следното:
Действително съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване
на количества електрическа енергия по реда на раздел IX ПИКЕЕ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“. Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ.
От друга страна, според чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ общите условия на крайния
снабдител съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно
4
и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ.
Налице противоречие между разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ (2019
г.) и тази на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ. Това е така, тъй като според ЗЕ сумата по
корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ (2019 г.) сумата се
дължи на оператора на електроразпределителната мрежа и той трябва да предвиди в
ОУ ред за уведомяване на клиента за нея. Според легалните дефиниции, дадени в ДР на
ЗЕ § 1, т. 28а. (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) „краен снабдител“ е: а) (изм. – ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
1.10.2020 г.) енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на
битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали
друг доставчик; а според т. 34б на същия параграф (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) „оператор на разпределителна мрежа“ е: а) (доп. – ДВ, бр. 21 от
2021 г.) лице – оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на
затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на
електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за
функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка,
развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за
осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни
искания за разпределяне на електрическа енергия.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-
висока степен, а в случая това е разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ. От
приложената към отговора на исковата молба лицензия се установява, че ответното
дружество е лицензирано за дейността „разпределение на електрическа енергия“, т. е.
същото е оператор на електроразпределителна мрежа.
При анализа на нормативната уредба и съдържанието на договорните отношения
между страните, съдът намира, че сумата, представляваща преизчисление на
количествата електрическа енергия по смисъла на чл. 50 от ПИКЕЕ, чл. 25 от
действащите общи условия на дружеството, при които е сключен договорът с ищеца,
както и разпоредбата на чл. 97, ал.1, т. 4, чл. 98а, ал.2, т. 6 от Закона за енергетиката,
следва да бъде заплатена на крайния снабдител на електрическа енергия, доколкото
неизмерване, неправилно и/ или неточно измерване на електрическа енергия води до
неплащане на цена на доставена електрическа енергия, която е предмет на договора
между крайния снабдител и крайния потребител, а не на договора за пренос и достъп
до електроразпределителната мрежа. Не съществува и задължение на ползвателя на
електроразпределителната мрежа да възстановява технологични разходи, присъщи за
технологичния процес на производство, пренос, разпределение и съхранение на
електрическа енергия по смисъла на т. 64 от ДР на Закона за енергетиката. Това е така,
доколкото Законът за енергетиката и актовете за прилагането му предвиждат друг
компенсаторен механизъм, по който разпределителното дружество да покрива тези
разходи, но не и чрез заплащане на суми от ползвателите на разпределителната мрежа.
Изрично в съдържанието на договорите, сключени при публично обявени общи
условия, е включено правото на корекция на сметката за доставена електрическа
енергия да бъде заплатена на крайния снабдител, а отношенията между
електроразпределителното дружество и крайния снабдител се уреждат с договор
между тях (чл.98 в от ЗЕ). При наличието на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ не може да
се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на ДКЕВР да определи, че
сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната
мрежа вместо на крайния снабдител.
5
От изложеното следва, че ответникът не е материалноправно легитимиран да
получи процесното вземане за корекция, тъй като това право принадлежи на крайния
снабдител (така напр. решение № 685/25.11.2021 г. по в.гр.д. № 5754/2021 г. по описа на
СГС, IV-Б състав, решение № 266884/09.12.2021 г. по в.гр.д. № 9488/2020 г. по описа
на СГС, II-Г състав, решение № 367/23.09.2021 г. по в. гр. дело № 6094/2021 г. на СГС,
II-Б състав, решение № 262318/08.04.2021 г. по в. гр. дело № 14129/2020 г. на СГС, II-Б
състав и др.).
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява
основателен, тъй като ответното дружество не е легитимирано да получи сумите,
дължими за доставена електрическа енергия, представляващи преизчисление поради
неотчитането от средство за търговско измерване, като няма законово основание за
това.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, както следва:
50 лв заплатена държавна такса, 25 лв. внесен и усвоен депозит за разпит на свидетел и
800 лв. заплатено адв. възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, което е основателно. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, минимално дължимото
възнаграждение в случая е в размер на сумата от 300,47 лева. По делото е представено
доказателство за заплатена сума от 600 лева /л. 63/, като с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото, както и с оглед на факта, че беше проведено само едно
открито съдебно заседание, съдът намира, че следва да се присъди предвиденият
минимален размер. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 375,47 лв., представляваща разноски по
делото.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е З“ АД, ЕИКс предходно наименование "Чя" АД/ да заплати на ИВ.
Г. СП., ЕГН ********** сумите от:
- 1006,74 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща заплатена без
основание сума по издадена фактура № **********/05.10.2021 г. за корекция на сметки
при неточно измерване на електрическа енергия на потребител с клиентски №
530001866829, за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. за обект в гр. София, ул.
„Персенк“ № 1, ап. 1, за което е съставен констативен протокол от 30.09.2021 г. и такса
за възстановяване на ел. захранването, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.12.2021 г. до окончателното погасяване;
- 375,47 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6